Иван Анчев: Спешна лустрация за всички държавни служители, които се прехласват пред путинизма, това е новият нацизъм
МВР е оплетено в лично-групови и партийно-политически зависимости
Има доста съветски шпиони в България, още повече са „ потребните идиоти “, както ги е определил самият Ленин, работещи в ущърб на Отечеството и в интерес на вражеска страна, споделя пред Faktor.bg членът на Атлантически съвет на България
Иван Анчев е специалист по национална и интернационална сигурност, някогашен български посланик в Съединени американски щати. Има 20-годишен стаж в НСБОП – Министерство на вътрешните работи и НСС – Министерство на вътрешните работи по линия на контратероризма, приключил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 година Иван Анчев става първият български чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи във Вашингтон с регион на деяние Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Интервю на Мая Георгиева
-Г-н Анчев, след свадите с убития Нотариус и разкритата къртица в ГДБОП не оставате ли с чувството, че страната е огромният отсъстващ, а институциите и службите като че ли са под анестезия?
-Службите не са под анестезия, те са в будна кома. С огромно отегчение върша този извод, само че той почива на обстоятелства и разбори. Да сте чули за огромна реализация по линия на проведената престъпност на скоро? По наркотрафика? По трафика на хора и оръжие? През последните няколко години такива интервенции изчезнаха от публичното полезрение, което е доста неприятен знак. На първо място – неприятно обръщение към обществото, то се усеща незащитено, или най-малко оставено на произвола на ориста – няма я тази част от страната, чиято съществена роля е запазване живота и собствеността на жителите. На второ място – това е невидимо обръщение към проведената престъпност. Улицата доста бързо схваща, когато го няма „ шерифа “, респективно стартират да се постановат законите на джунглата. На трето място, персоналният състав в системата за правоохрана и сигурност се демотивира. И когато те работят в изискванията на една безскрупулна хибридна среда от страна на враждебни на България външни сили, плюс недокомплект и липса на съответно съоръжение, резултатите са трагични.
-Вие сте работил в системата за сигурност, позволена процедура ли е брачната половинка на човек, с над 20 прокурорски преписки и подозрителен бизнес, да работи в ГДБОП? Такава беше обстановката и с приятелката на Семерджиев, който пийнал и надрусан умъртви две девойки в София предходната година. Приятелката му беше чиновник на Първо РПУ.
-Самият ви въпрос е реторичен и допуска отговора. Но тук задачата не е да заклеймим някого, а да създадем разбор и извлечем поучения по какъв начин това да не се повтаря. И по какъв начин да се освободим от сходни персони, които и в този момент са в системата на Министерство на вътрешните работи. Защото, повярвайте ми, дадените от вас два образеца не са единствени и не са плод на случайност. Това е целенасочена наклонност - лица и организации със подозрителен престиж да се стремят да инфилтрират свои хора вътре в правоохранителните органи. Както страната има за цел да прави агентурно навлизане в незаконни групи и престъпни организации, по този начин и „ неприятните “ се пробват да създадат същото. Само, че ние разбираме постфактум, вследствие на престъпни закононарушения, къде „ неприятните “ са съумели да инфилтрират свои хора. Разбира се, ние не желаеме и не чакаме страната да ни разкрива своите секретни сътрудници или чиновници под прикритие – това е Светая Светих на агентурно-оперативната активност и върху нея не би трябвало да се протяга ръка. Но и не виждаме интервенциите и реализациите, за които говорихме по-преди, които са проекция и резултат точно от невидимите дейности на „ положителните “ против „ неприятните “.
-Казвате, че упоменатите два случая не са изолирани и не граничат със случайността, може ли тогава да приказваме за налагането на неофициална процедура в службите – симбиоза сред мафиоти и страна?
-Не бих желал да се приказва за симбиоза сред мафиоти и страна. Защото това е доста съществено изказване, пагубно за обществото и страната, и тъй като при сходна симбиоза път обратно няма. Аз бих определил това, за което вие говорите, като обособени случаи на пробив в интегритета, които не би трябвало да се неглижират и замитат под килима, а да бъдат извадени на дисекционната маса и да се гледат под микроскоп – кой е назначил въпросният чиновник, какви инспекции за неговия интегритет са правени, какво са споделили или са затаили неговите сътрудници и директни ръководители. И като се намерят отговорите – да се реже из корен. Ако би трябвало 30 – 40 – 50 % от чиновниците в Министерство на вътрешните работи да бъдат освободени, в случай че би трябвало – да се платят големи компенсации на тези пробити, респ. позор за системата, служители на реда, само че да останат честните и почтените. Има такива чиновници в Министерство на вътрешните работи, повярвайте ми. Просто би трябвало да им се даде път напред, а не да бъдат тъпкани от съпруги и приятелки на тези, против които по закон би трябвало да работят.
