Музиката за мен винаги е била пътешествие в непознати места,

„ Музиката за мен постоянно е била странствуване в непознати места, които аз, виждайки ги, по-късно описвам на другите за тях. Винаги е било значимо за мен да усетя до каква степен съм съумял да направя това разбираемо за хората, да го опиша по този начин, че да ги докосна, да го усетят “. Това показа в „ Нощен Хоризонт “ Любо Малковски, артист, китарист, композитор и създател на текстове за песни, част от паметните в края на 80-те и началото на 90-те групи „ Ера “ и „ Ер дребен “.

Любо Малковски е една светла персона от мрачния преход, който постоянно ни питаше от сцената: „ Живи ли сте? ". Той е легенда на родната музика за хиляди фенове, лидер и идеолог на рок вълната от това време. Поет музикант, от оня тип рядка порода хора, които имат двойна сила и мощ на духа да вършат това, което изповядват, само че и които евентуално по-бързо похабяват себе си с времето. А в случай че се обрекат на концепция, то това е до край. Поетите музиканти следват убежденията си без непотребен звук, нещо като монаси пазители, само че някъде тук, сред нас, а не зад стените на обител. Любо Малковски не е търгувал с изкуството си, не е правил взаимни отстъпки с концепциите си, а ключът към тях той е оставил в своите песни, текстовете на които са химни за тези със сетива да ги чуят и схванат, а казаното в песните е годно и до през днешния ден.

„ Винаги съм реагирал на нещата към мен, а това ме подтиква да направя нещо. /.../ Въпросът не е в проблемите. Тях постоянно ги има, един ден са едни, а различен ден – други. Въпросът е по какъв начин ние реагираме на тях. И в действителност единствено жертви ли сме ние на събитията, или можем да създадем нещо по тоя въпрос?! Всеки човек вътре в себе си ги претърпява тези неща и това дефинира нашите мисли и решения. Това ми е била и концепцията – да го знаем това нещо. И към този момент, знаейки го, да живеем по-активно с него. Като рационално създание индивидът би трябвало да бъде по-активен “, счита Малковски.

„ Ние си мислим, че променяме света, само че също по този начин той трансформира нас. Но тъй като е развой, дълъг и муден, виждаме по-късно по какъв начин нещата са ни трансформирали. Каквото и да вършим, всяко нещо ни трансформира. /…/ Да скъса с подправените вярвания, да бъде почтен, открит, с надълбоко схващане за нещата – това е пътят на всеки човек, само че това не е еднократно деяние, а развой, който продължава цялостен живот. Човек би трябвало да си дава сметка, че има свои илюзии, от които би трябвало да се освобождава, би трябвало да търси истината. Не имам вяра в кампанийните хрумвания, това не е методът, по който можем да променим нещо. Трябва да имаме дълготрайна настройка към нещата “, споделя Любо Малковски.

„ Важно е на какво вярваш. Вярата е огромна мощ, тя те води някъде, въпросът е накъде. Не е задоволителна единствено вярата, само че би трябвало и разсъдък. Вярата е нещо друго от нашата логичност. Нещо, което е друго, мъчно можем да го осмислим, само че все пак то е правилно. /…/ Нещата, които ни крепят и от които зависи това да вървим добре, това са вярата и разсъдъкът “.

Днес Любо Малковски продължава да написа текстове, има песни за още един албум на „ Ер дребен “, тъй като, както самичък споделя – „ постоянно имам проекти, зависи до каква степен събитията ще разрешат те да бъдат осъществени “. Той ще излезе на сцена в края на ноември на концерта на прогресив метъл групата „ Ювиги “, които извършват негови песни.

„ Има защо да се написа. /…/ Винаги има неща, които би трябвало да променяме. Едва ли можем да кажем, че животът ни е това, което би трябвало да бъде “.

Иначе той се занимава с църковна музика, до която стига, търсейки корените на това, което постоянно е правил.

„ Музиката е част от мен. Исках да схвана от кое място идва тази музика, на какво сме наследници. Търсенето на корените на това нещо ме докара до църковната музика, от която в действителност излиза цялата модерна музика. Когато започнах по-отблизо да се занимавам с това, ползата ми последователно се разпали и ми става все по-интересно “.

Според Любо Малковски музиката през днешния ден значително е мощно комерсиализирана, което даже се счита за позитивен белег, „ само че това, че нещо има комерсиален триумф, не значи, че е хубаво. Няма неща, които да изпъкват. Нещата са плоски “.

За това какъв брой е значимо да пееш на родния си език той споделя:

„ Това е моят роден език, за мен е значимо да приказвам на него. И на хората, на които им е роден език, да си приказваме на него. За мен това е също такова съкровено нещо, както и любовта. /…/ Целият ни живот е обич в края на краищата. За любовта е нужна всеотдайност, човек да е подготвен да даде нещо от себе си за другия. /…/ Ние сме основани да обичаме, това е животът. Това, че ние самите бягаме от това и постоянно се забутваме в други направления, е резултат от нашето мислене и комплицираност. Ние за това сме основани, за обич сме основани в действителност “.

Интервюто на Виктор Димитров с Любо Малковски можете да чуете в звуковия файл.