МВР ще може да ни следи и след кризата с коронавируса?
MВР ще може да ни следи, където и да сме и след изключителното състояние. Това следва от последните законови промени, към които се завихриха разногласия, написа "Труд ".
Вътрешният министър Младен Маринов отхвърли обвиняванията, че полицията може да злоупотреби с получения по Закона за изключителното състояние безотговорен достъп до телефоните и интернета на жителите.
“Това се ползва единствено за локализиране на някой, отклонил се от карантина и по процедура, която минава през правосъден надзор. Няма заплаха да се наруши неприкосновеността на личността и свободното придвижване” сподели той пред Българска национална телевизия.
Според него “мярката се отнася единствено до карантираните лица, против които има формирани досъдебни производства”.
Всъщност законодателната смяна, която провокира терзания в обществото, е в член 251 година точка 6 от Закона за електронните известия (ЗЕС). Тя не се отнася единствено за рецесията с ковид и няма да завърши с изключителното състояние. Що се отнася до правосъдния надзор – има го, само че не е прелиминарен, а е “последващ”.
Депутатите одобриха в понеделник, че телефонните и интернет оператори би трябвало 6 месеца да пазят трафичните данни и да ги дават при поискване на Министерство на вътрешните работи и за “принудително осъществяване на карантина”, а освен – както до момента – за потребностите на националната сигурност и за попречване на тежки закононарушения като тероризма и корупцията.
Занапред мярката ще се ползва за всички, които не извършват заповед за изолираност и лекуване.
По закона за здравето това са заразоносителите и болните от малария, холера, чума, вариола, жълта тресчица, хеморагични тресчици, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, туберкулоза с бацилоотделяни и тежък респираторен синдром, а освен от COVID-19.
Така всеки жител и в бъдеще може да бъде проследяван през клетките на мобилните оператори. “Парадоксално е – разясняват адвокати – че в случай че е нарушител, Министерство на вътрешните работи ще пита съда преди да го следи, а в случай че е болен, първо ще го следи, след това ще пита съда”.
Според юриста правозащитник Михаил Екимджиев по този начин може да бъде нарушена свободата на напредване и правото на персонален живот. Но България ще изиска тия дни от Съвета на Европа краткотрайно да не извършва елементи от Конвенцията за правата на индивида.
Как е по света
Южна Корея – образец за тотално следене на инфектирани
В Южна Корея, чието население е към 50 млн. души, е образец за преодоляване на разрастването на епидемията посредством следене на инфектираните.
В началото на пандемията страната беше втора след Китай, а все още е на 8-мо място в света с 9 137 доказани случая на COVID-19, 126 умряли и 3730 излекувани.
Смята се, че пикът е бил в средата на февруари и от този момент позитивните проби на ден непрестанно понижават и от 500-600 дневно в този момент са под 100.
Агенция Ройтерс сочи, че управляващите ползват закон, който дава на право на цялостен достъп до данни: видеозаписи от охранителни камери, GPS следене на телефони и коли, преводи посредством кредитни карти и други персонални данни на хора, за които е доказано инфекциозно заболяване.
След това част от тези данни се афишират обществено, тъй че всеки, който е бил в контакт със инфектирани, може да разбере това – и за себе си, и за другари и родственици, след което да се яви на тест.
Освен че оказва помощ да се откри кой да бъде проучен, с помощта на тези данни лечебните заведения ръководят пациентския поток. Хората с позитивни проби се слагат под карантина вкъщи и се следят отдалечено посредством смарт телефон приложение или телефонни позвънявания.
При нарушаване – наказването е затвор. Когато се освободи болнично легло, кола за спешна помощ взема пациента и го откарва за лекуване. Не се затварят цели градове, а в случай че е належащо единствено огнища по квартали, обособени жилищни здания и т. н.
Вътрешният министър Младен Маринов отхвърли обвиняванията, че полицията може да злоупотреби с получения по Закона за изключителното състояние безотговорен достъп до телефоните и интернета на жителите.
“Това се ползва единствено за локализиране на някой, отклонил се от карантина и по процедура, която минава през правосъден надзор. Няма заплаха да се наруши неприкосновеността на личността и свободното придвижване” сподели той пред Българска национална телевизия.
Според него “мярката се отнася единствено до карантираните лица, против които има формирани досъдебни производства”.
Всъщност законодателната смяна, която провокира терзания в обществото, е в член 251 година точка 6 от Закона за електронните известия (ЗЕС). Тя не се отнася единствено за рецесията с ковид и няма да завърши с изключителното състояние. Що се отнася до правосъдния надзор – има го, само че не е прелиминарен, а е “последващ”.
Депутатите одобриха в понеделник, че телефонните и интернет оператори би трябвало 6 месеца да пазят трафичните данни и да ги дават при поискване на Министерство на вътрешните работи и за “принудително осъществяване на карантина”, а освен – както до момента – за потребностите на националната сигурност и за попречване на тежки закононарушения като тероризма и корупцията.
Занапред мярката ще се ползва за всички, които не извършват заповед за изолираност и лекуване.
По закона за здравето това са заразоносителите и болните от малария, холера, чума, вариола, жълта тресчица, хеморагични тресчици, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, туберкулоза с бацилоотделяни и тежък респираторен синдром, а освен от COVID-19.
Така всеки жител и в бъдеще може да бъде проследяван през клетките на мобилните оператори. “Парадоксално е – разясняват адвокати – че в случай че е нарушител, Министерство на вътрешните работи ще пита съда преди да го следи, а в случай че е болен, първо ще го следи, след това ще пита съда”.
Според юриста правозащитник Михаил Екимджиев по този начин може да бъде нарушена свободата на напредване и правото на персонален живот. Но България ще изиска тия дни от Съвета на Европа краткотрайно да не извършва елементи от Конвенцията за правата на индивида.
Как е по света
Южна Корея – образец за тотално следене на инфектирани
В Южна Корея, чието население е към 50 млн. души, е образец за преодоляване на разрастването на епидемията посредством следене на инфектираните.
В началото на пандемията страната беше втора след Китай, а все още е на 8-мо място в света с 9 137 доказани случая на COVID-19, 126 умряли и 3730 излекувани.
Смята се, че пикът е бил в средата на февруари и от този момент позитивните проби на ден непрестанно понижават и от 500-600 дневно в този момент са под 100.
Агенция Ройтерс сочи, че управляващите ползват закон, който дава на право на цялостен достъп до данни: видеозаписи от охранителни камери, GPS следене на телефони и коли, преводи посредством кредитни карти и други персонални данни на хора, за които е доказано инфекциозно заболяване.
След това част от тези данни се афишират обществено, тъй че всеки, който е бил в контакт със инфектирани, може да разбере това – и за себе си, и за другари и родственици, след което да се яви на тест.
Освен че оказва помощ да се откри кой да бъде проучен, с помощта на тези данни лечебните заведения ръководят пациентския поток. Хората с позитивни проби се слагат под карантина вкъщи и се следят отдалечено посредством смарт телефон приложение или телефонни позвънявания.
При нарушаване – наказването е затвор. Когато се освободи болнично легло, кола за спешна помощ взема пациента и го откарва за лекуване. Не се затварят цели градове, а в случай че е належащо единствено огнища по квартали, обособени жилищни здания и т. н.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