ВМА отбелязва 131 години от създаването си
На 1 декември 2022 година (четвъртък), от 10:00 ч. ще бъде маркирана 131-вата годишнина от основаването на Военномедицинска академия (ВМА).
Това оповестиха от пресцентъра на ВМА.
Програма:
10:00 ч.: Поднасяне на венци пред паметника на починалите медицински чинове пред постройката на ВМА
10.25 ч.: Тържествено заседание в киносалона на ВМА
На събитието са поканени да участват представители на Президентството на Република България, Народното събрание, Министерство на защитата, Министерство на здравеопазването, НЗОК, БЛС, БЧК, Столична община, КНСБ, КТ „ Подкрепа ”, депутати, представители на лечебни заведения и военни структури, други публични посетители.
Основите на Военномедицинска академия (ВМА) са положени на 1 декември 1891 година
На този ден влиза в действие Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 година за основаване на Софийска обща гарнизонна болница.
За неин първи шеф е назначен доктор Георги Золотович, доктор на Военното учебно заведение, взел участие в правенето на законопроекти за опазването на здравето и един от създателите на Българския лекарски съюз.
От 1.01.1893 до края на 1918 година тя съществува като Първа софийска дивизионна болница, със 100 войнишки и 10 офицерски кревати.
В една от първите изявления по въпросите на военната медицина от 1893 година " Няколко думи върху нашите военни лечебни заведения ", санитарният майор Игнат Барбар предлага столичната дивизионна болница " да е пример във всяко отношение ".
Тази мисъл за образцово справяне с поставените задания не престава да съпътства историята на ВМА от основаването й до през днешния ден.
За превръщането й в действителност способстват работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи стадий на нейното развиване – възрожденските лекари и санитарни офицери Луиджи Понтара, Йосиф Любенов, Димитър Киранов, Иван Бацаров, Тодор Илиев, Тодор Попов.
По време на Балканската война 1912-1913 година Първа софийска дивизионна болница работи като клон на Разпределителната болница в София. В нейния състав влизат общо 18 лекари, 8 студенти медици и 57 самарянки. По време на войната в новата й постройка се настанява Австрийска санитарна задача, чиято цел е да подкрепи работата с лекари и медицински сестри.
По това време завеждащ е доктор Асен Петров, един от основоположниците на актуалната медицина в България.
Пристигналата още веднъж през Първата международна война (ноември 1915 г.) Австрийска санитарна задача доставя военната болница с материали, принадлежности, стерилизатори, рентгенов уред, водни кревати, механоелектро апарати, което покачва равнището на здравното обслужване.
С влизането в действие на новите мирновременни щатове за шеф на Общоармейската военна болница в София е назначен подп. доктор Рачо Ангелов – дивизионен доктор на 1-ва софийска пехотна дивизия.
През 1919 година той, дружно с шефа на Народното здраве доктор Иван Кесяков и пом.-началника на военносанитарната част във войската подп. доктор Тодор Попов взе участие в правенето на план за краткотрайно потребление на държавните болнични заведения, в това число и на Общоармейската военна болница, за потребностите на новооткрития Медицински факултет в София.
В началото на 30-те години военните лекари имат опция да насочат вниманието си към проблемите на войската в спокойно време.
През 1932 година се прави първата категоризация на професионалните болести в армията. От 1936 година до 1945 година началници на болничното заведение са: кап. доктор Емануил Геков, подп. доктор Стефан Даскалов, подп. доктор Лудвиг Стрибърни, полк. доктор Иван Щърбанов.
По време на Втората международна война, за потребностите на българските войски на фронта (октомври 1944 – април 1945), болничното заведение образува три армейски хирургически лечебни заведения. След демобилизирането на Първа българска войска, от април 1945 година. за шеф на болничното заведение е назначен полк. доктор Веселин Николов, който остава на тази служба до януари 1946 година След него началници на Общовойсковата болница са полк. доктор Август Милчев и полк. доктор Иван Иванов.
През 1946 година се основава ново здравно институция за военните чинове в София – Общовойскова поликлиника, с шеф полк. доктор Райко Радевски. 4 години по-късно е обединена с болничното заведение под управлението на полк. доктор Костадин Стоянов. През 1954 година, въз основата на съществуващия от 1945 година Общовойскови хигиеничен институт в Овча купел, се основава и Научноизследователски военномедицински институт с шеф полк. проф. Здравко Мицов. Като профилиран институт към Българската войска (БА) на него се разпорежда създаването на разнообразни аспекти на здравната отбрана на войските и популацията.
