Скръбна вест: на 05.04.2023 г. ни напусна доц. д-р Маргарита Тодорова Деянова–Ваклинова
На 05.04.2023 година ни напусна доцент доктор Маргарита Тодорова Деянова–Ваклинова
(04.05.1939 – 05.04.2023)
Днес мина границата на земния живот Маргарита Ваклинова – един от най-виталните хора, които са обитавали тази земя. Отиде си един човек, всяка клетка на който трептеше за опазването, проучването и популяризирането на археологическото благосъстояние на българската земя. Тя бе от дребното хора, които имаха по едно и също време толкоз просторен и толкоз изчерпателен взор и знание върху всички столетия в човешката цивилизация. Жадна за всяка информация в региона на археологията, тя намираше постоянно точната клетка в нейната памет. Не оставаше там просто като запечатан файл, а влизаше в комплицираната машина на мисълта ѝ, създаваше бързо нови връзки, пораждаше нови хрумвания. С „ Маргó, ти която знаеш всичко,…… “започваха безбройните въпроси на нейните другари и десетки сътрудници. И това не беше празна и ласкателна фраза, а тъй като биваха сигурни, че тя постоянно има концепция, позиция, съвет. Маргарита Ваклинова умееше да огледа ексцентрично към всеки факт, към всяка обстановка, в никакъв случай не можеше да я ограничи познатото и одобреното досега в науката. Тя беше човек с необятен обсег на мисълта, човек, който постоянно търси, който е любопитен, който е свободен.
Започнала професионалния си път в Историческия музей в Смолян, като че ли съществото ѝ беше поело мощта и необятността на Родопа планина. Родовите ѝ връзки с разнообразни български краища ѝ даваха опцията да се усеща близка и обвързвана с разнородни хора. Всеки, който е имал случая да го поведе по пътеките на някой археологически обект – на Перущица, на Гела, на Никополис пъкъл Нестум, на Плиска и изключително на Велики Преслав, по този начин незабелязано и естествено биваше покорен от обаянието на нейните разкази, инфектиран от любовта ѝ към всички тези места, където бе оставила парченце от себе си.
Огромната част от живота ѝ беше отдадена на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките – като проучвател, претендент на науките, старши теоретичен сътрудник/доцент, като заместник-директор и и.д. шеф. Десетки години тя отстоява позициите на института в Българска академия на науките и в българската просвета. С знание, артистичност, с изключителна обич постави собствен отпечатък на няколко непрекъснати експозиции и десетки краткотрайни изложения в Националния археологически музей. Натрупаната мъдрост и познание, кардиналната и дейна социална позиция я правеха приет престиж освен в професионалните среди на археолози и историци. За българското общество и редица институции тя бе специалист, чиято дума бе уважавана и се чуваше. Макар и нежна жена, тя притежаваше силите и волята да се бори и отстоява дела, изключително когато става въпрос за богатото културно-историческо завещание на нашата земя. Надарена с прозорливост и изострен разум, Маргарита умееше с лекост да слага и взема решение научни проблеми. Непримирима към посредствеността и незнанието, тя ревниво отстояваше достолепието на специалността и изрично заставаше зад всяка честна идея.
Тя беше прелестен преподавател, който обилно споделя необятните си знания и насъбрания професионален опит. Студентите ѝ от Софийския университет, Великотърновския университет, Нов български университет, от дълго време навлезли в дебрите на науката или разрастващи се в други сфери, помнят живото ѝ и завладяващо наличие в лекционните зали.
Маргарита Ваклинова остави ярка следа в българската медиевистика с основополагащи писания в региона на византийското и българското изкуство, градоустройството и архитектурата. Повече от 50 години от своя теоретичен път тя посвети на археологията във Велики Преслав, а изследователските й старания доведоха до разкриването на емблематични за българската средновековна просвета монументи.
Години наред тя бе живата история и туптящото сърце на българската археология.
Маргарита Ваклинова бе необятно скроен човек, подготвен да подаде ръка, да изрази съпричастност и да помогне във всяка една обстановка, без значение какво ѝ коства това. Бе великодушна и подкрепяща и в никакъв случай не си позволяваше житейските неволи и компликациите, които я съпътстваха по нелекия ѝ път, да изтрият усмивката от лицето ѝ. Беше от тези диалогични персони, които съумяват да обединят хората, предавайки им личния си възторг и оптимизъм. До последните си дни тя запази изследователския си дух, съпричастност към академичната общественост и безрезервност към науката. През живота си, не всеки път вежлив, от време на време отправящ ѝ жестоки удари, тя успяваше да върви решително, самоуверено, умееше да запее с школувания си глас и в най-тежката обстановка, и от обичаните си песни да поеме резистентност и сили.
За този свят те ѝ стигнаха до през днешния ден, когато мина оттатък.
Да бъде ярък пътят ѝ и да обитава в мир душата ѝ! Поклон!
