МВР ще плати само 4000 лв. на следователя Бойко Атанасов за незаконно подслушване
МВР е наказано и на втора инстанция да заплати обезщетение от единствено 4000 лв. на следователя Бойко Атанасов за нелегално подслушване. Това е решил Софийският апелативен съд (САС), като отхвърля жалбата на Атанасов в останала ѝ част, в която той твърди, че претърпените от него морални вреди са за общо 151 000 лв., сподели инспекция на.
По този метод САС удостовери решението на градския съд, който при започване на годината одобри, че Атанасов не е потвърдил, че е претърпял повече вреди от следенето, а само е показал, че са били нарушени правата му на персонална преписка и на частен живот и са уронени достойнството и достолепието му.
През есента на 2011 година тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров е изискал против Атанасов да бъдат приложени наблюдаване , подслушване и следене. Искането е било отправено до тогавашния ръководител на Софийския областен съд Владимир Иванчев, който умря на идната година. Той е разрешил потреблението на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства установи, че са непозволено употребявани. Атанасов самичък изиска бюрото да ревизира дали е бил нелегално наблюдаван, откакто още през 2013 година бил предизвестен от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има проект да бъде задържан.
До задържане на следователя по този начин и не се стигна, а по-късно бюрото установи, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните закононарушения , а разрешението за потребление на СРС е било обещано от незапознат орган, защото настояването е трябвало да бъде изпратено до ръководителя на градския съд и единствено той e имал право да даде позволение.
Атанасов в началото заведе делото против прокуратурата и окръжния съд, само че то беше прекъснато Последният му иск към този момент беше против Министерство на вътрешните работи, което е отговорно за противозаконното подслушване, откакто го е поискало. Следователят апелира прекратяването на делото против окръжния съд, само че висшите съдии също бяха безапелационни, че " на правилото на риска " ответник по дело за нелегално подслушване по ЗОДОВ може да е единствено органът, който го е инициирал и изискал, а не съдът, който е дал разрешението.
В последна сметка следователят заведе иск за 151 000 лв. против Министерство на вътрешните работи, само че градският арбитър Росен Димитров акцентира в решението си, че въпреки и неимуществени, вредите следва да бъдат потвърдени, като тежестта за това се носи от Атанасов.
Вместо доказателства за това по какъв начин му се е отразило противозаконното следене от 60 дни, откакто е схванал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил основан облик на " следовател на олигархията " и това е попречило на професионалното му развиване. Пред съда той е показал, че е прочут критик на управлението на прокуратурата, както и че против него бяха формирани и дисциплинарни каузи, по които му беше наложена забележка и му беше понижена заплатата. Според Атанасов противозаконното подслушване имало отношение и към несполучливите му опити да оглави районната, градската и Апелативната профилирана прокуратура, в това число и да се кандидатира за основен прокурор. Според съда обаче тези обстоятелства нямат никакво отношение към непозволените СРС-та.
Затова той апелира решението пред апелативния съд, като се аргументира, че до момента в който е бил наблюдаван се е намирал в естественото си всекидневно държание на човек, на който животът не е следен от Министерство на вътрешните работи. Именно по тази причина Атанасов не счита, че би трябвало да потвърждава нарушените му права. Съдът обаче отхвърля тезата му.
" По делото не са събрани други доказателства, които да открият метода по който тези дейности са се отразили на личността на потърпевшия. В тази връзка са неоснователни недоволствата, че търпяната щета се презумира, а не предстои на доказване. Съобразно общите правила за систематизиране на доказателствената тежест вредата като справедлив детайл на отговорността по реда на ЗОДОВ следва да се откри от потърпевшото лице ", пишат апелативните съдии, само че решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Върховен административен съд върна за ново гледане анулираното наказване на следователя
Заради неприемливо разбъркване на две процедури - атестационна и дисциплинарна, и поради липса на претекстове, петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) пък върна за ново гледане на първа инстанция анулираното наказване на Атанасов.
На 15 май 2019 година Прокурорската гилдия го наказа с понижаване на заплатата с 15% за осем месеца за безучастие, което е довело до забави, някои фрапантни, по пет досъдебни производства.
Нарушенията са били открита след предоставена от основния прокурор тематична проверка на работата в следствения отдел към Софийската градска прокуратура (СГП), осъществена през ноември 2017 година Резултатите посочили, че по пет каузи (по едно от 2005 година, 2015 година и 2017 година и две от 2016 г.) Бойко Атанасов не е провеждал ритмични следствия и безпричинно е бездействал.
По предложение на градския прокурор на София Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет образува дисциплинарка против него . Съставът е заключил, че несъмнено следователят е направил нарушаване, забавянията по тези пет каузи са били фрапантни, това не е бил изолиран случай, а трайна наклонност като дълготрайно време той не правил никакви дейности, макар че натовареността му била под междинната.
