Ревизор празнува 150 пъти на сцената на Театър София
На 1 март екипът на спектакъла " Ревизор ", който от 14 години се играе в Театър " София " при цялостни салони чества зрелище №150. Тази вечер Калин Врачански, Сава Пиперов, Невена Калудова, Пламен Манасиев, Михаил Милчев, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Неда Спасова, Владимир Матеев, Николай Димитров, Юлиян Рачков и Мария Сапунджиева още веднъж ще изиграят безконечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота, разказано по този начин хубаво от Гогол.
Със своите разнолики герои, актьорите и пиесата са изумително модерни. Това е едно корумпирано общество, което изражда героя Хлестаков. А той доста добре знае по какъв начин да се възползва от обстановките и хората. Със размах и неподправеност Калин Врачански става център на настаналата блъсканица, тъй като се допуска, че точно той е ревизорът, дошъл в града - индивидът, който може да разбере за всички прикрити нередности. Някой ще намерения, че Хлестаков е лъжец и манипулатор, само че той е просто приветлив прахосник, върху който обществото проектира личните си страхове и пороци.
Премиерата на " Ревизор " на именития режисьор Бойко Богданов бе на 15 май 2008 година на сцената на Театър " София ". Класическият заживя с ритъма на днешния ни ден, с цел да нарисува безконечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота.
" Ревизор” на Гогол през днешния ден е изумително актуален. Нравственият крах в налудничавия ни публичен живот е стигнал до такава степен, че на върха на пирамидата на всяка йерархична конструкция може да кацне някой приказен Хлестаков - хаймана и празноглавец, и безоблачно да си я ръководи и дои ", споделя Бойко Богданов.
" На тоя декор не ме тревожи толкоз безочието и наглостта на един или различен нарушител, на типичен самозабравили се овластени идиоти, а готовността, с която обществото им се самоподчинява, сключвайки посредством това си държание мълчалив контракт за взаимно безобразничене.
Плаши ме мълчанието и даже инициативността, с която сякаш затваряйки очи легализираме, утвърждаваме, бетонираме моделите на операцията, на хамелеонщината, на корупцията, на раболепието и в последна сметка безнаказаността на злото…То е наше общо дело и като не му се опълчваме, няма за какво да се вайкаме, че животът ни е станал неправдив и непоносим - ние сме създателите му. Вплетени в обща паяжина, ние се сътворяваме взаимно. Затова: На кого се смеем? На себе си се смеем. Заради кого плачем? Заради себе си плачем… ", разсъждава
режисьорът.
" Всички ние сме излезли отдолу под шинела на Гогол ", отбелязва различен огромен съветски класик Фьодор Достоевски.
Н.В. Гогол (1 април 1809 – 4 март 1852 ) написва комедията “Ревизор” по концепция на Пушкин за по-малко от два месеца. Пиесата е сложена незабавно на сцените на най-големите съветски театри в Петербург и в Москва. Тогава създателят е на 27 години. Средата на април 1836 година Жителите на Петербург стопират пред новия плакат на Александринския спектакъл и четат: “В неделя, 19 април, за първи път ще се показа от съветските придворни актьори “Ревизор”, истинска комедия в пет дейности, съчинена от Н.Гогол….”
Зрителите, участвали на премиерата през 1836 година, надали си показват, че ще станат очевидци на едно от най-знаменателните театрални представления. Храповицки, контрольор на трупата, е записал: “Негово величество императорът, дружно с престолонаследника ненадейно благоволиха да участват, и той беше доста удовлетворен, смя се от сърце”.
Друг летописец на петербургските театри - А. Волф, удостоверява: “Успехът е грамаден. Публиката се смя до пристъп и остана доста удовлетворена от осъществяването. Отивайки си, императорът сподели: “Тук всички си изпатиха, само че най-вече аз!” Само след десетина дни Гогол написа на своя другар, популярния актьор М.Шчепкин ( 29.04.1836): “Правете каквото желаете с моята пиеса, аз няма да се занимавам с нея. Самата тя ми омръзна толкоз, колкото и грижите по нея. Въздействието, което оказа, беше огромно и шумно.