През интервала 1951-1960 година началници са полк. доктор Любен Ангелов, полк. доктор Марин Кътов и полк. доктор Борис Ангелов.
На 12.08.1960 година, с Постановление № 196 на Министерски съвет, се основава Висшият военномедицински институт (ВВМИ). Той сплотява Научноизследователския военномедицински институт в Овча купел (София), Общоармейската болница (София) и Отдела за военномедицинска подготовка към Медицинско ръководство при Министерство на националната защита (МНО). ВВМИ разрешава, наред с главната лечебно-диагностична активност, да се разширят опциите за специализация и рационализиране на медицинските офицери, подготовка на медици за потребностите на армията, както и за създаване на научни проблеми, свързани с здравното обезпечаване на войските в спокойно и военно време.
От 1960 година до 1988 година началници на ВВМИ са: полк. проф. Генчо Кръстинов, полк. проф. Атанас Малеев, полк. проф. Николай Купенов, ген. м-р доцент Иван Хариев, ген. м-р доктор Васил Герганов, полк. проф. Йовчо Топалов.
Със основаването на ВВМИ през 1960 година и построяването на новата постройка през 1980 година, се правят редица структурни промени и усъвършенствания във военното опазване на здравето, които издигат института до равнището на най-престижните медицински институции в страната.
Израз на построения престиж и самопризнание за активността на ВВМИ е издаденият Указ № 546, с който от 07.04.1989 година към Министерството на защитата се основава Военномедицинска академия – като обединен лековит и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската просвета и да организира образование, специализация и рационализиране на военномедицинските фрагменти. Съставни звена на ВМА тогава са: ВВМИ, Военноморска болница – Варна, Обединен авиомедицински научноизследователски институт – София и Първа клинична болница “Д-р Кирил Хавезов ” (днешната Университетска болница “Лозенец ”). Така в академията се концентрира лечебната, научната и образователната активност по проблемите освен на сухопътните войски, само че и тези, касаещи военновъздушните и военноморските сили. През 1990 година, със основаването на звеното си за незабавна помощ, ВМА е обвързвана със системата на националното опазване на здравето и сполучливо се нагърбва с задачата да обслужва както военния контингент, по този начин и цивилното население.
В интервала след 1989 година началници на ВМА са: генерал-майор проф. Йовчо Топалов, генерал-майор проф. Григор Мечков, ген. майор доцент Никола Александров, полк. проф. Милан Петров, бригаден военачалник доцент Румен Златев, генерал-майор проф. Стоян Тонев, проф. доктор Николай Петров.
Днес отпред на Военномедицинска академия е бригаден военачалник проф. доктор Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS.
Днес ВМА сплотява пет многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване – в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; две за дълготрайно лекуване и рехабилитация – в Банкя и Хисаря; десетки медицински пунктове в поделенията на Българската войска, Научноприложен център за военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина; Военномедицински отряд за бързо реагиране, Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена – София, с филиали в Пловдив, Сливен и Варна; Научноизследователски център за радиологична, биологична и химическа отбрана и Център по психологично здраве и предварителна защита. Създадена преди повече от век единствено за потребностите на военнослужещите от Софийския гарнизон, Академията се трансформира в една от най-иновативните лечебни заведения в България и през днешния ден е отворена за всички.
През своята история ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 задачи в помощ на популацията в най-различни горещи точки на света.
Само от 1999 година насам в тях са се присъединили повече от 960 военнослужещи с бели престилки. Хилядите избавени помнят освен професионализма и саможертвата на военните ни лекари, само че и слагат България на почетно място в съзнанието си. А медиците ни – с насъбрания опит и авторитет от тези интернационалните участия, популяризират освен името на родината си, само че подсигуряват и сигурността на популацията й.
Български лекари под пагон за първи път отпътуват на задача още през 1904 година - в далечна Манджурия. Там, в размирните години след Руско-японската война, нашите медици оказват помощ на съветското сдружение на Червения кръст. За началник на бригадата без съмнение е определен подполковник доктор Димитър Киранов – шеф на Първа софийска дивизионна болница. Оттогава-насам българските медици под пагон избавят животи в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна, Хаити. Военните ни в бели престилки избавят животи освен на бойното поле и в бежански лагери, а се отзовават и при огромни бедствия и произшествия - както у нас, по този начин и в чужбина.
