Самоубийство по каталунски
На 1 октомври 2017 година в Каталуния се организира референдум за самостоятелност на района. Това не е единствен опит за отделяне от Кралството, само че е най-сериозният. Случилото се в първия ден от първия месец на есента може единствено да подухва горест - Испания стъпи на пътя на продължителни цивилен вълнения и вероятен разпад на страната в околните години. Още в събота баските поддържаха вота, а в деня на гласуването професионални провокатори провокираха по-голяма част от конфликтите, което нагнети напрежението освен в Каталуния, само че и в цяла Испания.
Централната власт не признава референдума, само че каталунците цитират съществуващия принцип от интернационалното право - това на самоуправлението и дават за образец Косово. Разбира се, в юридическата просвета съществува още един базов принцип - този на териториалната целокупност на страната. Не е мъчно да се досетим, че те са в несъгласие един на различен.
Ние няма да гадаем какво ще се случи с Република Каталуния, в случай че такава се появи на картата на Европа - ясно е, че новата страна автоматизирано ще отпадне от редиците на Европейски Съюз с всички последствия от това за придвижването на хора, артикули и услуги, а също по този начин ще загуби минимум 5-те милиарда евро, получавани всяка година от Брюксел. Според прогнозите, връщането в Европейски Съюз ще е дълъг и непосилен развой, който може въобще да не се състои предвид на позицията на Испания, Франция и Италия по отношение на сепаратизма.
Въпросите със стабилността на южния фланг на НАТО и тези за миграцията са не по-малко значими.
Темата на нашия разбор обаче е обвързвана с футбола в Каталуния и в частност, с Барселона. Властите в района решително настояват, че клубът самичък ще дефинира къде да се състезава - в Испания, Франция, Италия и дори Англия. Твърди се, че всяко едно състезание в Европа ще одобри Барса с отворени прегръдки - поради фенската маса и хипотетичното нарастване на парите за транслация. Имат ли почва тези изявления? Не ставаме ли очевидци на следващата гигантска операция на масите? И няма ли махмурлукът на един народ (събуждайки след пиянството) да се окаже прекомерно тежък и нескончаем?
Президентът на Ла Лига Хавиер Тебас към този момент изрично акцентира, че нито Барселона, нито останалите каталунски клубове няма да вземат участие в Примера дивисион. И тук не става дума толкоз за политически девиз. Почитателите на концепцията за оставане на Барса в Ла Лига сочат за образец клубовете от Андора. Но това не е напълно по този начин и доста хора бяха заблудени първоначално (включително и моя милост). На законодателно равнище ясно е записано, че в спортните шампионати на Кралството могат да вземат участие клубове от Испания и Андора. Ла Лига и да желае, няма по какъв начин да включи Барселона в редиците си. Ще промени ли Испания законодателството си поради бунтовна Каталуния? Твърдението, че това ще се случи е еднакво на догатката, че до края на годината хора ще се заселят на Луната. Първо, това ще значи признание на независимостта на района. Второ, отчитайки степента на спора, Кралството няма да прояви благосклонност.
Най-много са поддръжниците на концепцията за присъединяване на Барселона в шампионата на Франция. И тук се акцентират най-различни доводи, целящи да убедят почитателите в правилността на този вид. Най-много като претекст се сочи, че преди време французите намекнаха за подготвеност да одобряват Барселона, само че нещата се трансформираха и откакто се видя, че каталунците имат съществени планове да се отделят от Испания, в този момент никой не приказва за това. Примерът с Монако пък не важи, тъй като Княжеството няма лична федерация. На процедура, френският вид също е в региона на фантастиката. Първо, локалната Лига 1 има три квоти за Шампионска лига и в случай че предположим, че едната е обезпечена (ПСЖ), то надали Монако, Марсилия, Лион, Ница и Лил ще са във екстаз от концепцията да изгубят още един слот. Самият ПСЖ няма да е удивен от концепцията да се бори с Барса за купата в Лига 1, още повече, че сега връзките сред двата клуба са покрай точката на заледяване. Последното, което вълнува управлението на ПСЖ е увеличение на приходите от транслация с 20-30 милиона евро (толкова се допуска, че ще докара със себе си Барселона за всеки локален гранд). Философията на парижани е напълно друга - тотално доминиране във Франция и пробив в Европа. Този проект мигновено ще се разпадне при появяването на каталунските клубове. А дано не забравяме, че телевизионният договор на Лига 1 е с телевизионната компания, която принадлежи на притежателя на парижани.