-Защо към този момент седмица след разстрела на Нотариуса Министерство на вътрешните работи мълчи кой и по какъв начин с външен конкурс е назначил в ГДБОП брачната половинка му – някогашна плейбойка и сървайвърка?
-Защото Министерство на вътрешните работи е оплетено в лично-групови и партийно-политически зависимости, най-малко на тези равнища, които би трябвало да приказват пред обществото. Не пред политиците, а пред обществото. Тази разлика към момента убягва на полицейските началници – те са виновни само пред обществото, а не пред политиците, които са ги назначили с подкрепи. Конкретно на въпроса ви, кой е назначил в ГДБОП въпросната личност. Знае се доста добре по времето на кой шеф е станало назначението. Защо не беше казано името му, с цел да бъде запитан от обществото/медиите за какво и на какво съображение е направено това предопределение. Формално може и да е бил спазен законът, само че е нарушена една тридесетгодишна процедура – в ЦСБОП/НСБОП/ГДБОП не се назначават хора извън. Само чиновници, които имат към този момент избран брой години в Министерство на вътрешните работи. Защото през тези години те са прекосявали през някакви, въпреки и минимални инспекции, и се знае добре кой – кой е. Не споделям, че това е най-великият механизъм, само че работи. Защо и какво е наложило да бъде изменен, с цел да се назначи тази „ служителка “? Била с лишен достъп до класифицирана информация и е била преназначена на служба, за която не се е претендирал достъп до класифицирана информация. Е, и? Ами тя единствено в лавката на ГДБОП да стои, отново е задоволително да има достъп до информация – до хора/колеги, до телефонните им номера, до „ инцидентни “ диалози, от които може да се събира или получава информация… Извинете за образеца, само че това е все едно да вкараш вълк в кошарата, като кажеш, че той ще стои там, само че без право да блее, тъй като не е агне. Недопустимо е. И надълбоко неправилно. Тук обаче имат задача и самите законотворци – да улеснят режима за освобождение на неблагонадеждни чиновници. Защото, съгласно в този момент настоящото законодателство, освобождението на тази „ служителка “ е съвсем невероятно. Тоест, след някой и различен месец, когато тематиката за убития „ Нотариус “ се позабрави, тя може да изиска да се върне в Министерство на вътрешните работи. И няма да има законово съображение да й бъде отказано. Тук страната, в лицето на Парламента е огромен дебитор към българското общество. Донякъде тя – страната, посредством закона, покровителства чиновниците на Министерство на вътрешните работи, за които има подозрение в интегритета им.
-Излизат и други скандални детайлности към въпросния Нотариус – номерата в телефона му се оказаха изтрити, преди години той сменил ЕГН-то си, имал е запорирани парцели от комисията „ Кушлев “, само че не са му отнети?
-Ако приемем, че всичко това е правилно – тогава да, това са образци, че и в системата за правоохрана, и в системата за правосъдие има към момента доста огромни дефицити на честност. Тъжно е, само че е реалност, който се потвърждава и посредством аферата „ Осемте джуджета “, и посредством активността на така наречен Петьо Еврото, и в този момент – посредством Мартин Нотариуса. Но забележете – за тези хора и техните кръгове/групи се схваща и се приказва, едвам когато бъдат отстранени, или техните „ патрони “ към този момент не са на власт. Защо никой не загатна нищо за Мартин Нотариуса приживе? От 2004 година развива незаконна активност. От 2009 година е изключително деен. Преди „ Нотариуса “ Мартин Божанов е имал различен престъпен псевдоним. Защо никой не е направил нищо против него? Защото е било общоизвестно за всички по веригата, че Мартин има настойници. Сериозни и мощни. Срещу които е по-добре да не се рита. Със сигурност и сега има някое „ евро “, или някой „ нотариус “, с различен псевдоним, несъмнено, който си играе игрите. Време е да се появи почтен и заслужен магистрат и началник на правоохранителна конструкция, които да разбутат блатото. Уви, това е съвсем невероятно, тъй като статуквото си е назначило комфортните нему ръководители и е наясно, че е недостижимо. До по кое време – историята ще покаже.
