Нищо ново на Саудитския фронт?
На 09.02.1950 година обявявайки пред своят електорат, че Държавният департамент гъмжи от комунисти и шпиони на Русия, републиканският конгресмен Джоузеф Маккарти започва лов на вещици против интелектуалци, упрекнати, че се пробват да летят отвън ятото на системата. Тези дни се появи нов маккартизъм, само че този път в Саудитска Арабия. А катарците са на мястото на руснаците.
В средата на септември неизяснен брой публицисти, духовници и правозащитни деятели бяха арестувани от саудитските управляващи по обвиняване, че са финансирани от Катар, с цел да дестабилизират кралството. Арестите не стопират и до през днешния ден.„ Вашингтон пост “коментира случилото се по този начин: „ Кралството продължава да е затвор за всеки, който се осмелява да показва свободно мнението си “. Най-известният саудитски публицист ЖамалХашъкджи избяга със фамилията си в Съединени американски щати, откакто му бе наложена възбрана да написа в саудитски медии или да разяснява политическата обстановка в страната в обществените мрежи. За„ Вашингтон пост “ той написа материал, озаглавен „ Саудитска Арабия в никакъв случай не е била толкоз репресивна като в този момент “. Според негоситуацията там е „ към този момент непоносима “.
Катар се трансформира в мръсна дума за медиите на страните, оповестили блокада против него. Властите в Рияд заповядаха на публицистите и духовниците да жигосат Катар и да хвърлят отговорността за ескалиралата рецесия в Залива върху него, а тези които отхвърлиха, бяха арестувани. Част от тяхи преди са прекарали години в пандиза,само тъй като са призовавали властта в Рияд към политически промени.
Но каква е съответната причина за тази показна акция? На 21 юни крал Салман в профил от престолонаследиесвояплеменник принц Турки и назначи вместо него 32-годишния си наследник – принц Мохамед. През околните месеци се чака болният, 82-годишен крал да съобщи властта на сина си. Но младият принц към този момент среща съпротива вътре в самото голямо кралско семейство, защото има емири, които считат, че са по-способни за престола от него, изключително в този интервал, когато Близкият изток ври и кипи. Мълчанието им обаче може да бъде подкупено, както постоянно, с морков. Или с сопа.
Но кралският замък чака да има съпротива и измежду духовниците и интелектуалците. Ето по тази причина идват тези арести. Те са политическо обръщение, че управляващите няма да се поколебаят да изкоренят всяка съпротива на бъдещия крал. Но той ще наследи тежки вътрешни и външни провокации. Кралството страда от високи равнища на корупция, липса на трудова и индустриална просвета у популацията, тежка администрация, липса на бистрота и на доверието на жителите в институциите, монопол на принцовете върху публичните поръчки. 3 млн. саудитски фамилии нямат лично жилище. Официално безработицата надвиши 12%. Дефицитът в държавния бюджет през 2016 година беше 100 милиарда $, а през 2017 година 55 милиарда, заради променливите цени на петрола, който съставлява 90% от приходите на кралството. Държавният запас е намалял с 200 милиарда $ от 2011г. до през днешния ден.
В своя проект за стопански промени, прочут като „ Визия 2030 “, принц Мохамед цели по-малка взаимозависимост от петрола, поощряване на непознати вложения, изключително в бранш туризъм, по-голям дял на частния бранш, като се има поради, че 67% от работната ръка в страната са държавни чиновници. Също по този начин държавното управление обмисля да вдигне цените на горивата и тока от 2018 година, да наложи Данък добавена стойност върху избрани артикули, както и да понижи разноските в браншове обучение и опазване на здравето.
Дори последното решение на краля да разреши на дамите да карат, има и стопански аспект. Около един милион частни водачи чужденци работят в саудитските фамилии. И управляващите се надяват,ако единствено половината от тях бъдат уволнени, тъй като дамите ще стартират да карат сами, саудитците да спестят към 6 милиарда $ годишно.
