Помните ли? На 1 август 1990 г. 7 ВНС избра Желю Желев за президент
На 1 август 1990 година VІІ Велико национално заседание избра доктор Желю Желев за ръководител (президент) на България на съображение член 78, т. 16 от Конституцията на Народна република България.
На 12 юли 1991 година е призната новата конституция, според която България е парламентарна република, а член 92 постановява, че президентът е държавен глава, който се избира директно от гласоподавателите.
На 19 януари 1992 година доктор Желю Желев е определен за първи президент на Република България на втория тур на първите директни президентски избори в страната. Желю Желев и вицепрезидентът Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, получават 2 738 420 гласа (52,85 процента).
Ето какво написа Българска телеграфна агенция тогава:
България потегля по пътя на парламентарната народна власт
Велико Търново, 10 юли 1990 година /спец. кор. на Българска телеграфна агенция Бойка Димитрова и кор. на БТА/ С тържественото разкриване през днешния ден на Великото национално заседание се слага същинското парламентарно начало за развиването на младата българска народна власт. Тук, във Велико Търново, където са ставали съдбоносни събития, през днешния ден 400-те депутати се събират освен с цел да възстановят историческата традиция всички най-важни въпроси за отечеството да се вземат решение от Великото национално заседание, само че и да създадат първите стъпки към по този начин мечтаното национално единодушие, на
възраждането на България съгласно нормите на актуалната европейска народна власт.
Със съзнанието за непреходността на демократичните начала в живота на обществото жителите у нас чакат от своите избраници освен да изработят новата конституция, само че на дело да покажат, че ратуват за преуспяването на страната.
Обществото ни желае да види образци на политическа мъдрост, на цивилизован парламентарен разговор и съгласие,
на градивни парламентарни решения. Защото утвърждения по-нататък ще получава единствено този, който демонстрира, че води добре националните сметки.
Израз на това предпочитание са думите, изписани на многочислените транспаранти, с които са украсени улиците: на града. С тях великотърновци приветстват и пожелават сполучлива работа на депутатите. Изписаните апели гласят " Великото национално заседание - вяра за правова и демократична страна “, " Националното единение - гаранция за икономическия триумф “.
Атмосферата, която владее града, като че ли не предстои на изложение. Тук господства духът на необикновеното събитие. Хората осъзнават, че Велико Търново още веднъж приковава вниманието на България, всеки ясно схваща историческата стойност на днешния ден. Часовете преди началото на церемонията по формалното разкриване на сесията на новоизбрания парламент високи стойности означи градусът на публичните настроения.
От миналата нощ и денем тук се усилва притокът на последователи на партии, придвижвания и организации от цялата страна.
По-късно колони от представители на Отечествената партия на труда, Националнорадикалната партия, Организацията за конституционна отбрана на националните ползи и други жители се насочиха към остарялата градска част, само че не бяха позволени в региона на музея " Възраждане и Учредително заседание “. Въпреки напрегнатата конюнктура, разсъдъкът явно надви. Произшествия и произшествия не бяха позволени преди, по време и след церемонията по откриването на сесията на Великото национално заседание.
Малко след 14,00 часа депутатите се насочиха с рейсовете към постройката, където преди 111 години се е състояло Учредителното заседание.
Това удивително място, събирало нееднократно едни от най-достойните мъже на България, през днешния ден още веднъж, въпреки и за броени часове се трансформира в център на политическия ни живот.
Старият парламент, украсен с бръшлян и здравец - знаци на безконечните устои на българския дух, посрещна към 1000 посетители - народни представители, ръководители на дипломатически задачи, наши и задгранични публицисти. Пред входа хор за старинни песнопения поздрави депутатите.
След това те публично се записаха в книгата на народните представители.
Камбаните на Катедралния храм " Рождество богородично “, възвестиха началото на тържествената гала.
Залата, украсена както преди 111 години с национални флагове и хералдични гербове с лъвове, символизиращи възродената българска държавност, излъчваше атмосферата на тогавашното първо съвещание.
