Съдбата на „Слава“
На 1 ноември 2011 година завършва една ера за българските Военноморски сили. В този ден последната подводница на бойния ни флот – „ Слава “, е публично изведена от дейна работа.
Днес тя извършва нова роля - музей , разказващ за една отминала епоха.
Произходът на „ Слава “ – инженерна горделивост от времето на Студената война
Община Варна
„ Слава “ е създадена през 1959 година в Съветския съюз по план „ 633 “, прочут в НАТО като клас „ Ромео “. С дължина от 76 метра и широчина 7 метра, подводницата съставлява същински инженерно знамение за времето си. Със своите 1700 тона цялостно съоръжение, тя комбинира мощта на два дизелови и два електродвигателя , които задвижват двойка винтове. Подводницата е проектирана да се гмурка на дълбочина до 300 метра , като под водата може да развива скорост от 13,2 възела, а на повърхността – 15,3 възела.
Първоначално наречена „ Ленински комсомол “, тя влиза в състава на българските Военноморски сили през декември 1985 година, откакто е преименувана на „ Слава “. Това име остава синоним на горделивост за българския флот.
Община Варна
Активната работа – знак на отдаденост и рационализация
Под командването на капитан-лейтенант Дарин Матеев, „ Слава “ стартира своето присъединяване в българския флот. През 1989 година подводницата е оповестена за „ подводна лодка отличник на Военноморски сили “ – самопризнание за екипажа и надеждността ѝ. През 1990-те години не се употребява интензивно , заради изчерпване на ресурса на батерията, която бива заменена през 1998 година
Въпреки понижената интензивност през 90-те години, sлед влизането на България в НАТО, „ Слава “ се потвърждава като съдружник, участвайки в взаимни учения. През 2007 година тя играе основна роля в подготвителна задача за избавяне на екипаж на аварирала подводница – интервенция, приключила с триумф.
От бойна машина до културна светиня
Община Варна
На публична гала през ноември 2011 година „ Слава “ е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна . Новата ѝ роля като плаващ музей стартира през 2020 година, когато е открита в пристанището на Белослав, покрай Музея на стъклото. Днес тя е отворена за гости и предлага неповторим взор към живота на подводничарите, технологиите и напрегнатите моменти от ерата на Студената война.
Днес тя извършва нова роля - музей , разказващ за една отминала епоха.
Произходът на „ Слава “ – инженерна горделивост от времето на Студената война
Община Варна „ Слава “ е създадена през 1959 година в Съветския съюз по план „ 633 “, прочут в НАТО като клас „ Ромео “. С дължина от 76 метра и широчина 7 метра, подводницата съставлява същински инженерно знамение за времето си. Със своите 1700 тона цялостно съоръжение, тя комбинира мощта на два дизелови и два електродвигателя , които задвижват двойка винтове. Подводницата е проектирана да се гмурка на дълбочина до 300 метра , като под водата може да развива скорост от 13,2 възела, а на повърхността – 15,3 възела.
Първоначално наречена „ Ленински комсомол “, тя влиза в състава на българските Военноморски сили през декември 1985 година, откакто е преименувана на „ Слава “. Това име остава синоним на горделивост за българския флот.
Община Варна Активната работа – знак на отдаденост и рационализация
Под командването на капитан-лейтенант Дарин Матеев, „ Слава “ стартира своето присъединяване в българския флот. През 1989 година подводницата е оповестена за „ подводна лодка отличник на Военноморски сили “ – самопризнание за екипажа и надеждността ѝ. През 1990-те години не се употребява интензивно , заради изчерпване на ресурса на батерията, която бива заменена през 1998 година
Въпреки понижената интензивност през 90-те години, sлед влизането на България в НАТО, „ Слава “ се потвърждава като съдружник, участвайки в взаимни учения. През 2007 година тя играе основна роля в подготвителна задача за избавяне на екипаж на аварирала подводница – интервенция, приключила с триумф.
От бойна машина до културна светиня
Община Варна На публична гала през ноември 2011 година „ Слава “ е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна . Новата ѝ роля като плаващ музей стартира през 2020 година, когато е открита в пристанището на Белослав, покрай Музея на стъклото. Днес тя е отворена за гости и предлага неповторим взор към живота на подводничарите, технологиите и напрегнатите моменти от ерата на Студената война.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