Това оповестиха от пресцентъра на ВМА.
Програма:
10:00 ч.: Поднасяне на венци пред паметника на починалите медицински чинове пред постройката на ВМА
10.25 ч.: Тържествено заседание в киносалона на ВМА
На събитието са поканени да участват представители на Президентството на Република България, Народното събрание, Министерство на защитата, Министерство на здравеопазването, НЗОК, БЛС, БЧК, Столична община, КНСБ, КТ „ Подкрепа ”, депутати, представители на лечебни заведения и военни структури, други публични посетители.
Основите на Военномедицинска академия (ВМА) са положени на 1 декември 1891 година
На този ден влиза в действие Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 година за основаване на Софийска обща гарнизонна болница.
За неин първи шеф е назначен доктор Георги Золотович, доктор на Военното учебно заведение, взел участие в правенето на законопроекти за опазването на здравето и един от създателите на Българския лекарски съюз.
От 1.01.1893 до края на 1918 година тя съществува като Първа софийска дивизионна болница, със 100 войнишки и 10 офицерски кревати.
В една от първите изявления по въпросите на военната медицина от 1893 година " Няколко думи върху нашите военни лечебни заведения ", санитарният майор Игнат Барбар предлага столичната дивизионна болница " да е пример във всяко отношение ".
Тази мисъл за образцово справяне с поставените задания не престава да съпътства историята на ВМА от основаването й до през днешния ден.
За превръщането й в действителност способстват работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи стадий на нейното развиване – възрожденските лекари и санитарни офицери Луиджи Понтара, Йосиф Любенов, Димитър Киранов, Иван Бацаров, Тодор Илиев, Тодор Попов.
По време на Балканската война 1912-1913 година Първа софийска дивизионна болница работи като клон на Разпределителната болница в София. В нейния състав влизат общо 18 лекари, 8 студенти медици и 57 самарянки. По време на войната в новата й постройка се настанява Австрийска санитарна задача, чиято цел е да подкрепи работата с лекари и медицински сестри.
По това време завеждащ е доктор Асен Петров, един от основоположниците на актуалната медицина в България.
Пристигналата още веднъж през Първата международна война (ноември 1915 г.) Австрийска санитарна задача доставя военната болница с материали, принадлежности, стерилизатори, рентгенов уред, водни кревати, механоелектро апарати, което покачва равнището на здравното обслужване.
С влизането в действие на новите мирновременни щатове за шеф на Общоармейската военна болница в София е назначен подп. доктор Рачо Ангелов – дивизионен доктор на 1-ва софийска пехотна дивизия.
През 1919 година той, дружно с шефа на Народното здраве доктор Иван Кесяков и пом.-началника на военносанитарната част във войската подп. доктор Тодор Попов взе участие в правенето на план за краткотрайно потребление на държавните болнични заведения, в това число и на Общоармейската военна болница, за потребностите на новооткрития Медицински факултет в София.
В началото на 30-те години военните лекари имат опция да насочат вниманието си към проблемите на войската в спокойно време.
През 1932 година се прави първата категоризация на професионалните болести в армията. От 1936 година до 1945 година началници на болничното заведение са: кап. доктор Емануил Геков, подп. доктор Стефан Даскалов, подп. доктор Лудвиг Стрибърни, полк. доктор Иван Щърбанов.
По време на Втората международна война, за потребностите на българските войски на фронта (октомври 1944 – април 1945), болничното заведение образува три армейски хирургически лечебни заведения. След демобилизирането на Първа българска войска, от април 1945 година. за шеф на болничното заведение е назначен полк. доктор Веселин Николов, който остава на тази служба до януари 1946 година След него началници на Общовойсковата болница са полк. доктор Август Милчев и полк. доктор Иван Иванов.
През 1946 година се основава ново здравно институция за военните чинове в София – Общовойскова поликлиника, с шеф полк. доктор Райко Радевски. 4 години по-късно е обединена с болничното заведение под управлението на полк. доктор Костадин Стоянов. През 1954 година, въз основата на съществуващия от 1945 година Общовойскови хигиеничен институт в Овча купел, се основава и Научноизследователски военномедицински институт с шеф полк. проф. Здравко Мицов. Като профилиран институт към Българската войска (БА) на него се разпорежда създаването на разнообразни аспекти на здравната отбрана на войските и популацията.
