Пътят на Мария Нейкова - низ от трагични събития
На 1 август 2002 година, малко преди да означи година от гибелта на брачна половинка си, огромната певица си отива от този свят леко, до момента в който спи. И отнася вечно тайната за гибелта си
- Непоправима оптимистка съм. Вярвам и не преставам да диря положителното, даже и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария, декларира певицата.
Въпреки всичко, през което минава, Мария Нейкова до края на дните си остава мощен, радостен и витален човек, със ужасно възприятие за комизъм. Съдбата й отрежда цялата обич на публиката и в същото време не престава да си играе с нея по най-жесток метод. Но певицата отхвърля да повярва в съществуването на съдбовни поличби, с изключение на... датата, на която е родена - 21 декември.
- Това е най-краткият ден в годината и на него се раждат деца кутсузлии. Едно време даже са ги убивали, с цел да не страдат. Но пък били надарени, с лъчение. Сталин също е роден на 21 декември. Как да не е бил за ликвидиране... - споделя за рождения си ден в едно от последните си изявленията “дамата с китарата”, останала в историята на музиката с незабравимата си ария “Двама” от кино лентата “Козият рог”.
На 21 декември 1968 година Мария навършва 23 година Тогава стартира огромният й напредък в музиката. След концерт в зала “България” я канят за солистка в оркестър “София”.
На 21 декември 1971 година навършва 26 година Тя е една от дребното оживели в най-голямата самолетна злополука на този ден, в която умират 32 души, сред които една от най-близките й приятелки - Паша Христова. Дестинацията е Алжир, където оркестърът отпътува за празниците на българската просвета, и Мария се кани дружно с сътрудниците си да отпразнува там рождения си ден. Само час преди нещастието двете с Паша се разхождат на летището и радостно си тананикат новата ария на Бисер Киров “Гълъби над София”...
Съдбата отрежда на Мария да оцелее, само че животът й е белязан вечно
Двамата с Борис Годжунов имат шанса да бъдат в задната част на машината-убиец и когато опашката се откъсва при излитането, съумяват да скочат през зейналата дупка от 4 метра височина. Травмите по тялото на Мария са повече от съществени. Жената, обирала овациите на публиката в десетки страни по света, остава няколко години в плен на болката. След премеждието Мария не се разделя с цигарата. В дома й постоянно поставят софра на 21 декември, само че тя отхвърля да одобри тържеството, защото не може да чества в толкоз драматичен ден. Не обича да приказва за ужаса, само че всички знаят, че единственото, от което се опасява, е да лети. И че до края на дните си продължава да скърби за незабравимата Паша.
Въпреки претърпяното, Мария Нейкова още веднъж потегля напред и продължава да твори. Година след случая основава песента “Добър вечер, лека нощ”, която печели първа премия на “Златният Орфей”, взема специфичната премия на Съюза на композиторите - за “създаване на нов народен жанр в българската естрада”, а на Мелодия на годината сграбчва наградата за най-хубав реализатор. А през 1973 година изпява незабравимия си шлагер “Двама” за кино лентата “Козият рог”, с който ще остане вечно в сърцата на няколко генерации българи. Но триумфите й на сцената сякаш се заплащат с жестока цена
Смъртта неразделно я следва по петите, протягайки към нея костеливите си ръце. Така Мария се оказва навръх мястото на един от дребното атентати в социалистическа България - през 1985 година в кафе-сладкарницата на централния хотел в Сливен гръмва бомба, ранени са 14 души.
Един след различен си отиват обичаните й хора, изключително в последните години на живота й - майка й, вуйна й, свекърва й, сестрата на брачна половинка й, околните й приятелки композиторката Зорница Попова и актрисата Катя Паскалева.
Казват, че в последните месеци от живота била обзета от странни интуиции, все повтаряла, че Паша я вика от небето. Още не се е навършила година от гибелта на брачна половинка й Неделчо Нейков, с който Мария освен живее 33 години, а той е неин управител цялостен четвърт век. Отличен математик и инженер, Неки, както го назовават околните му, се отхвърля от кариерата си в името на нейната. Авторката на “Закъснели срещи”, “Мария”, “Гледай в мен”, “Моят рожден ден”, “Яворова пролет”, “Имам земя” може би нямаше да е същата без любовта и самоотвержената поддръжка на индивида до себе си.
