Музиката не е просто дума, която сама по себе си

Музиката не е просто дума, която сама по себе си звучи красиво. Тя е чувство, което разсънва съвсем у всеки възприятие на естетика, успокоение и отдих. Тя е време за отмора и медитация. Музиката е тип език, носещ друг взор над класическото схващане за „ непознат език “.

Разкрива се в разнообразни стилове и жанрове, подрежда се в ниски и високи тонове и се разпростира в припева на всяка ария. Произходът ѝ идва от гръцкия език и значи „ изкуство на музите “. Но в действителност тя е доста повече от това. Тя е независимост, деликатност и ефирност. Усещания, бликащи от всеки ред и фраза.

Музиката е бягство от действителността и пътешестване към фантазиите. Всеки има своя персонална интерпретация за нейното значение, която не се разказва с думи. Причината се крие в тайната, че същността на музиката не се показва вербално – тя се усеща със сърцето и душата, крие се на всички места към нас и разсънва разнообразни страсти – от време на време изпитваме горест или наслада, различен път настръхваме и слушаме захласнато до края на музикалното произведение.

Но по какъв начин по-точно музиката оказва влияние върху мозъка и за какво разсънва у нас другите страсти? Правени са доста проучвания, целящи да открият отговори на тези и още други свързани въпроси.

Кожен оргазъм

Можем да стартираме оттова по какъв начин кожата реагира на музиката или по различен метод казано – какво е кожен оргазъм или „ фризсън “ (frisson – от англ. език).

Когато чуем ария, която възбужда сетивата ни, кожата ни настръхва, а косъмчетата по нея се изправят още повече. В подобен миг мозъкът отделя допамин. Той съставлява катехоламин – вещество, изпълняващо функционалността на невротрансмитер, отделян от невроните. Наричан е още хормон на зависимостите. Правени са опити върху студенти благодарение на техника, наречена дифузно тензорно визулизиране, тип нуклеарно магнитен резонанс. Оказало се, че тези, които настръхвали от музиката, че имат по-плътен размер мозъчни нишки спрямо другите, които не настръхват от музика.

Това значи, че първите съумяват да усвоят получавана информация по-ефективно. Друго съмнение е просто високото равнище на емоционалност у даден човек. Такива хора са по-отворени към прекарвания и повече фактори им влияят, като те по-лесно се въздействат от тях – по-притеснителни са, опасяват се повече, въздействат се по-лесно от непознато мнение и са по-обидчиви.

Според няколко изследвания, правени при започване на 90-те, се открива и че музиката влияе по-благоприятно върху слагането на анестезия в операционната зала, т.е възприема се от пациента по-бързо и по-добре. Тя даже понижава % на детски колики при пеленачетата с до впечатляващите 75%, като възпитава отговорност, ред и дисциплинираност на духа и го защищава от отрицателни страсти през целия интервал на израстване на детето

Кажи ми какво слушаш, с цел да ти кажа какъв си

Интересно въздействие на музиката е, че тя може да разкрие главните черти на характера на даден човек. Както цветовете, по този начин и всеки музикален жанр крие в себе си разнообразни смисли.

Различни източници, представени в този материал, извеждат качествата, които другите хора имат съгласно желания музикален род:

⦁ Блус – високо самочувствие, независимост, жизнеспособност, импровизираност, спокойствие;
⦁ Джаз – самоуважение, креативност, сърдечност, независимост, интелигентност;
⦁ Кънтри – трудолюбивост, благосклонност, прочувствена непоклатимост, словоохотливост, сърдечност, работохолизъм;
⦁ Класика – самоуважение, интровертност, независимост, вътрешна хармония;
⦁ Рап и хип-хоп – самочувствие, сърдечност, екстровертност;
⦁ Опера – самоуважение, креативност, внимание;
⦁ Реге – ленивост, приближаване до Бога, независимост, високо самочувствие;
⦁ Денс – сила, общителност;
⦁ Рок / Хеви метъл – деликатност, хрисимост, егоистичност;
⦁ Поп – екстровертност, съблюдаване на традициите, трудолюбивост, отговорност, любезност.

Музикотерапия

Музикотерапията се употребява за излизане от избрани положения, като стрес и тъга, и за лекуване на разстройства като меланхолия, тревоги, под паника разстройства, аутизъм, заекване, хиперактивност и недостиг на внимание при децата и за диагностициране на психично-здравните потребности. 

Музикотерапията се приема и като психотерапевтичен метод, при който музиката и се ползва за целеустремено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на прекарване и осъзнаване, за зареждане с позитивна страст, подкрепяне оздравяването, както и развиването на индивида. Музика се предписва и на хора, страдащи от заболяването Паркинсон. Терапията включва двигателни извършения, съчетани с музика за болните да се откъснат от мисълта за болестта.

У нас с такива способят психолозите от Българската асоциация по музикотерапия.

Според други проучвания, обаче, музиката не всеки път има позитивно въздействие над мозъчните ни функционалности. И тя освен е виновна за заглъхването на ушите. Причината се крие във обстоятелството, че при някои стилове, най-вече електронните, сърдечният темп се нагажда съгласно честотата на музиката и бие с нейната експедитивност. Тогава е допустимо даже човек да получи инфаркт. В клубове, в които се слуша най-вече такава музика, е целесъобразно хората да не стоят покрай колоните и да излизат от време на време отвън заведението, с цел да може и сърцето, и ушите да починат и да се върнат към естествения си темп.

Всички тези изследвания, а и доста други, потвърждават връзката сред логиката на психиката (или душeвността е по-добре) и музиката. Или по-точно, въздействието на логиката на психиката на музиката върху човешкия мозък. От тях можем да си създадем изводите, че музиката не е само развлечение и уплътняване на времето. Тя е външен фактор, който освен разсънва разнообразни процеси у нас, само че и има лечебни сили, с които лекува душа и тяло.

Цитирани източници:

⦁ Стефанова, Светослава – Психология на музиката и въздействието и върху страстите
⦁ Миланова, Йоана – Кажи ми каква музика слушаш, с цел да преценява що за човек си
⦁ Христов, Тодор – Кратка история на джаза
⦁ Радио Енерджи – Музикалните желания дефинират интелекта