Владимир Овчински: „Черната дупка“ на Близкия изток
На 1 декември Израел навлезе в може би най-решителния стадий от войната в Ивицата Газа. Едноседмичното помирение с ХАМАС се срина рано сутринта. Силите на „ Цахал “ започнаха да се доближават към главните останали замъци на ХАМАС по крайбрежната линия. В този миг тактиката ще бъде друга, само че за мнозина, които следят възходящия брой на жертвите на палестинците, това няма да има огромно значение. Израел е наясно, че времето и поддръжката на Съединени американски щати и други съдружници за неговата атака в Газа изтичат и че е изправен пред поредност от невъзможни цели, преди този момент да се случи.
В северния бранш, където Израел към този момент управлява по-голямата част от значително изоставения град Газа, той нанесе въздушни удари против региона на Шуджая и бежанския лагер „ Джабалия “. Смята се, че множеството от останалите бойци на ХАМАС на север се укриват в тези региони. На юг Израел удари здания в Хан Юнис, родния град на Яхя Синвар и Мохамед Дейф, най-високопоставените водачи на ХАМАС в Ивицата Газа, където в този момент се счита, че и двамата се крият.
На 3 декември танковете на „ Цахал “ бяха видяни в покрайнините на града, защото сухопътната им атака, до момента значително лимитирана на север, наподобява се уголемява.
Израел мазета повече от 700 палестинци на втория ден от боевете след края на примирието, оповестиха за „ Ал Джазира “ от пресцентъра на държавното управление на територията, ръководено от ХАМАС.
От 7 октомври към 15 500 палестинци са били убити в Газа.
По време на примирието Израел разреши на повече от 300 филантропични камиона да влизат в Газа всеки ден. Израелски публични лица споделят, че се създава проект за доста разширение на доставката на помощ (въпреки че проектът към момента не е материализиран в нещо по-конкретно).
Насаме израелските чиновници по сигурността признават, че армията на страната им бърза да работи, преди прозорецът на легитимността да се затвори. Те знаят, че не могат да разчитат безпределно на поддръжката на своите съдружници за военната акция на Израел в Ивицата Газа, провокирана от офанзивата на ХАМАС на 7 октомври. Тази ръководена от Америка поддръжка бързо се стопява пред лицето на кървавите цивилни жертви в Ивицата Газа. По време на посещаване в Израел на 30 ноември държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен даде да се разбере на членовете на военния кабинет на премиера Бенямин Нетаняху, че няма да разполагат с „ месеците “, които съгласно тях са им нужни, с цел да завършат „ работата “.
Блинкен също по този начин сподели, че администрацията на Белия дом следи от близко какво прави Израел, с цел да сведе до най-малко цивилните жертви и да улесни потока от помощ за повече от 2 милиона палестинци, които в този момент са съсредоточени в южната част на Ивицата Газа. По-късно тази позиция беше доказана и от други членове на администрацията на Джо Байдън. Дали Израел дава отговор на тези условия ще дефинира какъв брой дълго и какъв брой интензивно Америка ще продължи да поддържа израелската атака.
По първата точка Израел разгласи нова карта на Газа, която разделя цялата линия на повече от 600 обособени зони незабавно след края на примирието. Твърди се, че това е част от напъните за ограничение на цивилните жертви.
От 1 декември жителите на Газа са осведомени - посредством медиите, текстови известия и листовки, пуснати от самолети - както за зоните, в които „ Цахал “ има намерение да работи, по този начин и за „ безвредните зони “, към които се чака да се изтеглят. Не е ясно какъв брой реалистична или ефикасна може да бъде тази система в хаоса в Газа.
Операциите на „ Цахал “ също бяха възпрепятствани от това, което съгласно тях бяха 136 заложници, които към момента се държат в Ивицата Газа. По време на прекратяването на военните дейности бяха освободени 108 заложници, най-вече израелски дами и деца, както и 24 задгранични служащи, хванати на 7 октомври. Примирието се срина, когато Израел настоя останалите 17 арестувани дами и деца да бъдат освободени, преди да могат да стартират договаряния за ориста на мъжете заложници.
Но несъгласието сред оповестените военни цели на Израел за заличаване на военния потенциал на ХАМАС и отстраняването му от власт в Ивицата Газа и спасяването на заложниците става все по-остро.
На среща със фамилиите на заложниците Йоав Галант, израелският министър на защитата, се опита да ги увери, че „ с напредването на военните сили натискът върху ХАМАС се усилва, а с него и шансът за връщане на повече заложници “. Не всеки е уверен в това.
Според „ Вашингтон Пост “ „ Цахал “ от ден на ден осъзнава, че работи под въздействието на композиция от непримирими упования: израелските политици и обществеността, които желаят те да унищожат ХАМАС, на фамилиите на заложници, които желаят техните близки да се върнат вкъщи, на интернационалните съдружници на Израел, които желаят по-малко палестински жертви и вероятен завършек на тази война. Ако Америка упорства за по-бързо преустановяване на военните дейности, натискът ще се усили още повече.
