Ще екстрадира ли България турски гражданин от кюрдски произход
На 1 март 2019 година полицията в София задържа турския жител от кюрдски генезис Илхан Карабаг, който от 3 година живее в България и е настанен в общежитията на Държавната организация за бежанците в квартал „ Овча купел “. Сега той е застрашен от изгонване – Турция е изпратила искане за това заради обвиняване в участие в политическа организация, която е неразрешена в страната. Не е упрекнат в каквото и да било друго закононарушение с изключение на участието в забранена партия.
За случая в редакцията ни алармираха от Инициатива за взаимност с мигрантите и срещу политическите депортации в Турция. Днес Софийският апелативен съд трябваше да удостовери или да отхвърли решението на Софийски градски съд от 9 април т.г. за екстрадицията на Карабаг. Делото бе отсрочено за 28 май т.г., като съдът изиска спомагателни документи от турската страна, както и превод на турския углавен закон. От задържането му досега Карабаг обитава в ареста на националната следствена работа и има правото на свиждания единствено 2 пъти в месеца.
В три правосъдни каузи Софийски градски съд се е занимавал със ориста на турския кюрд, на две от тях е участвал турски посланик, както и през днешния ден в САС. Това, съгласно правозащитниците, е „ недодялан напън над решенията на българския съд и има директно въздействие върху решението на Софийски градски съд от 9 април 2019 година за екстрадицията на Илхан Карабаг “. Тогава тричленен състав с ръководител Евелина Папазян взема решение да допусне екстрадицията му в Турция, където би трябвало да изтърпи присъда от 6 година и 3 месеца отнемане от независимост, наложена му по дело от юли 2016 година от Тежък углавен съд в Бингьол и влезнала в действие през януари 2018 година
Турските правосъдни управляващи са изпратили до България документи, съгласно които Карабаг е направил закононарушение през 2010 година, когато се е включил към кюрдската терористична организация ПКК на територията на Ирак. Там е минал през военно и идеологическо образование, и е работил в два иракски региона, а през 2012 година напуща организацията. През 2015 година той още веднъж се връща в редиците й „ за присъединяване в сраженията против ПЙД /Кюрдска партия в Сирия/ която е продължение на терористичната организация ПКК и дошъл в Кобани, а след 3 месеца се предал на органите на реда “.
Тук е доста значимо да се означи, че абревиатурата ПЙД, употребена в решението, значи Партия на демократичния съюз /PYD/, която е клон на кюрдската ПКК в Сирия и Ирак. Следователно няма по какъв начин ПЙД да се бори против партията-майка ПКК или против YPG /Отряди за национална защита/. Самият Карабаг твърди, че е воювал против Ислямска страна.
Според следствието той е влезнал у нас под непозната и подправена идентичност, през февруари 2017 година е опитал да напусне страната нелегално и без да е изискал протекция от България. От 15 март 2017 година мъжът е регистриран в Държавната организация за бежанците и 4 дни по-късно напуща центъра, остава в неопределеност, и отново прави опит да избяга, евентуално на Запад. За тези опити той изтърпява наказване от общо 8 месеца зад решетките.
Софийски градски съд приема, че „ закононарушението, за чието наказание е желаната екстрадиция, е тежко престъпно, а не политическо, военно или обвързвано с такова “. Т.е. участието на Карабаг в приетата за терористична ПКК е неговото престъпно действие. Българският съд счита, че доводите на отбраната му за това, че при изгонването му в Турция би бил подложен на унизително и нечовешко отношение заради кюрдската си етническа принадлежност, са неоснователни. В изложените в над 8 страници претекстове Софийски градски съд приема, че настояването за екстрадиция следва да бъде почетено. Така делото за ориста на родения през 1990 година Илхан Карабаг стига до апелативната инстанция в столицата. На 15 май в Софийския административен съд ще се гледа настояването на Карабаг за интернационална протекция.
„ Известни са немалобройните случаи от последните няколко години на бърза екстрадиция на турски жители от друг етнически генезис, които, за жалост, не са казус, а по-скоро правило в дейностите на българската правосъдна система. В този смисъл решението на Софийски градски съд от 9 април за екстрадиция на турския жител Илхан Карабаг дава действителна заплаха за него, заплашвайки го с дългогодишно отнемане от независимост в изискванията на турските затвори “, притесняват се правозащитниците. Според тях претекстовете за решението на Софийски градски съд - че Илхан съставлява заплаха за живота на други лица са неуместни. „ Все по-засилващият се авторитаризъм в нашата югоизточна съседка хвърля в пандизите хиляди кюрди и турци, фабрикувайки обвинявания като „ терористична активност “ и „ агитация на тероризъм “. Това е елементарен метод за премахване на политическите съперници на едноличното ръководство на Ердоган. А българската страна с лека ръка праща един човешки живот в лапите на турското властническо правораздаване и нарушава интернационалните конвенции за протекция на политически преследвани лица “, настояват в сигнала си до редакцията ни те. И упорстват за анулация на решението на Софийски градски съд за екстрадиция на Илхан Карабаг, за неговото освобождение от следствения арест, с цел да изчака делото си за интернационална протекция на 15 май на независимост. Освен това те се афишират срещу политическите депортации в Турция като цяло.
