1 август 1990 г. Жельо Желев е избран за президент на България
На 1 август 1990 година Жельо Желев е определен за председател-президент на Република България от Велико народно събрание. Това става допустимо, откакто преди този момент се проваля опита за избор на доктор Петър Дертлиев.
При гласуването на 1 август 1990 година в пленарна зала Жельо Желев е определен за президент от квотата на Съюз на демократичните сили, а Атанас Семерджиев за вицепрезидент от квотата на Българска социалистическа партия.
На 19 януари 1992 година на втория тур на първите директни демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са определени за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 година С активността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в извънредно сложни и рискови условия, както и за подписването през 1994 година на Рамковия контракт за присъединяване на България в програмата на НАТО „ Партньорство за мир”.
Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 година в с. Веселиново, Шуменско. През 1958 година приключва философия в СУ „ Климент Охридски”. От 1961 до 1964 година е постоянен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. Бил е член на Българска комунистическа партия, само че през 1965 година е изключен и интерниран в с.Грозден поради рецензията в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически аргументи остава без работа до 1972 година
През 1974 година пази дисертация „ Философското определение на материята и актуалното естествознание” и става претендент на философските науки, а през 1995 година стартира работа като теоретичен помощник в Института по просвета. От 1977 до 1982 година е завеждащ секция „ Култура и личност” в института. През 1982 година излиза книгата му „ Фашизмът” с в началото заглавие „ Тоталитарната държава”, която е неразрешена и спряна от разпространяване, само че преведена на 10 езика. През 1988 година пази докторска дисертация „ Релационна доктрина на личността”.
В края на 80-те години Желю Желев е един от основателите и уредниците на първите неофициални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 година е измежду учредителите на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 година взе участие в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.
На 7 декември 1989 година на учредителното заседание на обединението Съюз на демократичните сили (СДС) е определен за първи ръководител на Координационния съвет (КС) на обединението, избран отново на 6 юли 1990 година Участва в Кръглата маса (3 януари - 14 май 1990). Бил е народен представител в VII-о Велико национално заседание /ВНС/.
През 1991 година е определен за член на Висшия съвет и за „ лекар хонорис кауза” по философия на Международната академия „ Медичи”. На 5 септември 1992 година в Майнц, Германия е определен за самостоятелен член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 година е неин почетен патрон. През 1996 година основава и ръководи фондация „ Д-р Желю Желев”. От 1998 година е член на Борда на шефовете на Атлантическия клуб в България. Инициатор е за основаването на Балканския политически клуб през май 2001 година в София и е определен за ръководител. На 28 април 2001 година под негов патронаж е основана Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.
През 2004 година като специфичен представител на българското председателство в Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) доктор Желю Желев реализира в Грузия серия диалози по казуса за разрешаването на спора в Южна Осетия. През март 2005 година като специфичен делегат на президента Георги Първанов взе участие в Срещата на високо ниво по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 година е специфичен делегат на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдаващ на изборите за конституционно заседание на страната.
Желю Желев е почетен лекар на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на ЮЗУ „ Неофит Рилски”, на ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий”. Два пъти е разгласен за „ Мъж на годината” (1990,1992). На 26 ноември 2002 година е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса му в одобряването на атлантическите полезности.
На 7 март 2005 година президентът Георги Първанов удостоява доктор Желю Желев с най-високото държавно отличие - медал „ Стара планина” с лента за извънредно огромните му заслуги като държавен глава, за приноса му в построяването и одобряването на демокрацията и във връзка 70 години от неговото рождение.
На 15 януари 2010 година македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие на Македония - медал „ Осми септември” за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за одобряването на нейната интернационална позиция.
Автор е на книгите „ Фашизмът” (1982), „ Реалното физическо пространство” (1989), „ Човекът и неговите персони. Релационна доктрина за личността.” (1991), „ Обръщенията на президента към народа и парламента” (1998), „ Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г.” (1998), „ В огромната политика” (1998), „ Обръщения към нацията”, „ Интервютата януари 1989-септември 2000 г.” (2004), „ Въпреки всичко” (2005), „ Митове и митове за българския преход” (2014).
От 2013 година доктор Желю Желев взе участие в Съвет на президентите - самодейност на президента Росен Плевнелиев, където дружно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неофициално отзиви по разнообразни тематики и значими за страната въпроси.