Междувременно „ Хизбулла “ още веднъж изстрелва ракети и дронове към Северен Израел със същата скорост, както преди примирието. Израелският министър-председател, чиято известност внезапно пада и чиято работа се следи от противниците, обезверено се пробва да избегне сложния избор сред непримиримите цели на Израел. Но до момента в който танковете нахлуват в южната част на Ивицата Газа, настава решителен миг.
„ Кой ще ръководи Газа след войната? Съединени американски щати търсят най-хубавия от неприятните разновидности. " Статия с това заглавие беше оповестена от Уилям Буут във „ Вашингтон Пост “ на 3 декември 2023 година Той написа: „ Докато администрацията на Байдън стартира да възнамерява бъдещето в Газа, като се занимава с такива проблематични въпроси като кой ще ръководи територията, откакто стрелбата спре, по какъв начин ще бъде възобновена и може би по какъв начин в последна сметка ще стане част от самостоятелна палестинска страна, заинтригуваните страни са изправени пред разнообразни непривлекателни благоприятни условия. Администрацията на Байдън упорства да назначи „ актуализирана “ Палестинска администрация като админ на Газа, само че това е непопулярна концепция измежду израелското държавно управление и даже измежду доста палестинци. Американските чиновници признават казуса, само че споделят, че това е най-хубавото и може би единственото решение измежду листата с по-лоши разновидности, които включват връщане към директна израелска окупация на Ивицата Газа. "
„ След повече от 15 години на власт в Газа, ХАМАС и неговите поддръжници са надълбоко вкоренени във всички браншове на обществото – освен в държавните министерства, които управляват, само че също и в благотворителни организации, съдилища, джамии, спортни тимове, затвори, общини и измежду младежите “, счита Буут.
Фактическият ръководещ орган на линията Газа от 2007 година, когато смъкна палестинската власт от власт, ХАМАС управлява стопанската система, опазването на здравето, водата и електричеството, търговията и инфраструктурата. Той управлява силите за сигурност в линията Газа - освен бойните бригади като „ Касам “, които в този момент се бият с израелските сили по улиците, само че също по този начин и елементарните полицейски сили. "
„ След нападението от 7 октомври ХАМАС остава известен измежду доста палестинци. Администрациите на Тръмп и Байдън се концентрираха върху подобряването на връзките сред Израел и неговите арабски съседи - в ущърб на палестинците, които всеобщо се считат за изоставени. Сега, с помощта на ХАМАС, палестинците още веднъж са в светлината на прожекторите “, твърди журналистът.
Дори едноседмичната пауза в офанзивата на Израел против линията Газа беше предопределена да увеличи известността на ХАМАС, защото радостните палестински фамилии приветстваха своите съпруги, сестри и деца, освободени от израелските затвори в подмяна на заложници, взети по време на офанзивата през октомври.
Американски публични лица упрекват ХАМАС за отчайващата филантропична обстановка в Газа, заявявайки, че групировката е можела да спести на палестинците отмъщението на Израел, в случай че не беше направила клането на 7 октомври. Но те също по този начин признават, че суровата реакция на Израел подхрани палестинския яд и попречва напредъка към по-траен мир.
Неуспехът да се защитят цивилните може да ги „ хвърли в обятията на врага “, сподели министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин на 2 декември.
Израелците споделят, че не желаят да се върнат към окупацията на Газа. Но те разискват ограничения за възстановяване на сигурността, като да вземем за пример основаване на буферна зона по границата с Израел и достъп до територията за израелските сили по време на временен интервал, който е лиши жителите на Газа от някои детайли на автономност.
Администрацията на Байдън буйно се опълчва на каквито и да било ограничавания за това по какъв начин жителите на Газа могат да употребяват земята си и се стреми израелските сили да предадат отговорността за сигурността на територията, може би на интернационалните сили, обещани от арабските страни.
Но всяко обмисляне за бъдещето се усложнява от това, което се случва, до момента в който спорът продължава да бушува, споделят наблюдаващите.
„ Начинът, по който се води войната, ще дефинира набора от благоприятни условия “, сподели Брайън Катулис, вицепрезидент по политиката в Института за Близкия изток. „ Всяка бомба, която пада, и всеки ден, в който ХАМАС продължава да се самоутвърждава, усилва цената на реконструкцията “, добавя той.
Въпросът кой ще пази реда и реда след спор е доста комплициран, споделят специалистите. Израелските управляващи признават нуждата от създаване на такива проекти, споделят американски чиновници, само че нямат съответни оферти и наподобява желаят други да вземат решението.