Мъжът на Мария умира неуместно при трагичен случай, падайки от балкона на фамилния дом. И неговата гибел е тази, която тя не съумява да преживее - като че ли просто отхвърля да се бори повече с нещастията.
- Когато мъжът ми си отиде, светът се обърна. Такава болежка не бях изпитвала в никакъв случай, споделя унищожена от тъга Мария в последното си изявление. - Това, което се случи с него, ме извади отвън равновесие, започнах да пелтеча от тъга. Не мога да дремя, не мога да мисля... Дори смених жилището си, с цел да се скрия вдън земя. Той беше доста добър, доста прекрасен човек, гледаше ме в очите. И през целия си живот не сме се карали в никакъв случай.
Дали над “Козият рог” тегне проклинание
От десетилетия битува митът за прокобата, която тегне над екипа на незабравимата кинолента. Казват, че ходжа направил черна магия, която не засегнала единствено актьорите, изиграли във кино лентата функциите на турците насилници. Един по един от този свят си отиват режисьорът Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, актьорите Антон Горчев, Милен Пенев, Катя Паскалева... Самата Катя е доста близка на Мария Нейкова и я изпреварва в пътя й към небитието единствено с 10 дни. Смъртта на следващата й другарка потриса до дъното на душата й певицата, само че синът й твърди, че това въобще не значи, че е вярвала в суеверието за проклятието над “Козият рог”, в противен случай. Спекулации по този въпрос били чиста небивалица.
Предсказанието на пророчицата не се сбъдва
Три години след самолетната злополука Мария Нейкова се среща с Ванга. Тя я посреща с думите:
- Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в злополуката. Пред тебе има още 40 години живот...
Затова певицата твърдяла на смешка, че знае по кое време тъкмо ще почине. Казват, че не пророчицата сбъркала с 11 години, а самата Мария избрала да се съобщи непринудено в лапите на гибелта, с цел да последва брачна половинка си. Щрихи към портрета Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 година в Пловдив и тази година щеше да навърши 75. Висшето си музикално обучение приключва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град, а през 1968 година приключва полувисшия Естраден отдел към БДК в София. Работи като певица в Германска демократична република, само че през 1968 година се завръща в България. Истинската й кариера стартира в края на 1968 година с дебют в зала “България” с последвал огромен триумф. Става солистка на оркестър “София”.
През 1969 година получава първа премия на фестивала “Златният Орфей” за песента “Закъснели срещи” - дует с Михаил Белчев. Песента “Яворова пролет” (музика Светозар Русинов), изпълнена взаимно с Паша Христова и Мими Иванова, е отличена с първа премия в радиоконкурса “Пролет” - 1970 година В края на 1971 година е сниман новогодишният мюзикъл “Козя пътека”, в който певицата дружно с Паша Христова вземат участие и извършват национални песни. Скоро по-късно Паша Христова умира в тежката самолетна злополука при политане от летище София. В самолета се намира и Мария Нейкова, която оцелява по знамение с тежки пострадвания. След гибелта на Паша Христова на 21 декември 1971 година Мария Нейкова в никакъв случай повече не чества рождения си ден.
През 1972 година печели “Мелодия на годината” с песента “Добър вечер, лека нощ”. През 1973 година печели втора премия на фестивала “Златният Орфей” за песента “Имам земя”, само че това е и най-високото отличие, защото първа премия не е присъдена. Същата година тя композира и извършва песента към кино лентата “Козият рог”. Песента се трансформира в цялостен шлагер, който продължава да се излъчва и харесва и до момента. През 1975 година “Балкантон” издава първата й дългосвиреща грамофонна плоча. Мария Нейкова е авторка на към 100 поп песни. Особено известни са баладите й “Светът е за двама” (1980 година, изп. Орлин Горанов) и “Ще ти приказвам за любов” (2001 година, изп. Стефан Митров). Пише също по този начин музика за филми и театрални спектакли. Умира на 1 август 2002 година, едвам 56-годишна, в София.
