МВФ: Фискална дисциплина е ключът България да извлече ползи от еврозоната
МВФ: Фискална дисциплинираност е ключът България да извлече изгоди от еврозоната
За да се реализират напълно изгодите от участието на България в еврозоната, да се увеличи трайно виталният стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, виновните за вземането на политическите решения лица би трябвало да засилят фискалната дисциплинираност,
да ръководят рисковете от прехода към еврото и да ускорят промените.
Това са част от заключенията и рекомендациите на задачата на Международния валутен фонд (МВФ), които бяха показани на конференция.
Препоръките бяха оповестени от ръководителя на задачата у нас
Фабиан Борнхорст. Между 10 и 23 септември представителите на МВФ организираха срещи с специалисти от Министерството на финансите, Българската национална банка, държавни институции, в това число
Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, частния бранш и неправителствени организации.
Приемането на еврото е значим стадий за България и опция за подсилване на институциите, повишение на доверието в политиките и
ускорение на средносрочния напредък, показват от МВФ.
Въпреки сложната среда, държавното управление реализира забележителен прогрес, като обезпечи присъединение към еврозоната, утвърди бюджета за 2025 година и предоговори Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), регистрират от задачата на МВФ.
Икономически напредък и инфлация
МВФ чака брутният вътрешен артикул (БВП) на България да нарасне с към 3 % през 2025 година и със подобен ритъм през 2026 година. Икономиката се намира над евентуалното си ниво, със затегнати пазари на труда. Икономическият напредък се поддържа от трайно високо частно ползване,
както и от мощния напредък на кредитирането и фискалните облекчения.
След спад през предходната година, вложенията още веднъж нарастват, до момента в който външното търсене на български експорт ще остане едва поради по-бавния напредък на основни пазари в Европейски Съюз и световната неустановеност. В резултат настоящата сметка ще остане негативна в кратковременен проект.
Очаква се инфлацията последователно да се забави,
само че да остане относително висока. Според прогнозата на МВФ средногодишната инфлация ще бъде към 3,5 % през 2025 и 2026 година, като по-съществено понижение ще настъпи след този интервал. Ключов мотор остават възходящите разноски за труд – заплатите порастват по-бързо от продуктивността, което води до стесняване на маржовете на облагата и ускорява прехвърлянето на растящите заплати върху цените.
Еврозона
МВФ чака преходът към еврото да ускори институционалното доверие и доверието на вложителите, като в същото време понижи валутния риск и трансакционните разноски. Някои от тези изгоди към този момент се виждат в свиването на суверенните спредове и скорошните покачвания на кредитния рейтинг на България.
Присъединяването към еврозоната също по този начин предлага опция за подсилване на институциите,
увеличение на доверието в провежданите политики и повишение на средносрочния напредък посредством вложения. Предишният опит демонстрира, че всички ценови резултати, свързани със промяната на валутата, евентуално ще бъдат дребни и краткотрайни, показват от МВФ.
От друга страна инерцията на промените може да се загуби
след приемането на еврото, в това число и при положение на връщане на политическата неустановеност, и да сложи под риск изгодите от интеграцията.
Фискална политика и ръководство на обществените финанси
МВФ показва, че фискалната политика остава експанзионистична. Дефицитът на консолидирания бюджет се чака да остане над 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през интервала 2025-2028 година преди последователно да се намали. Задействането на националната уговорка за дерогация в границите на Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз ще разреши по-високи разноски за защита,
а финансовите вложения ще се усилят с използването на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Според МВФ е нужна промяна на разноските от към 1 % от БВП през 2026 година, с цел да се охлади стопанската система и да се избегне усилване на инфлационния напън. Сред рекомендациите са ограничение на растежа на разноските за заплати в обществения бранш и отвързване на индексацията на компенсациите от нарастването на междинната и минималната работна заплата. Фондът приканва за унищожаване на нецелевите дотации
и замяната им с целеви прехвърляния, както и за приоритизиране на финансираните от Европейски Съюз вложения.
По отношение на приходите МВФ препоръчва възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност, увеличение на приходите от налози върху недвижими парцели и акцизи, както и изместване на плануваното нарастване на социалноосигурителните вноски за 2026 година, вместо за 2027 година.
В средносрочен проект МВФ счита, че режимът на плоско данъчно облагане
има стеснен капацитет за генериране на задоволително доходи и предлага разглеждането на по-прогресивно данъчно облагане, с цел да се понижат неравенствата.
Дефицитът в пенсионната система се усилва, защото приходите
от вноски изостават от растящите заплащания, означават от МВФ. За подсилване на финансовата резистентност
МВФ предлага унищожаване на тавана на осигурителния приход
и последователно унищожаване на специфичните заплащания, въведени по време на пандемията. В същото време остава приоритет подобряването на адекватността на пенсиите,
с цел да се понижи бедността измежду възрастните хора.
Фондът акцентира и потребността от по-голяма бистрота в ръководството на държавните предприятия и общинските вложения. Като образци за спорни практики се показват едновременното условие за погашение на дивиденти и рекапитализация на държавните компании,
както и предварителното събиране на бъдещи налози от финансовия бранш.