Всички тези ограничения може да понижат недостига, само че те ще обиден бедните пластове в обществото. „ Общественият контракт “ сред кралската фамилия и жителите е построен върху формулата „ Абсолютна преданост към краля против дарения и бонуси от парите от нефт “. С понижаването на цените на горивата на интернационалния пазар обаче,правителството осъзнава, че не може да продължава да „ подкупва “ народа. Затова то прикани за стягане на коланите.Но капризните и пристрастени към петрола саудитци са освен обезпокоени от възможните последствия от икономическите промени на принца, само че и са възмутени, че тези затегнати ограничения не засягат самото кралско семейство. Разходите по годишната отпуска на крал Салман през юли възлизат на 100 млн. $. Той прекара месец в обичания си марокански град Танжерс антураж от 1000 души и 200 лимузини. Всички хотели в града бяха резервирани. Вестник„ Индепендънт “ разказа кралската отмора като най-скъпата в историята. Но чиновник в министерството на информацията на кралството съобщи, че разноските по отпуската са били платени от персоналната сметка на краля, а не с държавни пари.
Истината е, че в Саудитска Арабия разграничителната линия сред държавните и частни пари на президента са съвсем невидими. В същото време множеството квартали в саудитския гр. Джеда към момента не разполагат с канализация, въпреки градът да се назовава „ Перлата на Червено море “. По улиците на града се движат към 5000 камиона, които извозват отпадните води до близкия язовир, наименуван присмехулно от популацията „ Езерото на мускуса “. Всеки път при значителни превалявания хората се тормозят стените към язовира да не рухнат и те да бъдат залети безусловно с изпражнения. Ако гледате снимани в мизерните квартали на столицата Рияд видео материали с насъбрани отпадъци и босигладни деца, няма да повярвате, че те се намират в страна, считана за най-големия производител на нефт с произвеждане от 10 милиона барела на ден. А още по-изненадващо е, че има региони на юг в кралството, където към момента няма електричество.
Сигурността е приоритет в кралството. То е обградено от нестабилни страни като Йемен, Ирак. Стотици саудитски младежи са избягали в Сирия, с цел да членуват в ИДИЛ. Източните региони в кралството, богати на газ и нефт и обитаеми най-вече с шиити,създават главоболия на управляващите. Бунтовете там са регулярни. Властите ги упрекват, че са пета колона на шиитски Иран. И с цел да осъзнаем в какъв боязън живее кралската фамилия, ни стига да знаем че, 70 милиарда от общия бюджет на стойност 137 милиарда $ за 2016 година,бяха отделени за полицията и армията. Кралството заема четвърто място в света след Съединени американски щати, Китай, Русия по военни разноски.
Външно- политическият спор сред Иран и Саудитска Арабия със еретически нюанс продължава, само че на непознати терени като Сирия и Ирак. Двете огромни външно-политически стъпки на принц Мохамед, целящи намаляването на иранското въздействие в региона – намесата в Йемен и блокадата против Катар, обаче дават противоположни резултати.
Кралската фамилия осъзнава, че страната не се намира на изолиран остров и се тормози да не я застигнат трусовете от Арабската пролет. Саудитските държавни медии постоянно припомнят на жителите, че стабилността и сигурността са по-важни от демокрацията и че в случай че желаят промени по сирийски или либийски, би трябвало да чакат безпорядък и опустошение като там. А духовниците на властта непрекъснато повтарят на вярващите:„ Подчинявайте се на шефа, даже да ви удари с бич или да ви ограби имуществата “.
Също по този начин кралската фамилия осъзнава, че потиснатият национален яд не може да бъде следен вечно с полицейски ограничения, дарения и операцията на духовната институция и че саудитците жадуват за смяна. Но за управляващите тази смяна първо би трябвало да се прави постепенно и деликатно, с цел да не се сблъска с авторитетната духовна институция и консервативните пластове в обществото. И второ, тя не би трябвало да значи освен това от това да серазреши на дамите напримерда карат. Но нито дума за политически промени. Изглежда че, говоренето по тази тематика ще е табу дълго време напред.
