Стана ясно що за изтребители ни предлагат САЩ, Швеция и Италия и как ще бъде избран фаворитът
На 1 октомври 2018 година в Министерството на защитата в наличието на Атанас Запрянов, зам.-министър на отбраната; ген.-майор Цанко Стойков, пълководец на Военновъздушни сили, офицери от Щаба на Военновъздушни сили и от 3-а изтребителна авиобаза, бяха отворени постъпилите предложения за придобиване на нов вид военен аероплан.
Съвместната работна група, назначена със заповед на министър-председателя, в която влизат представители на Министерството на защитата, Министерството на стопанската система и ДАНС, оповести обществено всички постъпили в открития период писмени оферти. Това са (по реда на постъпване):
-САЩ за Boeing новопроизведени F?A-18E/F Super Hornet
-САЩ за новопроизведени Lockheed Martin F-16 Block 70
-Швеция за новопроизведени Saab Gripen JAS39C/D Gripen
-Италия за „ втора употреба “ Eurofighter EF2000 Tranche 1
Зам.-министър Атанас Запрянов разясни, че Експертната група ще има 14 дни за оценка на постъпилите предложения на база на заложените критерии. В този интервал тя ще може да задава спомагателни въпроси и да изисква спомагателни документи от подалите предложения страни. След това ще ще излезе с решение, което обаче се оказва, че ще класифицирана информация, пише pan.bg.
След това със заповед на премиера Бойко Борисов ще бъде основана Политико-военна група, която ще вземе решение с коя страна да бъдат стартирани договаряния. В нейният състав ще влизат зам.-министри на защитата, стопанската система, финансите и други държавни институции. В хода на договарянията страната ще може да усъвършенства офертата си. Решението на Политико-военната група ще бъде утвърдено от министъра на защитата Красимир Каракачанов.
Интересна детайлност от събитието бе, че офертата за F-18 бе събрана в 1 кашон, офертата за F-16 в 4 кашона, офертата за Gripen бе в 4 кутии, а офертата за EF2000 бе в 4 плика. Кутиита за F-16 и F-18 бяха изцяло идентични.
Остават обаче резонни въпроси към процедурата:
-Защо решението на Експертната група ще е класифицирана информация, въпреки всичко става въпрос за харченето на 2 милиарда лв. пари на българския поданик?
-След като на една страна с която ще се водят договаряния ще бъде дадена опция да усъвършенства офертат си, за какво това нямя да важи и за другите претенденти, които са изпълнили критериите на Искането за предложение (RfP)?
Припомня се, че обновеният план за капиталов разход „ Придобиване на нов вид военен аероплан “ планува реализация на два стадия:
Първи стадий: сключване на договор/и за придобиване на не по-малко от 8 броя, съоръжение за задачи (роли), първичен ресурс от аварийни елементи и консумативи, средства за наземно обслужване, въоръжение, средства за образование и образование на летателен и механически състав.
Втори стадий: придобиване на още 8 броя (или по-малко – до 16 броя общо, според от количеството, добито през първия етап) самолети от същия вид след привършване на доставките по първия стадий. След доставката на самолетите, ще се извърши и снемане от въоръжение на МиГ-29. За реализацията на втория стадий се планува да се изготви нов план за капиталов разход.
Срок за изпълнение
А) самолети - в 3 поредни години, с първа доставка (два самолета) не по-късно от 24 (двадесет и четири) месеца от датата на влизане в действие на договора;
Б) РЧ, СНО, Следствен отдел към окръжна прокуратура и В – в 6 поредни години, с доставки, започващи почти след 12 (дванадесет) месеца от датата на влизане в действие на контракта.
Постигане на цялостна оперативна подготвеност за осъществяване на задачата по Air Policing - в края на петата година от датата на влизане в действие на контракта за доставка на самолетите. Финансова рамка за реализация на първия стадий - 1,8 милиарда лв. с Данък добавена стойност.
Задължителни съществени условия за разбор и сходство на вероятните разновидности за реализация на плана
1. Самолетът да е създаден и да е на въоръжение в най-малко една страна-членка на НАТО и/или Европейски Съюз.
2. Tипът на самолета да е в употреба към сегашния миг и все още на подписване на контракта за придобиване.
3. Характеристиките на самолета да покриват одобрените оперативни и тактико-технически условия.