След като спорът завърши, постоянният преход в Газа ще изисква намирането на метод за „ разрешаване на демилитаризация с механизъм, който да подсигурява, че никой не може да се превъоръжи “, сподели Денис А. Рос, някогашен консултант на Демократическата партия на Съединени американски щати.
Той добави, че „ Палестинската власт би трябвало да се промени, в случай че желае да ръководи нещо в Ивицата Газа „ Работата е там, че те не могат да се оправят сами сега. “
Израелците не се нуждаят от мироопазващи сили на Организация на обединените нации, тъй като не имат вяра, че Организация на обединените нации ще отговори съответно на техните опасения.
Арабските страни са надълбоко скептични по отношение на изпращането на свои сили за сигурност, тъй като се тормозят от вероятността да употребяват мощ против палестинците, в случай че е належащо.
„ Представете си фрагменти на нашите бойци, които стрелят по палестинци и палестинци, които стрелят по тях “, споделя Гаит ал-Омари, старши помощник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и някогашен консултант на палестинските договарящи. За администрацията на Байдън акцентът върху овластяването на палестинската власт и в последна сметка основаването на пълноправна палестинска страна е метод да накара арабските страни да се включат в полемики за сложния преход и може би да вземат участие в него, сподели той.
„ Палестинската власт, която администрацията на Байдън вижда като дълготрайно решение, направи малко за палестинците през последните години. Нейният президент Махмуд Абас навърши 88 години през ноември и е считан за лишен от въображение и изтощен, само че към момента релативно здрав макар цигарите, които пуши по време на срещи с гостуващи делегации. Той е на поста към този момент 18 години. ”
„ Администрацията на Абас се възприема като корумпирана и няма поддръжка измежду палестинското население “, сподели Шауки Иса, основан във Витлеем правозащитник и някогашен министър на Палестинската администрация.
Служителите на Байдън мислят за по-добри времена сред 2007 и 2013 година, когато Салам Фаяд, някогашен чиновник на Международния валутен фонд, беше министър-председател на тази власт. Това усъвършенства способността на организацията да дава съществени услуги.
Американски публични представители не са споделили непосредствено, че Абас би трябвало да си отиде, нито са показали хрумвания кой да го замести, като споделиха, че зависи от палестинците и техните районни съдружници сами да проведат този диалог.
Но те имат хрумвания за съществени промени, които биха положили основите за по-отворено общество в Газа, която не може да гласоподава на избори от 2006 година
Палестинската власт би трябвало да се бори с корупцията, да се ангажира с гражданското общество и да ускори поддръжката за свободните медии, сподели Блинкен на 30 ноември. В последна сметка, сподели той, изборът на водачество би трябвало да бъде оставен на гласоподавателите, макар че той наподобява има вяра, че това не би трябвало да бъде главен приоритет.
„ Ние поддържаме свободни и почтени избори по света, в това число, несъмнено, за палестинците “, сподели той. „ Но това би трябвало да е развой и има какво да приказваме, до момента в който прекосяваме от спор към това, което нарекохме на идващия ден “, добави Блинкен.
Предлагането на избори в този момент може да докара до победа на ХАМАС, което би било крах за израелските водачи и причина, заради която американски чиновници споделят, че други палестински разновидности би трябвало да се преглеждат като по-привлекателни.
Частно членовете на крайнодясното държавно управление на Израел са пренебрежителни, казвайки, че виждат дребна разлика сред ХАМАС и палестинската власт, която също упрекват за подкопаването на сигурността на Израел.
В дълготраен проект ежедневните потребности на палестинците - проблемите, които карат демократично определените водачи да се издигат и падат - е малко евентуално да бъдат задоволени, до момента в който техните територии са окупирани от Израел, сподели Иса, някогашен министър на Палестинската автономност.
„ Обикновеният човек на Западния бряг или Ивицата Газа няма да види решение на проблемите си, до момента в който окупацията не завърши и палестинският народ не получи правата си “, сподели той. „ Всички полемики за краткотрайни решения не вземат решение главния проблем. “
Много поданици на Газа споделят, че са недоволни от наличните благоприятни условия, макар че е мъчно да се мисли за политика, до момента в който са под израелски бомбардировки.
