На 1 декември 2025 г. Уди Алън, емблематичен режисьор и

На 1 декември 2025 година Уди Алън, емблематичен режисьор и сценарист, навършва 90 години. Роден като Алън Стюарт Кьонигсберг, той е прочут с интелектуалните си комедии и многостранния си гений. Алън е артист, притежател на „ Оскар “, публицист, драматург и музикант. Неговата кариера е белязана от плодотворно творчество, само че и от скандални правосъдни процеси. Една от емблематичните му изречения е: „ Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му проектите си за бъдещето “.

Юбилеят му е посрещнат със смесени усеща, изключително в родината му. Алън продължава да бъде в битка с културата на анулацията. Тя е резултат от обвиняванията в полово посягане от доведената му щерка Дилън Фароу през 90-те години. Режисьорът дефинира тази просвета като „ глупава “.

Животът е поредност от глупави неточности.

Това споделя той в скорошно изявление за „ Уолстрийт джърнъл “, представен от Българска телеграфна агенция. Тези думи отразяват неговия взор към живота и кариерата му. Обвиненията против Алън излизат нескрито през 1992 година Дилън Фароу, тогава на 7 години, твърди, че е измъчвана. Тя е осиновена през 1985 година от Мия Фароу, дългогодишна партньорка на Алън.

Сблъсък с културата на анулацията

В своите записки „ Само да вметна “ Уди Алън показва отчаяние и обезверение. Той поддържа придвижването #Азсъщо за помощта към дамите. Въпреки това, Алън ясно декларира, че намира културата на отменяне за неуместна. „ Варайъти “ напомня, че той я назовава „ просто глупава “. Холивудското отношение го разочарова, само че не го ядосва. Наближавайки 90 години, Уди Алън не почива на лаврите си. Той наподобява на воин от някой собствен, евентуално най-горчив филм.

Механизмът на анулацията, който Алън назовава „ малоумен “, слага въпроси. Къде свършва етиката и стартира стопанската система? Как изкуството от време на време е по-жизнеспособно от репутацията? През 2016 година Алън имаше контракт с „ Амазон студиос “ за пет кино лентата. Тогава избухва абсурдът с Харви Уайнстийн и придвижването #Азсъщо. Последва резултатът на доминото, отбелязва kino-teatr.ru.

За корпоративна Америка Алън се трансформира в „ отровен актив “. Договорът с „ Амазон студиос “ е разтрогнат. Студиото замразява кино лентата „ Един дъждовен ден в Ню Йорк “. То губи милиони, единствено с цел да не се асоциира с името на режисьора. Най-болезненият удар е „ бягството “ на актьорите. Тимъти Шаламе и Грета Гъруиг, икони на новото потомство, обществено се отхвърлят от работа с него. Алън съпоставя това изменничество с фешън диета, потребна за кариерата, само че нямаща нищо общо с истината.

Към 2020 година вратите дефинитивно се затварят. Дори издателският свят, цитадела на интелектуалната независимост, се разклаща. Бунтът на чиновниците на издателство „ Ашет “ против записките на Алън демонстрира действието на културата на анулацията. Важно е да се разбере, че Алън е „ анулиран “ не поради нови провинения. Причината е ехото от фамилната драма от 1992 година Въпреки неналичието на повдигнати наказателни обвинявания, в ерата на #Азсъщо, правните изводи губят тежест. Думата на порасналата Дилън Фароу става по-важна от решението на специалистите. За закона Уди Алън остава почтен, само че за новата нравственос – отговорен без отминалост.

Европейският завой и новите планове

След „ анулацията “ в Съединени американски щати, режисьорът се обръща към Европа. Там, където Америка вижда честен проблем, Европа съзира опция. През последните пет години Уди Алън построява модел за оцеляване. Филмът му „ Фестивалът на Рифкин “ е финансиран от испанска компания. Той е сниман в Сан Себастиан. Неговият 50-и юбилеен филм „ Чист шанс “ е сниман напълно на френски език. Контрастът в приема е изумителен. Във Венеция публиката го приветства. В Европа „ Чист шанс “ осъществя солидни доходи. В Съединени американски щати филмът излиза с лимитирано разпространяване, съвсем неусетен.

