1 август 1859 г. Умира Стефан Богориди
На 1 август 1859 година умира османският общественик и български възрожденец Стефан Богориди. Той е един от малцината българи, за които има писмени данни, че се бие против Наполеон.
Истинското име на княз Стефан Богориди е Стойко Цонков Стойков. Роден е в Котел. Годината на раждането му е противоречива – 1775-та или 1780-та.
Богориди е върховен османски общественик, внук на Софроний Врачански и татко на княз Алеко Богориди и княз Никола Богориди. Името Богориди е обещано на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис І Кръстител, прочут и като Богорис. Стефан Богориди учи в гръцкия лицей в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по рекомендация на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в Истанбул, Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и взе участие в корпуса на Мустафа паша против дебаркиралия през в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението против французите османските сили претърпяват съкрушително проваляне и Стефан Богориди съумява да се избави като по знамение.
През 1812 Стефан Богориди отива в Молдова и става губернатор на Галац. По време на Влашкото въстание е номинален каймакам на Влашко. На идната година е каймакам на Молдова, а по-късно става драгоман в османската флота. За три години Стефан Богориди е изпратен на изгнание в Измит, Мала Азия.
След Руско-турската война (1828-1829) и последвалия я Одрински кротичък контракт Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която би трябвало да уреди противоречивите въпроси с Русия. Справя се сполучливо с задачата и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за собствен консултант. В продължение на 30 години Стефан Богориди взе участие във всички огромни и значими договаряния и решения на Високата врата, едно от които е за определянето на статута на Дунавските княжества. Английският дипломат в Цариград Канинг споделя в записките си по какъв начин, с помощта на дипломатическата задача на Стефанаки бей, Гърция получила своята самостоятелност.
Прeз 1830 година няколко видни букурещки българи създават план за самостоятелно българско княжество в Добруджа. С него е осведомен и княз Стефан Богориди, който прави опит да показа концепцията пред турските управляващи, само че без триумф. За заслугите на Богориди Махмуд II му дава купата княз /на турски бей/ и през 1834 година го назначава за шеф на остров Самос. Богориди, който прекръщава основния град на острова на свое име – Стефануполис, посещава Самос единствено един път и ръководи острова от Цариград. Негов наместник в Самос е персоналният му секретар Гаврил Кръстевич. Богориди е ненавиждан от локалното гръцко население поради алчността и диктаторските си способи на ръководство. През 1849 самосците се разпалват против него и султанът го смъква.
През 1850 година след всеобщото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско, подбудено от неприлагането на аграрната промяна в този край, Високата врата под въздействието на княз Стефан Богориди прави административна промяна, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва използването на аграрната промяна, като българите имат опция да получават земя.
При султан Абдул-Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски консултант, служба, основана особено за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от завладяването на Константинопол от османските турци през 1453 година е приемал в къщата си турски султан.
През август 1849 година Стефан Богориди получава от султана позволение за изграждане на българска черква в Цариград и подарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е издигнат дребен параклис, който е отдаден на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна черква.
Стефан Богориди поддържа и елино-българското учебно заведение в родния си Котел и покровителства доста български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в образованието им в Цариград и чужбина.
