Барон Мюнхаузен – смях и реалност
Мюнхаузен не е единствено един. Представителите на този жанр, който води началото си от ХІІ-ти век, наброяват съвсем 1300 души. Около 50 от тях са живи и здрави и през днешния ден. Сред семейството са създателят на университета в Гьотинген – Герлах Адолф декор Мюнхаузен, и известният ботаник и агроном Ото декор Мюнхаузен. Има и половин дузина писатели, измежду които е „ първият стихотворец на Третия райх “ – Беррис декор Мюнхаузен, чиито стихове скандирали юношите от „ Хитлерюгенд “, марширувайки по улиците на нацистка Германия. Но целия свят познава единствено един – Карл Фридрих Йеронимус декор Мюнхаузен, който е № 701 в родословното дърво. Той щял по този начин да си остане просто номер 701, в случай че не били двама писатели – Р. Е. Распе и Г. А. Бюргер. Още приживе на барона те разгласили неговите разкази, които към този момент над 200 години разсмиват хората по целия свят.
Барон Мюнхаузен е роден през 1720 година в дребното немско градче Боденвердер, което се намирало на островче посред река Везер. Рано изгубил татко си и бил отгледан в двора на Брауншвайг-Бевернския принц, в замъка Беверн. Когато бил още младеж, принцът на Брауншвайг – Антон Улрих, който към този момент 5 години живеел в Русия като избраник на Анна Леополдовна, племенница на съветската императрица Анна Йоановна, незабавно се нуждаел от двама пажове в подмяна на предходните, починали при щурма на турската цитадела Очаков. Един от тях се оказал Мюнхаузен. Той дошъл в Санкт-Петербург при започване на февруари 1738 година и евентуално незабавно взел присъединяване в похода против турците в свитата на Антон Улрих. През декември 1739 година Мюнхаузен се мести в кирасирския Брауншвайгски полк. Назначен е за пълководец на първа рота в полка, която давала почетен часовой и взела участие в други парадни събития. Например, през 1744 година Мюнхаузен командвал защитата, до момента в който през Рига минавала на път към Санкт-Петербург принцеса Анхалт-Цербст – бъдещата императрица Екатерина Велика.
В съветските военно-исторически архиви са непокътнати стотици документи, които илюстрират неспокойния живот на ротния пълководец барон Мюнхаузен (ротата се състояла от 90 души): кърпене на амуниции, приемането на нови коне, доклади за продажбата на кожите на починали коне, позволения на бойци за женитби, залавяне на дезертьори, ремонт на оръжия и т. н. В документите за покачването му в чин ротмистър (капитан от кавалерията) е посочено, че приказва съветски, само че чете и написа на немски. В общуването с офицерите това не било проблем – 2/3 от тях били немци, емигрирали от бедните и разпокъсани немски княжества в богатата Руска империя.
На 24 години Мюнхаузен се дами за щерка на арбитър – Якобина декор Дунтен. През 1750 година, към този момент ротмистър, Мюнхаузен желае отпуск от 1 година и отива дружно с жена си в Германия, с цел да урежда имотни каузи – двамата му братя починали на война, майка му от дълго време не била измежду живите. Не се завръща в Русия и на 6 август 1754 година е изключен от полка си. Във военните документи са непокътнати негови характерности като „ радостен, разговорлив, с богато въображение “.
Мюнхаузен нямал деца, а връзките му със съседите не били положителни. По-младият негов съвременник Гьоте написа: „ Когато аристократът е усложнен, за него има два изхода: лов или война “. Мюнхаузен избира лова. Така станало ясно, че е надарен повествовател на това, което в Германия се назовава „ Jagerlatein “ – „ Ловджийски вицове “. Мюнхаузен ги разказвал в таверната „ Кралят на Прусия “ в Гьотинген. Там имал предани слушатели, които го очаквали с неспокойствие, с цел да се повеселят със занимателните разкази на барона.
Негов съвременник по този начин разказва своите усещания: „ Обикновено той започваше да споделя след вечеря, като пушеше огромната си лула с пай мундщук пред димяща чаша пунш. Жестикулираше все по-изразително, въртеше с ръце дребната си контешка перука, лицето му се оживяваше и зачервяваше – и този, нормално доста почтен човек, в такива мигове удивително разиграваше своите мечти “. (Впрочем, упоменатата перука, тогава наложителен детайл от мъжкото облекло, била в действителност контешка. Запазена е една от сметките на Мюнхаузен за нова перука на цена 4 талера – за това време много огромна сума).
Славата му на повествовател растяла, само че Мюнхаузен в никакъв случай нямал желание да написа книги. Отначало разказите му се разпространявали устно в Долна Саксония. Първите сборници издал в Лондон през 1785 година Рудолф Ерих Распе, бежанец от Касел. След това към него се включил и Готфрид Август Бюргер.
Книгите незабавно се популяризирали в цяла Европа. Техният воин възприел голямата си, само че нежелана популярност като оскърбителна насмешка. Канел се даже да съди създателите – само че нищо към този момент не можело да се промени. Така, приключенията на барон Мюнхаузен тръгнали по света, с цел да веселят човечеството и до през днешния ден.