-Вярвате ли че парламентарната комисия, основана по този мотив, ще свърши потребна работа, ще излязат ли описите на магистрати, политици и хора от Министерство на вътрешните работи, членове и гости на частния клуб на Нотариуса?
- Не, нямам доверие. Стара истина е, че в случай че искаш нещо да не бъде свършено както би трябвало – създай парламентарна комисия. А и каква е функционалността на сходна комисия? Какво ще проверява тя? С какъв инструментариум, с какви познания и умения? Това че са умни, не е задоволително. Парламентарната процедура по света е напълно друга – основава се комисия, която да изслушва в Парламента всеки, за който бъде преценено, че е належащо – и министъра, и шефа на ГДБОП – настоящия, само че и този, който е назначил служителката. Вика се за чуване, не за разпит – наблягам, и кадровикът, който е оформил документите. Който, най-вероятно, ще каже кой и какво му е разпоредил да направи. И чиновниците, които са проверявали кандидатката, с цел да й се издаде достъп до класифицирана информация. И всичко това – в постройката на Парламента, в случай че би трябвало – непосредствено пред медиите. Три такива показни комисии навън пред медиите и обществото, и идващия път, когато някой кадровик получи устно предписание, тъй като съвсем постоянно сходни разпоредби са устни, от вида: „ виж там, направи нещо… “, ще се замисли дали да го направи, или да съблюдава закона.
- Службата за битка с проведената престъпност се оказа пробита и от съветска къртица, по какъв начин системата разрешава такива лица години наред да остават невидими?
- Да забележим до къде ще стигне и този случай. Използвам съюзът „ и “, тъй като казусът в ГДБОП от предходната седмица е следващата перла в короната, споделям го иронично, на хванат съветски разузнавач. Казвам го иронично, само че и с доста болежка, тъй като има доста съветски шпиони в България, още повече са „ потребните идиоти “, както ги е определил самият Ленин, работещи в ущърб на България и в интерес на вражеска страна, както Русия се е самоопределила във връзка с нашата страна. Имам възприятието, че някой целеустремено желае посредством сходни оперетни реализации да девалвира публичното отношение към действието „ шпионаж в интерес на Русия “. Агентът за въздействие е най-висшата категория на секретния помощник. Такъв се построява в продължение на години. Но резултатите от неговата работа са извънредно разрушителни. Уви, през днешния ден следя най-малко няколко такива зловредни за България сътрудници за въздействие в интерес на Руската федерация. И българската страна, в лицето на специфичните й служби, нямат волята да създадат каквото и да било против тях. Службите се занимават с всякакви пенсионирани полковници и генерали, на които цялостен живот им е кънтял крайцера Аврора в главата, вместо да бръкнат надълбоко в раната и да извършат хирургическата намеса.
- Какви механизми в сродни партньорски служби се ползват във връзка с сътрудници на мафията и външни разузнавания?
- Строги, перманентни и неподлежащи на никакви изключения инспекции и надзор. С всевъзможни средства и механизми. От портиера – до шефа. Без изключение. Ще ви дам един образец: преди към 20 години, по това време работех в отдела по интернационален контратероризъм на НСБОП – Министерство на вътрешните работи, един доста добър сътрудник, представител на партньорска работа, ме помоли да му намеря от провинцията нещо напълно дребно, сувенир. Беше разпален колекционер. Намерих му го и му го дадох, като подарък. Категорично отхвърли да го вземе, в случай че не заплати сумата, която аз бях дал за предмета. Казах му, че е пренебрежимо дребна, съвсем никаква. Отговори ми: „ Не е въпросът в парите. Въпросът е, че като се върна в моята страна, като ме сложат на полиграфа (детектора на лъжата) и ме попитат – получавал ли си някакви дарове от българите – да мога да отговоря умерено: не, не съм “. Ето за това става въпрос. Перманентна инспекция, без изключение и без кампанийност. Ежедневна и ежечасна. И който не я издържи – изхвърча на открито. За задачата, смятам че дирекция „ Вътрешна сигурност “ не би трябвало да е единствено в централната постройка на Министерство на вътрешните работи, а да е на терен – в основните дирекции, в регионалните дирекции по места и даже на равнище Районно полицейско ръководство. В това число и посредством чиновници под прикритие – да не знаеш финансиста/кадровика или някой различен в дирекцията/районното дали не е от „ Вътрешна сигурност “.
