Публичните предприятия: Не шампиони, а скъпо бедствие*
МВФ разгласява отчет за неуспеха на обществените предприятия в България. Разбира се, той не е озаглавен по този начин, а напълно по консултантски. В него има добра аналитична част за активността им, за разлика от справочника, оповестен от Агенцията за обществените предприятия (АПП), наименуван Годишен систематизиран за държавните обществени предприятия за 2022 година В последния, оценъчният детайл на създателите се свежда до общи констатации в няколко параграфа, на фона на набиващите се на очи заключения от показаните данни в над 170 страници.
Ето най-важните констатации в разбора на МВФ:
Публичните предприятия (ПП) са над 700 на брой (държавни и общински) и в целия набор от стопански браншове, като има браншове в които те доминират като снабдители на услуги - произвеждане и транспорт на електрическа сила, транспорт и търговия с газ, железопътен превоз, водоснабдяване и канализация, напояване и други; Публичните предприятия товарят бюджета непосредствено с над 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно, само че условните им отговорности доближават 12% от Брутният вътрешен продукт, и това - без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква утвърждение от МФ и затова не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година освен с директни дотации и финансови прехвърляния, само че и със отговорности в бъдещето, които все в миналото ще би трябвало да бъдат платени; И в двата разбора няма качествена оценка на услугите, предоставяни от обществените предприятия, само че единствено при изброяването на няколко огромни всеки консуматор може самичък да реши качеството - " Български пощи ", " БДЖ-Пътнически транспорти ", редица ВиК-та из страната, лечебни заведения. Очевидният и продължаващ с години неуспех би трябвало да е мотив за преразглеждане на присъединяване на страната в тези действия. От друга страна, има и позитивни образци на обществени предприятия, които консистентно се оправят добре ( " Кинтекс ", " РВД ", " Български състезателен тотализатор ", " Агенция дипломатически парцели в страната " ), което е мотив, че страната би трябвало да се изтегли и да спре да се занимава с сходни действия. Несвойствени действия, реализирани от държавни предприятия не престават да съществуват на инат на логиката - произвеждане на сирене, конгресна активност, даване на езикови курсове, правене на маркетингови тактики, шивашка активност, търговия и други сходни са единствено няколко образеца. Заетостта, обезпечавана от обществените предприятия надминава 4% от общата претовареност или над 125 хиляди души и пораства. Това са хора, огромната част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо възнаграждение в частния бранш, само че в подмяна на увеличение на продуктивността. И до момента в който в сложни години на стопански разтърсвания държавните предприятия се преглеждат като инструмент за опазване на претовареност и осъществяване на обществени функционалности, то в изискванията на ниска безработица и липса на работна ръка, това " запасяване с хора " вреди непосредствено на останалата част от стопанската система, на практика блокира структурните трансформации и лимитира разширението на индустриалния капацитет като цяло.
Все отново, невидимите резултати от съществуването и положението на държавните предприятия са надалеч по-важни, като измежду тях следва да посочим най-малко следните.
Публичните предприятия - рекордни загуби и нов закон
Едно експертно мнение
Води се политика, която да се преценява с банкрутирали предприятия посредством ограничение на конкуренцията - редица промени се отсрочват или въобще не са на масата, тъй като биха довели до утежняване на положението на така и така банкрутирали предприятия. В опит да защитят провалящите се държавни предприятия, държавните управления лимитират очевидно или не толкоз работата или навлизането на нови играчи. По-малък или никакъв избор за потребителите, или обстановка, в която дребна група жители употребяват обществено финансирани услуги, платени от всички данъкоплатци е нормална обстановка. Пример - БДЖ и рестриктивните мерки за междуградски автобусни транспорти заради повтаряне с ж.п. превоз.
" Изсмуква " се човешки запас, ангажиран в неефективни действия, получаващ (често) ниски заплати, поддаващ се на въздействие - множеството държавни предприятия притеглят служащи по няколко аргументи - не се работи на цялостни обороти, няма действителна оценка на работата, заплащането по-често не зависи от труда, няма ефикасен надзор. Както и да се огледа, това води до сбъркани тласъци, които способстват за утежняване на резултатите, т.е. до повече бюджетни дотации и по-некачествени услуги. Пример - " Български пощи ", които наемат повече от 7 500 души.
Обновена
Вдигат заплатите в " Български пощи ", само че какви са възнагражденията в съперниците Спиди и Еконт
Заплатите в " Пощите " са съвсем двойно по-ниски по отношение на междинните за бранша
Корупция, клиентелизъм и/или безучастие - назначението в бордовете на държавно дружество е извънредно мечтано измежду тъкмо избран кръг хора, в който влизат партийни членове, хора с мераци да облагодетелстват даден бизнес (доставчик, клиент) или хора с упоритости за власт. И трите аргументи не водят до възстановяване на ръководството, както е видно от опита ни досега.
Пропускат се стопански изгоди - най-важният резултат са всички пропуснати благоприятни условия - нови вложения, нови работни места, нови технологии, които не са се осъществили и в никакъв случай няма да се осъществят по две аргументи - или услугите, предоставяни от обществените предприятия попречват всички свързани по веригата бизнеси, или държавните политики, защитаващи от банкрут обществените предприятия вредят и пречат на растежа на останалите стопански субекти.
