Симеон II се качва на престола едва 6-годишен
Н. В. цар Симеон II е роден на 16 юни 1937 година в София. Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, цар на българите, или в резюме Симеон Втори) е цар на българите в интервала 1943 – 1946 година и министър-председател на България в държавното управление му (2001 – 2005). Симеон II е роден с купата княз Симеон Търновски, наследник на цар Борис III и на кралица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския престол. От гибелта на цар Борис III на 28 август 1943 година до 15 септември 1946 година е цар на България (официално: Симеон II, цар на българите), само че заради не навършено пълноправие от негово име ръководи регентски съвет. Напуска страната със фамилията си на 16 септември 1946 година За пръв път се завръща на 25 май 1996 година След завръщането си в България в политическия живот е прочут като Симеон Сакскобургготски. От 24 юли 2001 година до 17 август 2005 година той е министър-председател на България, а след спечелването на парламентарните избори става водач на партия Национално придвижване Симеон Втори (НДСВ). Симеон Сакскобургготски, английската кралица Елизабет II и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния жанр Ветини. На 16 юни преди 80 години цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар. По случай радостното събитие царската двойка дава необятна прошка на пандизчии, а учениците получават покачване на оценките с по една единица. Няколко седмици по-късно престолонаследникът е кръстен с вода, донесена особено от река Йордан. Пренася я български боен водач.
На 28 август 1943 година след неочакваната гибел на цар Борис III, едвам 6-годишен, Симеон II се възкачва на престола. Назначено е регентство, което ръководи България от негово име. След комунистическия прелом на 9 септември 1944 година Цар Симеон II остава на трона, само че регентите, измежду които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и огромна част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, след референдум, цар Симеон II, сестра му княгиня Мария Луиза и кралица Йоанна са принудени да изоставен България. Без да е абдикирал от престола, младият цар отпътува в дългогодишно заточение. Семейството се открива на първо време в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет – там, също в заточение, живее бащата на кралица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил.
Интересен миг в житейския път на царското семейство е идването им в Александрия, където са съпроводени от трима представители на българското държавното управление – военачалник Мархолев и комисарите Стефанов и Загорски. В ранното утро влакът се задържа на гара Свиленград повече от нормалните прекъсвания.
тава ясно, че машинистът отхвърля да изведе царя от страната
Налага се изчакването на турски локомотив. Пристигането в Цариград е белязано с изключителни почести, с които турските управляващи обкръжават царското семейство. Качват се на парахода „ Аксу”. Спират в Измир, Анталия, Искендерум, Ларнака, Бейрут, Хайфа, Порт Саид, където княгиня Евдокия се прекачва на параход за Европа. На 29 септември параходът навлиза в Александрийския залив, а от пристанището се доближава бяла моторна лодка, изпратена от крал Фарук. Очакват ги крал Виктор Емануил и кралица Елена. Първоначално царското семейство се настанява в хотел „ Медитеране”, след това наемат къща на ул. „ Салт” 6 в квартал „ Ружди паша” (собственост на неаполитанското семейство Лимонджели). С тях са и придружилите ги от България правилни чиновници. Симеон II е записан в колежа „ Виктория” - първокласен еквивалент на британския „ Итън” за Северна Африка и Близкия изток, а Мария Луиза – в католическото учебно заведение „ Светото сърце” под грижите на ирландски монахини.
Съученици на Симеон са множеството бъдещи управници на Близкия изток
– бъдещият крал на Йордания Хюсейн, Файсал – на Ирак, множеството от принцовете Ас Сауд, албанският престолонаследник Лека, синовете на принц Тусун – Хюсеин и Хасан. На 28 декември 1947 година умира крал Виктор Емануил. Погребан е в църквата „ Света Екатерина”. Това, както и утежняването на здравословното положение на баба им кралица Елена, е причина тя да се откри в Монпелие, Южна Франция, където и умира през 1952 година В края на лятото на 1948 година царското семейство се завръща за пръв път в Европа. Царица Йоанна посещава свекъра си – цар Фердинанд. Това се оказва последната им среща. Цар Симеон II и княгиня Мария Луиза остават в Швейцария заради опасения от близостта на Кобург със руската окупационна зона. Две години по-късно царицата взема решение да се откри в Европа.
Пише писмо до италианското държавно управление да й позволи да живее във Флоренция
Дълго време отговор няма, а когато го получава е негативен. Научил желанието й, испанският дипломат в Кайро предлага от името на своето държавно управление да се засели в Испания. Тя приема с наслада. Винаги е харесвала южния климат, а близостта до брат й Умберто, който живее в Кашкаиш, Португалия, е другото съображение.
На 20 юли 1951 година царското семейство идва в Барселона. С трен се насочат за Мадрид. Настаняват се в хотел „ Филип II” в Ескориал. Въпреки неналичието на задоволително средства царицата взема решение да потърси непрекъснат дом. Гръмките обещания на българското държавно управление за финансови обезщетения по този начин и не са изпълнени, макар неколкократните писмени настоявания от нейна страна. Помощта идва от страна на майка й – кралица Елена. Купуват къщата на „ Авенида дел Вайе” в покрайнините на столицата.