- Пробивите по съветска линия безспорно са в целия обществено-политически живот – има ли ефикасен механизъм за противопоставяне на съветските зависимости?
- Пробивите по съветска линия приказват единствено едно – страната е тежко пробита от съветско въздействие. То е навсякъде и по целия вертикал. Инфилтрирането на зловредни за България детайли не е единствено в Министерство на вътрешните работи. Аз съм мощно обезпокоен за равнищата на това навлизане в МО – какво прави Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) по този въпрос? Силно навлизане в други сфери на държавната конструкция, та даже и до самия парламент. Считам за извънредно належащо и с голяма социална изгода една лустрация за всички държавни чиновници, които се прехласват пред „ путинизма “. За целия либерален свят е ясно, че това е новият нацизъм. Лустрирането на путинистите, обаче, ще даде глътка въздух на българската страна в очертаващата се все по-бясна битка с Русия на хибридния фронт. Нека путинистите да си живеят живота, да карат камион или такси (всички знаем за афинитета на водачите по „ хубавичко ръка “), да продават в магазин или да садят люцерна. Никой няма да ги вкарва в пандиза – България въпреки всичко е правова страна. Но да нямат достъп до никаква конструкция от цялостния държавен уред.
- Но в случай че нямаме български Джоузеф Маккарти или Едгар Хувър, по какъв начин ще се организира тази лустрация?
- Маккарти и Хувър са демонизирани в българското публично схващане от комунистическата агитация като архизлодеи. Но в действителност те са двете страни на една и съща монета – единият (Маккарти) е видял в зародиш заплахата от комунизиране на Америка и е подхванал нужните дейности. Другият (Хувър) е инструментът, с който е била предотвратена тази заплаха. Искрено желая да видя подобен български политик и началник на специфична работа, които да поведат битка против съветското въздействие в България. Искам, само че не съм сигурен, че ще ги видя. Но дано и въпреки всичко да не забравяме, че Джон Едгар Хувър е почнал ФБР единствено с 12 G-men. Защо това да не стане и в България? Ако има политическа воля, ще се откри и действен път.
Има доста съветски шпиони в България, още повече са „ потребните идиоти “, както ги е определил самият Ленин, работещи в ущърб на Отечеството и в интерес на вражеска страна, споделя пред Faktor.bg членът на Атлантически съвет на България
Иван Анчев е специалист по национална и интернационална сигурност, някогашен български посланик в Съединени американски щати. Има 20-годишен стаж в НСБОП – Министерство на вътрешните работи и НСС – Министерство на вътрешните работи по линия на контратероризма, приключил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 година Иван Анчев става първият български чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи във Вашингтон с регион на деяние Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Интервю на Мая Георгиева
-Г-н Анчев, след свадите с убития Нотариус и разкритата къртица в ГДБОП не оставате ли с чувството, че страната е огромният отсъстващ, а институциите и службите като че ли са под анестезия?
-Службите не са под анестезия, те са в будна кома. С огромно отегчение върша този извод, само че той почива на обстоятелства и разбори. Да сте чули за огромна реализация по линия на проведената престъпност на скоро? По наркотрафика? По трафика на хора и оръжие? През последните няколко години такива интервенции изчезнаха от публичното полезрение, което е доста неприятен знак. На първо място – неприятно обръщение към обществото, то се усеща незащитено, или най-малко оставено на произвола на ориста – няма я тази част от страната, чиято съществена роля е запазване живота и собствеността на жителите. На второ място – това е невидимо обръщение към проведената престъпност. Улицата доста бързо схваща, когато го няма „ шерифа “, респективно стартират да се постановат законите на джунглата. На трето място, персоналният състав в системата за правоохрана и сигурност се демотивира. И когато те работят в изискванията на една безскрупулна хибридна среда от страна на враждебни на България външни сили, плюс недокомплект и липса на съответно съоръжение, резултатите са трагични.
-Вие сте работил в системата за сигурност, позволена процедура ли е брачната половинка на човек, с над 20 прокурорски преписки и подозрителен бизнес, да работи в ГДБОП? Такава беше обстановката и с приятелката на Семерджиев, който пийнал и надрусан умъртви две девойки в София предходната година. Приятелката му беше чиновник на Първо РПУ.
