1 декември 1816 г. Ражда се Антим I
На 1 декември 1816 година се ражда Антим I. Той е първият български екзарх (от 1872), изтъкнат политик и държавник, останал в историята най-много като герой за независимостта на Българската черква и за усилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: " Ще бъда благословен, в случай че с моята всеотдайност възкръсне България за нов свободен живот! "
Роден през 1816 година в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Чалъков.
През 1837 година приема монашество в Хилендарския манастир.
През 1843-1844 година учи в най-реномираното светско учебно заведение в Османската империя - Великата гръцка национална школа в цариградския квартал Куручешме.
През 1848 година приключва с първия випуск богословското учебно заведение на Великата христова черква в Хaлки, Гърция. От непокътнатата тапия, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 година излиза наяве, че бъдещият екзарх е приключил учебното заведение с отличие, че учител по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а измежду подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски - професор по славянска лингвистика.
Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от съветския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която приключва през 1856 година с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества бил ръкоположен в йеромонашески ранг персонално от митрополит Филарет Московски.
От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достолепие. Известно време е учител и ректор на богословското учебно заведение на о. Халки.
През 1861 година архимандрит Антим е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 година – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното послушание на Цариградската патриаршия и повежда битка за самостоятелна българска черква.
На 20 февруари 1870 година излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия трябвало. През март 1871 година митрополит Антим е определен за член на Привременния синод на Българската екзархия и взе участие в църковно-народния събор от 1871 година.
На 16 февруари 1872 година митрополит Антим е определен от Църковно-народния събор за български екзарх. Активният и образован екзарх играе основна роля в битката с униатската агитация, за създаване на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
Екзарх Антим I подкрепя морално и материално освободителното придвижване за освобождение от турското робство. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:
" Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски трон, нa който ни постaвихa, кaкто Вие почтени чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде притежател нa духa нa нaродa си и с нaй-буден взор и твърдо неизменност ще ходя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението). "
След жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 година, по самодейност на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в отчет, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и държавните управления им за турските жестокости, като на свои разходи изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а самичък оглавява делегация до турското държавно управление в отбрана на българския народ.
Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Въпреки натиска на турския външен министър, той отхвърля да изпрати признателен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите " Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa! "
През януари 1877 година Антим I проваля особено свикано " Велико национално заседание " в Цариград, като преднамерено се " подхлъзва " в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим да се отхвърли обществено турските кланета.
На 14 април 1877 година с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския трон. След къс съд Мидхат паша го осъжда на гибел за държавна измяна. След неотдавнашен прелом в отоманската империя, присъдата е сменена със изгнание.
На 17 юни 1877 година екзарх Антим I е изпратен на изгнание в Анкара, Мала Азия.
В писмо до съветския император Александър II, екзарх Антим I разказва тежкото състояние на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него " Да се освободи България! ".
През март 1878 година, след освобождението от турско иго, вследствие на обща прошка екзарх Антим още веднъж заема екзархийския си пост и взема ефективно присъединяване в построяването на новата българска страна.
От 14 февруари до 16 април 1879 година екзарх Антим I председателствува Учредителното национално заседание, което избира подкрепяния и от него план за конституция.
От 17 април до 26 юни 1879 година председателствува Първото Велико национално заседание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е определен и за председaтел на Първото нормално нaродно събрaние, само че откaзвa.
През 1878-1879 година екзарх Антим I се включва интензивно и в комитетите " Единство ", поддържа и дава огромна материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание.
На Щипка екзарх Антим поставя главния камък за издигане монумент на героите, паднали за свободата на България и по единомислещото решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на съветския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България.
Екзарх Антим се връща във Видин и поема управлението на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде определен за екзарх. Той завещава цялото си положение за построявaнето на катедралата " Св. Димитър ", за построяването на читалище и за развиване на просветното дело във Видин и построява огромна двуетажна прогимназия (която носи през днешния ден името му).
След Берлинския конгрес през лятото на 1879 година Антим I провежда всеобщо събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия против решението за разпокъсване на Санстефанска България.
За разлика от множеството русофилски настроени политици и иереи, Антим I отстоява непроменяемо българските национални ползи. Когато схваща, че съветските империалистически ползи ги заплашват, той поддържа либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е и дълготраен другар. " Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс? ", попитал Антим I княз Дондуков през 1879 година, на прием във връзка неговото изпращане в Търново.
Антим I се афишира внезапно срещу преврата, свалил на 9 юли 1886 година княз Александър Батемберг, и поддържа Стамболов и Регентството.
На 14 ноември 1885 година, през Сръбско-българската война, Антим I отхвърля да напусне обсaдения Видин с думите " Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa. "
През 1887 година той е народен представител в Третото Велико национално заседание, което избира Фердинанд за български княз и го приканва обществено да съблюдава Търновската конституция.
