Жената, която първа видя нацистките танкове
На 1 септември 1939 Клеър Холингуърт първа оповестява, че немските войски нахлуват в Полша. По-късно тя осведоми от фронта за развоя на Виетнамската война и интервюира персийския шах. Ето нейната вълнуваща история:
Клеър Холингуърт стартира журналистическата си кариера по трагичен метод: на 1 септември 1939 тя първа оповестява за нахлуването на немските войски в Полша, което слага началото на Втората международна война. По това време Холингуърт е едвам 27-годишна. По-късно тя отразява всички огромни военни спорове и се трансформира в пример за подражателство за генерации млади журналистки. Холингуърт е родена през 1911 година в Лестър, Англия. През януари тази година журналистката умря на 105-годишна възраст в Хонконг. Нейният роднина Патрик Гарет е създател на книга за невероятния ѝ живот.
Дъждовни води: Господин Гарет, какво претърпява Клеър Холингуърт, когато малко преди началото на Втората международна война е изпратена като кореспондентка на в. „ Дейли Телеграф” в Полша?
Патрик Гарет: Няколко дни преди началото на нашествието Клеър Холингуърт се намира край границата сред Германия и Полша. Още тогава тя вижда скупчването на немски танкове. На 29 август 1939 година на заглавната страница на „ Дейли Телеграф” излиза нейна публикация под заглавие „ 1000 танка са заели позиция край полската граница. Десет дивизии са подготвени за нападение”. На 1 септември - в деня на нахлуването - Клеър се намира в Катовице, където я разсънва тътенът на немските бомбардировачи и противоракетни оръдия. Първоначално множеството хора си мислят, че се организира някакво военно обучение. Но Клеър незабавно осведоми своя началник във Варшава, който на собствен ред се свързва с полското външно министерство, с цел да изиска оттова публично мнение. В министерството научават за началото на военните дейности точно от този диалог. Дори самата Клеър в началото се съмнява, че се случва нещо в действителност съществено, защото всички поляци са уверени, че става дума за обучение. Чак когато прозвучават сирените за въздушна паника, всички осъзнават, че се случва нещо доста неприятно.
Дъждовни води: По време на своята работа като репортерка Клеър Холингуърт става очевидец на голям брой войни и съдбовни промени. Кои събития ѝ оказват най-голямо въздействие?
Гарет: Най-силно влияние ѝ оказва нашествието в Полша и началото на войната. Но и по темперамент тя е такава, че се вълнува от всичко, желае всичко да знае, желае да е първата, която го е научила, непрекъснато се опасява, че може да пропусне някоя значима вест. Към един миг даже разви невроза, че мобилният ѝ телефон може да се повреди, заради което непрекъснато го ревизираше.
Много рано Клеър осъзнава и значимостта на интернет. Още през 80-те години на предишния век тя е във екстаз от появяването на първите новинарски онлайн-архиви, които ѝ дават опция да събира информация от всевъзможни източници. За страдание не съумява да се възползва от всички преимущества на новите информационни технологии. Когато се снабдява с първия си компютър, тя е към този момент полусляпа. Ако се беше родила малко по-късно, сигурно щеше да е ревнив обожател на Туитър.
Дъждовни води: Живеем във време на преломи и интернационалните рецесии. Следеше ли Клеър всички тези развития?
Гарет: В последните години от живота си Клеър беше много болнава. Но още преди доста време тя взе отношение по редица развития, които в последно време получават все по-голяма значимост - когато да вземем за пример Доналд Тръмп съобщи, че Съединени американски щати биха могли да се дистанцират от сътрудниците си в НАТО. Това е тематика, която Клеър следи още от 1960-те години. Тя е била в Израел тъкмо по времето, когато се създаваше израелската страна, а през Втората международна война е била и в Близкия изток. Писала е за съществуването на религиозно стимулиран тероризъм, за което беше остро подложена на критика от някои учени. Уви, доста от преценките ѝ се оказаха в последна сметка напълно прецизни. Писала е да вземем за пример за това, че благодарение на една релативно обикновена военна тактичност обособени бойци биха могли да затруднят даже огромна супер-сила. Тъкмо това виждаме през днешния ден в Близкия изток. А като репортерка в Китай Клеър предусеща зародилите по-късно напрежения в Южнокитайско море и в Тихия океан.
Независимо от преклонната си възраст, Клеър до последно искаше да е част от настоящия свят на новините. Тя настояваше паспортът ѝ постоянно да се намира до възглавницата ѝ, а обувките ѝ да са до леглото - с цел да е подготвена за път, в случай че някой основен редактор я потърси за пътешестване в чужбина. Това, несъмнено, нямаше по какъв начин да се случи, само че тази мисъл я караше да се усеща нужна и придаваше смисъл на живота ѝ.
Дъждовни води: Клеър Холингуърт става журналистка във времена, когато тази специалност е към момента "мъжка територия ". Как се отнася тя към въпроса за равноправието на дамите?
Гарет: Клеър в никакъв случай не е била феминистка. И в никакъв случай не е желала да се употребява от някакви привилегии единствено тъй като е жена. Независимо дали в пустинята или във виетнамската джунгла, Клеър постоянно искаше да бъде покрай бойците и да работи и живее при същите условия. Тя смяташе, че няма да я взимат насериозно, в случай че се възползва от някакви привилегии. Клеър потвърди, че една жена може да прави всяка работа тъкмо толкоз добре, колкото и един мъж. Именно това, съгласно мен, е нейният принос към равноправието на дамите.
