Гробът на Левски – неразкритата загадка
Мястото, където е заровен Апостола на свободата Васил Левски, остава мистерия и до през днешния ден, към този момент близо 150 години след обесването му.
В Националния военноисторически музей се съхранява архивът за търсене гроба на Левски, основан във връзка самодейност на Главния боен музей (днес Национален военноисторически музей) за търсене на тленните остатъци на Апостола, за който описа пред Novini.bg основен помощник лекар Николай Иванов от музея.
В Националния военноисторически музей се съхраняват няколкостотин страници документи, които са свързани с работа на комисия по търсене на мястото, където се намира гробът на Апостола. По самодейност на отделението за военни музеи, монументи и гробове, структурна част от което е основният боен музей, през 1936 година се основава работна комисия чиято задача е да откри мястото, на което е заровен Васил Левски. Още от края на 19 век има търсения от разнообразни откриватели и институции. Работата на комисията е да откри тъкмо къде се намира гробът, уточни доктор Иванов.
Има над 10 версии за мястото, където е заровен Васил Левски и задачата на комисията е да откри истината. Отправени са писмени запитвания до редица държавни институции, публични организации и съвременници на Апостола с молба да бъдат предоставени писмени сведения за това кой с каква информация разполага, с цел да може да се извърши качествено работата на комисията. През 1937 година се основава и предприемчив публичен комитет, който също поема следствие по отношение на мястото, където е заровен Левски и предава всички свои сведения на Министерството на войната. След привършване на работата на комисията се открива, че от сведенията, които получава, не може да се даде изрично мнение къде тъкмо е заровен Васил Левски. Документацията, която се съхранява в Националния военноисторически музей, отразява работата на комисията през трите години, през които е работила, уточни доктор Николай Иванов.
Документите са разностранни – приложени са отрязъци от периодическия щемпел, споменници на съвременници, сведения от разнообразни организации. По-сериозно се проверяват няколко от вероятните местонахождения на гроба на Васил Левски – едно от тях е, че костите му се вградени в паметника, който е покрай бесилото, друга версия е, че е в старите софийски гробища. Но след обширно следствие, което прави комисията, се оказва, че нито една от версиите няма задоволително аргументирани източници, които да я потвърдят. И до ден-днешен академичната общност няма изрично мнение за мястото, където е заровен Васил Левски, уточни още доктор Николай Иванов.
Според други известни версии Апостола на свободата е заровен в региона на църквата "Св. Петка Самарджийска " в София или в региона до Министерството на земеделието.
В Националния военноисторически музей се съхраняват няколко скъпи предмета, свързани с живота на Васил Левски – дяконското му кръстче, персоналният му револвер, затворническата верига, с която е бил окован и косите му.
В Националния военноисторически музей се съхранява архивът за търсене гроба на Левски, основан във връзка самодейност на Главния боен музей (днес Национален военноисторически музей) за търсене на тленните остатъци на Апостола, за който описа пред Novini.bg основен помощник лекар Николай Иванов от музея.
В Националния военноисторически музей се съхраняват няколкостотин страници документи, които са свързани с работа на комисия по търсене на мястото, където се намира гробът на Апостола. По самодейност на отделението за военни музеи, монументи и гробове, структурна част от което е основният боен музей, през 1936 година се основава работна комисия чиято задача е да откри мястото, на което е заровен Васил Левски. Още от края на 19 век има търсения от разнообразни откриватели и институции. Работата на комисията е да откри тъкмо къде се намира гробът, уточни доктор Иванов.
Има над 10 версии за мястото, където е заровен Васил Левски и задачата на комисията е да откри истината. Отправени са писмени запитвания до редица държавни институции, публични организации и съвременници на Апостола с молба да бъдат предоставени писмени сведения за това кой с каква информация разполага, с цел да може да се извърши качествено работата на комисията. През 1937 година се основава и предприемчив публичен комитет, който също поема следствие по отношение на мястото, където е заровен Левски и предава всички свои сведения на Министерството на войната. След привършване на работата на комисията се открива, че от сведенията, които получава, не може да се даде изрично мнение къде тъкмо е заровен Васил Левски. Документацията, която се съхранява в Националния военноисторически музей, отразява работата на комисията през трите години, през които е работила, уточни доктор Николай Иванов.
Документите са разностранни – приложени са отрязъци от периодическия щемпел, споменници на съвременници, сведения от разнообразни организации. По-сериозно се проверяват няколко от вероятните местонахождения на гроба на Васил Левски – едно от тях е, че костите му се вградени в паметника, който е покрай бесилото, друга версия е, че е в старите софийски гробища. Но след обширно следствие, което прави комисията, се оказва, че нито една от версиите няма задоволително аргументирани източници, които да я потвърдят. И до ден-днешен академичната общност няма изрично мнение за мястото, където е заровен Васил Левски, уточни още доктор Николай Иванов.
Според други известни версии Апостола на свободата е заровен в региона на църквата "Св. Петка Самарджийска " в София или в региона до Министерството на земеделието.
В Националния военноисторически музей се съхраняват няколко скъпи предмета, свързани с живота на Васил Левски – дяконското му кръстче, персоналният му револвер, затворническата верига, с която е бил окован и косите му.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