Цар Симеон II постъпва във Френския колеж, където основава положителни другарства. По-късно същият лицей приключват и петте му деца. Мария Луиза има предпочитание да се занимава с изкуство, само че постъпва в учебно заведение за медицински сестри и стартира работа към испанския Червен кръст. На 16 юни 1955 година цар Симеон II навършва осемнадесет години и на празненство в домашната градина крал Умберто го удостоява с Голямата огърлица на Ордена на Светото Благовещение. Присъстват трима министри от испанското държавно управление и към двеста българи от всички краища на свободния свят. Отслужен е молебен, след който царят на българите
отправя първия си манифест към народа
През 1956-та той приключва лицея. По съвет на някогашния пълномощен министър на Съединени американски щати Джордж Ърл, губернатор на щата Пенсилвания, царят е записан във военната академия „ Вали Фордж”, като в това време посещава лекционни курсове по право и политически науки в университета „ Комплутенсе”. Във Военната академия постъпва под името кадет Рилски. Освен военната подготовка в академията се включва и в интензивна общообразователна стратегия, в която се учат конституционно и гражданско право, социология, логика на психиката, международна история и вяра. Първоначално никой от съвипускниците не подозира кой е кадет Рилски с регистрационен номер 6883. Единственият информиран за същинската му идентичност е началникът - ген. Милтън Бейкър.
Истината излиза едвам в края на курса през юни 1959 година, когато кадет Рилски се дипломира с чин младши лейтенант.
Още през януари 1958 година цар Симеон II дава позволение за учредяването на Временно българско посланичество, координиращо самодейностите и активността на многочислените и нерядко противопоставящи се емигрантски организации. За да се подчертава на преходния темперамент, се именува краткотрайно, чиято цел не е да действа като държавно управление в заточение.
На 21 януари 1962 година в православната черква „ Света Варвара” във Вевей, Швейцария, Симеон II се венчава за доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. На 2 декември същата година се ражда престолонаследникът Кардам, княз Търновски. Царица Йоанна подарява къщата в Мадрид на младото семейство. За собствен дом избира Ещорил в Португалия, близо до брат си Умберто II, който се е открил в градчето Кашкаиш.
ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
БЪЛГАРИ!
„ Днес, сряда, шестнадесети юний хиляда деветстотин тридесет и седма година, в шест часа и четиридесет минути, в Престолния ни град София, Нейно Величество ИОАННА, Царица Българска и Принцеса Савойска, Наша августейша брачна половинка, с Божия помощ наред се освободи и роди отроче от мъжки пол, на което дадохме името СИМЕОН и купата Княз Търновски. Като разгласяваме на Нашия многообичан народ това щастливо за Нашия дом и за Българския народ събитие, призоваваме Нашите съотечественици да възнесат, дружно с Нас, топли молебствия към Всевишния, да пази и закриля Нашия августейши наследник и Наследник на Българския трон и да му подари здраве, благополучие и удача във всичките му инициативи и каузи за богатството, славата и щастието на нашето благо Отечество.”
Издаден в Нашия замък в София на 16 юни 1937 година. На първообраза със личната на Негово Величество ръка подписано БОРИС III
Подготви Евгени БОЯНОВ
Използвани са материали от www.kingsimeon.bg
На 28 август 1943 година след неочакваната гибел на цар Борис III, едвам 6-годишен, Симеон II се възкачва на престола. Назначено е регентство, което ръководи България от негово име. След комунистическия прелом на 9 септември 1944 година Цар Симеон II остава на трона, само че регентите, измежду които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и огромна част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, след референдум, цар Симеон II, сестра му княгиня Мария Луиза и кралица Йоанна са принудени да изоставен България. Без да е абдикирал от престола, младият цар отпътува в дългогодишно заточение. Семейството се открива на първо време в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет – там, също в заточение, живее бащата на кралица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил.
Интересен миг в житейския път на царското семейство е идването им в Александрия, където са съпроводени от трима представители на българското държавното управление – военачалник Мархолев и комисарите Стефанов и Загорски. В ранното утро влакът се задържа на гара Свиленград повече от нормалните прекъсвания.
тава ясно, че машинистът отхвърля да изведе царя от страната
Налага се изчакването на турски локомотив. Пристигането в Цариград е белязано с изключителни почести, с които турските управляващи обкръжават царското семейство. Качват се на парахода „ Аксу”. Спират в Измир, Анталия, Искендерум, Ларнака, Бейрут, Хайфа, Порт Саид, където княгиня Евдокия се прекачва на параход за Европа. На 29 септември параходът навлиза в Александрийския залив, а от пристанището се доближава бяла моторна лодка, изпратена от крал Фарук. Очакват ги крал Виктор Емануил и кралица Елена. Първоначално царското семейство се настанява в хотел „ Медитеране”, след това наемат къща на ул. „ Салт” 6 в квартал „ Ружди паша” (собственост на неаполитанското семейство Лимонджели). С тях са и придружилите ги от България правилни чиновници. Симеон II е записан в колежа „ Виктория” - първокласен еквивалент на британския „ Итън” за Северна Африка и Близкия изток, а Мария Луиза – в католическото учебно заведение „ Светото сърце” под грижите на ирландски монахини.
