Велизар Енчев: МВнР унизително ридае пред Брюксел, вместо да изтегли българския посланик в Скопие
МВнР унизително ридае пред Брюксел, вместо да остро да реагира на Мицкоски и изтегли българския дипломат в Скопие
Велизар Енчев
Чета плахата реакция на българското Министерство на външните работи на македонската провокация към страната ни и за прощален път се увещавам в безгръбначието на дипломацията ни.
Вместо да отговори с корав звук на обидните квалификации към България и българския народ, отправени
от премиера Мицкоски и неговия стопански министър, българското външно министерство излиза с плаха декларация, в която се открояват три унизителни за нас пробойни:
Първо, Министерство на външните работи изрично отхвърля да влиза в „ сходен неевропейски и несъответстващ с положителното образование звук “... Точно противоположното: дипломацията ни би трябвало остро да реагира на Скопие, а не да завира главата си в пясъка. Добрият звук тук е освен неудобен, само че неопределен и издаващ уязвимост, вместо да показва мощ. Та ние сме 13- вековна страна държава, а не територия, с която може да
се гаври всеки комшия!
Второ, в текста на външното ни ведомство зървам не корав отговор на неприемливи прилагателни и обиди, а умоляващ Скопие звук, безусловно несъответстващ на обстановката. Авторите на този мекушав текст са го писали с едничката мисъл да не обиден някого – продължителен недостатък, надълбоко затвърден в речника и делата на евроатлантическата ни дипломация.
Вместо да чуем ултимативно предизвестие към Мицкоски, че София може да върне евроветото поради нестихващата антибългарска акция, четем следващото умолително обръщение: „ За следващ път припомняме основното значение на развиването на добросъседски връзки за европейското бъдеще на Република Северна Македония... “
В Министерство на външните работи не схванаха ли, че не СР Македония, а България е член на Европейски Съюз? И не ние, а те би трябвало да демонстрират и потвърждават добросъседството си!
Трето, като безпомощна държавица, нямаща сили сама да се отбрани и почтено да отвърне на грозни съседски обиди, Министерство на външните работи прави героически ход, от който в действителност би трябвало да се срами. Та какво по-срамно от това сълзливо изречение в декларацията на Министерство на външните работи на Република България: „ Нашите
сътрудници са известени за непредизвиканите провокации, целящи в това число разрушение на
разговора... ".
Чета и ме е позор от дипломацията ни, малодушно търсеща помощ от Брюксел, вместо да предложи на
Народното събрание незабавно да върне ветото. А решението е просто и е в две стъпки: в един и същи ден
България изтегля „ за съвещания “ в София българския дипломат в Скопие и връчва протестна нота на македонския дипломат в София. Да забележим дали и по кое време служебният министър председател Главчев ще подреди това на служебния външен министър, който явно се бои краткотрайно да изтегли нашия дипломат.
Ако в действителност е суверенна страна, бранеща своето достолепие, България няма различен потребен ход. Засега.
Велизар Енчев
Чета плахата реакция на българското Министерство на външните работи на македонската провокация към страната ни и за прощален път се увещавам в безгръбначието на дипломацията ни.
Вместо да отговори с корав звук на обидните квалификации към България и българския народ, отправени
от премиера Мицкоски и неговия стопански министър, българското външно министерство излиза с плаха декларация, в която се открояват три унизителни за нас пробойни:
Първо, Министерство на външните работи изрично отхвърля да влиза в „ сходен неевропейски и несъответстващ с положителното образование звук “... Точно противоположното: дипломацията ни би трябвало остро да реагира на Скопие, а не да завира главата си в пясъка. Добрият звук тук е освен неудобен, само че неопределен и издаващ уязвимост, вместо да показва мощ. Та ние сме 13- вековна страна държава, а не територия, с която може да
се гаври всеки комшия!
Второ, в текста на външното ни ведомство зървам не корав отговор на неприемливи прилагателни и обиди, а умоляващ Скопие звук, безусловно несъответстващ на обстановката. Авторите на този мекушав текст са го писали с едничката мисъл да не обиден някого – продължителен недостатък, надълбоко затвърден в речника и делата на евроатлантическата ни дипломация.
Вместо да чуем ултимативно предизвестие към Мицкоски, че София може да върне евроветото поради нестихващата антибългарска акция, четем следващото умолително обръщение: „ За следващ път припомняме основното значение на развиването на добросъседски връзки за европейското бъдеще на Република Северна Македония... “
В Министерство на външните работи не схванаха ли, че не СР Македония, а България е член на Европейски Съюз? И не ние, а те би трябвало да демонстрират и потвърждават добросъседството си!
Трето, като безпомощна държавица, нямаща сили сама да се отбрани и почтено да отвърне на грозни съседски обиди, Министерство на външните работи прави героически ход, от който в действителност би трябвало да се срами. Та какво по-срамно от това сълзливо изречение в декларацията на Министерство на външните работи на Република България: „ Нашите
сътрудници са известени за непредизвиканите провокации, целящи в това число разрушение на
разговора... ".
Чета и ме е позор от дипломацията ни, малодушно търсеща помощ от Брюксел, вместо да предложи на
Народното събрание незабавно да върне ветото. А решението е просто и е в две стъпки: в един и същи ден
България изтегля „ за съвещания “ в София българския дипломат в Скопие и връчва протестна нота на македонския дипломат в София. Да забележим дали и по кое време служебният министър председател Главчев ще подреди това на служебния външен министър, който явно се бои краткотрайно да изтегли нашия дипломат.
Ако в действителност е суверенна страна, бранеща своето достолепие, България няма различен потребен ход. Засега.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