Вики ИЛИЕВА
- Непоправима оптимистка съм. Вярвам и не преставам да диря положителното, даже и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария, декларира певицата.
Въпреки всичко, през което минава, Мария Нейкова до края на дните си остава мощен, радостен и витален човек, със ужасно възприятие за комизъм. Съдбата й отрежда цялата обич на публиката и в същото време не престава да си играе с нея по най-жесток метод. Но певицата отхвърля да повярва в съществуването на съдбовни поличби, с изключение на... датата, на която е родена - 21 декември.
- Това е най-краткият ден в годината и на него се раждат деца кутсузлии. Едно време даже са ги убивали, с цел да не страдат. Но пък били надарени, с лъчение. Сталин също е роден на 21 декември. Как да не е бил за ликвидиране... - споделя за рождения си ден в едно от последните си изявленията “дамата с китарата”, останала в историята на музиката с незабравимата си ария “Двама” от кино лентата “Козият рог”.
На 21 декември 1968 година Мария навършва 23 година Тогава стартира огромният й напредък в музиката. След концерт в зала “България” я канят за солистка в оркестър “София”.
На 21 декември 1971 година навършва 26 година Тя е една от дребното оживели в най-голямата самолетна злополука на този ден, в която умират 32 души, сред които една от най-близките й приятелки - Паша Христова. Дестинацията е Алжир, където оркестърът отпътува за празниците на българската просвета, и Мария се кани дружно с сътрудниците си да отпразнува там рождения си ден. Само час преди нещастието двете с Паша се разхождат на летището и радостно си тананикат новата ария на Бисер Киров “Гълъби над София”...
Съдбата отрежда на Мария да оцелее, само че животът й е белязан вечно
Двамата с Борис Годжунов имат шанса да бъдат в задната част на машината-убиец и когато опашката се откъсва при излитането, съумяват да скочат през зейналата дупка от 4 метра височина. Травмите по тялото на Мария са повече от съществени. Жената, обирала овациите на публиката в десетки страни по света, остава няколко години в плен на болката. След премеждието Мария не се разделя с цигарата. В дома й постоянно поставят софра на 21 декември, само че тя отхвърля да одобри тържеството, защото не може да чества в толкоз драматичен ден. Не обича да приказва за ужаса, само че всички знаят, че единственото, от което се опасява, е да лети. И че до края на дните си продължава да скърби за незабравимата Паша.
Въпреки претърпяното, Мария Нейкова още веднъж потегля напред и продължава да твори. Година след случая основава песента “Добър вечер, лека нощ”, която печели първа премия на “Златният Орфей”, взема специфичната премия на Съюза на композиторите - за “създаване на нов народен жанр в българската естрада”, а на Мелодия на годината сграбчва наградата за най-хубав реализатор. А през 1973 година изпява незабравимия си шлагер “Двама” за кино лентата “Козият рог”, с който ще остане вечно в сърцата на няколко генерации българи. Но триумфите й на сцената сякаш се заплащат с жестока цена
Смъртта неразделно я следва по петите, протягайки към нея костеливите си ръце. Така Мария се оказва навръх мястото на един от дребното атентати в социалистическа България - през 1985 година в кафе-сладкарницата на централния хотел в Сливен гръмва бомба, ранени са 14 души.
Един след различен си отиват обичаните й хора, изключително в последните години на живота й - майка й, вуйна й, свекърва й, сестрата на брачна половинка й, околните й приятелки композиторката Зорница Попова и актрисата Катя Паскалева.
Казват, че в последните месеци от живота била обзета от странни интуиции, все повтаряла, че Паша я вика от небето. Още не се е навършила година от гибелта на брачна половинка й Неделчо Нейков, с който Мария освен живее 33 години, а той е неин управител цялостен четвърт век. Отличен математик и инженер, Неки, както го назовават околните му, се отхвърля от кариерата си в името на нейната. Авторката на “Закъснели срещи”, “Мария”, “Гледай в мен”, “Моят рожден ден”, “Яворова пролет”, “Имам земя” може би нямаше да е същата без любовта и самоотвержената поддръжка на индивида до себе си.
