На 02 май заслужителите майстори на спорта братята Александър и

На 02 май заслужителите майстори на спорта братята Александър и Георги Ангелови гордо и както постоянно дружно, стъпват в 9-тата декада на живота си. Родени са в земите на Петричката долина – село Хърсово, дало на България редица революционери и просветни дейци. След довеждане докрай на междинното си обучение в Петрич, братя Ангелови през 1961 година постъпват във ВИФ „ Г.Димитров” (НСА „ В.Левски”) със компетентност „ Хандбал”. Още при започване на студентските си години, двамата се открояват с непримиримия си дух и хъс за победа и почтено показване, характерен за техните земляци. Бързо заемат титулярни места в представителния тим на ВИФ, който е и републикански първенец за мъже и още през сезона 1963-64 година са включени и в първия народен тим за мъже. Международния си път националният тим започва публично и влиятелно, като още през 1964 година в „ Дунавската купа” заема 4-то място, а малко по-късно, към този момент през 1968 година на Световния юношески фестивал – 6-то място.



Първи народен тим за мъже – 1964 година: Прави: Никола Кръстев (ст.треньор), Веселин Калпаков, Георги Ангелов, Димитър Нушев (капитан), Трайчо Тодоров (водач), Тотю Вълчев, Александър Ангелов, Александър Александров, Кирил Тодоров (треньор) Клекнали: Илко Димитров, Кирил Шопов, Вълчо Даскалов, Ангел Стойчев, Антон Раев.



След довеждане докрай на висшето си обучение Александър (Сашо) играе поредно още в тимовете на „ Локомотив” (София), „ Спортист” (Кремиковци), „ Левски-Спартак” и „ Академик” (София), с които е общо 6 пъти първенец и 2 пъти притежател на националната купа. Георги (Гошо) играе в същите тези тимове, само че е първенец 8 пъти и 3 пъти притежател на Купата. С „ Локомотив”, с изключение на 3 шампионски трофеи (1972-74 г.), 2 пъти печели и Европейското състезание на УСИК (1974 и 1977 г.), а през 1973 година доближава до полуфинал за Купата на европейските първенци.

Отборът на ВИФ – хегемон в републиканското състезание – 1965 година: Прави: Георги Ангелов, Йордан Христов, Тотю Вълчев, Александър Ангелов, Димитър Траянов, Любозар Терзийски, Апостол Щерев,Никола Борисов, Стефан Стаменов; Клекнали: Симеон Пишманов, Боян Панталеймонов

Своеобразен връх в спортната им кариера е присъединяване с националния тим за мъже във финалите на Световното състезание през 1974 година (11-то място – не надминато и до момента постижение), където Гошо е капитан и играещ асистент на старши треньора Симеон Пишманов. Следващата година дружно с вратаря на националния тим Славчо Георгиев са удостоени със званието „ Заслужил занаятчия на спорта”. Неизменно тримата „ заслужили” са на първите места във всички анкети за най-хубави хандбалисти на България за всички времена.

Много е мъчно, съвсем невероятно, да се прави някаква разграничителна линия сред Александър и Георги Ангелови, само че Сашо малко по-рано приключва дейната си спортната активност и навлиза в университетските среди. Става учител във ВИИ „ Карл Маркс” (УНСС) и хоноруван учител във ВИФ (НСА). Гошо не му остава „ длъжен” и през 1975 година към този момент е учител във ВМГИ (МГУ „ Св.Иван Рилски”). Скоро водените от тях академични тимове се открояват и влизат в елита на Националната студентска група по хандбал (мъже и жени).

Знанията и опита си ползват като старши треньори на разнообразни генерации младежки национални тимове в съответните възрастови групи и шампионати. Висока оценка на техните качества като хандбални експерти получават с треньорската си работа в Кувейт, където управляват разнообразни тимове в интервала 1978-99 година (с дребни прекъсвания). Треньорската си активност стопират след 2004 година, когато Сашо като старши треньор на юношеския народен тим (19 г.) го изведе на финалите на Европейското състезание, а Гошо беше … негов съветник, въпреки и ръководител на Дисциплинарната комисия на БФХ!

Бяха и си остават измежду най-големите в българския хандбал!