По отношение на държавния дълг, Фабиан Борнхорст напомни, че България продължава да е измежду страните с най-ниско
съответствие дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в Европейсия съюз.
„ Въпреки че неотдавана той се увеличи леко заради бюджетния недостиг и рекапитализацията на държавните предприятия, считаме, че рискът в тази област е невисок “, сподели той в отговор на въпрос дали България може да изпадне в дългова серпантина.
Финансов бранш и пазар на неподвижен парцели
МВФ регистрира, че българският банков бранш остава стабилен – капитализацията е измежду най-високите в Европейски Съюз, ликвидността е забележителна,
а необслужваните заеми понижават.
Въпреки това се следи бърз растеж на ипотечните заеми, което докара до покачване на цените на жилищата с към 15 на 100. Част от заемите се употребяват за покупка на
необитавани парцели с капиталова цел, което в допълнение затруднява достъпността на жилища.
Експертите акцентират, че макропруденциалната политика би трябвало да остане гъвкава. След присъединението към еврозоната банките ще разполагат с повече ликвидност, което може да ускори натиска върху кредитния пазар и жилищните цени.
МВФ приветства прецизното наблюдаване от страна на Българска народна банка
на разрастващите се систематични опасности на жилищния пазар. По време на конференцията Фабиан Борнхорст посочи, че размерът на кредитната задлъжнялост на жителите у нас се движи на равнище от към 26 по отношение на Брутният вътрешен продукт, което е много под междинното за еврозоната, където съотношението е над 50 на 100.
Структурни промени
По отношение на структурните политики МВФ слага акцент върху нуждата от вложения в човешкия капитал – възстановяване на качеството на образованието, развиване на цифрови и иновационни умения, както и ограничения за увеличение на заетостта измежду младите и маргинализираните групи.
Фондът акцентира, че положителното ръководство и върховенството на закона
са решаващи за дълготрайния напредък. Засилването на конкуренцията в публичните поръчки, по-ефективното използване на антикорупционното законодателство и укрепването на правосъдната система ще подобрят бизнес средата и ще засилят доверието на вложителите.
Енергетика
МВФ обръща внимание и на енергийния бранш. България остава мощно подвластна от изкопаеми горива и има най-висока енергийна активност в Европейски Съюз.
Според специалистите по-голяма конкуренция на пазара
на електрическа енергия ще усъвършенства ценовата успеваемост и ще подтиква вложенията, до момента в който целевата поддръжка за енергийно бедните семейства ще помогне за превъзмогване на проблемите с достъпността.
За да се реализират напълно изгодите от участието на България в еврозоната, да се увеличи трайно виталният стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, виновните за вземането на политическите решения лица би трябвало да засилят фискалната дисциплинираност,
да ръководят рисковете от прехода към еврото и да ускорят промените.
Това са част от заключенията и рекомендациите на задачата на Международния валутен фонд (МВФ), които бяха показани на конференция.
Препоръките бяха оповестени от ръководителя на задачата у нас
Фабиан Борнхорст. Между 10 и 23 септември представителите на МВФ организираха срещи с специалисти от Министерството на финансите, Българската национална банка, държавни институции, в това число
Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, частния бранш и неправителствени организации.
Приемането на еврото е значим стадий за България и опция за подсилване на институциите, повишение на доверието в политиките и
ускорение на средносрочния напредък, показват от МВФ.
Въпреки сложната среда, държавното управление реализира забележителен прогрес, като обезпечи присъединение към еврозоната, утвърди бюджета за 2025 година и предоговори Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), регистрират от задачата на МВФ.
Икономически напредък и инфлация
МВФ чака брутният вътрешен артикул (БВП) на България да нарасне с към 3 % през 2025 година и със подобен ритъм през 2026 година. Икономиката се намира над евентуалното си ниво, със затегнати пазари на труда. Икономическият напредък се поддържа от трайно високо частно ползване,
както и от мощния напредък на кредитирането и фискалните облекчения.
След спад през предходната година, вложенията още веднъж нарастват, до момента в който външното търсене на български експорт ще остане едва поради по-бавния напредък на основни пазари в Европейски Съюз и световната неустановеност. В резултат настоящата сметка ще остане негативна в кратковременен проект.
Очаква се инфлацията последователно да се забави,
само че да остане относително висока. Според прогнозата на МВФ средногодишната инфлация ще бъде към 3,5 % през 2025 и 2026 година, като по-съществено понижение ще настъпи след този интервал. Ключов мотор остават възходящите разноски за труд – заплатите порастват по-бързо от продуктивността, което води до стесняване на маржовете на облагата и ускорява прехвърлянето на растящите заплати върху цените.
Еврозона
МВФ чака преходът към еврото да ускори институционалното доверие и доверието на вложителите, като в същото време понижи валутния риск и трансакционните разноски. Някои от тези изгоди към този момент се виждат в свиването на суверенните спредове и скорошните покачвания на кредитния рейтинг на България.