Мъжът на Мария умира неуместно при трагичен случай, падайки от балкона на фамилния дом. И неговата гибел е тази, която тя не съумява да преживее - като че ли просто отхвърля да се бори повече с нещастията.
- Когато мъжът ми си отиде, светът се обърна. Такава болежка не бях изпитвала в никакъв случай, споделя унищожена от тъга Мария в последното си изявление. - Това, което се случи с него, ме извади отвън равновесие, започнах да пелтеча от тъга. Не мога да дремя, не мога да мисля... Дори смених жилището си, с цел да се скрия вдън земя. Той беше доста добър, доста прекрасен човек, гледаше ме в очите. И през целия си живот не сме се карали в никакъв случай.
Дали над “Козият рог” тегне проклинание
От десетилетия битува митът за прокобата, която тегне над екипа на незабравимата кинолента. Казват, че ходжа направил черна магия, която не засегнала единствено актьорите, изиграли във кино лентата функциите на турците насилници. Един по един от този свят си отиват режисьорът Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, актьорите Антон Горчев, Милен Пенев, Катя Паскалева... Самата Катя е доста близка на Мария Нейкова и я изпреварва в пътя й към небитието единствено с 10 дни. Смъртта на следващата й другарка потриса до дъното на душата й певицата, само че синът й твърди, че това въобще не значи, че е вярвала в суеверието за проклятието над “Козият рог”, в противен случай. Спекулации по този въпрос били чиста небивалица.
Предсказанието на пророчицата не се сбъдва
Три години след самолетната злополука Мария Нейкова се среща с Ванга. Тя я посреща с думите:
- Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в злополуката. Пред тебе има още 40 години живот...
Затова певицата твърдяла на смешка, че знае по кое време тъкмо ще почине. Казват, че не пророчицата сбъркала с 11 години, а самата Мария избрала да се съобщи непринудено в лапите на гибелта, с цел да последва брачна половинка си. Щрихи към портрета Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 година в Пловдив и тази година щеше да навърши 75. Висшето си музикално обучение приключва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град, а през 1968 година приключва полувисшия Естраден отдел към БДК в София. Работи като певица в Германска демократична република, само че през 1968 година се завръща в България. Истинската й кариера стартира в края на 1968 година с дебют в зала “България” с последвал огромен триумф. Става солистка на оркестър “София”.
През 1969 година получава първа премия на фестивала “Златният Орфей” за песента “Закъснели срещи” - дует с Михаил Белчев. Песента “Яворова пролет” (музика Светозар Русинов), изпълнена взаимно с Паша Христова и Мими Иванова, е отличена с първа премия в радиоконкурса “Пролет” - 1970 година В края на 1971 година е сниман новогодишният мюзикъл “Козя пътека”, в който певицата дружно с Паша Христова вземат участие и извършват национални песни. Скоро по-късно Паша Христова умира в тежката самолетна злополука при политане от летище София. В самолета се намира и Мария Нейкова, която оцелява по знамение с тежки пострадвания. След гибелта на Паша Христова на 21 декември 1971 година Мария Нейкова в никакъв случай повече не чества рождения си ден.
През 1972 година печели “Мелодия на годината” с песента “Добър вечер, лека нощ”. През 1973 година печели втора премия на фестивала “Златният Орфей” за песента “Имам земя”, само че това е и най-високото отличие, защото първа премия не е присъдена. Същата година тя композира и извършва песента към кино лентата “Козият рог”. Песента се трансформира в цялостен шлагер, който продължава да се излъчва и харесва и до момента. През 1975 година “Балкантон” издава първата й дългосвиреща грамофонна плоча. Мария Нейкова е авторка на към 100 поп песни. Особено известни са баладите й “Светът е за двама” (1980 година, изп. Орлин Горанов) и “Ще ти приказвам за любов” (2001 година, изп. Стефан Митров). Пише също по този начин музика за филми и театрални спектакли. Умира на 1 август 2002 година, едвам 56-годишна, в София.
Вики ИЛИЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