4. Употребяваните самолети да имат остатъчен запас не по-малък от 50% от назначения механически запас и не по-малко от 50% от назначената календарна дълготрайност на употреба (ако има такава), само че не по-малка от 20г.
5. Наличие на отговор на RFI.
6. Срок за доставка - не повече от 3г. от влизане в действие на контракта.
7. Съответствие на финансовата рамка за реализация на плана.*
Необходим брой самолети
Основен аршин за обезпечаване на нужните оперативни качества в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкоз броят на самолетите, а броят на квалифицираните летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разграничено на на ден и нощно).
Извършените планове демонстрират, че нужната численост на квалифицирания летателен състав за задачата по Air Policing е най-малко 30 летци. Посочената численост летци обезпечава спазването на настоящото в Република България законодателство по отношение на обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд, съблюдаване на продължителността на служебното време и дава опция за поддържане и повишение квалификацията на водачите.
Съгласно признатите стандарти в НАТО (Allied Command Operations Forces Standards, volume III – Standards for Air Forces), летецът би трябвало да налита не по-малко от 180 часа на година за придобиване и поддържане на нужните качества при обезпечено равнище на сигурност на полетите. С необятното нахлуване на модерни високотехнологични симулатори (т.н. Full Mission Simulators), в редица страни се одобри стандартът за подготовка на авиатор от 140 часа годишно плюс 40 часа на симулатор.
Нальотът от 140 часа на авиатор на година е към момента неосъществим и за останалите нови страни-членки на НАТО (Полша, Чехия и Унгария), където летците акумулират по към 100-110 часа на година. Този нальот е компромисен, само че обезпечава реализиране на относително добра летателна подготовка. За поддържане на подобен стандарт на подготовка за 30 летци е нужна авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно.
В международната процедура, като хигиеничен най-малко, е признат нальотът от 80 летателни часа на авиатор на година. Намаляването му под тази цифра е обвързвано със съществени опасности за сигурността на полетите. При това състояние наложителният най-малък сбит нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно.
Статистиката демонстрира, че един актуален изтребител, при добра система на логистично обезпечаване, може да извършва към 150 - 170 летателни часа на година. Това значи, че за реализиране на нужния годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските Военновъздушни сили следва да имат в летателна валидност от 16 до 20 броя изтребители.
Съвместната работна група, назначена със заповед на министър-председателя, в която влизат представители на Министерството на защитата, Министерството на стопанската система и ДАНС, оповести обществено всички постъпили в открития период писмени оферти. Това са (по реда на постъпване):
-САЩ за Boeing новопроизведени F?A-18E/F Super Hornet
-САЩ за новопроизведени Lockheed Martin F-16 Block 70
-Швеция за новопроизведени Saab Gripen JAS39C/D Gripen
-Италия за „ втора употреба “ Eurofighter EF2000 Tranche 1
Зам.-министър Атанас Запрянов разясни, че Експертната група ще има 14 дни за оценка на постъпилите предложения на база на заложените критерии. В този интервал тя ще може да задава спомагателни въпроси и да изисква спомагателни документи от подалите предложения страни. След това ще ще излезе с решение, което обаче се оказва, че ще класифицирана информация, пише pan.bg.
След това със заповед на премиера Бойко Борисов ще бъде основана Политико-военна група, която ще вземе решение с коя страна да бъдат стартирани договаряния. В нейният състав ще влизат зам.-министри на защитата, стопанската система, финансите и други държавни институции. В хода на договарянията страната ще може да усъвършенства офертата си. Решението на Политико-военната група ще бъде утвърдено от министъра на защитата Красимир Каракачанов.
Интересна детайлност от събитието бе, че офертата за F-18 бе събрана в 1 кашон, офертата за F-16 в 4 кашона, офертата за Gripen бе в 4 кутии, а офертата за EF2000 бе в 4 плика. Кутиита за F-16 и F-18 бяха изцяло идентични.
Остават обаче резонни въпроси към процедурата:
-Защо решението на Експертната група ще е класифицирана информация, въпреки всичко става въпрос за харченето на 2 милиарда лв. пари на българския поданик?