Така на 15 май 2019 година Прокурорската гилдия наказа Бойко Атанасов с понижаване на заплатата. Той апелира, а тричленен състав на Върховен административен съд анулира наказването, тъй като решението на ПК на Висш съдебен съвет е било незаконосъобразно.
Петчленен състав на съда с ръководител Любомир Гайдов и членове Илияна Дойчева, Еманоил Митев, Росен Василев (докладчик) и Славина Владова обаче не е склонен с сътрудниците си. Според тях първата инстанция неприемливо е смесила две процедури - дисциплинарната и атестационната.
За да анулира наказването на Бойко Атанасов тричленният състав се е фокусирал върху две от забавените досъдебни производства. Оказва се, че те са били разисквани по време на правенето на атестацията на следователя, която обгръща интервала от 2013 до 2018 година (включително и резултатите от ревизията). Крайната оценка на следователя е " доста добра ", а изводът е, че той " извършва в законоустановените периоди напътствията на наблюдаващия прокурор, като в същото време е кадърен да взема верни и независими решения, като съгласува с наблюдаващия прокурор провеждането на дейности по следствието ".
Наред с това първата инстанция е приела, че членовете на ПК на Висш съдебен съвет не са разискали за какво се разминават изводите в атестацията и тези в дисциплинарното произвеждане, кои са аргументите за това и какви обстоятелства са преценени като определящи за другите изводи. Според тричленния състав на Върховен административен съд " налице е липса на систематизиране на тежестта на нарушаванията във фактическия състав, което води до основна смяна на обвиняването от фактическа и правна страна и квалификациите, възприети от дисциплинарния състав и ПК на Висш съдебен съвет ".
Както стана ясно, петчленният състав на Върховен административен съд не споделя изводите на сътрудниците си и отбелязва, че те не са отчели другата цел на атестационното и дисциплинарното произвеждане. Касационната инстанция споделя, че те са разнообразни по конструкция, по орган, който ги организира, по размера на осъществените инспекции, събитията, които се изследват и тяхната преценка. Върховен административен съд отбелязва още, че едни и същи обстоятелства по едното произвеждане имат едно значение, а по другото - напълно друго и друга тежест.
Петчленният състав не приема изводите на сътрудниците си, че резултатът от дисциплинарката е изопачен поради изводите в атестационния формуляр на Бойко Атанасов. Върховните съдии акцентират, че атестацията му е връчена пет месеца след отчета от проверката, въз основа на който му е формирана дисциплинарка. Това значи, че Атанасов е имал време и опция да извърши спомагателни дейности по следствията като по този начин преодолее откритите пропуски, споделя Върховен административен съд.
По този метод САС удостовери решението на градския съд, който при започване на годината одобри, че Атанасов не е потвърдил, че е претърпял повече вреди от следенето, а само е показал, че са били нарушени правата му на персонална преписка и на частен живот и са уронени достойнството и достолепието му.
През есента на 2011 година тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров е изискал против Атанасов да бъдат приложени наблюдаване , подслушване и следене. Искането е било отправено до тогавашния ръководител на Софийския областен съд Владимир Иванчев, който умря на идната година. Той е разрешил потреблението на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства установи, че са непозволено употребявани. Атанасов самичък изиска бюрото да ревизира дали е бил нелегално наблюдаван, откакто още през 2013 година бил предизвестен от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има проект да бъде задържан.
До задържане на следователя по този начин и не се стигна, а по-късно бюрото установи, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните закононарушения , а разрешението за потребление на СРС е било обещано от незапознат орган, защото настояването е трябвало да бъде изпратено до ръководителя на градския съд и единствено той e имал право да даде позволение.
Атанасов в началото заведе делото против прокуратурата и окръжния съд, само че то беше прекъснато Последният му иск към този момент беше против Министерство на вътрешните работи, което е отговорно за противозаконното подслушване, откакто го е поискало. Следователят апелира прекратяването на делото против окръжния съд, само че висшите съдии също бяха безапелационни, че " на правилото на риска " ответник по дело за нелегално подслушване по ЗОДОВ може да е единствено органът, който го е инициирал и изискал, а не съдът, който е дал разрешението.
В последна сметка следователят заведе иск за 151 000 лв. против Министерство на вътрешните работи, само че градският арбитър Росен Димитров акцентира в решението си, че въпреки и неимуществени, вредите следва да бъдат потвърдени, като тежестта за това се носи от Атанасов.
Вместо доказателства за това по какъв начин му се е отразило противозаконното следене от 60 дни, откакто е схванал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил основан облик на " следовател на олигархията " и това е попречило на професионалното му развиване. Пред съда той е показал, че е прочут критик на управлението на прокуратурата, както и че против него бяха формирани и дисциплинарни каузи, по които му беше наложена забележка и му беше понижена заплатата. Според Атанасов противозаконното подслушване имало отношение и към несполучливите му опити да оглави районната, градската и Апелативната профилирана прокуратура, в това число и да се кандидатира за основен прокурор. Според съда обаче тези обстоятелства нямат никакво отношение към непозволените СРС-та.
