Интервю | България може да бъде „врата“ за корейския бизнес към Балканите
Н. Пр. Донг-бе Ким е бележит посланик с дълготраен опит в региона на интернационалните връзки, търговията и вложенията, както и многостранното съдействие. Той постъпва в Министерството на външните работи на Република Корея през 1997 година и от този момент заема редица основни длъжности както в централното ръководство, по този начин и в задгранични задачи.
В хода на своята кариера дипломат Ким е служил в няколко корейски посолства и дипломатически представителства в Европа, Азия, Океания и Африка, където е работил по политически въпроси, икономическа дипломация и развиване на интернационалното съдействие.
Преди назначението си за дипломат на Република Корея в България при започване на февруари 2025 година, той заема длъжността заместник-директор и след това общоприет шеф за АСЕАН и Югоизточна Азия в Министерството на външните работи в Сеул, където има водеща роля за укрепването на партньорствата на Корея със страните от района.
Посланик Ким интензивно способства за разширението на световното присъединяване на Корея, за развиването на двустранните връзки и за насърчаването на устойчивото и новаторско съдействие.
Притежава бакалавърска степен по политически науки от Националния университет в Сеул и магистърска степен (M.Phil.) по интернационалните връзки с фокус върху интернационалната политическа спестовност от Университета в Кеймбридж, Англия.
Ваше Превъзходителство, кои браншове на българската стопанска система сега провокират най-силен интерес от страна на корейските компании? Какво търсят те главно в България – конкурентни индустриални разноски, достъп до пазара на Европейски Съюз, квалифицирана работна ръка или нещо друго?
Корейските компании демонстрират възходящ интерес към няколко основни бранша на българската стопанска система. Освен стратегическия план за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “, измежду най-перспективните области се открояват осведомителните технологии, електрониката, възобновимата сила и производството на автомобилни съставни елементи.
Развиващият се IT бранш и съществуването на квалифицирани експерти по програмен продукт са изключително привлекателни за корейските вложители. Конкурентните индустриални разноски вършат България удобна локация за произвеждане и сглобяване. Освен това, достъпът до пазара на Европейския съюз съставлява съществено преимущество за експортно насочените компании. Географското състояние на страната обезпечава стратегически достъп освен до Европейски Съюз, само че и до пазарите на Балканите и Близкия изток.
Корейските вложители правят оценка стабилната макроикономическа среда в България и нейния ангажимент към европейската интеграция и стандартите на Европейски Съюз. Усилията на държавното управление за опростяване на административните процедури и привличане на непознати вложения също се виждат. През последните години се обрисуват нови сфери на общ интерес – логистика, произвеждане на акумулатори и зелени енергийни технологии. Корейски компании изследват и благоприятни условия в инфраструктурата и цифровата промяна.
В цялостна вероятност Корея преглежда България като благонадежден и кадърен сътрудник в Югоизточна Европа. Съчетавайки човешки капитал, стратегическа локация и конкурентни разноски, България е натурален избор за дълготрайно съдействие.
В подтекста на засиления интерес на корейския бизнес към Европа, виждате ли България като евентуален районен хъб за корейски вложения на Балканите и какво е належащо, с цел да се нарежда страната по-убедително в тази роля?
Смятам, че България има забележителен капацитет да се трансформира в районен хъб за корейски вложения на Балканите. Нейното географско разположение – на кръстопътя сред Европа и Азия – е едно от главните ѝ преимущества. За корейските компании, които се стремят да разширят наличието си в района, България предлага както географска, по този начин и икономическа съгласуваност.
Добре развитата мрежа от търговски съглашения на Европейски Съюз е спомагателен плюс. За да укрепи позицията си като районен център, България може да продължи да усъвършенства транспортната и цифровата инфраструктура. Модерните логистични коридори и ефикасните гранични връзки биха повишили районната конкурентоспособност.
Предсказуемото законодателство и прозрачността в ръководството също са решаващи фактори. Създаването на индустриални зони, насочени към високите технологии и зелената стопанска система, би привлякло още по-голям интерес. Засиленото съдействие сред организациите за вложения и комерсиалните камари може в допълнение да насърчи партньорствата. Не по-малко значимо е построяването на междуличностни връзки посредством учебен и културен продан.
