МВФ алармира за сериозен проблем в пенсионната ни система. Нарастващият

МВФ сигнализира за сериозен проблем в пенсионната ни система. Нарастващият недостиг в пенсионната система съставлява фискална тежест. В България дефицитът на пенсионната система по закон се финансира с прехвърляния от страната. Следователно пенсионната система не е задлъжняла, само че дефицитите в нея биха могли да доведат до по-висок държавен дълг при липса на други компенсиращи ограничения.

Това се единствено част от изводите в новия отчет на Международния валутен фонд по член IV за България, както и за определени тематики, които Фондът следи и проучва като част от консултациите с българските управляващи.

Основният проблем в странтаа остава това, че пенсионната система ще бъде под сериозен напън през идващите десетилетия заради застаряването на популацията, се показва още в отчета.  От 2005 година насам българското население понижава заради внезапен спад на хората под 65 години. Нараства обаче популацията в пенсионна възраст (65 и повече години).

Демографските прогнози сочат, че популацията ще продължи да понижава и ще продължи да застарява. Това пък ще има мощно влияние върху разноските за пенсии. В същото време от МВФ показват, че връщането към предходната процедура на слаб растеж на пенсиите за възобновяване на финансовата резистентност не е целесъобразно.  Така страната е изправена пред патова обстановка, да избира по-малката от две несгоди – да замрази нивата на пенсиите за дълъг интервал, или да продължи политиката за растежа им, само че съществено да усили тежестта върху работещите, с цел да може да компенсират възможни бъдещи нараствания. 

В документа се показва още, че пенсионната система е била структурно дефицитна, само че промяната от 2015 година е помогнала за последователното възстановяване на нейния баланс. С идването на пандемията обаче и ограниченията, които усилиха прехвърлянията от страната за покриване на недостига, обстановката се е върнала от времето преди промяната. Трансферите от страната са се нараснали с 2,3 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт сред 2019 година и 2023 година и се чака да се покачат още през идващите години, се показва в отчета.

Такова нарастване на прехвърлянията натежава върху фискалното салдо на държавното ръководство и може да изтласка други по-продуктивни разноски и/или да усили към момента ниския ни обществен дълг, предизвестяват от МВФ.

По време на пандемията от COVID-19 българските управляващи усилиха доста пенсиите, с цел да поддържат виталния стандарт на пенсионерите и съвкупното търсене. Тези нараствания усъвършенстваха адекватността на пенсиите. Значителното нарастване на разноските за пенсии обаче не беше съчетано със пропорционално нарастване на приходите.

Размерът на осигурителната вноска и оптималният застрахователен приход останаха непроменени през пандемията. Тъй като растежът на заплатите остана постоянен, делът на осигурителите, които се възползват от тавана на обществените вноски, се усили от 6,4 % през 2019 година на 14,2 % през 2023 година, а вноските на оптимален застрахователен приход съставляват над 21 % от всички (спрямо 13,6 % през 2019 г.).

Освен това се оказва,  че е прекратена и връзката сред нарастването на оптималната пенсия с оптималния застрахователен приход –  през 2009–2019 година оптималната пенсия беше избрана на 35% от оптималния застрахователен приход, само че съотношението се усили до 40% през 2020 година, 48% през 2021 година, 62% през 2022 година и 100% през 2023 година, а нарастването през 2024 година ще докара това съответствие до единствено 91 %.

Поради това делът на пенсионерите, получаващи оптималната пенсия, спадна от 2 % през 2020 година на 0,1 % през 2023 година С други думи, вноските са все по-ограничени, което визира приходите в системата, до момента в който таванът на пенсиите де факто е липсващ и по този метод към този момент не съдържа разноски, написа в отчета.

Според МВФ, с цел да не се случва това са нужни промени, които да подтикват заплащането на вноски за пенсия и по този метод да покачат приходите в бюджета, а от там и финансовата резистентност на пенсионната система.