Съученици на Симеон са множеството бъдещи управници на Близкия изток
– бъдещият крал на Йордания Хюсейн, Файсал – на Ирак, множеството от принцовете Ас Сауд, албанският престолонаследник Лека, синовете на принц Тусун – Хюсеин и Хасан. На 28 декември 1947 година умира крал Виктор Емануил. Погребан е в църквата „ Света Екатерина”. Това, както и утежняването на здравословното положение на баба им кралица Елена, е причина тя да се откри в Монпелие, Южна Франция, където и умира през 1952 година В края на лятото на 1948 година царското семейство се завръща за пръв път в Европа. Царица Йоанна посещава свекъра си – цар Фердинанд. Това се оказва последната им среща. Цар Симеон II и княгиня Мария Луиза остават в Швейцария заради опасения от близостта на Кобург със руската окупационна зона. Две години по-късно царицата взема решение да се откри в Европа.
Пише писмо до италианското държавно управление да й позволи да живее във Флоренция
Дълго време отговор няма, а когато го получава е негативен. Научил желанието й, испанският дипломат в Кайро предлага от името на своето държавно управление да се засели в Испания. Тя приема с наслада. Винаги е харесвала южния климат, а близостта до брат й Умберто, който живее в Кашкаиш, Португалия, е другото съображение.
На 20 юли 1951 година царското семейство идва в Барселона. С трен се насочат за Мадрид. Настаняват се в хотел „ Филип II” в Ескориал. Въпреки неналичието на задоволително средства царицата взема решение да потърси непрекъснат дом. Гръмките обещания на българското държавно управление за финансови обезщетения по този начин и не са изпълнени, макар неколкократните писмени настоявания от нейна страна. Помощта идва от страна на майка й – кралица Елена. Купуват къщата на „ Авенида дел Вайе” в покрайнините на столицата.
Цар Симеон II постъпва във Френския колеж, където основава положителни другарства. По-късно същият лицей приключват и петте му деца. Мария Луиза има предпочитание да се занимава с изкуство, само че постъпва в учебно заведение за медицински сестри и стартира работа към испанския Червен кръст. На 16 юни 1955 година цар Симеон II навършва осемнадесет години и на празненство в домашната градина крал Умберто го удостоява с Голямата огърлица на Ордена на Светото Благовещение. Присъстват трима министри от испанското държавно управление и към двеста българи от всички краища на свободния свят. Отслужен е молебен, след който царят на българите
отправя първия си манифест към народа
През 1956-та той приключва лицея. По съвет на някогашния пълномощен министър на Съединени американски щати Джордж Ърл, губернатор на щата Пенсилвания, царят е записан във военната академия „ Вали Фордж”, като в това време посещава лекционни курсове по право и политически науки в университета „ Комплутенсе”. Във Военната академия постъпва под името кадет Рилски. Освен военната подготовка в академията се включва и в интензивна общообразователна стратегия, в която се учат конституционно и гражданско право, социология, логика на психиката, международна история и вяра. Първоначално никой от съвипускниците не подозира кой е кадет Рилски с регистрационен номер 6883. Единственият информиран за същинската му идентичност е началникът - ген. Милтън Бейкър.
Истината излиза едвам в края на курса през юни 1959 година, когато кадет Рилски се дипломира с чин младши лейтенант.
Още през януари 1958 година цар Симеон II дава позволение за учредяването на Временно българско посланичество, координиращо самодейностите и активността на многочислените и нерядко противопоставящи се емигрантски организации. За да се подчертава на преходния темперамент, се именува краткотрайно, чиято цел не е да действа като държавно управление в заточение.
На 21 януари 1962 година в православната черква „ Света Варвара” във Вевей, Швейцария, Симеон II се венчава за доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. На 2 декември същата година се ражда престолонаследникът Кардам, княз Търновски. Царица Йоанна подарява къщата в Мадрид на младото семейство. За собствен дом избира Ещорил в Португалия, близо до брат си Умберто II, който се е открил в градчето Кашкаиш.
ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
БЪЛГАРИ!
„ Днес, сряда, шестнадесети юний хиляда деветстотин тридесет и седма година, в шест часа и четиридесет минути, в Престолния ни град София, Нейно Величество ИОАННА, Царица Българска и Принцеса Савойска, Наша августейша брачна половинка, с Божия помощ наред се освободи и роди отроче от мъжки пол, на което дадохме името СИМЕОН и купата Княз Търновски. Като разгласяваме на Нашия многообичан народ това щастливо за Нашия дом и за Българския народ събитие, призоваваме Нашите съотечественици да възнесат, дружно с Нас, топли молебствия към Всевишния, да пази и закриля Нашия августейши наследник и Наследник на Българския трон и да му подари здраве, благополучие и удача във всичките му инициативи и каузи за богатството, славата и щастието на нашето благо Отечество.”
Издаден в Нашия замък в София на 16 юни 1937 година. На първообраза със личната на Негово Величество ръка подписано БОРИС III
Подготви Евгени БОЯНОВ
Използвани са материали от www.kingsimeon.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