Съчетанието на тези старания може да трансформира България в действителна „ врата “ за корейския бизнес към Балканите – история на триумф, в която Корея с наслада би взела участие.
Проектът за нови мощности в АЕЦ „ Козлодуй “ има контракт с консорциума Westinghouse – Hyundai за първата инженерна фаза. Запознат ли сте с настоящия стадий от процеса и какъв брой значимо е това за съдействието сред двете страни?
Да, планът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е мой главен приоритет. Добре съм осведомен с неговия прогрес. Партньорството сред Westinghouse и Hyundai Engineering & Construction съставлява значима крачка в посока енергийна диверсификация и сигурност на България. Това е доказателство за високо равнище на стратегическо доверие и софтуерен потенциал сред нашите страни.
Проектът „ Козлодуй “ ще бъде първото тристранно съдействие сред Корея, България и Съединени американски щати. Първата фаза, отдадена на инженерния дизайн, демонстрира уговорката за сигурност и успеваемост. За Корея това не е просто търговски план, а знак на стратегическо партньорство в региона на високите технологии.
Енергийната сигурност е жизненоважен въпрос в Европа на фона на възходящи геополитически опасности и Корея е горда да показа своя опит в нуклеарното инженерство. Корейските компании имат десетилетия процедура в построяването на безвредни и надеждни нуклеарни уреди по света. Проектът „ Козлодуй “ може да се трансформира в модел за бъдещо съдействие в региона на чистата и устойчива сила и да отвори нови благоприятни условия за партньорство в образования, поддръжка и произвеждане на съставни елементи.
За България това ще бъде основен инструмент за енергийна сигурност и привличане на корейски инвестиции; за Корея – стъпка към задълбочаване на стратегическото съдействие. С други думи, планът ще сложи ново начало в връзките сред България и Корея, учредено на взаимна изгода и доверие.
Сред евентуалните участници във финансирането на новите нуклеарни мощности се показват и южнокорейски банки. Налице ли е действителен интерес от тяхна страна и има ли изясненост кои институции може да се включат?
Да, корейските финансови институции демонстрират възходящ интерес към стратегическите енергийни планове в България. Корея разполага с няколко водещи банки и експортно-кредитни организации с богат опит във финансиране на огромни инфраструктурни и енергийни планове.
Сред тях са Export-Import Bank of Korea (KEXIM) и Korea Trade Insurance Corporation (K-SURE), които наблюдават от близко развиването на българския нуклеарен бранш. Потенциалното им присъединяване би осигурило устойчиво и дълготрайно финансиране за планове като разширението на АЕЦ „ Козлодуй “.
Разговорите са на ранен, само че градивен стадий. Финансовите институции правят оценка техническите, икономическите и политическите параметри и слагат акцент върху надеждни сътрудници като Westinghouse и Hyundai E&C. Синергията сред потвърден инженерен потенциал и устойчиво финансиране може да направи плана извънредно сполучлив.
Извън нуклеарната енергетика корейските банки демонстрират интерес и към възобновими източници, „ умни “ мрежи, водород и други технологии за въглеродна индиферентност. Това задълбочава икономическата основа на двустранното съдействие.
Туризмът от Корея към Европа нараства, подсилен от известността на корейската просвета. Какво може да направи България по-разпознаваема и привлекателна за корейските туристи?
Туризмът от Корея към Европа се развива динамично, а България има отличен капацитет да се възползва от тази наклонност. Много корейски пътешественици търсят достоверни културни и исторически прекарвания отвън обичайните западноевропейски дестинации. Природата, манастирите и старинните градове на България могат да ги впечатлят мощно.
За да се реализира по-голяма известност, е нужен по-целенасочен маркетинг в Корея – акции, които разпространяват българското културно завещание, кухня и винен туризъм. Особено имам вяра, че българските виновност могат да бъдат конкурентоспособни на корейския пазар.
Пряка въздушна връзка сред София и Сеул би трансформирала напълно картината и би нараснала броя на туристите. Сътрудничеството сред туроператори от двете страни може да сътвори атрактивни туристически пакети.
Миналата година България е била посетена от към 8 000 корейски туристи; моята цел е този брой да доближи най-малко 20 000 годишно. Културните партньорства – като корейски кино фестивали в София или български музикални събития в Сеул – могат да засилят интереса и прочувствената връзка.