Днес тук бяха и главата на Българската православна черква патриарх Максим, основният мюфтия на мюсюлманите в България, доктор Хаджи Недим Хафъс Ибрахим Генджев, както и други ръководители на религиозните общности у нас.
Велико национално заседание
София, 31 юли 1990 година /БТА/ Президентската рецесия е или на крачка от превъзмогването, или ще се задълбочи още повече. Такъв е резултатът от първото едночасово съвещание през днешния ден на Великото национално заседание.
През миналите повече от две седмици депутатите не избраха президент на републиката, само че „ смъкнаха “ кандидатурите на четирима.
Почти " седнал на президентското кресло “ след вчерашното пето гласоподаване, най-неочаквано Виктор Вълков се отдръпна, изпълнявайки решението на парламентарната група на Български земеделски народен съюз.
Изненада у народните представители провокира препоръчаната кандидатура за президент на Никодим Попов, направена от Велко Вълканов. По-късно господин Попов благодари за оказаното му доверие и си направи отказ.
Лайтмотивът в пространното изявление на доктор Петър Дертлиев, с което той си отдръпна кандидатурата, бе въпросът:
" Защо по този начин непринудено гласувахте срещу един социалдемократ? “
От името на Парламентарния съюз на демократичните сили Стоян Ганев показа новия претендент - доктор Желю Желев. Ползвайки се със подобаващ престиж и доверие в средите на българската интелигенция и политически придвижвания и партии, новият претендент за държавен глава е уверен демократ, със забележително умеене за открит и почтен разговор, търпелив е към непознатото мнение и убеждения. Говорителят на Съюз на демократичните сили наблюдава най-важните моменти от биографията на Желю Желев, като напомни, че
през последните 25 години той е бил в непрестанен спор с тоталитарната власт, взел участие е в другите форми на самостоятелен и проведен митинг и битка.
Неговата персона се открои като един от основателите и дейните участници в публичния комитет за екологична отбрана на Русе и Клуба за поддръжка на гласността и преустрояване и бе един от неговите съпредседатели. На 7 декември 1989 година бе определен за ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили.
След почивката народните представители започнаха да задават въпроси към новия претендент. Те желаеха да научат по какъв начин откакто бъде определен за президент, Желю Желев ще пази многопартийната система, какво е отношението му към парламентарното болшинство на Българска социалистическа партия и вижда ли пътища за съдействие с тази политическа мощ и по-конкретно опцията да се сътвори съдружно държавно управление с нея. Много от питанията бяха свързани с негови изявления в предизборната акция, по време и след парламентарните избори и до каква степен развиването на политическата обстановка е оказало въздействие и е трансформирала някои от мненията му. Смята ли в този момент, когато Българска социалистическа партия е спечелила изборите, че това е злополука за България.
Втора група въпроси бяха свързани с нуждата от радикални законодателни промени - в селското стопанство и собствеността на земята, екологията и опазването на здравето, за жителството.
Ако бъдете определен за президент /с тези думи започваха най-често питанията на депутатите/, по какъв начин бихте решили проблемите за възобновяване на българското село, за прекъсване " приключването на мозъци “, за обезпечаване на националната сигурност, за реорганизацията на въоръжените сили? Как си представяте по-нататъшната демократизация и не се ли опасявате, че може би още веднъж хората няма да имат опция за свободен израз на хрумвания?
Мнозина биха желали да чуят отговора на съответни въпроси, като " на кого ще разпореди съставянето на новото държавно управление? “
Питанията бяха толкоз доста, че за Елка Константинова бе останал, както самата тя сподели, най-дребният от дребните:
" Какво е мнението Ви за таксата за кучетата? “
На утрешното съвещание доктор Желю Желев ще показа своите визии за бъдещето на страната, за излизане от рецесията и ще отговори на депутатите.
***
Великото национално заседание избра Желю Желев за президент на България
София, 1 август 1990 г. /кор. на Българска телеграфна агенция Б. Димитрова и В. Константинов/ - Желю Желев е новият президент на България. За неговата кандидатура през днешния ден гласоподаваха 284 народни представители.
