Н ай-старите индивиди от пещерата Бачо Киро или групи тясно

Н ай-старите човеци от пещерата Бачо Киро или групи тясно свързани с тях, са съдействали генетично за днешните хора, демонстрират резултатите от геномно и генетично проучване на остатъци, открити в пещерата през предходната година. Това оповестяват от Националния археологически музей с институт при Българска академия на науките (НАИМ-БАН). Резултатите от проучването са оповестени в влиятелното научно списание Nature.

Международният проучвателен екип е секвенирал геномите на

най-древните, несъмнено датирани, анатомически модерни хора в Европа, които са обитавали пещерата Бачо Киро .

Те са били от типа Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние през днешния ден.

Миналата година теоретичен екип, управителен от откриватели от НАИМ-БАН и от Института по еволюционна антропология „ Макс Планк” в Германия разгласи откривнето на остатъци от Homo sapiens в България, в пещерата Бачо Киро до Дряново, които са били датирани радиовъглеродно сред 43 000 и 46 000 години. Откритията документират най-ранните известни до в този момент Homo sapiens от късния палеолит в Европа и дефинират по-рано във времето началото на този огромен културен преход. Това е най-ранното известно разпространяване на актуалния Homo sapiens в междинните ширини на Евразия.

Матея Хайдиняк и сътрудниците ѝ в този момент са секвенирали геномите на пет индивида, открити в пещерата Бачо Киро. Четири от тях са на възраст сред 43 000-46 000 години. Друг субект, открит в по-горните пластове на пещерата, е датиран на към 35 000 години и най-вероятно се свърза с по-късната Ориняшка просвета.

Сравнявайки геномите на тези човеци с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, откривателите от Института „ Макс Планк”, откриват че

ранната човешка група е съдействала генетично за развиването на по-късни човешки популации .

Изненадващо, този генетичен принос през днешния ден се среща изключително в Източна Азия и даже в Америка, а не в Европа, където са живели хората от пещерата Бачо Киро. Досега се е приемало че античните Homo sapiens от началния късен палеолит изчезват без генетичен принос към актуалните хора, които пристигнали по-късно, означават учените.

Изследователите разпознават неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация модерни хора от пещерата Бачо Киро. „ По-голямата част от тази неандерталска ДНК се наблюдава в извънредно дълги сектори, което демонстрира, че тези съвременни Homo sapiens са имали неандерталски предшественици от към 5 до 7 генерации обратно в родословието си”, споделя Матея Хайдиняк.

Според Сванте Пеебо, който е координирал генетичните проучвания, резултатите демонстрират, че

първите съвременни хора, пристигнали в Евразия, постоянно се хибридизират с неандерталците .

Възможно е, даже някои от тях да са били напълно претопени в локалните неандерталски популации. Едва по-късно, идват по-големи групи от съвременни Homo sapiens и заменят неандерталците, показва Пеебо.

Анализът на данните на по-късният субект, датиран на към 35 000 година, който е открит в горните пластове на пещерата, е бил от популация, която е генетично друга от най-ранните анатомически съвременни хора в по-долните пластове.

„ Съвремените популации на типа ни в Европа са генетично свързани по-близко с останките от по-късния субект, от преди към 35 000 година, намиращ се в горните пластове на пещерата Бачо Киро” ,

означават Николай Сираков и Свобода Сиракова, които са ръководители от българска страна на българо-германския изследвателски план.