За идващия си план WASP 2026 (Woody Allen Summer Project 2026) управата на Мадрид отпуска 1,5 милиона евро. Условието е градът да бъде различим в фрагментите и упоменат в заглавието, показва „ Гардиън “. Уди Алън приема разпоредбите. Ако Холивуд не го желае, той ще снима там, където го финансират. Междувременно, на 30 ноември 2025 година в Дом на киното в София беше проведена специфична прожекция на кино лентата „ Вики Кристина Барселона “ в чест на неговия 90-годишен празник, което демонстрира продължаващия интерес към творчеството му отвън Съединени американски щати. През есента на 2025 година нюйоркският Film Forum провежда ретроспектива, включваща „ Ани Хол “ и „ Манхатън “, а Музеят за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк включи негов филм в честването на Майкъл Кейн.

Малко преди 90-ия си празник, през септември 2025 година, режисьорът разгласява дебютния си разказ „ Какво става с Баум? “. Книгата е издадена от самостоятелната Post Hill Press. Това издателство е известно с работата си с създатели, отхвърлени от мейнстрийма. Алън, знак на нюйоркската интелигенция, в този момент се печата в периферията. Големите американски издатели се опасяват от репутационни опасности. Запитан за какво е чакал толкоз дълго, Алън дава отговор:

Досега правех филми и това ми харесваше. Нямах доста време за друго, като да вземем за пример писане на книга. Заснел съм петдесет кино лентата, това е задоволително. Сега имам повече време. Затова взех решение, че е пристигнал моментът да пиша. Исках го от дълго време. Започнах преди година и половина. Преживяването се оказа доста прелестно.

Помирение и завещание

Към 2025 година ледът на анулацията стартира да се пропуква. Обществото е изтощено от непрекъснатата омраза. Важен сигнал е изявление на Мия Фароу през 2024 година Тя е тази, която през 1992 година упрекна режисьора. Дълги години в Холивуд действаше мълчешком предписание за преданост към клана Фароу. В миналогодишно изявление за Си Би Ес, Мия заменя гнева с помиряване. На въпрос за актьорите, които не престават да сътрудничат с Уди Алън, тя дава отговор: „ Напълно разбирам, в случай че решат да работят с него. Няма да съдя никого “, отбелязва „ Холивуд рипортър “. Казаното от Мия Фароу прозвуча като историческа прошка. Институциите наподобява признаха, че може да се спори за индивида, само че не може да се изреже приносът му към ДНК-то на киното.

На 90 години Уди Алън остава правилен на единствената си тактика – да работи. Той съществува като „ фантом “ в Съединени американски щати и като издирван класик в Европа. Алън сигурно има своето място в историята на киното. Той принадлежи на тези, които са подготвени да отделят създателя от сянката му. За съвсем 60 години кариера, с редки изключения, Алън е пускал най-малко по един филм на година. Тайната на работоспособността му е, че в никакъв случай не се е стремил към съвършенство и не е преразглеждал филмите си. Критиците постоянно пишат, че Алън е снимал еднакъв филм с повтарящи се тематики и артисти, само че точно по тази причина почитателите му ги обичат.

Алън е снимал 50 кино лентата, написал е над 70 сюжета и е изиграл над 40 функции. Той е прочут освен като режисьор, сценарист и артист. Много от интервютата и изявите му припомнят афоризми – смешни, цинични, тъжни или метафизичен. Въпреки че е недолюбван от Холивуд, той има 24 номинации и четири награди „ Оскар “. Сред тях е и за „ Полунощ в Париж “ – най-касовият му филм. За житейската история на Уди Алън може да се снима драма. Но неговото умеене е да вижда занимателното даже в тъжните събития. Както самият той споделя в скорошно изявление: „ Тъмната страна на живота постоянно ме е очаровала, само че моят натурален гений беше комедията. “