Всички са срещу мен. Ругаят, атакуват пиесата и вървят да я гледат, няма билети за четвъртото зрелище. Ако не беше височайшето покровителство на императора, пиесата ми нямаше за нищо на света да види сцена и към този момент се откриха хора, които вършат нужното за нейната възбрана. Сега виждам какво значи да бъдеш смешен публицист – най-малката доза истина и против теб се надигат, освен това не един човек, а цели класи. "
Гогол отпътува за чужбина, без да подозира, че единствено след седмици в Москва ненадейно ще се издигне глас в негова отбрана – излиза публикация в седмичното издание “Мълва”, която се трансформира в същинско предизвикателство към формалната преса и е посочена “Рупор на отзиви по поръчка”…. -....”
В “Ревизор” аз взех решение да събера на едно място всичко неприятно в Русия, което познавах по това време, всички неправди, които се правят по тези места и в тези случаи, когато от индивида се изисква най-много правдивост и едновременно да се надсмея над всичко. Но това, както се знае, имаше потресаващо влияние. През смеха, който още в никакъв случай не беше прозвучавал в мен с такава мощ, читателят долови тъга. Самият аз почувствах, че смехът ми към този момент не е подобен, какъвто беше до тогава и че самата нужда да се забавлявам с почтени, безгрижни подиуми е свършила дружно с младостта” – споделя Гогол.
“Както и да приказваме – написа М. Шчепкин – заплашителен е не Хлестаков, а оня инспектор, който ни чака пред вратите на гроба. Този инспектор е нашата пробудила се съвест. По-добре да създадем проверката на това, което имаме у нас при започване на живота, а не в края. Печалният край е нежелан, че и животът, който сме привикнали по малко да считаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек….”
Най-необичайният стихотворец и прозаик от всички, които е раждала Русия – Н.В.Гогол – най-великият инспектор на мъртви души в човешката история, умира от извънредно физическо безсилие вследствие на недояждане (за да надмогне дявола в себе си в припадък на меланхолия). Напуска този свят, лекуван от двойка енергични лекари, които го възприемат като вманиачен и се пробват да реализират поврат в душевната му болест с кръвопускане и мощни слабителни…
Със своите разнолики герои, актьорите и пиесата са изумително модерни. Това е едно корумпирано общество, което изражда героя Хлестаков. А той доста добре знае по какъв начин да се възползва от обстановките и хората. Със размах и неподправеност Калин Врачански става център на настаналата блъсканица, тъй като се допуска, че точно той е ревизорът, дошъл в града - индивидът, който може да разбере за всички прикрити нередности. Някой ще намерения, че Хлестаков е лъжец и манипулатор, само че той е просто приветлив прахосник, върху който обществото проектира личните си страхове и пороци.
Премиерата на " Ревизор " на именития режисьор Бойко Богданов бе на 15 май 2008 година на сцената на Театър " София ". Класическият заживя с ритъма на днешния ни ден, с цел да нарисува безконечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота.
" Ревизор” на Гогол през днешния ден е изумително актуален. Нравственият крах в налудничавия ни публичен живот е стигнал до такава степен, че на върха на пирамидата на всяка йерархична конструкция може да кацне някой приказен Хлестаков - хаймана и празноглавец, и безоблачно да си я ръководи и дои ", споделя Бойко Богданов.
" На тоя декор не ме тревожи толкоз безочието и наглостта на един или различен нарушител, на типичен самозабравили се овластени идиоти, а готовността, с която обществото им се самоподчинява, сключвайки посредством това си държание мълчалив контракт за взаимно безобразничене.
Плаши ме мълчанието и даже инициативността, с която сякаш затваряйки очи легализираме, утвърждаваме, бетонираме моделите на операцията, на хамелеонщината, на корупцията, на раболепието и в последна сметка безнаказаността на злото…То е наше общо дело и като не му се опълчваме, няма за какво да се вайкаме, че животът ни е станал неправдив и непоносим - ние сме създателите му. Вплетени в обща паяжина, ние се сътворяваме взаимно. Затова: На кого се смеем? На себе си се смеем. Заради кого плачем? Заради себе си плачем… ", разсъждава
режисьорът.