„ В дълготраен проект, споделят чиновниците от администрацията на Байдън, обособена палестинска страна е единственото стабилно решение за сигурността както на израелците, по този начин и на палестинците. Те към момента работят, с цел да убедят израелците в своята визия. "
Последното знамение на Кисинджър
На 18 октомври, в последното си изявление преди гибелта си, Хенри Кисинджър сподели: „ Откажете се от решението с две страни. Това решение към този момент не е жизнеспособно. "
Ролф Добели, създател на международния бестселър „ Изкуството да мислиш ясно “, сподели за „ Политико “: „ Когато разговарях с Хенри Кисинджър на 18 октомври, не знаех, че това ще бъде едно от последните – или може би последните – изявленията, които той в миналото ще даде. На диалога участваха 25 души, в това число историците Найл Фъргюсън и Стивън Коткин, вложителят Бил Акман, художникът и проектант Нери Оксман и някогашният израелски министър председател Ехуд Олмерт. Няколко членове му зададоха въпросите, оповестени по-долу. Интервюто е извършено в сходство с разпоредбите на „ Чатам Хаус “, тъй че имената на събеседниците не се оповестяват, само че Кисинджър се съгласи да даде отговорите си на запис. Говорихме за последните развития във войната сред Израел и ХАМАС и той сподели на групата, че счита, че решението за две страни не е жизнеспособно, че вместо това Западният бряг би трябвало да бъде подложен под контрола на Йордания. “
- Ясно е, че Израел реагира на ХАМАС с цялостна мощ. Ако вие, доктор Кисинджър, бяхте на мястото на Нетаняху, бихте ли реагирали по друг метод?
-Е, аз не съм на мястото на Нетаняху, тъй че не мога да преценява всички сили, които му въздействат. Аз съм за кротичък излаз. Не виждам кротичък излаз, в случай че ХАМАС взе участие в спора. Бих предпочел договаряния сред арабския свят и Израел. Не виждам, изключително след тези събития, че директните договаряния сред Израел и палестинците ще бъдат доста ползотворни.
— Може ли в миналото да има дълготраен мир в Близкия изток без решение с две страни?
— Официалният мир не подсигурява дълготраен мир. Трудността на решаването на казуса с двете страни се показва от ХАМАС. Газа беше оповестена за квазинезависима от някогашния израелски министър председател Ариел Шарон, с цел да изпита опцията за решение с две страни. Всъщност това докара до доста по-сложна обстановка. През последните две години обстановката стана доста по-лоша от 2005 година Така че решението с две страни не подсигурява, че това, което видяхме през последните седмици, няма да се повтори.
— Представете си за миг, че сте държавен секретар. И продължаваме няколко месеца напред. Да се надяваме, че тогава Израел ще се отърве от терористите на ХАМАС. Тогава какво да вършим? Какво ще се случи с Газа? Колко сигурен се усеща Израел в този свят? Как да договорите подобен резултат?
„ Вярвам, че Западният бряг би трябвало да бъде подложен под контрола на Йордания, вместо да се преследва решение за две страни, при което една от двете територии е решена да смъкна Израел. Египет се приближи до арабската страна, тъй че Израел ще има доста компликации да продължи напред. Надявам се, че в последна сметка ще има договаряния, сходни на тези, които имах достойнството да повеждам в края на Войната от Йом Кипур. По това време Израел беше по-силен във връзка с близките сили. Днес е належащо по-голямо американско присъединяване, с цел да се предотврати продължаването на спора.
— Готова ли е Америка да окаже по-решителна поддръжка?
- Тя би трябвало. Струва ми се, че администрацията на Байдън не изпраща задоволително явен сигнал на Иран, че ще предприеме военни дейности против Иран, в случай че „ Хизбулла “ нападна Израел от Ливан. Вместо това нейните послания бяха съвсем ориентирани към усмиряване на Иран, като се преструваше, че Иран не е директно забъркан в офанзивите в Газа.
— Ако през днешния ден бяхте държавен секретар, бихте ли отправили разнообразни послания към Иран?
Мисля, че в случай че желаеха да го създадат, щяха да го създадат. „ Хизбулла “ разполага с десетки хиляди ракети по северната граница на Израел. Това основава рискова композиция.
— Има ли опция Русия да се намеси повече в делата на Близкия изток, частично в опит да отклони вниманието от проблемите си в Украйна?
— Преди украинската война Русия като цяло поддържаше Израел в борбата с арабите. Ако Русия се намеси в този момент, тя има две благоприятни условия: да застане на страната на арабите или да работи като медиатор в рецесията, което би било необичайно в светлината на украинската война.
— Едно от най-големите достижения на епохата Никсън-Кисинджър беше изтласкването на Съветския съюз от Близкия изток. Вие сте по-славен за това, че сте се сближили с Китай, в сравнение с за това, че сте изтласкали Съветите от Близкия изток. Трябва ли през днешния ден да изтласкаме Русия и/или Китай от Близкия изток? Това добра концепция ли е или могат по някакъв метод да играят градивна роля, в това число и в актуалната рецесия?
Способността да изместим тези сили от Близкия изток или да ги насърчим да играят позитивна роля зависи главно от китайско-американските връзки. А те не се усъвършенстват. Сега най-голямата компликация с Русия е, че не сме чули какво мислят, тъй като въобще няма разговор с Русия.
— Десетилетията сред 1990 и 2020 година бяха геополитически релативно спокойни. Защо не използвахме това време на неприкритост и другарство, с цел да създадем един по-мирен свят?