Второ, чисто политически френското държавно управление също няма да промени законодателството си и да разреши присъединяване на Барселона в локалните шампионати. Т.е. Франция няма да признае независимостта на Каталуния, тъй като казусът с Корсика, северна Баския, Бретан и Нормандия незабавно може да почука на дневен ред.
Трето, Лига 1 би трябвало да бъде увеличена на 22 тима, поради Барса и Еспаньол, а това по никакъв начин няма да се хареса на грандовете, поради така и така натоварената стратегия.
Ситуацията с Италия е идентична като тази с Франция. Първо, договорът за транслация на футболните мачове е задоволително висок в Серия А и обезпечава постоянни доходи за клубовете. Тук системата е смесена, най-близо до Висшата лига на Англия и в огромна степен се въздейства от мястото на един тим в класирането. Трудно някой локален гранд може да бъде подведен с спомагателни (и хипотетични) 20-30 милиона евро на година, които може съвсем да загуби с класиране на по-долно място, поради включването на Барса. Второ, Ювентус, Милан, Интер, Рома и Наполи са в борба за четири квоти в Шампионска лига. Появата на съперник понижа възможностите за присъединяване в шампионата и съвсем обезсмисля напъните на Лацио, Фиорентина и Торино да се приближат до огромните. Освен това, Италия е страната на дербитата. Барселона по никакъв метод не се вписва в общата картина. Интер - Милан за втора поредна година надминава по гледаемост Ел Класико, а Палермо - Каляри събираше повече тв публика от Барселона - Еспаньол. Но по-големият проблем е, че управата на италианския футбол обмисля понижаване на Серия А на 18 тима, което среща опозиция от по-малките клубове. Как тогава освен това състояние ще бъде увеличена числеността на Лигата, с цел да бъдат включени в нея Барселона и Еспаньол?
Що се отнася до Англия, присъединяване там наподобява най-лесно. Ще забележим ли Меси по терените на Острова? Едва ли. Проблемът тук е, че каталунските тимове би трябвало да стартират присъединяване си от ниско равнище. Такова е локалното законодателство. А както знаем, британците мъчно го трансформират. Иначе Селтик и Рейнджърс от дълго време да са заиграли в шампионата на Англия. Навремето компромис не бе изработен за двата шотландски клуба, по какъв начин това ще стане с двата каталунски тима? Съвсем в точния момент е днешното изявление на Арсен Венгер, който на процедура показа позицията на тукашните футболни управляващи. Въпросът е, подготвена ли е Барселона няколко години да обикаля по паланки, където няма многомилионни контракти? Отговорът е явен.
Нека не забравяме и за позицията на УЕФА. Основният принцип на организацията е, че клубовете би трябвало да се състезават в шампионатите на своите страни. В противоположен случай тимовете на Косово от дълго време щяха да играят в шампионата на Албания, Черна гора или Македония. Ако УЕФА разреши на Барса да си избере състезание, още на идващия ден Швеция, Дания и Норвегия ще се върнат към концепцията за Скандинавска лига, а холандци и белгийци ще създадат Фламандска.
Каталуния е по-голяма от Белгия, Албания, Словения и други страни. Поради какви аргументи УЕФА би разрешила на локален клуб да взе участие в състезание на друга страна? Освен това Каталуния не е Барселона. В Примера играят Хирона и Еспаньол, в Сегунда Химнастик и Реус, в Сегунда Б има още шест тима от района, а Терсер са цели 20 клуба.
Истината е, че Барселона няма право на избор и при самостоятелна Каталуния, клубът ще се състезава във висшия ешелон, който ще повлече след себе си новата страна. При това състояние "блаугранас " няма да има конкуренция, а победи със 7:1 ще се считат за сполучливо показване от страна на противниците. От независимостта на Каталуния най-вече ще завоюва Еспаньол, който постоянно ще взе участие в евротурнирите. А Барселонапостепенно ще се трансформира в локалния Селтик, тим без конкуренция. Привличането на огромни звезди ще стане още по-трудно (и в този момент не е елементарно поради внезапния скок на финансовата мощност на британските клубове и високите цени на пазара), освен това шампионата ще получи ефирен контракт от ранга на този в Белгия, Холандия и в най-хубавия случай като в Турция, което ще докара до усложняване на финансовата страна на живота на Барселона.
Що се отнася до Примера дивисион, излизането на Каталуния ще е огромен удар за Реал Мадрид и Тебас. Но загубата по-лесно ще се преживее, тъй като тук въпреки всичко остават Атлетико, Севиля, Валенсия и Виляреал.
Някой ще каже, че сме пропуснали емблематични клубове като Реал Сосиедад и Атлетик Билбао. Не, съзнателно не ги загатваме, тъй като популацията в този район с интерес следи обстановката в Каталуния. Само остава да забележим, дали пиянството няма да обсеби и Страната на баските.