За най-известните случаи на екстрадиции по претенции на Турция през годините научаваме единствено от турските медии. Така беше с обвинявания за връзки с Гюлен Абдуллах Бююк, който от септември 2015 година се укриваше в България, а настояването му за политическо леговище у нас бе отхвърлено от нашите управляващи и бе контрактувано изгонването му. А това стана ясно в деня на предаването му /10 август 2016 г./ на границата при Капитан Андреево-Капъ куле и то първо от изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Там одринските публицисти чакаха събитието, осведомени авансово и надлежно оборудвани със снимачна техника.
На 30 август 2016 година българските управляващи предадоха на Турция оповестения за кюрдски сепаратист Улаш Къса – живял в Германия, там се включил към ПКК, 9 година взел участие в терористични офанзиви в Северен Ирак, следен от Ислямска страна и по-късно по незаконни пътища трансферирал се в България. Десет дни преди този момент връчихме на Анкара други двама кюрди.
Германският жител от кюрдски генезис Мехмед Явуз обаче се отърва от екстрадицията, желана от Турция. На 2 септември той и брачната половинка му Гюлшен кацнаха на летището във Варна с резервация за хотел в Златни пясъци. Явуз бе търсен 9 години от бюрото на Интерпол в Анкара с алена бюлетина поради присъда отнемане от независимост за 6 година и 3 месеца /същата като тази на Илхан Карабаг/. Обвинението му бе присъединяване в терористичната организация PKK/KONGRA /Конгрес за независимост и народна власт на Кюрдистан, съгласно някои източници е новото име на турския клон на Кюрдската работническа партия/ в Турция. „ През 1995 година желаех единствено да бъдат отстранени възбраните върху майчиния ми, кюрдския език и да бъде прието съществуването на етническата ни общественост, тази на кюрдите. Бях студент и бях подложен на напън поради политическите ми възгледи и етническия ми генезис – аз съм кюрд и поради това ме арестуваха, понесох изтезания “, сподели той в изявление за Дойче веле, до момента в който изтърпяваше мярката си за неотклонение „ домакински арест “ в крайморския си хотел. След 40 дни в „ златната клетка “ той и брачната половинка му се завърнаха в Германия.
За случая в редакцията ни алармираха от Инициатива за взаимност с мигрантите и срещу политическите депортации в Турция. Днес Софийският апелативен съд трябваше да удостовери или да отхвърли решението на Софийски градски съд от 9 април т.г. за екстрадицията на Карабаг. Делото бе отсрочено за 28 май т.г., като съдът изиска спомагателни документи от турската страна, както и превод на турския углавен закон. От задържането му досега Карабаг обитава в ареста на националната следствена работа и има правото на свиждания единствено 2 пъти в месеца.
В три правосъдни каузи Софийски градски съд се е занимавал със ориста на турския кюрд, на две от тях е участвал турски посланик, както и през днешния ден в САС. Това, съгласно правозащитниците, е „ недодялан напън над решенията на българския съд и има директно въздействие върху решението на Софийски градски съд от 9 април 2019 година за екстрадицията на Илхан Карабаг “. Тогава тричленен състав с ръководител Евелина Папазян взема решение да допусне екстрадицията му в Турция, където би трябвало да изтърпи присъда от 6 година и 3 месеца отнемане от независимост, наложена му по дело от юли 2016 година от Тежък углавен съд в Бингьол и влезнала в действие през януари 2018 година
Турските правосъдни управляващи са изпратили до България документи, съгласно които Карабаг е направил закононарушение през 2010 година, когато се е включил към кюрдската терористична организация ПКК на територията на Ирак. Там е минал през военно и идеологическо образование, и е работил в два иракски региона, а през 2012 година напуща организацията. През 2015 година той още веднъж се връща в редиците й „ за присъединяване в сраженията против ПЙД /Кюрдска партия в Сирия/ която е продължение на терористичната организация ПКК и дошъл в Кобани, а след 3 месеца се предал на органите на реда “.
Тук е доста значимо да се означи, че абревиатурата ПЙД, употребена в решението, значи Партия на демократичния съюз /PYD/, която е клон на кюрдската ПКК в Сирия и Ирак. Следователно няма по какъв начин ПЙД да се бори против партията-майка ПКК или против YPG /Отряди за национална защита/. Самият Карабаг твърди, че е воювал против Ислямска страна.