-Кой би трябвало да направи света кротичък? В Близкия изток: Ако Египет, Саудитска Арабия и други арабски страни бяха подготвени да окажат напън върху радикалите и да наложат спокойно решение, това би бил по-добър излаз. Но се притеснявам, че събитията от последните седмици ще ги принудят да заемат по-радикална позиция и това ще докара до обстановка, в която Съединените щати ще би трябвало да балансират уравнението.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В северния бранш, където Израел към този момент управлява по-голямата част от значително изоставения град Газа, той нанесе въздушни удари против региона на Шуджая и бежанския лагер „ Джабалия “. Смята се, че множеството от останалите бойци на ХАМАС на север се укриват в тези региони. На юг Израел удари здания в Хан Юнис, родния град на Яхя Синвар и Мохамед Дейф, най-високопоставените водачи на ХАМАС в Ивицата Газа, където в този момент се счита, че и двамата се крият.
На 3 декември танковете на „ Цахал “ бяха видяни в покрайнините на града, защото сухопътната им атака, до момента значително лимитирана на север, наподобява се уголемява.
Израел мазета повече от 700 палестинци на втория ден от боевете след края на примирието, оповестиха за „ Ал Джазира “ от пресцентъра на държавното управление на територията, ръководено от ХАМАС.
От 7 октомври към 15 500 палестинци са били убити в Газа.
По време на примирието Израел разреши на повече от 300 филантропични камиона да влизат в Газа всеки ден. Израелски публични лица споделят, че се създава проект за доста разширение на доставката на помощ (въпреки че проектът към момента не е материализиран в нещо по-конкретно).
Насаме израелските чиновници по сигурността признават, че армията на страната им бърза да работи, преди прозорецът на легитимността да се затвори. Те знаят, че не могат да разчитат безпределно на поддръжката на своите съдружници за военната акция на Израел в Ивицата Газа, провокирана от офанзивата на ХАМАС на 7 октомври. Тази ръководена от Америка поддръжка бързо се стопява пред лицето на кървавите цивилни жертви в Ивицата Газа. По време на посещаване в Израел на 30 ноември държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен даде да се разбере на членовете на военния кабинет на премиера Бенямин Нетаняху, че няма да разполагат с „ месеците “, които съгласно тях са им нужни, с цел да завършат „ работата “.
Блинкен също по този начин сподели, че администрацията на Белия дом следи от близко какво прави Израел, с цел да сведе до най-малко цивилните жертви и да улесни потока от помощ за повече от 2 милиона палестинци, които в този момент са съсредоточени в южната част на Ивицата Газа. По-късно тази позиция беше доказана и от други членове на администрацията на Джо Байдън. Дали Израел дава отговор на тези условия ще дефинира какъв брой дълго и какъв брой интензивно Америка ще продължи да поддържа израелската атака.
По първата точка Израел разгласи нова карта на Газа, която разделя цялата линия на повече от 600 обособени зони незабавно след края на примирието. Твърди се, че това е част от напъните за ограничение на цивилните жертви.
От 1 декември жителите на Газа са осведомени - посредством медиите, текстови известия и листовки, пуснати от самолети - както за зоните, в които „ Цахал “ има намерение да работи, по този начин и за „ безвредните зони “, към които се чака да се изтеглят. Не е ясно какъв брой реалистична или ефикасна може да бъде тази система в хаоса в Газа.
Операциите на „ Цахал “ също бяха възпрепятствани от това, което съгласно тях бяха 136 заложници, които към момента се държат в Ивицата Газа. По време на прекратяването на военните дейности бяха освободени 108 заложници, най-вече израелски дами и деца, както и 24 задгранични служащи, хванати на 7 октомври. Примирието се срина, когато Израел настоя останалите 17 арестувани дами и деца да бъдат освободени, преди да могат да стартират договаряния за ориста на мъжете заложници.
Но несъгласието сред оповестените военни цели на Израел за заличаване на военния потенциал на ХАМАС и отстраняването му от власт в Ивицата Газа и спасяването на заложниците става все по-остро.
На среща със фамилиите на заложниците Йоав Галант, израелският министър на защитата, се опита да ги увери, че „ с напредването на военните сили натискът върху ХАМАС се усилва, а с него и шансът за връщане на повече заложници “. Не всеки е уверен в това.
Според „ Вашингтон Пост “ „ Цахал “ от ден на ден осъзнава, че работи под въздействието на композиция от непримирими упования: израелските политици и обществеността, които желаят те да унищожат ХАМАС, на фамилиите на заложници, които желаят техните близки да се върнат вкъщи, на интернационалните съдружници на Израел, които желаят по-малко палестински жертви и вероятен завършек на тази война. Ако Америка упорства за по-бързо преустановяване на военните дейности, натискът ще се усили още повече.