На 12 юли 1991 година е призната новата конституция, според която България е парламентарна република, а член 92 постановява, че президентът е държавен глава, който се избира директно от гласоподавателите.
На 19 януари 1992 година доктор Желю Желев е определен за първи президент на Република България на втория тур на първите директни президентски избори в страната. Желю Желев и вицепрезидентът Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, получават 2 738 420 гласа (52,85 процента).
Ето какво написа Българска телеграфна агенция тогава:
България потегля по пътя на парламентарната народна власт
Велико Търново, 10 юли 1990 година /спец. кор. на Българска телеграфна агенция Бойка Димитрова и кор. на БТА/ С тържественото разкриване през днешния ден на Великото национално заседание се слага същинското парламентарно начало за развиването на младата българска народна власт. Тук, във Велико Търново, където са ставали съдбоносни събития, през днешния ден 400-те депутати се събират освен с цел да възстановят историческата традиция всички най-важни въпроси за отечеството да се вземат решение от Великото национално заседание, само че и да създадат първите стъпки към по този начин мечтаното национално единодушие, на
възраждането на България съгласно нормите на актуалната европейска народна власт.
Със съзнанието за непреходността на демократичните начала в живота на обществото жителите у нас чакат от своите избраници освен да изработят новата конституция, само че на дело да покажат, че ратуват за преуспяването на страната.
Обществото ни желае да види образци на политическа мъдрост, на цивилизован парламентарен разговор и съгласие,
на градивни парламентарни решения. Защото утвърждения по-нататък ще получава единствено този, който демонстрира, че води добре националните сметки.
Израз на това предпочитание са думите, изписани на многочислените транспаранти, с които са украсени улиците: на града. С тях великотърновци приветстват и пожелават сполучлива работа на депутатите. Изписаните апели гласят " Великото национално заседание - вяра за правова и демократична страна “, " Националното единение - гаранция за икономическия триумф “.
Атмосферата, която владее града, като че ли не предстои на изложение. Тук господства духът на необикновеното събитие. Хората осъзнават, че Велико Търново още веднъж приковава вниманието на България, всеки ясно схваща историческата стойност на днешния ден. Часовете преди началото на церемонията по формалното разкриване на сесията на новоизбрания парламент високи стойности означи градусът на публичните настроения.
От миналата нощ и денем тук се усилва притокът на последователи на партии, придвижвания и организации от цялата страна.
По-късно колони от представители на Отечествената партия на труда, Националнорадикалната партия, Организацията за конституционна отбрана на националните ползи и други жители се насочиха към остарялата градска част, само че не бяха позволени в региона на музея " Възраждане и Учредително заседание “. Въпреки напрегнатата конюнктура, разсъдъкът явно надви. Произшествия и произшествия не бяха позволени преди, по време и след церемонията по откриването на сесията на Великото национално заседание.
Малко след 14,00 часа депутатите се насочиха с рейсовете към постройката, където преди 111 години се е състояло Учредителното заседание.
Това удивително място, събирало нееднократно едни от най-достойните мъже на България, през днешния ден още веднъж, въпреки и за броени часове се трансформира в център на политическия ни живот.
Старият парламент, украсен с бръшлян и здравец - знаци на безконечните устои на българския дух, посрещна към 1000 посетители - народни представители, ръководители на дипломатически задачи, наши и задгранични публицисти. Пред входа хор за старинни песнопения поздрави депутатите.
След това те публично се записаха в книгата на народните представители.
Камбаните на Катедралния храм " Рождество богородично “, възвестиха началото на тържествената гала.
Залата, украсена както преди 111 години с национални флагове и хералдични гербове с лъвове, символизиращи възродената българска държавност, излъчваше атмосферата на тогавашното първо съвещание.