Според следствието той е влезнал у нас под непозната и подправена идентичност, през февруари 2017 година е опитал да напусне страната нелегално и без да е изискал протекция от България. От 15 март 2017 година мъжът е регистриран в Държавната организация за бежанците и 4 дни по-късно напуща центъра, остава в неопределеност, и отново прави опит да избяга, евентуално на Запад. За тези опити той изтърпява наказване от общо 8 месеца зад решетките.
Софийски градски съд приема, че „ закононарушението, за чието наказание е желаната екстрадиция, е тежко престъпно, а не политическо, военно или обвързвано с такова “. Т.е. участието на Карабаг в приетата за терористична ПКК е неговото престъпно действие. Българският съд счита, че доводите на отбраната му за това, че при изгонването му в Турция би бил подложен на унизително и нечовешко отношение заради кюрдската си етническа принадлежност, са неоснователни. В изложените в над 8 страници претекстове Софийски градски съд приема, че настояването за екстрадиция следва да бъде почетено. Така делото за ориста на родения през 1990 година Илхан Карабаг стига до апелативната инстанция в столицата. На 15 май в Софийския административен съд ще се гледа настояването на Карабаг за интернационална протекция.
„ Известни са немалобройните случаи от последните няколко години на бърза екстрадиция на турски жители от друг етнически генезис, които, за жалост, не са казус, а по-скоро правило в дейностите на българската правосъдна система. В този смисъл решението на Софийски градски съд от 9 април за екстрадиция на турския жител Илхан Карабаг дава действителна заплаха за него, заплашвайки го с дългогодишно отнемане от независимост в изискванията на турските затвори “, притесняват се правозащитниците. Според тях претекстовете за решението на Софийски градски съд - че Илхан съставлява заплаха за живота на други лица са неуместни. „ Все по-засилващият се авторитаризъм в нашата югоизточна съседка хвърля в пандизите хиляди кюрди и турци, фабрикувайки обвинявания като „ терористична активност “ и „ агитация на тероризъм “. Това е елементарен метод за премахване на политическите съперници на едноличното ръководство на Ердоган. А българската страна с лека ръка праща един човешки живот в лапите на турското властническо правораздаване и нарушава интернационалните конвенции за протекция на политически преследвани лица “, настояват в сигнала си до редакцията ни те. И упорстват за анулация на решението на Софийски градски съд за екстрадиция на Илхан Карабаг, за неговото освобождение от следствения арест, с цел да изчака делото си за интернационална протекция на 15 май на независимост. Освен това те се афишират срещу политическите депортации в Турция като цяло.
За най-известните случаи на екстрадиции по претенции на Турция през годините научаваме единствено от турските медии. Така беше с обвинявания за връзки с Гюлен Абдуллах Бююк, който от септември 2015 година се укриваше в България, а настояването му за политическо леговище у нас бе отхвърлено от нашите управляващи и бе контрактувано изгонването му. А това стана ясно в деня на предаването му /10 август 2016 г./ на границата при Капитан Андреево-Капъ куле и то първо от изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Там одринските публицисти чакаха събитието, осведомени авансово и надлежно оборудвани със снимачна техника.
На 30 август 2016 година българските управляващи предадоха на Турция оповестения за кюрдски сепаратист Улаш Къса – живял в Германия, там се включил към ПКК, 9 година взел участие в терористични офанзиви в Северен Ирак, следен от Ислямска страна и по-късно по незаконни пътища трансферирал се в България. Десет дни преди този момент връчихме на Анкара други двама кюрди.
Германският жител от кюрдски генезис Мехмед Явуз обаче се отърва от екстрадицията, желана от Турция. На 2 септември той и брачната половинка му Гюлшен кацнаха на летището във Варна с резервация за хотел в Златни пясъци. Явуз бе търсен 9 години от бюрото на Интерпол в Анкара с алена бюлетина поради присъда отнемане от независимост за 6 година и 3 месеца /същата като тази на Илхан Карабаг/. Обвинението му бе присъединяване в терористичната организация PKK/KONGRA /Конгрес за независимост и народна власт на Кюрдистан, съгласно някои източници е новото име на турския клон на Кюрдската работническа партия/ в Турция. „ През 1995 година желаех единствено да бъдат отстранени възбраните върху майчиния ми, кюрдския език и да бъде прието съществуването на етническата ни общественост, тази на кюрдите. Бях студент и бях подложен на напън поради политическите ми възгледи и етническия ми генезис – аз съм кюрд и поради това ме арестуваха, понесох изтезания “, сподели той в изявление за Дойче веле, до момента в който изтърпяваше мярката си за неотклонение „ домакински арест “ в крайморския си хотел. След 40 дни в „ златната клетка “ той и брачната половинка му се завърнаха в Германия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