Затова той апелира решението пред апелативния съд, като се аргументира, че до момента в който е бил наблюдаван се е намирал в естественото си всекидневно държание на човек, на който животът не е следен от Министерство на вътрешните работи. Именно по тази причина Атанасов не счита, че би трябвало да потвърждава нарушените му права. Съдът обаче отхвърля тезата му.
" По делото не са събрани други доказателства, които да открият метода по който тези дейности са се отразили на личността на потърпевшия. В тази връзка са неоснователни недоволствата, че търпяната щета се презумира, а не предстои на доказване. Съобразно общите правила за систематизиране на доказателствената тежест вредата като справедлив детайл на отговорността по реда на ЗОДОВ следва да се откри от потърпевшото лице ", пишат апелативните съдии, само че решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Върховен административен съд върна за ново гледане анулираното наказване на следователя
Заради неприемливо разбъркване на две процедури - атестационна и дисциплинарна, и поради липса на претекстове, петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) пък върна за ново гледане на първа инстанция анулираното наказване на Атанасов.
На 15 май 2019 година Прокурорската гилдия го наказа с понижаване на заплатата с 15% за осем месеца за безучастие, което е довело до забави, някои фрапантни, по пет досъдебни производства.
Нарушенията са били открита след предоставена от основния прокурор тематична проверка на работата в следствения отдел към Софийската градска прокуратура (СГП), осъществена през ноември 2017 година Резултатите посочили, че по пет каузи (по едно от 2005 година, 2015 година и 2017 година и две от 2016 г.) Бойко Атанасов не е провеждал ритмични следствия и безпричинно е бездействал.
По предложение на градския прокурор на София Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет образува дисциплинарка против него . Съставът е заключил, че несъмнено следователят е направил нарушаване, забавянията по тези пет каузи са били фрапантни, това не е бил изолиран случай, а трайна наклонност като дълготрайно време той не правил никакви дейности, макар че натовареността му била под междинната.
Така на 15 май 2019 година Прокурорската гилдия наказа Бойко Атанасов с понижаване на заплатата. Той апелира, а тричленен състав на Върховен административен съд анулира наказването, тъй като решението на ПК на Висш съдебен съвет е било незаконосъобразно.
Петчленен състав на съда с ръководител Любомир Гайдов и членове Илияна Дойчева, Еманоил Митев, Росен Василев (докладчик) и Славина Владова обаче не е склонен с сътрудниците си. Според тях първата инстанция неприемливо е смесила две процедури - дисциплинарната и атестационната.
За да анулира наказването на Бойко Атанасов тричленният състав се е фокусирал върху две от забавените досъдебни производства. Оказва се, че те са били разисквани по време на правенето на атестацията на следователя, която обгръща интервала от 2013 до 2018 година (включително и резултатите от ревизията). Крайната оценка на следователя е " доста добра ", а изводът е, че той " извършва в законоустановените периоди напътствията на наблюдаващия прокурор, като в същото време е кадърен да взема верни и независими решения, като съгласува с наблюдаващия прокурор провеждането на дейности по следствието ".
Наред с това първата инстанция е приела, че членовете на ПК на Висш съдебен съвет не са разискали за какво се разминават изводите в атестацията и тези в дисциплинарното произвеждане, кои са аргументите за това и какви обстоятелства са преценени като определящи за другите изводи. Според тричленния състав на Върховен административен съд " налице е липса на систематизиране на тежестта на нарушаванията във фактическия състав, което води до основна смяна на обвиняването от фактическа и правна страна и квалификациите, възприети от дисциплинарния състав и ПК на Висш съдебен съвет ".
Както стана ясно, петчленният състав на Върховен административен съд не споделя изводите на сътрудниците си и отбелязва, че те не са отчели другата цел на атестационното и дисциплинарното произвеждане. Касационната инстанция споделя, че те са разнообразни по конструкция, по орган, който ги организира, по размера на осъществените инспекции, събитията, които се изследват и тяхната преценка. Върховен административен съд отбелязва още, че едни и същи обстоятелства по едното произвеждане имат едно значение, а по другото - напълно друго и друга тежест.
Петчленният състав не приема изводите на сътрудниците си, че резултатът от дисциплинарката е изопачен поради изводите в атестационния формуляр на Бойко Атанасов. Върховните съдии акцентират, че атестацията му е връчена пет месеца след отчета от проверката, въз основа на който му е формирана дисциплинарка. Това значи, че Атанасов е имал време и опция да извърши спомагателни дейности по следствията като по този начин преодолее откритите пропуски, споделя Върховен административен съд.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