Последно на 28 януари 2015 година в този формат те се сплотяват към нуждата от определяне на нов звук на другарство измежду българските политици, което е от изключителна значимост за постигането на вътрешнополитическата непоклатимост, от която България се нуждае.
При гласуването на 1 август 1990 година в пленарна зала Жельо Желев е определен за президент от квотата на Съюз на демократичните сили, а Атанас Семерджиев за вицепрезидент от квотата на Българска социалистическа партия.
На 19 януари 1992 година на втория тур на първите директни демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са определени за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 година С активността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в извънредно сложни и рискови условия, както и за подписването през 1994 година на Рамковия контракт за присъединяване на България в програмата на НАТО „ Партньорство за мир”.
Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 година в с. Веселиново, Шуменско. През 1958 година приключва философия в СУ „ Климент Охридски”. От 1961 до 1964 година е постоянен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. Бил е член на Българска комунистическа партия, само че през 1965 година е изключен и интерниран в с.Грозден поради рецензията в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически аргументи остава без работа до 1972 година
През 1974 година пази дисертация „ Философското определение на материята и актуалното естествознание” и става претендент на философските науки, а през 1995 година стартира работа като теоретичен помощник в Института по просвета. От 1977 до 1982 година е завеждащ секция „ Култура и личност” в института. През 1982 година излиза книгата му „ Фашизмът” с в началото заглавие „ Тоталитарната държава”, която е неразрешена и спряна от разпространяване, само че преведена на 10 езика. През 1988 година пази докторска дисертация „ Релационна доктрина на личността”.
В края на 80-те години Желю Желев е един от основателите и уредниците на първите неофициални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 година е измежду учредителите на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 година взе участие в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.
На 7 декември 1989 година на учредителното заседание на обединението Съюз на демократичните сили (СДС) е определен за първи ръководител на Координационния съвет (КС) на обединението, избран отново на 6 юли 1990 година Участва в Кръглата маса (3 януари - 14 май 1990). Бил е народен представител в VII-о Велико национално заседание /ВНС/.
През 1991 година е определен за член на Висшия съвет и за „ лекар хонорис кауза” по философия на Международната академия „ Медичи”. На 5 септември 1992 година в Майнц, Германия е определен за самостоятелен член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 година е неин почетен патрон. През 1996 година основава и ръководи фондация „ Д-р Желю Желев”. От 1998 година е член на Борда на шефовете на Атлантическия клуб в България. Инициатор е за основаването на Балканския политически клуб през май 2001 година в София и е определен за ръководител. На 28 април 2001 година под негов патронаж е основана Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.
През 2004 година като специфичен представител на българското председателство в Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) доктор Желю Желев реализира в Грузия серия диалози по казуса за разрешаването на спора в Южна Осетия. През март 2005 година като специфичен делегат на президента Георги Първанов взе участие в Срещата на високо ниво по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 година е специфичен делегат на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдаващ на изборите за конституционно заседание на страната.
Желю Желев е почетен лекар на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на ЮЗУ „ Неофит Рилски”, на ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий”. Два пъти е разгласен за „ Мъж на годината” (1990,1992). На 26 ноември 2002 година е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса му в одобряването на атлантическите полезности.
На 7 март 2005 година президентът Георги Първанов удостоява доктор Желю Желев с най-високото държавно отличие - медал „ Стара планина” с лента за извънредно огромните му заслуги като държавен глава, за приноса му в построяването и одобряването на демокрацията и във връзка 70 години от неговото рождение.
На 15 януари 2010 година македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие на Македония - медал „ Осми септември” за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за одобряването на нейната интернационална позиция.
Автор е на книгите „ Фашизмът” (1982), „ Реалното физическо пространство” (1989), „ Човекът и неговите персони. Релационна доктрина за личността.” (1991), „ Обръщенията на президента към народа и парламента” (1998), „ Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г.” (1998), „ В огромната политика” (1998), „ Обръщения към нацията”, „ Интервютата януари 1989-септември 2000 г.” (2004), „ Въпреки всичко” (2005), „ Митове и митове за българския преход” (2014).
От 2013 година доктор Желю Желев взе участие в Съвет на президентите - самодейност на президента Росен Плевнелиев, където дружно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неофициално отзиви по разнообразни тематики и значими за страната въпроси.
Последно на 28 януари 2015 година в този формат те се сплотяват към нуждата от определяне на нов звук на другарство измежду българските политици, което е от изключителна значимост за постигането на вътрешнополитическата непоклатимост, от която България се нуждае.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