През интервала 1951-1960 година началници са полк. доктор Любен Ангелов, полк. доктор Марин Кътов и полк. доктор Борис Ангелов.
На 12.08.1960 година, с Постановление № 196 на Министерски съвет, се основава Висшият военномедицински институт (ВВМИ). Той сплотява Научноизследователския военномедицински институт в Овча купел (София), Общоармейската болница (София) и Отдела за военномедицинска подготовка към Медицинско ръководство при Министерство на националната защита (МНО). ВВМИ разрешава, наред с главната лечебно-диагностична активност, да се разширят опциите за специализация и рационализиране на медицинските офицери, подготовка на медици за потребностите на армията, както и за създаване на научни проблеми, свързани с здравното обезпечаване на войските в спокойно и военно време.
От 1960 година до 1988 година началници на ВВМИ са: полк. проф. Генчо Кръстинов, полк. проф. Атанас Малеев, полк. проф. Николай Купенов, ген. м-р доцент Иван Хариев, ген. м-р доктор Васил Герганов, полк. проф. Йовчо Топалов.
Със основаването на ВВМИ през 1960 година и построяването на новата постройка през 1980 година, се правят редица структурни промени и усъвършенствания във военното опазване на здравето, които издигат института до равнището на най-престижните медицински институции в страната.
Израз на построения престиж и самопризнание за активността на ВВМИ е издаденият Указ № 546, с който от 07.04.1989 година към Министерството на защитата се основава Военномедицинска академия – като обединен лековит и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската просвета и да организира образование, специализация и рационализиране на военномедицинските фрагменти. Съставни звена на ВМА тогава са: ВВМИ, Военноморска болница – Варна, Обединен авиомедицински научноизследователски институт – София и Първа клинична болница “Д-р Кирил Хавезов ” (днешната Университетска болница “Лозенец ”). Така в академията се концентрира лечебната, научната и образователната активност по проблемите освен на сухопътните войски, само че и тези, касаещи военновъздушните и военноморските сили. През 1990 година, със основаването на звеното си за незабавна помощ, ВМА е обвързвана със системата на националното опазване на здравето и сполучливо се нагърбва с задачата да обслужва както военния контингент, по този начин и цивилното население.
В интервала след 1989 година началници на ВМА са: генерал-майор проф. Йовчо Топалов, генерал-майор проф. Григор Мечков, ген. майор доцент Никола Александров, полк. проф. Милан Петров, бригаден военачалник доцент Румен Златев, генерал-майор проф. Стоян Тонев, проф. доктор Николай Петров.
Днес отпред на Военномедицинска академия е бригаден военачалник проф. доктор Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS.
Днес ВМА сплотява пет многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване – в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; две за дълготрайно лекуване и рехабилитация – в Банкя и Хисаря; десетки медицински пунктове в поделенията на Българската войска, Научноприложен център за военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина; Военномедицински отряд за бързо реагиране, Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена – София, с филиали в Пловдив, Сливен и Варна; Научноизследователски център за радиологична, биологична и химическа отбрана и Център по психологично здраве и предварителна защита. Създадена преди повече от век единствено за потребностите на военнослужещите от Софийския гарнизон, Академията се трансформира в една от най-иновативните лечебни заведения в България и през днешния ден е отворена за всички.
През своята история ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 задачи в помощ на популацията в най-различни горещи точки на света.
Само от 1999 година насам в тях са се присъединили повече от 960 военнослужещи с бели престилки. Хилядите избавени помнят освен професионализма и саможертвата на военните ни лекари, само че и слагат България на почетно място в съзнанието си. А медиците ни – с насъбрания опит и авторитет от тези интернационалните участия, популяризират освен името на родината си, само че подсигуряват и сигурността на популацията й.
Български лекари под пагон за първи път отпътуват на задача още през 1904 година - в далечна Манджурия. Там, в размирните години след Руско-японската война, нашите медици оказват помощ на съветското сдружение на Червения кръст. За началник на бригадата без съмнение е определен подполковник доктор Димитър Киранов – шеф на Първа софийска дивизионна болница. Оттогава-насам българските медици под пагон избавят животи в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна, Хаити. Военните ни в бели престилки избавят животи освен на бойното поле и в бежански лагери, а се отзовават и при огромни бедствия и произшествия - както у нас, по този начин и в чужбина.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