От Висоцки до Боб Дилън - как политиката създаде музикални с...
Музиката постоянно е имала силата да носи огромен прочувствен заряд, да повлиява и да бъде повлиявана от политиката. Всяко едно обръщение в лириките на даден музикант, както и неговото държание, постоянно през годините са играли ролята на самобитен манифест. Няма историческо събитие, което да е минало без съпровода на избрана музикална вълна или течение.
Войната във Виетнам беше „ мотивът “ за раждането на хипитата, придвижване, намиращо своите почитатели даже и в наши дни. „ Май 68-а “ от своя страна накара Доминик Гранж да зареже комерсиалното за сметка на работническите песни. Висоцки сподели на Русия що е бунтарство, и то в политически строй, в който това беше немислимо. Някой от гореспоменатите герои станаха жертва на своите идеали, други смениха възгледите си, а трети, с помощта на идеите, се трансфораха в жива история.
„ Уудсток “ против войната
Рок музиката, която стига до своя пик през 60-те и 70-те години, постоянно е била фундаментално обвързвана с разнообразни политически събития. Най-яркият образец за това е войната във Виетнам. Тогава се заражда хипарското придвижване, което се явява контрапункт на властовите решения в Съединени американски щати.
Масовите обществени палежи на повиквателни за Виетнам и присъединяване във военния спор там се трансформират във ентусиазъм за реализатори като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Лед Цепелин, Боб Дилън и Джими Хендрикс. Фестивалът „ Уудсток 69-а “ съставлява кулминационна точка на митинга на младото потомство. Мотото им е „ Мир, обич, независимост “, експлицитно изразявано в песни като тази на Бийтълс „ All you need is love “ („ Всичко, от което се нуждаеш, е обич “) и девиза „ Make love, not war! “
След „ Уудсток “ по целия свят стартират да се организират музикални фестивали, които събират милиони гости, всичките обединени от концепцията за „ международния мир “. Една от емблематичните песни, които въплъщават гореспоменатите полезности, е “Imagine” на Джон Ленън. Текстът е безусловно пряк и непосредствен, разкривайки цялостната идея и концепция на „ хипи “ културата.
Музиката се бори за човешките права
Не всички реализатори по това време са на вълна „ пацифизъм “. В Европа настроенията в края на 60-те също са непокорен, само че там главният проблем са човешките права и тези на служащите. През май 1968 година в Париж избухват студентски митинги. Техните стремежи са премахването на разделянето на мъжки и женски общежития. През същият месец, малко по-късно, към митинга се включват над 10 млн. служащи, които декларират настояванията си за естествени условия на труд и почтено възнаграждение.
Мащабните демонстрации в последна сметка смъкват Шарл дьо Гол. На пръв взор майските събития от 1968 година не способстват за нищо фундаментално, само че в един по-дългосрочен проект те трансформират Франция и въздействието им е усетено в доста елементи на света. Тези демонстрации имат и своето музикално лице и това е Доминик Гранж.
Тя е един от пионерите в основаването на работен пролетарски песни. Започва кариерата си като естрадна певици и актриса. „ Май 68-а “ разсънва в нея възприятието за пълноправие. Гранж до ден сегашен интензивно се бори за правата на трудещите. Нейното име е станало нарицателно за битката за пълноправие.
Висоцки беше съветският Джон Ленън
В затворена страна като Съюз на съветските социалистически републики е същинско предизвикателство да водиш каквито и да било битки. Владимир Висоцки съумява да откри метод да „ прокара “ своя манифест по един доста внимателен метод. Пределно ясно е, че музиката му не се толерира от Политбюро, само че цялостният абсурд е, че цялата нация дружно с децата на Андропов и Брежнев я обожават.
Известният бард е бунтовник в цялостния смисъл на думата. „ Където и да беше роден Висоцки, той щеше да откри своя битка “, споделят хора от близкото му обграждане. Определението „ отстъпник “ не важи за него, тъй като то също слага някакви граници, а „ поетът с китара “ ги ненавижда. Неговото въздействие върху съветския демократизъм е голямо, а посредством музиката си той е карал и най-ревностните бранители на строя да се запитат дали „ идолите на доктрината не са просто заблуда “.
Вечният бунтовник Боб Дилън
Едва ли има по-голям протестър от Роберт Цимерман, или просто Боб Дилън. Той е артист, музикант, сценарист, стихотворец, артист, само че най към този момент бранител на правата на хората. Някои от песните му като „ Blowin` in the Wind “ и „ The Times They Are a-Changin` “ се трансформират в химни както на придвижването за цивилен права, по този начин и на антивоенното придвижване.
Дълън е един от първите реализатори, които стартират да пишат по-дълбоки текстове, които засягат настоящи обществени тематики. Интересното е, че Цимерман внезапно внезапно сменя възгледите си.
През 1963-а той отхвърля да взе участие в Шоуто на Ед Съливан, защото на подготовките е известен от чиновник на малкия екран, че песента, която счита да извърши, „ Talkin` John Birch Paranoid Blues “, е обидна. Година по-късно той пуска песента „ My Back Pages “, която отхвърля опростенчеството и прекомерната съвестност на някои от неговите лични по-ранни песни и наподобява предсказва бъдещите остри рецензии на доста негови някогашни почитатели, разочаровани от променените му възгледи. Все отново Боб Дилън си остава „ безконечният протестър “.