България може да се нарежда като част от световното културно придвижване „ Халю “ (Hallyu), в случай че влага в цифрово наличие и дейна промоция посредством корейски обществени медии. Сигурността, гостоприемството и достъпността остават основни фактори. С непрекъснати старания съм убеден, че България ще стане разпознаваема дестинация за корейските туристи.
Каква е Вашата визия за икономическите връзки сред България и Корея през идващото десетилетие? Кой план би могъл да се трансформира във „ флагман “ на това партньорство?
Освен настоящия план в АЕЦ „ Козлодуй “, имам вяра, че Корея и България могат да си сътрудничат интензивно в отбранителната промишленост. В подтекста на актуалните геополитически провокации устойчивата сигурност е невъзможна без надеждна индустриална база. България се гордее със мощната си индустриална традиция в защитата, която през последните години придобива все по-голямо значение.
Корея е известна с качеството, ценовата конкурентоспособност и точността при осъществяване на контракти – доказателство за това са сполучливите образци в Източна Европа. Според данни на шведския институт SIPRI, Корея към този момент е вторият по величина снабдител на отбранителна техника за страните от НАТО.
Корея може да бъде натурален сътрудник и в цивилен сфери – да вземем за пример при битка с горски пожари благодарение на профилирани хеликоптери. Компании като Korea Aerospace Industries (KAI), Hanwha Aerospace и HD Hyundai Heavy Industries имат подготвеност за тясно съдействие с български предприятия в областта на взаимно произвеждане, трансфер на технологии, образование и поддръжка.
В дълготраен проект партньорството може да се разшири към новаторски и високотехнологични браншове – зелена сила, цифрова промяна и изкуствен интелект. Технологичният опит на Корея и разрастващата се иновационна среда в България се допълват взаимно. Съвместни планове в батерийни технологии, проучвания на изкуствения разсъдък и интелигентно произвеждане могат да се трансфорат в нови мотори на растежа.
Виждам и капацитет в просветителните и младежките обменни стратегии, които ще приготвят бъдещото потомство водачи и ще задълбочат стратегическото партньорство сред нашите две страни.
7ми блок на АЕЦ Козлодуй Донг-бе Ким енергийни планове корейски банки корейски бизнес корейски вложения корейски дипломат Република Корея Южна Корея
В хода на своята кариера дипломат Ким е служил в няколко корейски посолства и дипломатически представителства в Европа, Азия, Океания и Африка, където е работил по политически въпроси, икономическа дипломация и развиване на интернационалното съдействие.
Преди назначението си за дипломат на Република Корея в България при започване на февруари 2025 година, той заема длъжността заместник-директор и след това общоприет шеф за АСЕАН и Югоизточна Азия в Министерството на външните работи в Сеул, където има водеща роля за укрепването на партньорствата на Корея със страните от района.
Посланик Ким интензивно способства за разширението на световното присъединяване на Корея, за развиването на двустранните връзки и за насърчаването на устойчивото и новаторско съдействие.
Притежава бакалавърска степен по политически науки от Националния университет в Сеул и магистърска степен (M.Phil.) по интернационалните връзки с фокус върху интернационалната политическа спестовност от Университета в Кеймбридж, Англия.
Ваше Превъзходителство, кои браншове на българската стопанска система сега провокират най-силен интерес от страна на корейските компании? Какво търсят те главно в България – конкурентни индустриални разноски, достъп до пазара на Европейски Съюз, квалифицирана работна ръка или нещо друго?
Корейските компании демонстрират възходящ интерес към няколко основни бранша на българската стопанска система. Освен стратегическия план за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “, измежду най-перспективните области се открояват осведомителните технологии, електрониката, възобновимата сила и производството на автомобилни съставни елементи.
Развиващият се IT бранш и съществуването на квалифицирани експерти по програмен продукт са изключително привлекателни за корейските вложители. Конкурентните индустриални разноски вършат България удобна локация за произвеждане и сглобяване. Освен това, достъпът до пазара на Европейския съюз съставлява съществено преимущество за експортно насочените компании. Географското състояние на страната обезпечава стратегически достъп освен до Европейски Съюз, само че и до пазарите на Балканите и Близкия изток.