Клеър Холингуърт стартира журналистическата си кариера по трагичен метод: на 1 септември 1939 тя първа оповестява за нахлуването на немските войски в Полша, което слага началото на Втората международна война. По това време Холингуърт е едвам 27-годишна. По-късно тя отразява всички огромни военни спорове и се трансформира в пример за подражателство за генерации млади журналистки. Холингуърт е родена през 1911 година в Лестър, Англия. През януари тази година журналистката умря на 105-годишна възраст в Хонконг. Нейният роднина Патрик Гарет е създател на книга за невероятния ѝ живот.
Дъждовни води: Господин Гарет, какво претърпява Клеър Холингуърт, когато малко преди началото на Втората международна война е изпратена като кореспондентка на в. „ Дейли Телеграф” в Полша?
Патрик Гарет: Няколко дни преди началото на нашествието Клеър Холингуърт се намира край границата сред Германия и Полша. Още тогава тя вижда скупчването на немски танкове. На 29 август 1939 година на заглавната страница на „ Дейли Телеграф” излиза нейна публикация под заглавие „ 1000 танка са заели позиция край полската граница. Десет дивизии са подготвени за нападение”. На 1 септември - в деня на нахлуването - Клеър се намира в Катовице, където я разсънва тътенът на немските бомбардировачи и противоракетни оръдия. Първоначално множеството хора си мислят, че се организира някакво военно обучение. Но Клеър незабавно осведоми своя началник във Варшава, който на собствен ред се свързва с полското външно министерство, с цел да изиска оттова публично мнение. В министерството научават за началото на военните дейности точно от този диалог. Дори самата Клеър в началото се съмнява, че се случва нещо в действителност съществено, защото всички поляци са уверени, че става дума за обучение. Чак когато прозвучават сирените за въздушна паника, всички осъзнават, че се случва нещо доста неприятно.
Дъждовни води: По време на своята работа като репортерка Клеър Холингуърт става очевидец на голям брой войни и съдбовни промени. Кои събития ѝ оказват най-голямо въздействие?
Гарет: Най-силно влияние ѝ оказва нашествието в Полша и началото на войната. Но и по темперамент тя е такава, че се вълнува от всичко, желае всичко да знае, желае да е първата, която го е научила, непрекъснато се опасява, че може да пропусне някоя значима вест. Към един миг даже разви невроза, че мобилният ѝ телефон може да се повреди, заради което непрекъснато го ревизираше.
Много рано Клеър осъзнава и значимостта на интернет. Още през 80-те години на предишния век тя е във екстаз от появяването на първите новинарски онлайн-архиви, които ѝ дават опция да събира информация от всевъзможни източници. За страдание не съумява да се възползва от всички преимущества на новите информационни технологии. Когато се снабдява с първия си компютър, тя е към този момент полусляпа. Ако се беше родила малко по-късно, сигурно щеше да е ревнив обожател на Туитър.
Дъждовни води: Живеем във време на преломи и интернационалните рецесии. Следеше ли Клеър всички тези развития?
Гарет: В последните години от живота си Клеър беше много болнава. Но още преди доста време тя взе отношение по редица развития, които в последно време получават все по-голяма значимост - когато да вземем за пример Доналд Тръмп съобщи, че Съединени американски щати биха могли да се дистанцират от сътрудниците си в НАТО. Това е тематика, която Клеър следи още от 1960-те години. Тя е била в Израел тъкмо по времето, когато се създаваше израелската страна, а през Втората международна война е била и в Близкия изток. Писала е за съществуването на религиозно стимулиран тероризъм, за което беше остро подложена на критика от някои учени. Уви, доста от преценките ѝ се оказаха в последна сметка напълно прецизни. Писала е да вземем за пример за това, че благодарение на една релативно обикновена военна тактичност обособени бойци биха могли да затруднят даже огромна супер-сила. Тъкмо това виждаме през днешния ден в Близкия изток. А като репортерка в Китай Клеър предусеща зародилите по-късно напрежения в Южнокитайско море и в Тихия океан.
Независимо от преклонната си възраст, Клеър до последно искаше да е част от настоящия свят на новините. Тя настояваше паспортът ѝ постоянно да се намира до възглавницата ѝ, а обувките ѝ да са до леглото - с цел да е подготвена за път, в случай че някой основен редактор я потърси за пътешестване в чужбина. Това, несъмнено, нямаше по какъв начин да се случи, само че тази мисъл я караше да се усеща нужна и придаваше смисъл на живота ѝ.
Дъждовни води: Клеър Холингуърт става журналистка във времена, когато тази специалност е към момента "мъжка територия ". Как се отнася тя към въпроса за равноправието на дамите?
Гарет: Клеър в никакъв случай не е била феминистка. И в никакъв случай не е желала да се употребява от някакви привилегии единствено тъй като е жена. Независимо дали в пустинята или във виетнамската джунгла, Клеър постоянно искаше да бъде покрай бойците и да работи и живее при същите условия. Тя смяташе, че няма да я взимат насериозно, в случай че се възползва от някакви привилегии. Клеър потвърди, че една жена може да прави всяка работа тъкмо толкоз добре, колкото и един мъж. Именно това, съгласно мен, е нейният принос към равноправието на дамите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