Междувременно „ Хизбулла “ още веднъж изстрелва ракети и дронове към Северен Израел със същата скорост, както преди примирието. Израелският министър-председател, чиято известност внезапно пада и чиято работа се следи от противниците, обезверено се пробва да избегне сложния избор сред непримиримите цели на Израел. Но до момента в който танковете нахлуват в южната част на Ивицата Газа, настава решителен миг.
„ Кой ще ръководи Газа след войната? Съединени американски щати търсят най-хубавия от неприятните разновидности. " Статия с това заглавие беше оповестена от Уилям Буут във „ Вашингтон Пост “ на 3 декември 2023 година Той написа: „ Докато администрацията на Байдън стартира да възнамерява бъдещето в Газа, като се занимава с такива проблематични въпроси като кой ще ръководи територията, откакто стрелбата спре, по какъв начин ще бъде възобновена и може би по какъв начин в последна сметка ще стане част от самостоятелна палестинска страна, заинтригуваните страни са изправени пред разнообразни непривлекателни благоприятни условия. Администрацията на Байдън упорства да назначи „ актуализирана “ Палестинска администрация като админ на Газа, само че това е непопулярна концепция измежду израелското държавно управление и даже измежду доста палестинци. Американските чиновници признават казуса, само че споделят, че това е най-хубавото и може би единственото решение измежду листата с по-лоши разновидности, които включват връщане към директна израелска окупация на Ивицата Газа. "
„ След повече от 15 години на власт в Газа, ХАМАС и неговите поддръжници са надълбоко вкоренени във всички браншове на обществото – освен в държавните министерства, които управляват, само че също и в благотворителни организации, съдилища, джамии, спортни тимове, затвори, общини и измежду младежите “, счита Буут.
Фактическият ръководещ орган на линията Газа от 2007 година, когато смъкна палестинската власт от власт, ХАМАС управлява стопанската система, опазването на здравето, водата и електричеството, търговията и инфраструктурата. Той управлява силите за сигурност в линията Газа - освен бойните бригади като „ Касам “, които в този момент се бият с израелските сили по улиците, само че също по този начин и елементарните полицейски сили. "
„ След нападението от 7 октомври ХАМАС остава известен измежду доста палестинци. Администрациите на Тръмп и Байдън се концентрираха върху подобряването на връзките сред Израел и неговите арабски съседи - в ущърб на палестинците, които всеобщо се считат за изоставени. Сега, с помощта на ХАМАС, палестинците още веднъж са в светлината на прожекторите “, твърди журналистът.
Дори едноседмичната пауза в офанзивата на Израел против линията Газа беше предопределена да увеличи известността на ХАМАС, защото радостните палестински фамилии приветстваха своите съпруги, сестри и деца, освободени от израелските затвори в подмяна на заложници, взети по време на офанзивата през октомври.
Американски публични лица упрекват ХАМАС за отчайващата филантропична обстановка в Газа, заявявайки, че групировката е можела да спести на палестинците отмъщението на Израел, в случай че не беше направила клането на 7 октомври. Но те също по този начин признават, че суровата реакция на Израел подхрани палестинския яд и попречва напредъка към по-траен мир.
Неуспехът да се защитят цивилните може да ги „ хвърли в обятията на врага “, сподели министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин на 2 декември.
Израелците споделят, че не желаят да се върнат към окупацията на Газа. Но те разискват ограничения за възстановяване на сигурността, като да вземем за пример основаване на буферна зона по границата с Израел и достъп до територията за израелските сили по време на временен интервал, който е лиши жителите на Газа от някои детайли на автономност.
Администрацията на Байдън буйно се опълчва на каквито и да било ограничавания за това по какъв начин жителите на Газа могат да употребяват земята си и се стреми израелските сили да предадат отговорността за сигурността на територията, може би на интернационалните сили, обещани от арабските страни.
Но всяко обмисляне за бъдещето се усложнява от това, което се случва, до момента в който спорът продължава да бушува, споделят наблюдаващите.
„ Начинът, по който се води войната, ще дефинира набора от благоприятни условия “, сподели Брайън Катулис, вицепрезидент по политиката в Института за Близкия изток. „ Всяка бомба, която пада, и всеки ден, в който ХАМАС продължава да се самоутвърждава, усилва цената на реконструкцията “, добавя той.
Въпросът кой ще пази реда и реда след спор е доста комплициран, споделят специалистите. Израелските управляващи признават нуждата от създаване на такива проекти, споделят американски чиновници, само че нямат съответни оферти и наподобява желаят други да вземат решението.
След като спорът завърши, постоянният преход в Газа ще изисква намирането на метод за „ разрешаване на демилитаризация с механизъм, който да подсигурява, че никой не може да се превъоръжи “, сподели Денис А. Рос, някогашен консултант на Демократическата партия на Съединени американски щати.
