Идва промяна в Иран, но не промяната, на която се надявахме
На 1 март иранците отидоха до урните за първи път след протестното придвижване през 2022 година и войната в Газа. Гласуването за Народното събрание и асамблеята на специалистите, които назначават висшия водач, обаче надалеч не беше референдум за актуалните водачи. Големият резултат беше броят на хората, които не гласоподаваха. Дори в случай че имаме вяра на формалните данни, изборната интензивност на тези избори е най-ниската от Ислямската гражданска война от 1979 година насам: единствено 41 % от иранските гласоподаватели се явиха на урните.
Независимо от изборната интензивност, смяната нямаше да пристигна в урните. Теократичният режим в никакъв случай не е провеждал свободни или почтени избори, само че този направи даже фасадата на почтеност сложна за поддържане. Повечето реформисти и даже центристи получиха възбрана да се кандидатират. Вместо това иранците имаха опцията да гласоподават за друга степен на консервативни и твърдолинейни претенденти, като постоянно се състезаваха единствено в...
Прочетете целия текст »