Корейските вложители правят оценка стабилната макроикономическа среда в България и нейния ангажимент към европейската интеграция и стандартите на Европейски Съюз. Усилията на държавното управление за опростяване на административните процедури и привличане на непознати вложения също се виждат. През последните години се обрисуват нови сфери на общ интерес – логистика, произвеждане на акумулатори и зелени енергийни технологии. Корейски компании изследват и благоприятни условия в инфраструктурата и цифровата промяна.
В цялостна вероятност Корея преглежда България като благонадежден и кадърен сътрудник в Югоизточна Европа. Съчетавайки човешки капитал, стратегическа локация и конкурентни разноски, България е натурален избор за дълготрайно съдействие.
В подтекста на засиления интерес на корейския бизнес към Европа, виждате ли България като евентуален районен хъб за корейски вложения на Балканите и какво е належащо, с цел да се нарежда страната по-убедително в тази роля?
Смятам, че България има забележителен капацитет да се трансформира в районен хъб за корейски вложения на Балканите. Нейното географско разположение – на кръстопътя сред Европа и Азия – е едно от главните ѝ преимущества. За корейските компании, които се стремят да разширят наличието си в района, България предлага както географска, по този начин и икономическа съгласуваност.
Добре развитата мрежа от търговски съглашения на Европейски Съюз е спомагателен плюс. За да укрепи позицията си като районен център, България може да продължи да усъвършенства транспортната и цифровата инфраструктура. Модерните логистични коридори и ефикасните гранични връзки биха повишили районната конкурентоспособност.
Предсказуемото законодателство и прозрачността в ръководството също са решаващи фактори. Създаването на индустриални зони, насочени към високите технологии и зелената стопанска система, би привлякло още по-голям интерес. Засиленото съдействие сред организациите за вложения и комерсиалните камари може в допълнение да насърчи партньорствата. Не по-малко значимо е построяването на междуличностни връзки посредством учебен и културен продан.
Съчетанието на тези старания може да трансформира България в действителна „ врата “ за корейския бизнес към Балканите – история на триумф, в която Корея с наслада би взела участие.
Проектът за нови мощности в АЕЦ „ Козлодуй “ има контракт с консорциума Westinghouse – Hyundai за първата инженерна фаза. Запознат ли сте с настоящия стадий от процеса и какъв брой значимо е това за съдействието сред двете страни?
Да, планът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е мой главен приоритет. Добре съм осведомен с неговия прогрес. Партньорството сред Westinghouse и Hyundai Engineering & Construction съставлява значима крачка в посока енергийна диверсификация и сигурност на България. Това е доказателство за високо равнище на стратегическо доверие и софтуерен потенциал сред нашите страни.
Проектът „ Козлодуй “ ще бъде първото тристранно съдействие сред Корея, България и Съединени американски щати. Първата фаза, отдадена на инженерния дизайн, демонстрира уговорката за сигурност и успеваемост. За Корея това не е просто търговски план, а знак на стратегическо партньорство в региона на високите технологии.
Енергийната сигурност е жизненоважен въпрос в Европа на фона на възходящи геополитически опасности и Корея е горда да показа своя опит в нуклеарното инженерство. Корейските компании имат десетилетия процедура в построяването на безвредни и надеждни нуклеарни уреди по света. Проектът „ Козлодуй “ може да се трансформира в модел за бъдещо съдействие в региона на чистата и устойчива сила и да отвори нови благоприятни условия за партньорство в образования, поддръжка и произвеждане на съставни елементи.
За България това ще бъде основен инструмент за енергийна сигурност и привличане на корейски инвестиции; за Корея – стъпка към задълбочаване на стратегическото съдействие. С други думи, планът ще сложи ново начало в връзките сред България и Корея, учредено на взаимна изгода и доверие.
Сред евентуалните участници във финансирането на новите нуклеарни мощности се показват и южнокорейски банки. Налице ли е действителен интерес от тяхна страна и има ли изясненост кои институции може да се включат?
Да, корейските финансови институции демонстрират възходящ интерес към стратегическите енергийни планове в България. Корея разполага с няколко водещи банки и експортно-кредитни организации с богат опит във финансиране на огромни инфраструктурни и енергийни планове.