" Всички ние сме излезли отдолу под шинела на Гогол ", отбелязва различен огромен съветски класик Фьодор Достоевски.
Н.В. Гогол (1 април 1809 – 4 март 1852 ) написва комедията “Ревизор” по концепция на Пушкин за по-малко от два месеца. Пиесата е сложена незабавно на сцените на най-големите съветски театри в Петербург и в Москва. Тогава създателят е на 27 години. Средата на април 1836 година Жителите на Петербург стопират пред новия плакат на Александринския спектакъл и четат: “В неделя, 19 април, за първи път ще се показа от съветските придворни актьори “Ревизор”, истинска комедия в пет дейности, съчинена от Н.Гогол….”
Зрителите, участвали на премиерата през 1836 година, надали си показват, че ще станат очевидци на едно от най-знаменателните театрални представления. Храповицки, контрольор на трупата, е записал: “Негово величество императорът, дружно с престолонаследника ненадейно благоволиха да участват, и той беше доста удовлетворен, смя се от сърце”.
Друг летописец на петербургските театри - А. Волф, удостоверява: “Успехът е грамаден. Публиката се смя до пристъп и остана доста удовлетворена от осъществяването. Отивайки си, императорът сподели: “Тук всички си изпатиха, само че най-вече аз!” Само след десетина дни Гогол написа на своя другар, популярния актьор М.Шчепкин ( 29.04.1836): “Правете каквото желаете с моята пиеса, аз няма да се занимавам с нея. Самата тя ми омръзна толкоз, колкото и грижите по нея. Въздействието, което оказа, беше огромно и шумно.
Всички са срещу мен. Ругаят, атакуват пиесата и вървят да я гледат, няма билети за четвъртото зрелище. Ако не беше височайшето покровителство на императора, пиесата ми нямаше за нищо на света да види сцена и към този момент се откриха хора, които вършат нужното за нейната възбрана. Сега виждам какво значи да бъдеш смешен публицист – най-малката доза истина и против теб се надигат, освен това не един човек, а цели класи. "
Гогол отпътува за чужбина, без да подозира, че единствено след седмици в Москва ненадейно ще се издигне глас в негова отбрана – излиза публикация в седмичното издание “Мълва”, която се трансформира в същинско предизвикателство към формалната преса и е посочена “Рупор на отзиви по поръчка”…. -....”
В “Ревизор” аз взех решение да събера на едно място всичко неприятно в Русия, което познавах по това време, всички неправди, които се правят по тези места и в тези случаи, когато от индивида се изисква най-много правдивост и едновременно да се надсмея над всичко. Но това, както се знае, имаше потресаващо влияние. През смеха, който още в никакъв случай не беше прозвучавал в мен с такава мощ, читателят долови тъга. Самият аз почувствах, че смехът ми към този момент не е подобен, какъвто беше до тогава и че самата нужда да се забавлявам с почтени, безгрижни подиуми е свършила дружно с младостта” – споделя Гогол.
“Както и да приказваме – написа М. Шчепкин – заплашителен е не Хлестаков, а оня инспектор, който ни чака пред вратите на гроба. Този инспектор е нашата пробудила се съвест. По-добре да създадем проверката на това, което имаме у нас при започване на живота, а не в края. Печалният край е нежелан, че и животът, който сме привикнали по малко да считаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек….”
Най-необичайният стихотворец и прозаик от всички, които е раждала Русия – Н.В.Гогол – най-великият инспектор на мъртви души в човешката история, умира от извънредно физическо безсилие вследствие на недояждане (за да надмогне дявола в себе си в припадък на меланхолия). Напуска този свят, лекуван от двойка енергични лекари, които го възприемат като вманиачен и се пробват да реализират поврат в душевната му болест с кръвопускане и мощни слабителни…
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