Политически риск - този риск, асоцииран с въздействието на политическата обстановка върху активността на една компания постоянно съществува, само че се осъществя незабавно при промяна на държавно управление в обществените предприятия. Дори и новият Закон за обществените предприятия, направен със съдействието на Организацията за икономическо сътрудничество и раз не можа да адресира този риск напълно и макар, че след приемането му бяха спрени чисто политически опити за смени на управления, видно е, че процедурите могат към момента да бъдат заобиколени.
Наскоро оповестено проучване на 1160 приватизационни покупко-продажби и 61 национализации в 30 европейски страни за интервала 2007-2016 демонстрира, че при слаби и неефективни институции държавните предприятия са нездравословни за икономическия напредък, до момента в който при положителни институции те могат и да допринесат позитивно за икономическото развиване, само че единствено до избрана степен.
Какво да се прави?
И двата документа (МВФ и АПП) не дават ясни рекомендации за коренна смяна. МВФ въпреки всичко показва, че би трябвало да се усъвършенства ръководството на обществените предприятия, което е абсолютния най-малко на фона на всички данни за неефективността, загубите и милионите дотации. Агенцията за обществените предприятия пък въобще няма сходен раздел, т.е. тя следи и обобщава обзор на 265 обществени предприятия без въобще да се опита да предложи съответни стъпки за усъвършенстване на обстановката.
А в действителност пътят към положителни услуги като транспорт на пасажери и товари, произвеждане и доставка на електрическа енергия, пощенски услуги, ВиК услуги е освобождение от държавната непросветеност и въздействие. Това става или като се закрият множеството от тези предприятия, или като преминат в частни ръце след транспарантна и конкурентна процедура. Към момента, нито един от причините за съществуването на обществени предприятия не може да бъде признат:
- нито има висока безработица и те оказват помощ с наемане, тъкмо обратното;
- нито обезпечават качествени обществени услуги, тъкмо обратното;
- нито вноските им в държавния бюджет оказват помощ за фискалната непоклатимост, тъкмо обратното;
- нито са машина за стопански напредък, тъкмо обратното;
- нито са иновационни водачи, от които останалата част от стопанската система да " печели ", тъкмо противоположното.
Провалът в ръководството на обществените предприятия, неуспехът в контрола и наблюдението над работата им и недобрите услуги, които дават потвърждават, че слабите институции в България раждат и ръководят слаби обществени предприятия. И до момента в който институциите не могат да бъдат закрити, то множеството обществени предприятия може и би трябвало, тъй като в България вместо първенци те са злополучие, за което плащаме всички.
*Текстът е оповестен в блога на Института за пазарна стопанска система. Оригиналното заглавие е " ".
Ето най-важните констатации в разбора на МВФ:
Публичните предприятия (ПП) са над 700 на брой (държавни и общински) и в целия набор от стопански браншове, като има браншове в които те доминират като снабдители на услуги - произвеждане и транспорт на електрическа сила, транспорт и търговия с газ, железопътен превоз, водоснабдяване и канализация, напояване и други; Публичните предприятия товарят бюджета непосредствено с над 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно, само че условните им отговорности доближават 12% от Брутният вътрешен продукт, и това - без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква утвърждение от МФ и затова не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година освен с директни дотации и финансови прехвърляния, само че и със отговорности в бъдещето, които все в миналото ще би трябвало да бъдат платени; И в двата разбора няма качествена оценка на услугите, предоставяни от обществените предприятия, само че единствено при изброяването на няколко огромни всеки консуматор може самичък да реши качеството - " Български пощи ", " БДЖ-Пътнически транспорти ", редица ВиК-та из страната, лечебни заведения. Очевидният и продължаващ с години неуспех би трябвало да е мотив за преразглеждане на присъединяване на страната в тези действия. От друга страна, има и позитивни образци на обществени предприятия, които консистентно се оправят добре ( " Кинтекс ", " РВД ", " Български състезателен тотализатор ", " Агенция дипломатически парцели в страната " ), което е мотив, че страната би трябвало да се изтегли и да спре да се занимава с сходни действия. Несвойствени действия, реализирани от държавни предприятия не престават да съществуват на инат на логиката - произвеждане на сирене, конгресна активност, даване на езикови курсове, правене на маркетингови тактики, шивашка активност, търговия и други сходни са единствено няколко образеца. Заетостта, обезпечавана от обществените предприятия надминава 4% от общата претовареност или над 125 хиляди души и пораства. Това са хора, огромната част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо възнаграждение в частния бранш, само че в подмяна на увеличение на продуктивността. И до момента в който в сложни години на стопански разтърсвания държавните предприятия се преглеждат като инструмент за опазване на претовареност и осъществяване на обществени функционалности, то в изискванията на ниска безработица и липса на работна ръка, това " запасяване с хора " вреди непосредствено на останалата част от стопанската система, на практика блокира структурните трансформации и лимитира разширението на индустриалния капацитет като цяло.