Сред тях са Export-Import Bank of Korea (KEXIM) и Korea Trade Insurance Corporation (K-SURE), които наблюдават от близко развиването на българския нуклеарен бранш. Потенциалното им присъединяване би осигурило устойчиво и дълготрайно финансиране за планове като разширението на АЕЦ „ Козлодуй “.
Разговорите са на ранен, само че градивен стадий. Финансовите институции правят оценка техническите, икономическите и политическите параметри и слагат акцент върху надеждни сътрудници като Westinghouse и Hyundai E&C. Синергията сред потвърден инженерен потенциал и устойчиво финансиране може да направи плана извънредно сполучлив.
Извън нуклеарната енергетика корейските банки демонстрират интерес и към възобновими източници, „ умни “ мрежи, водород и други технологии за въглеродна индиферентност. Това задълбочава икономическата основа на двустранното съдействие.
Туризмът от Корея към Европа нараства, подсилен от известността на корейската просвета. Какво може да направи България по-разпознаваема и привлекателна за корейските туристи?
Туризмът от Корея към Европа се развива динамично, а България има отличен капацитет да се възползва от тази наклонност. Много корейски пътешественици търсят достоверни културни и исторически прекарвания отвън обичайните западноевропейски дестинации. Природата, манастирите и старинните градове на България могат да ги впечатлят мощно.
За да се реализира по-голяма известност, е нужен по-целенасочен маркетинг в Корея – акции, които разпространяват българското културно завещание, кухня и винен туризъм. Особено имам вяра, че българските виновност могат да бъдат конкурентоспособни на корейския пазар.
Пряка въздушна връзка сред София и Сеул би трансформирала напълно картината и би нараснала броя на туристите. Сътрудничеството сред туроператори от двете страни може да сътвори атрактивни туристически пакети.
Миналата година България е била посетена от към 8 000 корейски туристи; моята цел е този брой да доближи най-малко 20 000 годишно. Културните партньорства – като корейски кино фестивали в София или български музикални събития в Сеул – могат да засилят интереса и прочувствената връзка.
България може да се нарежда като част от световното културно придвижване „ Халю “ (Hallyu), в случай че влага в цифрово наличие и дейна промоция посредством корейски обществени медии. Сигурността, гостоприемството и достъпността остават основни фактори. С непрекъснати старания съм убеден, че България ще стане разпознаваема дестинация за корейските туристи.
Каква е Вашата визия за икономическите връзки сред България и Корея през идващото десетилетие? Кой план би могъл да се трансформира във „ флагман “ на това партньорство?
Освен настоящия план в АЕЦ „ Козлодуй “, имам вяра, че Корея и България могат да си сътрудничат интензивно в отбранителната промишленост. В подтекста на актуалните геополитически провокации устойчивата сигурност е невъзможна без надеждна индустриална база. България се гордее със мощната си индустриална традиция в защитата, която през последните години придобива все по-голямо значение.
Корея е известна с качеството, ценовата конкурентоспособност и точността при осъществяване на контракти – доказателство за това са сполучливите образци в Източна Европа. Според данни на шведския институт SIPRI, Корея към този момент е вторият по величина снабдител на отбранителна техника за страните от НАТО.
Корея може да бъде натурален сътрудник и в цивилен сфери – да вземем за пример при битка с горски пожари благодарение на профилирани хеликоптери. Компании като Korea Aerospace Industries (KAI), Hanwha Aerospace и HD Hyundai Heavy Industries имат подготвеност за тясно съдействие с български предприятия в областта на взаимно произвеждане, трансфер на технологии, образование и поддръжка.
В дълготраен проект партньорството може да се разшири към новаторски и високотехнологични браншове – зелена сила, цифрова промяна и изкуствен интелект. Технологичният опит на Корея и разрастващата се иновационна среда в България се допълват взаимно. Съвместни планове в батерийни технологии, проучвания на изкуствения разсъдък и интелигентно произвеждане могат да се трансфорат в нови мотори на растежа.
Виждам и капацитет в просветителните и младежките обменни стратегии, които ще приготвят бъдещото потомство водачи и ще задълбочат стратегическото партньорство сред нашите две страни.
7ми блок на АЕЦ Козлодуй Донг-бе Ким енергийни планове корейски банки корейски бизнес корейски вложения корейски дипломат Република Корея Южна Корея
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