Присъединяването към еврозоната също по този начин предлага опция за подсилване на институциите,
увеличение на доверието в провежданите политики и повишение на средносрочния напредък посредством вложения. Предишният опит демонстрира, че всички ценови резултати, свързани със промяната на валутата, евентуално ще бъдат дребни и краткотрайни, показват от МВФ.
От друга страна инерцията на промените може да се загуби
след приемането на еврото, в това число и при положение на връщане на политическата неустановеност, и да сложи под риск изгодите от интеграцията.
Фискална политика и ръководство на обществените финанси
МВФ показва, че фискалната политика остава експанзионистична. Дефицитът на консолидирания бюджет се чака да остане над 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през интервала 2025-2028 година преди последователно да се намали. Задействането на националната уговорка за дерогация в границите на Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз ще разреши по-високи разноски за защита,
а финансовите вложения ще се усилят с използването на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Според МВФ е нужна промяна на разноските от към 1 % от БВП през 2026 година, с цел да се охлади стопанската система и да се избегне усилване на инфлационния напън. Сред рекомендациите са ограничение на растежа на разноските за заплати в обществения бранш и отвързване на индексацията на компенсациите от нарастването на междинната и минималната работна заплата. Фондът приканва за унищожаване на нецелевите дотации
и замяната им с целеви прехвърляния, както и за приоритизиране на финансираните от Европейски Съюз вложения.
По отношение на приходите МВФ препоръчва възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност, увеличение на приходите от налози върху недвижими парцели и акцизи, както и изместване на плануваното нарастване на социалноосигурителните вноски за 2026 година, вместо за 2027 година.
В средносрочен проект МВФ счита, че режимът на плоско данъчно облагане
има стеснен капацитет за генериране на задоволително доходи и предлага разглеждането на по-прогресивно данъчно облагане, с цел да се понижат неравенствата.
Дефицитът в пенсионната система се усилва, защото приходите
от вноски изостават от растящите заплащания, означават от МВФ. За подсилване на финансовата резистентност
МВФ предлага унищожаване на тавана на осигурителния приход
и последователно унищожаване на специфичните заплащания, въведени по време на пандемията. В същото време остава приоритет подобряването на адекватността на пенсиите,
с цел да се понижи бедността измежду възрастните хора.
Фондът акцентира и потребността от по-голяма бистрота в ръководството на държавните предприятия и общинските вложения. Като образци за спорни практики се показват едновременното условие за погашение на дивиденти и рекапитализация на държавните компании,
както и предварителното събиране на бъдещи налози от финансовия бранш.
По отношение на държавния дълг, Фабиан Борнхорст напомни, че България продължава да е измежду страните с най-ниско
съответствие дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в Европейсия съюз.
„ Въпреки че неотдавана той се увеличи леко заради бюджетния недостиг и рекапитализацията на държавните предприятия, считаме, че рискът в тази област е невисок “, сподели той в отговор на въпрос дали България може да изпадне в дългова серпантина.
Финансов бранш и пазар на неподвижен парцели
МВФ регистрира, че българският банков бранш остава стабилен – капитализацията е измежду най-високите в Европейски Съюз, ликвидността е забележителна,
а необслужваните заеми понижават.
Въпреки това се следи бърз растеж на ипотечните заеми, което докара до покачване на цените на жилищата с към 15 на 100. Част от заемите се употребяват за покупка на
необитавани парцели с капиталова цел, което в допълнение затруднява достъпността на жилища.
Експертите акцентират, че макропруденциалната политика би трябвало да остане гъвкава. След присъединението към еврозоната банките ще разполагат с повече ликвидност, което може да ускори натиска върху кредитния пазар и жилищните цени.
МВФ приветства прецизното наблюдаване от страна на Българска народна банка
на разрастващите се систематични опасности на жилищния пазар. По време на конференцията Фабиан Борнхорст посочи, че размерът на кредитната задлъжнялост на жителите у нас се движи на равнище от към 26 по отношение на Брутният вътрешен продукт, което е много под междинното за еврозоната, където съотношението е над 50 на 100.
Структурни промени
По отношение на структурните политики МВФ слага акцент върху нуждата от вложения в човешкия капитал – възстановяване на качеството на образованието, развиване на цифрови и иновационни умения, както и ограничения за увеличение на заетостта измежду младите и маргинализираните групи.
Фондът акцентира, че положителното ръководство и върховенството на закона
са решаващи за дълготрайния напредък. Засилването на конкуренцията в публичните поръчки, по-ефективното използване на антикорупционното законодателство и укрепването на правосъдната система ще подобрят бизнес средата и ще засилят доверието на вложителите.
Енергетика
МВФ обръща внимание и на енергийния бранш. България остава мощно подвластна от изкопаеми горива и има най-висока енергийна активност в Европейски Съюз.
Според специалистите по-голяма конкуренция на пазара
на електрическа енергия ще усъвършенства ценовата успеваемост и ще подтиква вложенията, до момента в който целевата поддръжка за енергийно бедните семейства ще помогне за превъзмогване на проблемите с достъпността.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