Мястото, където се случило това е древна Персия. Персийският цар,

Мястото, където се случило това е антична Персия. Персийският цар, почивайки си на сянка в шатрата си, следил образованието на своите стрелци, когато от горната страна се дочул гръм. Той вдигнал глава и видял по какъв начин птица с невиждана хубост попада в устата на голям дракон. Тя пърхала с последни сили да се отскубне, само че гибелта ѝ била неизбежна.

Царят я съжалил и заповядал на стрелците да убият змея. Мигове по-късно птицата била освободена. Отскубвайки се от към този момент мъртвия зложелател, тя полетяла към краката на царя и хвърлила пред тях няколко зрънца. Скоро от тях пораснали прелестни лози, а след месец се появили и най-сочното грозде.

По разпореждане на царя прислужниците всеки ден му носели пресен сок от гроздето, към който той се пристрастил. Но един ден прислужникът не запомнил да изстиска сок и с цел да не бъде осъден, занесъл на царя вчерашен сок. Кой можел да допусна, че сокът се вкисва? Вкусвайки чужд привкус, царят се разтревожил, че някой желае да го токсини. Слугата бил осъден, а сокът изпратен на придворния доктор за проучване.

В същото време предходна любимката на царя – прелестната робиня Нодира. Тя от много време страдала от носталгия по родния край, от което хубостта и вехнела. Всеки ден имала главоболие, не можела нито да яде, нито да спи. Въпреки тъгата и царят не желал да я пусне на независимост.

Разбирайки, че на лекаря са изпратили отрова, нещастната Нодира решила да се възползва и да свърши със себе си. Тя откраднала сока от лекаря, изпила го едновременно и изпаднала в безсъзнание. Прекарала няколко часа в бездънен сън и когато се събудила, се почувствала още веднъж енергична и здрава. За нейна изненада тя разкрила, че бузите и са още веднъж румени, а от главоболието нямало и помен.

Новината за чудотворното излекуване се популяризирала по целия свят. Така хората научили за вълшебната напитка, връщаща насладата от живота – аленото вино.