На 1 август т.г. се навършват 130 години от официалното

На 1 август т.г. се навършват 130 години от формалното разкриване на Централна гара София.

По този мотив и по случай Деня на железничаря, който по традиция се отбелязва през първата неделя на август, на 1 август от 12.00 часа в чакалнята на гарата ще се състои фолклорен флашмоб. Служители на железницата, отбор Българани и пасажери ще отбележат годишнината на знаковата постройка с празнични хора, оповестиха от пресцентъра на НКЖИ.

Първоначалната постройка е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков и е пусната в употреба през 1888 година Тази постройка е изцяло разрушена на 15 април 1974 година, а новата по план на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 година На 3 април 2014 година стартира повсеместен ремонт на гарата със средства от Оперативна стратегия „ Транспорт “, който завърши при започване на 2016.

След Освобождението Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция се задължават да построят на своите територии съответните железопътни сектори на интернационалната трансбалканска железница Виена – Цариград. За страната ни това е секторът Цариброд – София – Вакарел. Преговорите за трансбалканската железница сред четирите заинтригувани страни стартират от 1881 година и не престават до май 1883 година, когато във Виена е подписана Четворна спогодба.

Непосредствено по-късно в Народното събрание на България се внася закон за построяването на железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Предприемачът Иван Грозев основава българско акционерно сдружение, което получава залог от Българската национална банка. Съгласно контракта жп линията би трябвало да бъде предадена за употреба в края на 1886 година, само че поради събитията към Съединението и оповестената война на България от Сърбия, тя е приключена през 1888 година На 7 юни линията е обвързвана със сръбските железници, а на 1 август е въведена в интернационална употреба.

Откриването на линията за интернационалните известия, а дружно с това и освещаването на Централна гара София става на 1 август 1888 година, когато по обяд дойде първият интернационален трен от Лондон и Париж (легендарният Ориент експрес), който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.

За времето си гара София е била най-внушителната освен за България, само че и за Балканите. Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и необятна – 12 м., в източната и в западната част е завършена с втори етаж, а в средата със непретенциозен висок свод над вестибюла, свързан с часовникова кула, която гледа към Витоша. В нея се обитават всички служебни канцеларии, а за пасажерите има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас – със зелени и трети клас – с дървени пейки. В мазето е парното поделение и банята за личния състав.

Плановата скица е типична за този тип здания – просторен централен вестибюл през два етажа и странични крила. Външната архитектура е с италиански ренесансови форми. Гарата се е осветявала от газови лампи. До основната врата на перона, под перонния часовник, е имало огромна камбана, а по-късно звънец: първи звънец – продажба на билети, втори– качване на пасажерите и прощаване, с трети – потегляне на влака.
За пръв шеф на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, чиновник в Хиршовата железница.

Отбелязването на годишнина от съществуването на Централна гара София е част от събитията, с които ще бъде маркирана 130-та годишнина от съществуването на Българските държавни железници, наследници на които са Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ и „ Холдинг БДЖ “ ЕАД.