Войната във Виетнам беше „ мотивът “ за раждането на хипитата, придвижване, намиращо своите почитатели даже и в наши дни. „ Май 68-а “ от своя страна накара Доминик Гранж да зареже комерсиалното за сметка на работническите песни. Висоцки сподели на Русия що е бунтарство, и то в политически строй, в който това беше немислимо. Някой от гореспоменатите герои станаха жертва на своите идеали, други смениха възгледите си, а трети, с помощта на идеите, се трансфораха в жива история.
„ Уудсток “ против войната
Рок музиката, която стига до своя пик през 60-те и 70-те години, постоянно е била фундаментално обвързвана с разнообразни политически събития. Най-яркият образец за това е войната във Виетнам. Тогава се заражда хипарското придвижване, което се явява контрапункт на властовите решения в Съединени американски щати.
Масовите обществени палежи на повиквателни за Виетнам и присъединяване във военния спор там се трансформират във ентусиазъм за реализатори като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Лед Цепелин, Боб Дилън и Джими Хендрикс. Фестивалът „ Уудсток 69-а “ съставлява кулминационна точка на митинга на младото потомство. Мотото им е „ Мир, обич, независимост “, експлицитно изразявано в песни като тази на Бийтълс „ All you need is love “ („ Всичко, от което се нуждаеш, е обич “) и девиза „ Make love, not war! “
След „ Уудсток “ по целия свят стартират да се организират музикални фестивали, които събират милиони гости, всичките обединени от концепцията за „ международния мир “. Една от емблематичните песни, които въплъщават гореспоменатите полезности, е “Imagine” на Джон Ленън. Текстът е безусловно пряк и непосредствен, разкривайки цялостната идея и концепция на „ хипи “ културата.
Музиката се бори за човешките права
Не всички реализатори по това време са на вълна „ пацифизъм “. В Европа настроенията в края на 60-те също са непокорен, само че там главният проблем са човешките права и тези на служащите. През май 1968 година в Париж избухват студентски митинги. Техните стремежи са премахването на разделянето на мъжки и женски общежития. През същият месец, малко по-късно, към митинга се включват над 10 млн. служащи, които декларират настояванията си за естествени условия на труд и почтено възнаграждение.
Мащабните демонстрации в последна сметка смъкват Шарл дьо Гол. На пръв взор майските събития от 1968 година не способстват за нищо фундаментално, само че в един по-дългосрочен проект те трансформират Франция и въздействието им е усетено в доста елементи на света. Тези демонстрации имат и своето музикално лице и това е Доминик Гранж.
Тя е един от пионерите в основаването на работен пролетарски песни. Започва кариерата си като естрадна певици и актриса. „ Май 68-а “ разсънва в нея възприятието за пълноправие. Гранж до ден сегашен интензивно се бори за правата на трудещите. Нейното име е станало нарицателно за битката за пълноправие.
Висоцки беше съветският Джон Ленън
В затворена страна като Съюз на съветските социалистически републики е същинско предизвикателство да водиш каквито и да било битки. Владимир Висоцки съумява да откри метод да „ прокара “ своя манифест по един доста внимателен метод. Пределно ясно е, че музиката му не се толерира от Политбюро, само че цялостният абсурд е, че цялата нация дружно с децата на Андропов и Брежнев я обожават.
Известният бард е бунтовник в цялостния смисъл на думата. „ Където и да беше роден Висоцки, той щеше да откри своя битка “, споделят хора от близкото му обграждане. Определението „ отстъпник “ не важи за него, тъй като то също слага някакви граници, а „ поетът с китара “ ги ненавижда. Неговото въздействие върху съветския демократизъм е голямо, а посредством музиката си той е карал и най-ревностните бранители на строя да се запитат дали „ идолите на доктрината не са просто заблуда “.
Вечният бунтовник Боб Дилън
Едва ли има по-голям протестър от Роберт Цимерман, или просто Боб Дилън. Той е артист, музикант, сценарист, стихотворец, артист, само че най към този момент бранител на правата на хората. Някои от песните му като „ Blowin` in the Wind “ и „ The Times They Are a-Changin` “ се трансформират в химни както на придвижването за цивилен права, по този начин и на антивоенното придвижване.
Дълън е един от първите реализатори, които стартират да пишат по-дълбоки текстове, които засягат настоящи обществени тематики. Интересното е, че Цимерман внезапно внезапно сменя възгледите си.
През 1963-а той отхвърля да взе участие в Шоуто на Ед Съливан, защото на подготовките е известен от чиновник на малкия екран, че песента, която счита да извърши, „ Talkin` John Birch Paranoid Blues “, е обидна. Година по-късно той пуска песента „ My Back Pages “, която отхвърля опростенчеството и прекомерната съвестност на някои от неговите лични по-ранни песни и наподобява предсказва бъдещите остри рецензии на доста негови някогашни почитатели, разочаровани от променените му възгледи. Все отново Боб Дилън си остава „ безконечният протестър “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