Все отново, невидимите резултати от съществуването и положението на държавните предприятия са надалеч по-важни, като измежду тях следва да посочим най-малко следните.
Публичните предприятия - рекордни загуби и нов закон
Едно експертно мнение
Води се политика, която да се преценява с банкрутирали предприятия посредством ограничение на конкуренцията - редица промени се отсрочват или въобще не са на масата, тъй като биха довели до утежняване на положението на така и така банкрутирали предприятия. В опит да защитят провалящите се държавни предприятия, държавните управления лимитират очевидно или не толкоз работата или навлизането на нови играчи. По-малък или никакъв избор за потребителите, или обстановка, в която дребна група жители употребяват обществено финансирани услуги, платени от всички данъкоплатци е нормална обстановка. Пример - БДЖ и рестриктивните мерки за междуградски автобусни транспорти заради повтаряне с ж.п. превоз.
" Изсмуква " се човешки запас, ангажиран в неефективни действия, получаващ (често) ниски заплати, поддаващ се на въздействие - множеството държавни предприятия притеглят служащи по няколко аргументи - не се работи на цялостни обороти, няма действителна оценка на работата, заплащането по-често не зависи от труда, няма ефикасен надзор. Както и да се огледа, това води до сбъркани тласъци, които способстват за утежняване на резултатите, т.е. до повече бюджетни дотации и по-некачествени услуги. Пример - " Български пощи ", които наемат повече от 7 500 души.
Обновена Вдигат заплатите в " Български пощи ", само че какви са възнагражденията в съперниците Спиди и Еконт
Заплатите в " Пощите " са съвсем двойно по-ниски по отношение на междинните за бранша
Корупция, клиентелизъм и/или безучастие - назначението в бордовете на държавно дружество е извънредно мечтано измежду тъкмо избран кръг хора, в който влизат партийни членове, хора с мераци да облагодетелстват даден бизнес (доставчик, клиент) или хора с упоритости за власт. И трите аргументи не водят до възстановяване на ръководството, както е видно от опита ни досега.
Пропускат се стопански изгоди - най-важният резултат са всички пропуснати благоприятни условия - нови вложения, нови работни места, нови технологии, които не са се осъществили и в никакъв случай няма да се осъществят по две аргументи - или услугите, предоставяни от обществените предприятия попречват всички свързани по веригата бизнеси, или държавните политики, защитаващи от банкрут обществените предприятия вредят и пречат на растежа на останалите стопански субекти.
Политически риск - този риск, асоцииран с въздействието на политическата обстановка върху активността на една компания постоянно съществува, само че се осъществя незабавно при промяна на държавно управление в обществените предприятия. Дори и новият Закон за обществените предприятия, направен със съдействието на Организацията за икономическо сътрудничество и раз не можа да адресира този риск напълно и макар, че след приемането му бяха спрени чисто политически опити за смени на управления, видно е, че процедурите могат към момента да бъдат заобиколени.
Наскоро оповестено проучване на 1160 приватизационни покупко-продажби и 61 национализации в 30 европейски страни за интервала 2007-2016 демонстрира, че при слаби и неефективни институции държавните предприятия са нездравословни за икономическия напредък, до момента в който при положителни институции те могат и да допринесат позитивно за икономическото развиване, само че единствено до избрана степен.
Какво да се прави?
И двата документа (МВФ и АПП) не дават ясни рекомендации за коренна смяна. МВФ въпреки всичко показва, че би трябвало да се усъвършенства ръководството на обществените предприятия, което е абсолютния най-малко на фона на всички данни за неефективността, загубите и милионите дотации. Агенцията за обществените предприятия пък въобще няма сходен раздел, т.е. тя следи и обобщава обзор на 265 обществени предприятия без въобще да се опита да предложи съответни стъпки за усъвършенстване на обстановката.
А в действителност пътят към положителни услуги като транспорт на пасажери и товари, произвеждане и доставка на електрическа енергия, пощенски услуги, ВиК услуги е освобождение от държавната непросветеност и въздействие. Това става или като се закрият множеството от тези предприятия, или като преминат в частни ръце след транспарантна и конкурентна процедура. Към момента, нито един от причините за съществуването на обществени предприятия не може да бъде признат:
- нито има висока безработица и те оказват помощ с наемане, тъкмо обратното;
- нито обезпечават качествени обществени услуги, тъкмо обратното;
- нито вноските им в държавния бюджет оказват помощ за фискалната непоклатимост, тъкмо обратното;
- нито са машина за стопански напредък, тъкмо обратното;
- нито са иновационни водачи, от които останалата част от стопанската система да " печели ", тъкмо противоположното.
Провалът в ръководството на обществените предприятия, неуспехът в контрола и наблюдението над работата им и недобрите услуги, които дават потвърждават, че слабите институции в България раждат и ръководят слаби обществени предприятия. И до момента в който институциите не могат да бъдат закрити, то множеството обществени предприятия може и би трябвало, тъй като в България вместо първенци те са злополучие, за което плащаме всички.
*Текстът е оповестен в блога на Института за пазарна стопанска система. Оригиналното заглавие е " ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