400 000 пациенти с диабет II у нас нямат достъп до съвременна диагностика на ХБЗ
МЗ обезпечи два нови теста (eGFR и UACR), които дефинират положението на бъбреците. Тестовете са предложени от актуалните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и могат да обезпечат по-точна и по-ранна диагностика на пациентите. Изследването UACR обаче не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а единствено на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това значи, че повече от 400 000 пациенти с диабет вид II у нас са лишени от опцията да получат диагностика на ХБЗ, съобразена с настоящите международни критерии.
Това стана ясно по време на конференция във връзка Световния ден на бъбречното здраве под надпис „ Здрави ли са бъбреците ти? “. На събитието участваха проф. доктор Борис Богов, ръководител на Българска нефрологична асоциация, доцент доктор Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България и ръководителят на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) адв. Христина Николова.
Доц. Киров съобщи още, че въпреки хроничното бъбречно заболяване да е доста публикувано, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невероятно слагането на диагноза и назначението на съответно лекуване.
„ Двете проучвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е значимо да бъдат налични за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което би трябвало да се лекува. В противоположен случай заболяването може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна непълнота, която изисква диализа за цялостен живот “, сподели и проф. Борис Богов. „ Що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за благополучие Министерството на здравеопазването и персонално доцент Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем “, добави той.
В умозаключение Христина Николова заключи, че нужните промени, за обезпечаване на ранна диагностика на ХБЗ, включват проучвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и обезпечаване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на болестта – от общопрактикуващия доктор в ранните стадии и от нефролог в напредналите стадии на ХБЗ.
Това стана ясно по време на конференция във връзка Световния ден на бъбречното здраве под надпис „ Здрави ли са бъбреците ти? “. На събитието участваха проф. доктор Борис Богов, ръководител на Българска нефрологична асоциация, доцент доктор Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България и ръководителят на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) адв. Христина Николова.
Доц. Киров съобщи още, че въпреки хроничното бъбречно заболяване да е доста публикувано, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невероятно слагането на диагноза и назначението на съответно лекуване.
„ Двете проучвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е значимо да бъдат налични за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което би трябвало да се лекува. В противоположен случай заболяването може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна непълнота, която изисква диализа за цялостен живот “, сподели и проф. Борис Богов. „ Що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за благополучие Министерството на здравеопазването и персонално доцент Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем “, добави той.
В умозаключение Христина Николова заключи, че нужните промени, за обезпечаване на ранна диагностика на ХБЗ, включват проучвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и обезпечаване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на болестта – от общопрактикуващия доктор в ранните стадии и от нефролог в напредналите стадии на ХБЗ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