-Самият ви въпрос е реторичен и допуска отговора. Но тук задачата не е да заклеймим някого, а да създадем разбор и извлечем поучения по какъв начин това да не се повтаря. И по какъв начин да се освободим от сходни персони, които и в този момент са в системата на Министерство на вътрешните работи. Защото, повярвайте ми, дадените от вас два образеца не са единствени и не са плод на случайност. Това е целенасочена наклонност - лица и организации със подозрителен престиж да се стремят да инфилтрират свои хора вътре в правоохранителните органи. Както страната има за цел да прави агентурно навлизане в незаконни групи и престъпни организации, по този начин и „ неприятните “ се пробват да създадат същото. Само, че ние разбираме постфактум, вследствие на престъпни закононарушения, къде „ неприятните “ са съумели да инфилтрират свои хора. Разбира се, ние не желаеме и не чакаме страната да ни разкрива своите секретни сътрудници или чиновници под прикритие – това е Светая Светих на агентурно-оперативната активност и върху нея не би трябвало да се протяга ръка. Но и не виждаме интервенциите и реализациите, за които говорихме по-преди, които са проекция и резултат точно от невидимите дейности на „ положителните “ против „ неприятните “.
-Казвате, че упоменатите два случая не са изолирани и не граничат със случайността, може ли тогава да приказваме за налагането на неофициална процедура в службите – симбиоза сред мафиоти и страна?
-Не бих желал да се приказва за симбиоза сред мафиоти и страна. Защото това е доста съществено изказване, пагубно за обществото и страната, и тъй като при сходна симбиоза път обратно няма. Аз бих определил това, за което вие говорите, като обособени случаи на пробив в интегритета, които не би трябвало да се неглижират и замитат под килима, а да бъдат извадени на дисекционната маса и да се гледат под микроскоп – кой е назначил въпросният чиновник, какви инспекции за неговия интегритет са правени, какво са споделили или са затаили неговите сътрудници и директни ръководители. И като се намерят отговорите – да се реже из корен. Ако би трябвало 30 – 40 – 50 % от чиновниците в Министерство на вътрешните работи да бъдат освободени, в случай че би трябвало – да се платят големи компенсации на тези пробити, респ. позор за системата, служители на реда, само че да останат честните и почтените. Има такива чиновници в Министерство на вътрешните работи, повярвайте ми. Просто би трябвало да им се даде път напред, а не да бъдат тъпкани от съпруги и приятелки на тези, против които по закон би трябвало да работят.
-Защо към този момент седмица след разстрела на Нотариуса Министерство на вътрешните работи мълчи кой и по какъв начин с външен конкурс е назначил в ГДБОП брачната половинка му – някогашна плейбойка и сървайвърка?
-Защото Министерство на вътрешните работи е оплетено в лично-групови и партийно-политически зависимости, най-малко на тези равнища, които би трябвало да приказват пред обществото. Не пред политиците, а пред обществото. Тази разлика към момента убягва на полицейските началници – те са виновни само пред обществото, а не пред политиците, които са ги назначили с подкрепи. Конкретно на въпроса ви, кой е назначил в ГДБОП въпросната личност. Знае се доста добре по времето на кой шеф е станало назначението. Защо не беше казано името му, с цел да бъде запитан от обществото/медиите за какво и на какво съображение е направено това предопределение. Формално може и да е бил спазен законът, само че е нарушена една тридесетгодишна процедура – в ЦСБОП/НСБОП/ГДБОП не се назначават хора извън. Само чиновници, които имат към този момент избран брой години в Министерство на вътрешните работи. Защото през тези години те са прекосявали през някакви, въпреки и минимални инспекции, и се знае добре кой – кой е. Не споделям, че това е най-великият механизъм, само че работи. Защо и какво е наложило да бъде изменен, с цел да се назначи тази „ служителка “? Била с лишен достъп до класифицирана информация и е била преназначена на служба, за която не се е претендирал достъп до класифицирана информация. Е, и? Ами тя единствено в лавката на ГДБОП да стои, отново е задоволително да има достъп до информация – до хора/колеги, до телефонните им номера, до „ инцидентни “ диалози, от които може да се събира или получава информация… Извинете за образеца, само че това е все едно да вкараш вълк в кошарата, като кажеш, че той ще стои там, само че без право да блее, тъй като не е агне. Недопустимо е. И надълбоко неправилно. Тук обаче имат задача и самите законотворци – да улеснят режима за освобождение на неблагонадеждни чиновници. Защото, съгласно в този момент настоящото законодателство, освобождението на тази „ служителка “ е съвсем невероятно. Тоест, след някой и различен месец, когато тематиката за убития „ Нотариус “ се позабрави, тя може да изиска да се върне в Министерство на вътрешните работи. И няма да има законово съображение да й бъде отказано. Тук страната, в лицето на Парламента е огромен дебитор към българското общество. Донякъде тя – страната, посредством закона, покровителства чиновниците на Министерство на вътрешните работи, за които има подозрение в интегритета им.