-След като на една страна с която ще се водят договаряния ще бъде дадена опция да усъвършенства офертат си, за какво това нямя да важи и за другите претенденти, които са изпълнили критериите на Искането за предложение (RfP)?
Припомня се, че обновеният план за капиталов разход „ Придобиване на нов вид военен аероплан “ планува реализация на два стадия:
Първи стадий: сключване на договор/и за придобиване на не по-малко от 8 броя, съоръжение за задачи (роли), първичен ресурс от аварийни елементи и консумативи, средства за наземно обслужване, въоръжение, средства за образование и образование на летателен и механически състав.
Втори стадий: придобиване на още 8 броя (или по-малко – до 16 броя общо, според от количеството, добито през първия етап) самолети от същия вид след привършване на доставките по първия стадий. След доставката на самолетите, ще се извърши и снемане от въоръжение на МиГ-29. За реализацията на втория стадий се планува да се изготви нов план за капиталов разход.
Срок за изпълнение
А) самолети - в 3 поредни години, с първа доставка (два самолета) не по-късно от 24 (двадесет и четири) месеца от датата на влизане в действие на договора;
Б) РЧ, СНО, Следствен отдел към окръжна прокуратура и В – в 6 поредни години, с доставки, започващи почти след 12 (дванадесет) месеца от датата на влизане в действие на контракта.
Постигане на цялостна оперативна подготвеност за осъществяване на задачата по Air Policing - в края на петата година от датата на влизане в действие на контракта за доставка на самолетите. Финансова рамка за реализация на първия стадий - 1,8 милиарда лв. с Данък добавена стойност.
Задължителни съществени условия за разбор и сходство на вероятните разновидности за реализация на плана
1. Самолетът да е създаден и да е на въоръжение в най-малко една страна-членка на НАТО и/или Европейски Съюз.
2. Tипът на самолета да е в употреба към сегашния миг и все още на подписване на контракта за придобиване.
3. Характеристиките на самолета да покриват одобрените оперативни и тактико-технически условия.
4. Употребяваните самолети да имат остатъчен запас не по-малък от 50% от назначения механически запас и не по-малко от 50% от назначената календарна дълготрайност на употреба (ако има такава), само че не по-малка от 20г.
5. Наличие на отговор на RFI.
6. Срок за доставка - не повече от 3г. от влизане в действие на контракта.
7. Съответствие на финансовата рамка за реализация на плана.*
Необходим брой самолети
Основен аршин за обезпечаване на нужните оперативни качества в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкоз броят на самолетите, а броят на квалифицираните летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разграничено на на ден и нощно).
Извършените планове демонстрират, че нужната численост на квалифицирания летателен състав за задачата по Air Policing е най-малко 30 летци. Посочената численост летци обезпечава спазването на настоящото в Република България законодателство по отношение на обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд, съблюдаване на продължителността на служебното време и дава опция за поддържане и повишение квалификацията на водачите.
Съгласно признатите стандарти в НАТО (Allied Command Operations Forces Standards, volume III – Standards for Air Forces), летецът би трябвало да налита не по-малко от 180 часа на година за придобиване и поддържане на нужните качества при обезпечено равнище на сигурност на полетите. С необятното нахлуване на модерни високотехнологични симулатори (т.н. Full Mission Simulators), в редица страни се одобри стандартът за подготовка на авиатор от 140 часа годишно плюс 40 часа на симулатор.
Нальотът от 140 часа на авиатор на година е към момента неосъществим и за останалите нови страни-членки на НАТО (Полша, Чехия и Унгария), където летците акумулират по към 100-110 часа на година. Този нальот е компромисен, само че обезпечава реализиране на относително добра летателна подготовка. За поддържане на подобен стандарт на подготовка за 30 летци е нужна авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно.
В международната процедура, като хигиеничен най-малко, е признат нальотът от 80 летателни часа на авиатор на година. Намаляването му под тази цифра е обвързвано със съществени опасности за сигурността на полетите. При това състояние наложителният най-малък сбит нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно.
Статистиката демонстрира, че един актуален изтребител, при добра система на логистично обезпечаване, може да извършва към 150 - 170 летателни часа на година. Това значи, че за реализиране на нужния годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските Военновъздушни сили следва да имат в летателна валидност от 16 до 20 броя изтребители.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