Той добави, че „ Палестинската власт би трябвало да се промени, в случай че желае да ръководи нещо в Ивицата Газа „ Работата е там, че те не могат да се оправят сами сега. “
Израелците не се нуждаят от мироопазващи сили на Организация на обединените нации, тъй като не имат вяра, че Организация на обединените нации ще отговори съответно на техните опасения.
Арабските страни са надълбоко скептични по отношение на изпращането на свои сили за сигурност, тъй като се тормозят от вероятността да употребяват мощ против палестинците, в случай че е належащо.
„ Представете си фрагменти на нашите бойци, които стрелят по палестинци и палестинци, които стрелят по тях “, споделя Гаит ал-Омари, старши помощник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и някогашен консултант на палестинските договарящи. За администрацията на Байдън акцентът върху овластяването на палестинската власт и в последна сметка основаването на пълноправна палестинска страна е метод да накара арабските страни да се включат в полемики за сложния преход и може би да вземат участие в него, сподели той.
„ Палестинската власт, която администрацията на Байдън вижда като дълготрайно решение, направи малко за палестинците през последните години. Нейният президент Махмуд Абас навърши 88 години през ноември и е считан за лишен от въображение и изтощен, само че към момента релативно здрав макар цигарите, които пуши по време на срещи с гостуващи делегации. Той е на поста към този момент 18 години. ”
„ Администрацията на Абас се възприема като корумпирана и няма поддръжка измежду палестинското население “, сподели Шауки Иса, основан във Витлеем правозащитник и някогашен министър на Палестинската администрация.
Служителите на Байдън мислят за по-добри времена сред 2007 и 2013 година, когато Салам Фаяд, някогашен чиновник на Международния валутен фонд, беше министър-председател на тази власт. Това усъвършенства способността на организацията да дава съществени услуги.
Американски публични представители не са споделили непосредствено, че Абас би трябвало да си отиде, нито са показали хрумвания кой да го замести, като споделиха, че зависи от палестинците и техните районни съдружници сами да проведат този диалог.
Но те имат хрумвания за съществени промени, които биха положили основите за по-отворено общество в Газа, която не може да гласоподава на избори от 2006 година
Палестинската власт би трябвало да се бори с корупцията, да се ангажира с гражданското общество и да ускори поддръжката за свободните медии, сподели Блинкен на 30 ноември. В последна сметка, сподели той, изборът на водачество би трябвало да бъде оставен на гласоподавателите, макар че той наподобява има вяра, че това не би трябвало да бъде главен приоритет.
„ Ние поддържаме свободни и почтени избори по света, в това число, несъмнено, за палестинците “, сподели той. „ Но това би трябвало да е развой и има какво да приказваме, до момента в който прекосяваме от спор към това, което нарекохме на идващия ден “, добави Блинкен.
Предлагането на избори в този момент може да докара до победа на ХАМАС, което би било крах за израелските водачи и причина, заради която американски чиновници споделят, че други палестински разновидности би трябвало да се преглеждат като по-привлекателни.
Частно членовете на крайнодясното държавно управление на Израел са пренебрежителни, казвайки, че виждат дребна разлика сред ХАМАС и палестинската власт, която също упрекват за подкопаването на сигурността на Израел.
В дълготраен проект ежедневните потребности на палестинците - проблемите, които карат демократично определените водачи да се издигат и падат - е малко евентуално да бъдат задоволени, до момента в който техните територии са окупирани от Израел, сподели Иса, някогашен министър на Палестинската автономност.
„ Обикновеният човек на Западния бряг или Ивицата Газа няма да види решение на проблемите си, до момента в който окупацията не завърши и палестинският народ не получи правата си “, сподели той. „ Всички полемики за краткотрайни решения не вземат решение главния проблем. “
Много поданици на Газа споделят, че са недоволни от наличните благоприятни условия, макар че е мъчно да се мисли за политика, до момента в който са под израелски бомбардировки.
„ В дълготраен проект, споделят чиновниците от администрацията на Байдън, обособена палестинска страна е единственото стабилно решение за сигурността както на израелците, по този начин и на палестинците. Те към момента работят, с цел да убедят израелците в своята визия. "
Последното знамение на Кисинджър
На 18 октомври, в последното си изявление преди гибелта си, Хенри Кисинджър сподели: „ Откажете се от решението с две страни. Това решение към този момент не е жизнеспособно. "
Ролф Добели, създател на международния бестселър „ Изкуството да мислиш ясно “, сподели за „ Политико “: „ Когато разговарях с Хенри Кисинджър на 18 октомври, не знаех, че това ще бъде едно от последните – или може би последните – изявленията, които той в миналото ще даде. На диалога участваха 25 души, в това число историците Найл Фъргюсън и Стивън Коткин, вложителят Бил Акман, художникът и проектант Нери Оксман и някогашният израелски министър председател Ехуд Олмерт. Няколко членове му зададоха въпросите, оповестени по-долу. Интервюто е извършено в сходство с разпоредбите на „ Чатам Хаус “, тъй че имената на събеседниците не се оповестяват, само че Кисинджър се съгласи да даде отговорите си на запис. Говорихме за последните развития във войната сред Израел и ХАМАС и той сподели на групата, че счита, че решението за две страни не е жизнеспособно, че вместо това Западният бряг би трябвало да бъде подложен под контрола на Йордания. “
- Ясно е, че Израел реагира на ХАМАС с цялостна мощ. Ако вие, доктор Кисинджър, бяхте на мястото на Нетаняху, бихте ли реагирали по друг метод?