-Излизат и други скандални детайлности към въпросния Нотариус – номерата в телефона му се оказаха изтрити, преди години той сменил ЕГН-то си, имал е запорирани парцели от комисията „ Кушлев “, само че не са му отнети?
-Ако приемем, че всичко това е правилно – тогава да, това са образци, че и в системата за правоохрана, и в системата за правосъдие има към момента доста огромни дефицити на честност. Тъжно е, само че е реалност, който се потвърждава и посредством аферата „ Осемте джуджета “, и посредством активността на така наречен Петьо Еврото, и в този момент – посредством Мартин Нотариуса. Но забележете – за тези хора и техните кръгове/групи се схваща и се приказва, едвам когато бъдат отстранени, или техните „ патрони “ към този момент не са на власт. Защо никой не загатна нищо за Мартин Нотариуса приживе? От 2004 година развива незаконна активност. От 2009 година е изключително деен. Преди „ Нотариуса “ Мартин Божанов е имал различен престъпен псевдоним. Защо никой не е направил нищо против него? Защото е било общоизвестно за всички по веригата, че Мартин има настойници. Сериозни и мощни. Срещу които е по-добре да не се рита. Със сигурност и сега има някое „ евро “, или някой „ нотариус “, с различен псевдоним, несъмнено, който си играе игрите. Време е да се появи почтен и заслужен магистрат и началник на правоохранителна конструкция, които да разбутат блатото. Уви, това е съвсем невероятно, тъй като статуквото си е назначило комфортните нему ръководители и е наясно, че е недостижимо. До по кое време – историята ще покаже.
-Вярвате ли че парламентарната комисия, основана по този мотив, ще свърши потребна работа, ще излязат ли описите на магистрати, политици и хора от Министерство на вътрешните работи, членове и гости на частния клуб на Нотариуса?
- Не, нямам доверие. Стара истина е, че в случай че искаш нещо да не бъде свършено както би трябвало – създай парламентарна комисия. А и каква е функционалността на сходна комисия? Какво ще проверява тя? С какъв инструментариум, с какви познания и умения? Това че са умни, не е задоволително. Парламентарната процедура по света е напълно друга – основава се комисия, която да изслушва в Парламента всеки, за който бъде преценено, че е належащо – и министъра, и шефа на ГДБОП – настоящия, само че и този, който е назначил служителката. Вика се за чуване, не за разпит – наблягам, и кадровикът, който е оформил документите. Който, най-вероятно, ще каже кой и какво му е разпоредил да направи. И чиновниците, които са проверявали кандидатката, с цел да й се издаде достъп до класифицирана информация. И всичко това – в постройката на Парламента, в случай че би трябвало – непосредствено пред медиите. Три такива показни комисии навън пред медиите и обществото, и идващия път, когато някой кадровик получи устно предписание, тъй като съвсем постоянно сходни разпоредби са устни, от вида: „ виж там, направи нещо… “, ще се замисли дали да го направи, или да съблюдава закона.
- Службата за битка с проведената престъпност се оказа пробита и от съветска къртица, по какъв начин системата разрешава такива лица години наред да остават невидими?
