На 1 ноември 2024 г. бетонен навес се срути на

На 1 ноември 2024 година бетонен заслон се срути на жп гарата в Нови Сад, втория по величина град в Сърбия. При случая починаха 16 души. Трагедията провокира най-дългата вълна от митинги, която страната е виждала от десетилетие – непринудено въстание против корупцията, небрежността и арогантността на властта. Година по-късно пукнатините в бетона на Сърбия се трансфораха в цепнатини в политическите ѝ основи.

Бедствието засегна надълбоко по две аргументи

Първо, всеки сърбин има история за тази гара. Построена през 1964 година и реконструирана през последните години, с цел да обслужва новата високоскоростна линия сред Белград и унгарската граница, гарата в Нови Сад от дълго време е място за срещи на северната част на страната. Тя беше място, където фамилии и другари си споделяха „ здравей “ или „ сбогом “. Това, което се случи с тези 16 жертви, можеше да се случи на всеки.

Второ, инфраструктурата е гордостта и пропагандата на режима. Повече от десетилетие ръководещата партия на президента Александър Вучич мери триумфа си в километри асфалт и писти. Всяка предизборна акция предлага нови обещания за пътища, мостове и тунели. Предстоящото Експо 2027 в Белград е витрината на държавното управление. Но в Сърбия на Вучич скоростта, покровителството и политическата полза се възприемат като предизборни дейности.

Например, гарата в Нови Сад е била тържествено откривана два пъти – през 2022 година и още веднъж през 2024 година Откриването през март 2022 година се състоя по време на предизборни акции в Сърбия и Унгария: Виктор Орбан и Вучич стояха един до различен – двойка от двама водачи, чиито режими като че ли се конкурират единствено в контрола си върху медиите, презрението си към институциите и ухажването си към Москва.

Това лято Вучич откри сектор от автомагистрала, макар че част от него нямаше съответно позволение, а тунел в региона нямаше автоматизиран мониторинг на сигурността. Решението на държавното управление беше да спре действието на правилника за сигурност в тунелите и да разположи денонощни спешни екипи – пожарникари, полиция и кола за спешна помощ.

Падането на балдахина не сътвори рецесията в Сърбия. То я разкри. През последните 12 години режимът завладя всяка институция, издълбавайки демокрацията, трудно построена сред 2000 и 2012 година Със съдилища, медии и регулатори под партиен надзор, улицата остава единственият обществен конгрес. От 2016 година насам Сърбия е очевидец на съвсем годишни протестни талази – всяка от които е подготвителна площадка за идващото потомство стачкуващи.

След големия митинг в Белград на 28 юни режимът смъкна всичките си маски. По време на постоянни митинги в цялата страна полицията биеше и преследваше мирни стачкуващи по улиците. Близо хиляда жители бяха задържани от началото на въстанието. Държавата към този момент не крие страха си – тя го употребява.

 Верни на Русия

Правителството на Вучич обича да наподобява по този начин, като че ли седи на няколко геополитически стола, уравновесени сред изтока и запада. Но в реалност ръководи страната в интерес на президента, вземайки пари от Брюксел и заповеди от Москва. Колкото по-слаба става партията на Вучич в социологическите изследвания, толкоз повече тя разчита на главната си поддръжка, която е значително проруска, националистическа и дясна. Подобно неуправляемо равновесие носи със себе си риска от разпространяване на неустойчивост в останалата част от Западните Балкани.

Руският надзор върху сръбския уред за сигурност остава рисково подценяван. Разузнавателните му мрежи се движат безнаказано – от хипотетичните подготвителни лагери, разкрити на сръбска земя, където оперативни служащи репетираха безпорядък за изборния ден в Молдова – до коридорите на личните институции на Белград. Междувременно, по този начин нареченото „ антипротестно придвижване “  (пъстра група от наети бандити и лоялисти на режима), заимства непосредствено от наръчника на Кремъл – сръбски ремикс на украинския антимайдан.

До края на 2024 година, даже преди рухването на президентския балдахин, публичното въодушевление се промени уверено. Национално изследване през септември 2024 година откри, че повече сърби споделят, че страната се движи в неверна посока (47%), в сравнение с в вярната (46%). Оттогава разочарованието се задълбочи до 53% по отношение на 36%. Инфлацията остава над междинната за Европейски Съюз, заплатите изостават от разноските, а дългът, въпреки и към този момент да не доближава нови върхове, остава поразителен. В отговор на митингите, градският съвет на Белград даже направи публичния превоз безвъзмезден. Това беше жест, емблематичен за по-широка наклонност на ръководство, като че ли държавните запаси в никакъв случай няма да свършат в столица, която на процедура банкрутира предходната година.

Сърбия на Вучич в този момент наподобява на държавна скица на Понци: заемане на легитимност посредством представление, до момента в който отсрочва колапса. Санкциите на Съединени американски щати против най-вече съветската благосъстоятелност на Петролната промишленост на Сърбия (НИС), които влязоха в действие на 9 октомври, заплашват енергийната непоклатимост на страната. Заплашват и целия модел на напредък, учреден на реиндустриализация, построен върху на ниска цена съветски газ.

След месеци на студентски митинги, Сърбия е съвсем неуправляема – окачена сред непрекъснато възходящи репресии и обновяване. Западните дипломати към момента се надяват на мира. Европейски Съюз избира да не разклаща балканската лодка, до момента в който войната в Украйна бушува, а Москва разпалва хибридни закани. Но Сърбия не може да се върне обратно.

Едно е ясно – статуквото преди „ балдахина “ е изчезнало вечно. Нито гражданското общество, нито опозицията, нито студентите ще се върнат към поетапните „ разговори “, които преди този момент минаваха за политика.

Сръбските студенти се причислиха към световен фронт на непокорство от потомство Z. Техният отвод да мълчат пред лицето на корупцията и безнаказаността демонстрира, че обновлението на демокрацията може още веднъж да пристигна от улиците и от младите.

Година по-късно системата, която смъкна „ балдахина “, умъртвил 16 души, към момента стои. Протестите произлязоха от тъга, само че в този момент те не престават в духа на устойчивост. Това, което Сърбия построи за 12 месеца, не е нова гара, а ново осъзнаване – стабилността при Вучич в никакъв случай не е била действителна. Винаги е било време назаем. Мир, заложен против идващия колапс.

Източник: The Guardian/Превод:SafeNews