Днес тук бяха и главата на Българската православна черква патриарх Максим, основният мюфтия на мюсюлманите в България, доктор Хаджи Недим Хафъс Ибрахим Генджев, както и други ръководители на религиозните общности у нас.
Велико национално заседание
София, 31 юли 1990 година /БТА/ Президентската рецесия е или на крачка от превъзмогването, или ще се задълбочи още повече. Такъв е резултатът от първото едночасово съвещание през днешния ден на Великото национално заседание.
През миналите повече от две седмици депутатите не избраха президент на републиката, само че „ смъкнаха “ кандидатурите на четирима.
Почти " седнал на президентското кресло “ след вчерашното пето гласоподаване, най-неочаквано Виктор Вълков се отдръпна, изпълнявайки решението на парламентарната група на Български земеделски народен съюз.
Изненада у народните представители провокира препоръчаната кандидатура за президент на Никодим Попов, направена от Велко Вълканов. По-късно господин Попов благодари за оказаното му доверие и си направи отказ.
Лайтмотивът в пространното изявление на доктор Петър Дертлиев, с което той си отдръпна кандидатурата, бе въпросът:
" Защо по този начин непринудено гласувахте срещу един социалдемократ? “
От името на Парламентарния съюз на демократичните сили Стоян Ганев показа новия претендент - доктор Желю Желев. Ползвайки се със подобаващ престиж и доверие в средите на българската интелигенция и политически придвижвания и партии, новият претендент за държавен глава е уверен демократ, със забележително умеене за открит и почтен разговор, търпелив е към непознатото мнение и убеждения. Говорителят на Съюз на демократичните сили наблюдава най-важните моменти от биографията на Желю Желев, като напомни, че
през последните 25 години той е бил в непрестанен спор с тоталитарната власт, взел участие е в другите форми на самостоятелен и проведен митинг и битка.
Неговата персона се открои като един от основателите и дейните участници в публичния комитет за екологична отбрана на Русе и Клуба за поддръжка на гласността и преустрояване и бе един от неговите съпредседатели. На 7 декември 1989 година бе определен за ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили.
След почивката народните представители започнаха да задават въпроси към новия претендент. Те желаеха да научат по какъв начин откакто бъде определен за президент, Желю Желев ще пази многопартийната система, какво е отношението му към парламентарното болшинство на Българска социалистическа партия и вижда ли пътища за съдействие с тази политическа мощ и по-конкретно опцията да се сътвори съдружно държавно управление с нея. Много от питанията бяха свързани с негови изявления в предизборната акция, по време и след парламентарните избори и до каква степен развиването на политическата обстановка е оказало въздействие и е трансформирала някои от мненията му. Смята ли в този момент, когато Българска социалистическа партия е спечелила изборите, че това е злополука за България.
Втора група въпроси бяха свързани с нуждата от радикални законодателни промени - в селското стопанство и собствеността на земята, екологията и опазването на здравето, за жителството.
Ако бъдете определен за президент /с тези думи започваха най-често питанията на депутатите/, по какъв начин бихте решили проблемите за възобновяване на българското село, за прекъсване " приключването на мозъци “, за обезпечаване на националната сигурност, за реорганизацията на въоръжените сили? Как си представяте по-нататъшната демократизация и не се ли опасявате, че може би още веднъж хората няма да имат опция за свободен израз на хрумвания?
Мнозина биха желали да чуят отговора на съответни въпроси, като " на кого ще разпореди съставянето на новото държавно управление? “
Питанията бяха толкоз доста, че за Елка Константинова бе останал, както самата тя сподели, най-дребният от дребните:
" Какво е мнението Ви за таксата за кучетата? “
На утрешното съвещание доктор Желю Желев ще показа своите визии за бъдещето на страната, за излизане от рецесията и ще отговори на депутатите.
***
Великото национално заседание избра Желю Желев за президент на България
София, 1 август 1990 г. /кор. на Българска телеграфна агенция Б. Димитрова и В. Константинов/ - Желю Желев е новият президент на България. За неговата кандидатура през днешния ден гласоподаваха 284 народни представители.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