-Е, аз не съм на мястото на Нетаняху, тъй че не мога да преценява всички сили, които му въздействат. Аз съм за кротичък излаз. Не виждам кротичък излаз, в случай че ХАМАС взе участие в спора. Бих предпочел договаряния сред арабския свят и Израел. Не виждам, изключително след тези събития, че директните договаряния сред Израел и палестинците ще бъдат доста ползотворни.
— Може ли в миналото да има дълготраен мир в Близкия изток без решение с две страни?
— Официалният мир не подсигурява дълготраен мир. Трудността на решаването на казуса с двете страни се показва от ХАМАС. Газа беше оповестена за квазинезависима от някогашния израелски министър председател Ариел Шарон, с цел да изпита опцията за решение с две страни. Всъщност това докара до доста по-сложна обстановка. През последните две години обстановката стана доста по-лоша от 2005 година Така че решението с две страни не подсигурява, че това, което видяхме през последните седмици, няма да се повтори.
— Представете си за миг, че сте държавен секретар. И продължаваме няколко месеца напред. Да се надяваме, че тогава Израел ще се отърве от терористите на ХАМАС. Тогава какво да вършим? Какво ще се случи с Газа? Колко сигурен се усеща Израел в този свят? Как да договорите подобен резултат?
„ Вярвам, че Западният бряг би трябвало да бъде подложен под контрола на Йордания, вместо да се преследва решение за две страни, при което една от двете територии е решена да смъкна Израел. Египет се приближи до арабската страна, тъй че Израел ще има доста компликации да продължи напред. Надявам се, че в последна сметка ще има договаряния, сходни на тези, които имах достойнството да повеждам в края на Войната от Йом Кипур. По това време Израел беше по-силен във връзка с близките сили. Днес е належащо по-голямо американско присъединяване, с цел да се предотврати продължаването на спора.
— Готова ли е Америка да окаже по-решителна поддръжка?
- Тя би трябвало. Струва ми се, че администрацията на Байдън не изпраща задоволително явен сигнал на Иран, че ще предприеме военни дейности против Иран, в случай че „ Хизбулла “ нападна Израел от Ливан. Вместо това нейните послания бяха съвсем ориентирани към усмиряване на Иран, като се преструваше, че Иран не е директно забъркан в офанзивите в Газа.
— Ако през днешния ден бяхте държавен секретар, бихте ли отправили разнообразни послания към Иран?
Мисля, че в случай че желаеха да го създадат, щяха да го създадат. „ Хизбулла “ разполага с десетки хиляди ракети по северната граница на Израел. Това основава рискова композиция.
— Има ли опция Русия да се намеси повече в делата на Близкия изток, частично в опит да отклони вниманието от проблемите си в Украйна?
— Преди украинската война Русия като цяло поддържаше Израел в борбата с арабите. Ако Русия се намеси в този момент, тя има две благоприятни условия: да застане на страната на арабите или да работи като медиатор в рецесията, което би било необичайно в светлината на украинската война.
— Едно от най-големите достижения на епохата Никсън-Кисинджър беше изтласкването на Съветския съюз от Близкия изток. Вие сте по-славен за това, че сте се сближили с Китай, в сравнение с за това, че сте изтласкали Съветите от Близкия изток. Трябва ли през днешния ден да изтласкаме Русия и/или Китай от Близкия изток? Това добра концепция ли е или могат по някакъв метод да играят градивна роля, в това число и в актуалната рецесия?
Способността да изместим тези сили от Близкия изток или да ги насърчим да играят позитивна роля зависи главно от китайско-американските връзки. А те не се усъвършенстват. Сега най-голямата компликация с Русия е, че не сме чули какво мислят, тъй като въобще няма разговор с Русия.
— Десетилетията сред 1990 и 2020 година бяха геополитически релативно спокойни. Защо не използвахме това време на неприкритост и другарство, с цел да създадем един по-мирен свят?
-Кой би трябвало да направи света кротичък? В Близкия изток: Ако Египет, Саудитска Арабия и други арабски страни бяха подготвени да окажат напън върху радикалите и да наложат спокойно решение, това би бил по-добър излаз. Но се притеснявам, че събитията от последните седмици ще ги принудят да заемат по-радикална позиция и това ще докара до обстановка, в която Съединените щати ще би трябвало да балансират уравнението.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