Дали може да се приказва за стопански промени преди да се извършат политически такива – избирателен парламент, самостоятелна правосъдна власт, свободна преса, синдикати, развито гражданско общество, и несъмнено развода на кралската с духовната институция?Принц Мохамед се пробва да стартира себе си като положителния шивач, който мери няколко пъти преди да реже, само че неговите вътрешни и външни действия към този момент демонстрират противоположното.
В средата на септември неизяснен брой публицисти, духовници и правозащитни деятели бяха арестувани от саудитските управляващи по обвиняване, че са финансирани от Катар, с цел да дестабилизират кралството. Арестите не стопират и до през днешния ден.„ Вашингтон пост “коментира случилото се по този начин: „ Кралството продължава да е затвор за всеки, който се осмелява да показва свободно мнението си “. Най-известният саудитски публицист ЖамалХашъкджи избяга със фамилията си в Съединени американски щати, откакто му бе наложена възбрана да написа в саудитски медии или да разяснява политическата обстановка в страната в обществените мрежи. За„ Вашингтон пост “ той написа материал, озаглавен „ Саудитска Арабия в никакъв случай не е била толкоз репресивна като в този момент “. Според негоситуацията там е „ към този момент непоносима “.
Катар се трансформира в мръсна дума за медиите на страните, оповестили блокада против него. Властите в Рияд заповядаха на публицистите и духовниците да жигосат Катар и да хвърлят отговорността за ескалиралата рецесия в Залива върху него, а тези които отхвърлиха, бяха арестувани. Част от тяхи преди са прекарали години в пандиза,само тъй като са призовавали властта в Рияд към политически промени.
Но каква е съответната причина за тази показна акция? На 21 юни крал Салман в профил от престолонаследиесвояплеменник принц Турки и назначи вместо него 32-годишния си наследник – принц Мохамед. През околните месеци се чака болният, 82-годишен крал да съобщи властта на сина си. Но младият принц към този момент среща съпротива вътре в самото голямо кралско семейство, защото има емири, които считат, че са по-способни за престола от него, изключително в този интервал, когато Близкият изток ври и кипи. Мълчанието им обаче може да бъде подкупено, както постоянно, с морков. Или с сопа.
Но кралският замък чака да има съпротива и измежду духовниците и интелектуалците. Ето по тази причина идват тези арести. Те са политическо обръщение, че управляващите няма да се поколебаят да изкоренят всяка съпротива на бъдещия крал. Но той ще наследи тежки вътрешни и външни провокации. Кралството страда от високи равнища на корупция, липса на трудова и индустриална просвета у популацията, тежка администрация, липса на бистрота и на доверието на жителите в институциите, монопол на принцовете върху публичните поръчки. 3 млн. саудитски фамилии нямат лично жилище. Официално безработицата надвиши 12%. Дефицитът в държавния бюджет през 2016 година беше 100 милиарда $, а през 2017 година 55 милиарда, заради променливите цени на петрола, който съставлява 90% от приходите на кралството. Държавният запас е намалял с 200 милиарда $ от 2011г. до през днешния ден.
В своя проект за стопански промени, прочут като „ Визия 2030 “, принц Мохамед цели по-малка взаимозависимост от петрола, поощряване на непознати вложения, изключително в бранш туризъм, по-голям дял на частния бранш, като се има поради, че 67% от работната ръка в страната са държавни чиновници. Също по този начин държавното управление обмисля да вдигне цените на горивата и тока от 2018 година, да наложи Данък добавена стойност върху избрани артикули, както и да понижи разноските в браншове обучение и опазване на здравето.
Дори последното решение на краля да разреши на дамите да карат, има и стопански аспект. Около един милион частни водачи чужденци работят в саудитските фамилии. И управляващите се надяват,ако единствено половината от тях бъдат уволнени, тъй като дамите ще стартират да карат сами, саудитците да спестят към 6 милиарда $ годишно.
Всички тези ограничения може да понижат недостига, само че те ще обиден бедните пластове в обществото. „ Общественият контракт “ сред кралската фамилия и жителите е построен върху формулата „ Абсолютна преданост към краля против дарения и бонуси от парите от нефт “. С понижаването на цените на горивата на интернационалния пазар обаче,правителството осъзнава, че не може да продължава да „ подкупва “ народа. Затова то прикани за стягане на коланите.Но капризните и пристрастени към петрола саудитци са освен обезпокоени от възможните последствия от икономическите промени на принца, само че и са възмутени, че тези затегнати ограничения не засягат самото кралско семейство. Разходите по годишната отпуска на крал Салман през юли възлизат на 100 млн. $. Той прекара месец в обичания си марокански град Танжерс антураж от 1000 души и 200 лимузини. Всички хотели в града бяха резервирани. Вестник„ Индепендънт “ разказа кралската отмора като най-скъпата в историята. Но чиновник в министерството на информацията на кралството съобщи, че разноските по отпуската са били платени от персоналната сметка на краля, а не с държавни пари.
Истината е, че в Саудитска Арабия разграничителната линия сред държавните и частни пари на президента са съвсем невидими. В същото време множеството квартали в саудитския гр. Джеда към момента не разполагат с канализация, въпреки градът да се назовава „ Перлата на Червено море “. По улиците на града се движат към 5000 камиона, които извозват отпадните води до близкия язовир, наименуван присмехулно от популацията „ Езерото на мускуса “. Всеки път при значителни превалявания хората се тормозят стените към язовира да не рухнат и те да бъдат залети безусловно с изпражнения. Ако гледате снимани в мизерните квартали на столицата Рияд видео материали с насъбрани отпадъци и босигладни деца, няма да повярвате, че те се намират в страна, считана за най-големия производител на нефт с произвеждане от 10 милиона барела на ден. А още по-изненадващо е, че има региони на юг в кралството, където към момента няма електричество.
Сигурността е приоритет в кралството. То е обградено от нестабилни страни като Йемен, Ирак. Стотици саудитски младежи са избягали в Сирия, с цел да членуват в ИДИЛ. Източните региони в кралството, богати на газ и нефт и обитаеми най-вече с шиити,създават главоболия на управляващите. Бунтовете там са регулярни. Властите ги упрекват, че са пета колона на шиитски Иран. И с цел да осъзнаем в какъв боязън живее кралската фамилия, ни стига да знаем че, 70 милиарда от общия бюджет на стойност 137 милиарда $ за 2016 година,бяха отделени за полицията и армията. Кралството заема четвърто място в света след Съединени американски щати, Китай, Русия по военни разноски.
Външно- политическият спор сред Иран и Саудитска Арабия със еретически нюанс продължава, само че на непознати терени като Сирия и Ирак. Двете огромни външно-политически стъпки на принц Мохамед, целящи намаляването на иранското въздействие в региона – намесата в Йемен и блокадата против Катар, обаче дават противоположни резултати.
Кралската фамилия осъзнава, че страната не се намира на изолиран остров и се тормози да не я застигнат трусовете от Арабската пролет. Саудитските държавни медии постоянно припомнят на жителите, че стабилността и сигурността са по-важни от демокрацията и че в случай че желаят промени по сирийски или либийски, би трябвало да чакат безпорядък и опустошение като там. А духовниците на властта непрекъснато повтарят на вярващите:„ Подчинявайте се на шефа, даже да ви удари с бич или да ви ограби имуществата “.
Също по този начин кралската фамилия осъзнава, че потиснатият национален яд не може да бъде следен вечно с полицейски ограничения, дарения и операцията на духовната институция и че саудитците жадуват за смяна. Но за управляващите тази смяна първо би трябвало да се прави постепенно и деликатно, с цел да не се сблъска с авторитетната духовна институция и консервативните пластове в обществото. И второ, тя не би трябвало да значи освен това от това да серазреши на дамите напримерда карат. Но нито дума за политически промени. Изглежда че, говоренето по тази тематика ще е табу дълго време напред.
Дали може да се приказва за стопански промени преди да се извършат политически такива – избирателен парламент, самостоятелна правосъдна власт, свободна преса, синдикати, развито гражданско общество, и несъмнено развода на кралската с духовната институция?Принц Мохамед се пробва да стартира себе си като положителния шивач, който мери няколко пъти преди да реже, само че неговите вътрешни и външни действия към този момент демонстрират противоположното.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