На 1 декември 1888 година екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин.
Роден през 1816 година в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Чалъков.
През 1837 година приема монашество в Хилендарския манастир.
През 1843-1844 година учи в най-реномираното светско учебно заведение в Османската империя - Великата гръцка национална школа в цариградския квартал Куручешме.
През 1848 година приключва с първия випуск богословското учебно заведение на Великата христова черква в Хaлки, Гърция. От непокътнатата тапия, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 година излиза наяве, че бъдещият екзарх е приключил учебното заведение с отличие, че учител по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а измежду подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски - професор по славянска лингвистика.
Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от съветския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която приключва през 1856 година с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества бил ръкоположен в йеромонашески ранг персонално от митрополит Филарет Московски.
От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достолепие. Известно време е учител и ректор на богословското учебно заведение на о. Халки.
През 1861 година архимандрит Антим е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 година – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното послушание на Цариградската патриаршия и повежда битка за самостоятелна българска черква.
На 20 февруари 1870 година излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия трябвало. През март 1871 година митрополит Антим е определен за член на Привременния синод на Българската екзархия и взе участие в църковно-народния събор от 1871 година.
На 16 февруари 1872 година митрополит Антим е определен от Църковно-народния събор за български екзарх. Активният и образован екзарх играе основна роля в битката с униатската агитация, за създаване на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
Екзарх Антим I подкрепя морално и материално освободителното придвижване за освобождение от турското робство. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:
" Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски трон, нa който ни постaвихa, кaкто Вие почтени чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде притежател нa духa нa нaродa си и с нaй-буден взор и твърдо неизменност ще ходя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението). "
След жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 година, по самодейност на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в отчет, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и държавните управления им за турските жестокости, като на свои разходи изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а самичък оглавява делегация до турското държавно управление в отбрана на българския народ.
Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Въпреки натиска на турския външен министър, той отхвърля да изпрати признателен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите " Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa! "
През януари 1877 година Антим I проваля особено свикано " Велико национално заседание " в Цариград, като преднамерено се " подхлъзва " в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим да се отхвърли обществено турските кланета.
На 14 април 1877 година с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския трон. След къс съд Мидхат паша го осъжда на гибел за държавна измяна. След неотдавнашен прелом в отоманската империя, присъдата е сменена със изгнание.
На 17 юни 1877 година екзарх Антим I е изпратен на изгнание в Анкара, Мала Азия.
В писмо до съветския император Александър II, екзарх Антим I разказва тежкото състояние на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него " Да се освободи България! ".
През март 1878 година, след освобождението от турско иго, вследствие на обща прошка екзарх Антим още веднъж заема екзархийския си пост и взема ефективно присъединяване в построяването на новата българска страна.
От 14 февруари до 16 април 1879 година екзарх Антим I председателствува Учредителното национално заседание, което избира подкрепяния и от него план за конституция.
От 17 април до 26 юни 1879 година председателствува Първото Велико национално заседание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е определен и за председaтел на Първото нормално нaродно събрaние, само че откaзвa.
През 1878-1879 година екзарх Антим I се включва интензивно и в комитетите " Единство ", поддържа и дава огромна материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание.
На Щипка екзарх Антим поставя главния камък за издигане монумент на героите, паднали за свободата на България и по единомислещото решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на съветския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България.
Екзарх Антим се връща във Видин и поема управлението на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде определен за екзарх. Той завещава цялото си положение за построявaнето на катедралата " Св. Димитър ", за построяването на читалище и за развиване на просветното дело във Видин и построява огромна двуетажна прогимназия (която носи през днешния ден името му).
След Берлинския конгрес през лятото на 1879 година Антим I провежда всеобщо събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия против решението за разпокъсване на Санстефанска България.
За разлика от множеството русофилски настроени политици и иереи, Антим I отстоява непроменяемо българските национални ползи. Когато схваща, че съветските империалистически ползи ги заплашват, той поддържа либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е и дълготраен другар. " Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс? ", попитал Антим I княз Дондуков през 1879 година, на прием във връзка неговото изпращане в Търново.
Антим I се афишира внезапно срещу преврата, свалил на 9 юли 1886 година княз Александър Батемберг, и поддържа Стамболов и Регентството.
На 14 ноември 1885 година, през Сръбско-българската война, Антим I отхвърля да напусне обсaдения Видин с думите " Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa. "
През 1887 година той е народен представител в Третото Велико национално заседание, което избира Фердинанд за български княз и го приканва обществено да съблюдава Търновската конституция.
На 1 декември 1888 година екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