- Да забележим до къде ще стигне и този случай. Използвам съюзът „ и “, тъй като казусът в ГДБОП от предходната седмица е следващата перла в короната, споделям го иронично, на хванат съветски разузнавач. Казвам го иронично, само че и с доста болежка, тъй като има доста съветски шпиони в България, още повече са „ потребните идиоти “, както ги е определил самият Ленин, работещи в ущърб на България и в интерес на вражеска страна, както Русия се е самоопределила във връзка с нашата страна. Имам възприятието, че някой целеустремено желае посредством сходни оперетни реализации да девалвира публичното отношение към действието „ шпионаж в интерес на Русия “. Агентът за въздействие е най-висшата категория на секретния помощник. Такъв се построява в продължение на години. Но резултатите от неговата работа са извънредно разрушителни. Уви, през днешния ден следя най-малко няколко такива зловредни за България сътрудници за въздействие в интерес на Руската федерация. И българската страна, в лицето на специфичните й служби, нямат волята да създадат каквото и да било против тях. Службите се занимават с всякакви пенсионирани полковници и генерали, на които цялостен живот им е кънтял крайцера Аврора в главата, вместо да бръкнат надълбоко в раната и да извършат хирургическата намеса.
- Какви механизми в сродни партньорски служби се ползват във връзка с сътрудници на мафията и външни разузнавания?
- Строги, перманентни и неподлежащи на никакви изключения инспекции и надзор. С всевъзможни средства и механизми. От портиера – до шефа. Без изключение. Ще ви дам един образец: преди към 20 години, по това време работех в отдела по интернационален контратероризъм на НСБОП – Министерство на вътрешните работи, един доста добър сътрудник, представител на партньорска работа, ме помоли да му намеря от провинцията нещо напълно дребно, сувенир. Беше разпален колекционер. Намерих му го и му го дадох, като подарък. Категорично отхвърли да го вземе, в случай че не заплати сумата, която аз бях дал за предмета. Казах му, че е пренебрежимо дребна, съвсем никаква. Отговори ми: „ Не е въпросът в парите. Въпросът е, че като се върна в моята страна, като ме сложат на полиграфа (детектора на лъжата) и ме попитат – получавал ли си някакви дарове от българите – да мога да отговоря умерено: не, не съм “. Ето за това става въпрос. Перманентна инспекция, без изключение и без кампанийност. Ежедневна и ежечасна. И който не я издържи – изхвърча на открито. За задачата, смятам че дирекция „ Вътрешна сигурност “ не би трябвало да е единствено в централната постройка на Министерство на вътрешните работи, а да е на терен – в основните дирекции, в регионалните дирекции по места и даже на равнище Районно полицейско ръководство. В това число и посредством чиновници под прикритие – да не знаеш финансиста/кадровика или някой различен в дирекцията/районното дали не е от „ Вътрешна сигурност “.
- Пробивите по съветска линия безспорно са в целия обществено-политически живот – има ли ефикасен механизъм за противопоставяне на съветските зависимости?
- Пробивите по съветска линия приказват единствено едно – страната е тежко пробита от съветско въздействие. То е навсякъде и по целия вертикал. Инфилтрирането на зловредни за България детайли не е единствено в Министерство на вътрешните работи. Аз съм мощно обезпокоен за равнищата на това навлизане в МО – какво прави Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) по този въпрос? Силно навлизане в други сфери на държавната конструкция, та даже и до самия парламент. Считам за извънредно належащо и с голяма социална изгода една лустрация за всички държавни чиновници, които се прехласват пред „ путинизма “. За целия либерален свят е ясно, че това е новият нацизъм. Лустрирането на путинистите, обаче, ще даде глътка въздух на българската страна в очертаващата се все по-бясна битка с Русия на хибридния фронт. Нека путинистите да си живеят живота, да карат камион или такси (всички знаем за афинитета на водачите по „ хубавичко ръка “), да продават в магазин или да садят люцерна. Никой няма да ги вкарва в пандиза – България въпреки всичко е правова страна. Но да нямат достъп до никаква конструкция от цялостния държавен уред.
- Но в случай че нямаме български Джоузеф Маккарти или Едгар Хувър, по какъв начин ще се организира тази лустрация?
- Маккарти и Хувър са демонизирани в българското публично схващане от комунистическата агитация като архизлодеи. Но в действителност те са двете страни на една и съща монета – единият (Маккарти) е видял в зародиш заплахата от комунизиране на Америка и е подхванал нужните дейности. Другият (Хувър) е инструментът, с който е била предотвратена тази заплаха. Искрено желая да видя подобен български политик и началник на специфична работа, които да поведат битка против съветското въздействие в България. Искам, само че не съм сигурен, че ще ги видя. Но дано и въпреки всичко да не забравяме, че Джон Едгар Хувър е почнал ФБР единствено с 12 G-men. Защо това да не стане и в България? Ако има политическа воля, ще се откри и действен път.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