Честваме Деня на народните будители
На 1 ноември честваме Деня на националните будители. За първи път празникът е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски (по остарял стил).
В този ден се отдава респект на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните национални будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
Славата на пръв будител на нацията носи Паисий Хилендарски. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята " История славянобългарска ". Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански, който в сложни за българите времена написа книги за култура.
През 1922 година Народното събрание афишира този ден за празник на всички " заслужили българи ", както са се изразявали тогава.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране е възобновен през 1992 година
В този ден се отдава респект на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните национални будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
Славата на пръв будител на нацията носи Паисий Хилендарски. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята " История славянобългарска ". Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански, който в сложни за българите времена написа книги за култура.
През 1922 година Народното събрание афишира този ден за празник на всички " заслужили българи ", както са се изразявали тогава.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране е възобновен през 1992 година
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