В края на краищата, по-лесно е да се самоубиеш на пияна глава, в сравнение с с ясно схващане. И го правиш единствено веднъж!
Централната власт не признава референдума, само че каталунците цитират съществуващия принцип от интернационалното право - това на самоуправлението и дават за образец Косово. Разбира се, в юридическата просвета съществува още един базов принцип - този на териториалната целокупност на страната. Не е мъчно да се досетим, че те са в несъгласие един на различен.
Ние няма да гадаем какво ще се случи с Република Каталуния, в случай че такава се появи на картата на Европа - ясно е, че новата страна автоматизирано ще отпадне от редиците на Европейски Съюз с всички последствия от това за придвижването на хора, артикули и услуги, а също по този начин ще загуби минимум 5-те милиарда евро, получавани всяка година от Брюксел. Според прогнозите, връщането в Европейски Съюз ще е дълъг и непосилен развой, който може въобще да не се състои предвид на позицията на Испания, Франция и Италия по отношение на сепаратизма.
Въпросите със стабилността на южния фланг на НАТО и тези за миграцията са не по-малко значими.
Темата на нашия разбор обаче е обвързвана с футбола в Каталуния и в частност, с Барселона. Властите в района решително настояват, че клубът самичък ще дефинира къде да се състезава - в Испания, Франция, Италия и дори Англия. Твърди се, че всяко едно състезание в Европа ще одобри Барса с отворени прегръдки - поради фенската маса и хипотетичното нарастване на парите за транслация. Имат ли почва тези изявления? Не ставаме ли очевидци на следващата гигантска операция на масите? И няма ли махмурлукът на един народ (събуждайки след пиянството) да се окаже прекомерно тежък и нескончаем?
Президентът на Ла Лига Хавиер Тебас към този момент изрично акцентира, че нито Барселона, нито останалите каталунски клубове няма да вземат участие в Примера дивисион. И тук не става дума толкоз за политически девиз. Почитателите на концепцията за оставане на Барса в Ла Лига сочат за образец клубовете от Андора. Но това не е напълно по този начин и доста хора бяха заблудени първоначално (включително и моя милост). На законодателно равнище ясно е записано, че в спортните шампионати на Кралството могат да вземат участие клубове от Испания и Андора. Ла Лига и да желае, няма по какъв начин да включи Барселона в редиците си. Ще промени ли Испания законодателството си поради бунтовна Каталуния? Твърдението, че това ще се случи е еднакво на догатката, че до края на годината хора ще се заселят на Луната. Първо, това ще значи признание на независимостта на района. Второ, отчитайки степента на спора, Кралството няма да прояви благосклонност.
Най-много са поддръжниците на концепцията за присъединяване на Барселона в шампионата на Франция. И тук се акцентират най-различни доводи, целящи да убедят почитателите в правилността на този вид. Най-много като претекст се сочи, че преди време французите намекнаха за подготвеност да одобряват Барселона, само че нещата се трансформираха и откакто се видя, че каталунците имат съществени планове да се отделят от Испания, в този момент никой не приказва за това. Примерът с Монако пък не важи, тъй като Княжеството няма лична федерация. На процедура, френският вид също е в региона на фантастиката. Първо, локалната Лига 1 има три квоти за Шампионска лига и в случай че предположим, че едната е обезпечена (ПСЖ), то надали Монако, Марсилия, Лион, Ница и Лил ще са във екстаз от концепцията да изгубят още един слот. Самият ПСЖ няма да е удивен от концепцията да се бори с Барса за купата в Лига 1, още повече, че сега връзките сред двата клуба са покрай точката на заледяване. Последното, което вълнува управлението на ПСЖ е увеличение на приходите от транслация с 20-30 милиона евро (толкова се допуска, че ще докара със себе си Барселона за всеки локален гранд). Философията на парижани е напълно друга - тотално доминиране във Франция и пробив в Европа. Този проект мигновено ще се разпадне при появяването на каталунските клубове. А дано не забравяме, че телевизионният договор на Лига 1 е с телевизионната компания, която принадлежи на притежателя на парижани.
Второ, чисто политически френското държавно управление също няма да промени законодателството си и да разреши присъединяване на Барселона в локалните шампионати. Т.е. Франция няма да признае независимостта на Каталуния, тъй като казусът с Корсика, северна Баския, Бретан и Нормандия незабавно може да почука на дневен ред.
Трето, Лига 1 би трябвало да бъде увеличена на 22 тима, поради Барса и Еспаньол, а това по никакъв начин няма да се хареса на грандовете, поради така и така натоварената стратегия.
Ситуацията с Италия е идентична като тази с Франция. Първо, договорът за транслация на футболните мачове е задоволително висок в Серия А и обезпечава постоянни доходи за клубовете. Тук системата е смесена, най-близо до Висшата лига на Англия и в огромна степен се въздейства от мястото на един тим в класирането. Трудно някой локален гранд може да бъде подведен с спомагателни (и хипотетични) 20-30 милиона евро на година, които може съвсем да загуби с класиране на по-долно място, поради включването на Барса. Второ, Ювентус, Милан, Интер, Рома и Наполи са в борба за четири квоти в Шампионска лига. Появата на съперник понижа възможностите за присъединяване в шампионата и съвсем обезсмисля напъните на Лацио, Фиорентина и Торино да се приближат до огромните. Освен това, Италия е страната на дербитата. Барселона по никакъв метод не се вписва в общата картина. Интер - Милан за втора поредна година надминава по гледаемост Ел Класико, а Палермо - Каляри събираше повече тв публика от Барселона - Еспаньол. Но по-големият проблем е, че управата на италианския футбол обмисля понижаване на Серия А на 18 тима, което среща опозиция от по-малките клубове. Как тогава освен това състояние ще бъде увеличена числеността на Лигата, с цел да бъдат включени в нея Барселона и Еспаньол?
Що се отнася до Англия, присъединяване там наподобява най-лесно. Ще забележим ли Меси по терените на Острова? Едва ли. Проблемът тук е, че каталунските тимове би трябвало да стартират присъединяване си от ниско равнище. Такова е локалното законодателство. А както знаем, британците мъчно го трансформират. Иначе Селтик и Рейнджърс от дълго време да са заиграли в шампионата на Англия. Навремето компромис не бе изработен за двата шотландски клуба, по какъв начин това ще стане с двата каталунски тима? Съвсем в точния момент е днешното изявление на Арсен Венгер, който на процедура показа позицията на тукашните футболни управляващи. Въпросът е, подготвена ли е Барселона няколко години да обикаля по паланки, където няма многомилионни контракти? Отговорът е явен.
Нека не забравяме и за позицията на УЕФА. Основният принцип на организацията е, че клубовете би трябвало да се състезават в шампионатите на своите страни. В противоположен случай тимовете на Косово от дълго време щяха да играят в шампионата на Албания, Черна гора или Македония. Ако УЕФА разреши на Барса да си избере състезание, още на идващия ден Швеция, Дания и Норвегия ще се върнат към концепцията за Скандинавска лига, а холандци и белгийци ще създадат Фламандска.
Каталуния е по-голяма от Белгия, Албания, Словения и други страни. Поради какви аргументи УЕФА би разрешила на локален клуб да взе участие в състезание на друга страна? Освен това Каталуния не е Барселона. В Примера играят Хирона и Еспаньол, в Сегунда Химнастик и Реус, в Сегунда Б има още шест тима от района, а Терсер са цели 20 клуба.
Истината е, че Барселона няма право на избор и при самостоятелна Каталуния, клубът ще се състезава във висшия ешелон, който ще повлече след себе си новата страна. При това състояние "блаугранас " няма да има конкуренция, а победи със 7:1 ще се считат за сполучливо показване от страна на противниците. От независимостта на Каталуния най-вече ще завоюва Еспаньол, който постоянно ще взе участие в евротурнирите. А Барселонапостепенно ще се трансформира в локалния Селтик, тим без конкуренция. Привличането на огромни звезди ще стане още по-трудно (и в този момент не е елементарно поради внезапния скок на финансовата мощност на британските клубове и високите цени на пазара), освен това шампионата ще получи ефирен контракт от ранга на този в Белгия, Холандия и в най-хубавия случай като в Турция, което ще докара до усложняване на финансовата страна на живота на Барселона.
Що се отнася до Примера дивисион, излизането на Каталуния ще е огромен удар за Реал Мадрид и Тебас. Но загубата по-лесно ще се преживее, тъй като тук въпреки всичко остават Атлетико, Севиля, Валенсия и Виляреал.
Някой ще каже, че сме пропуснали емблематични клубове като Реал Сосиедад и Атлетик Билбао. Не, съзнателно не ги загатваме, тъй като популацията в този район с интерес следи обстановката в Каталуния. Само остава да забележим, дали пиянството няма да обсеби и Страната на баските.
В края на краищата, по-лесно е да се самоубиеш на пияна глава, в сравнение с с ясно схващане. И го правиш единствено веднъж!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