От сътрудниците и приятелите в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките
Опелото ще се състои на 08.04.2023 година от 14:00 часа в църквата „ Св. София “
(04.05.1939 – 05.04.2023)
Днес мина границата на земния живот Маргарита Ваклинова – един от най-виталните хора, които са обитавали тази земя. Отиде си един човек, всяка клетка на който трептеше за опазването, проучването и популяризирането на археологическото благосъстояние на българската земя. Тя бе от дребното хора, които имаха по едно и също време толкоз просторен и толкоз изчерпателен взор и знание върху всички столетия в човешката цивилизация. Жадна за всяка информация в региона на археологията, тя намираше постоянно точната клетка в нейната памет. Не оставаше там просто като запечатан файл, а влизаше в комплицираната машина на мисълта ѝ, създаваше бързо нови връзки, пораждаше нови хрумвания. С „ Маргó, ти която знаеш всичко,…… “започваха безбройните въпроси на нейните другари и десетки сътрудници. И това не беше празна и ласкателна фраза, а тъй като биваха сигурни, че тя постоянно има концепция, позиция, съвет. Маргарита Ваклинова умееше да огледа ексцентрично към всеки факт, към всяка обстановка, в никакъв случай не можеше да я ограничи познатото и одобреното досега в науката. Тя беше човек с необятен обсег на мисълта, човек, който постоянно търси, който е любопитен, който е свободен.
Започнала професионалния си път в Историческия музей в Смолян, като че ли съществото ѝ беше поело мощта и необятността на Родопа планина. Родовите ѝ връзки с разнообразни български краища ѝ даваха опцията да се усеща близка и обвързвана с разнородни хора. Всеки, който е имал случая да го поведе по пътеките на някой археологически обект – на Перущица, на Гела, на Никополис пъкъл Нестум, на Плиска и изключително на Велики Преслав, по този начин незабелязано и естествено биваше покорен от обаянието на нейните разкази, инфектиран от любовта ѝ към всички тези места, където бе оставила парченце от себе си.
Огромната част от живота ѝ беше отдадена на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките – като проучвател, претендент на науките, старши теоретичен сътрудник/доцент, като заместник-директор и и.д. шеф. Десетки години тя отстоява позициите на института в Българска академия на науките и в българската просвета. С знание, артистичност, с изключителна обич постави собствен отпечатък на няколко непрекъснати експозиции и десетки краткотрайни изложения в Националния археологически музей. Натрупаната мъдрост и познание, кардиналната и дейна социална позиция я правеха приет престиж освен в професионалните среди на археолози и историци. За българското общество и редица институции тя бе специалист, чиято дума бе уважавана и се чуваше. Макар и нежна жена, тя притежаваше силите и волята да се бори и отстоява дела, изключително когато става въпрос за богатото културно-историческо завещание на нашата земя. Надарена с прозорливост и изострен разум, Маргарита умееше с лекост да слага и взема решение научни проблеми. Непримирима към посредствеността и незнанието, тя ревниво отстояваше достолепието на специалността и изрично заставаше зад всяка честна идея.
Тя беше прелестен преподавател, който обилно споделя необятните си знания и насъбрания професионален опит. Студентите ѝ от Софийския университет, Великотърновския университет, Нов български университет, от дълго време навлезли в дебрите на науката или разрастващи се в други сфери, помнят живото ѝ и завладяващо наличие в лекционните зали.
Маргарита Ваклинова остави ярка следа в българската медиевистика с основополагащи писания в региона на византийското и българското изкуство, градоустройството и архитектурата. Повече от 50 години от своя теоретичен път тя посвети на археологията във Велики Преслав, а изследователските й старания доведоха до разкриването на емблематични за българската средновековна просвета монументи.
Години наред тя бе живата история и туптящото сърце на българската археология.
Маргарита Ваклинова бе необятно скроен човек, подготвен да подаде ръка, да изрази съпричастност и да помогне във всяка една обстановка, без значение какво ѝ коства това. Бе великодушна и подкрепяща и в никакъв случай не си позволяваше житейските неволи и компликациите, които я съпътстваха по нелекия ѝ път, да изтрият усмивката от лицето ѝ. Беше от тези диалогични персони, които съумяват да обединят хората, предавайки им личния си възторг и оптимизъм. До последните си дни тя запази изследователския си дух, съпричастност към академичната общественост и безрезервност към науката. През живота си, не всеки път вежлив, от време на време отправящ ѝ жестоки удари, тя успяваше да върви решително, самоуверено, умееше да запее с школувания си глас и в най-тежката обстановка, и от обичаните си песни да поеме резистентност и сили.
За този свят те ѝ стигнаха до през днешния ден, когато мина оттатък.
Да бъде ярък пътят ѝ и да обитава в мир душата ѝ! Поклон!
От сътрудниците и приятелите в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките
Опелото ще се състои на 08.04.2023 година от 14:00 часа в църквата „ Св. София “
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