Музиката ме прави щастлив. Целта ми е да съм щастлив

„ Музиката ме прави благополучен. Целта ми е да съм благополучен с това, което върша. И аз съм. За мен това е огромно достижение “. Това сподели в предаването „ Нощен Хоризонт “ музикантът и бас китарист Пламен Траянов – Пърси. В началото на 90-те Пърси емигрира в САЩ, с цел да търси реализация на гения си и след години успешна кариера в Щатите като музикант той се върна за концерт на българска земя като член на американската група Madame Mayhem. Формацията участваше в тазгодишното издание на фестивала „ Hills of Rock “ в Пловдив, предгрупа на Judas Priest. Почитателите на Пламен Траянов – Пърси го помнят в началото на измененията у нас като музикант в групата „ Огнен тон “. Днес басистът има две съществени занятия в Madame Mayhem и с The Dirty Pearls, с която прави по няколко шоута годишно в Ню Йорк.

„ Тогава отпътувах за Съединени американски щати с концепцията да си дам късмет. Знаех, че няма да е елементарно и че ще е друго, само че си дадох късмет. Е, не чаках, че ще отнеме толкоз време, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай “, връща лентата обратно Пърси. И дефинира музикалния свят зад Океана като „ цялостен абсурд “:

„ Един ден си на върха, на другия ден си господин Никой. Няма продължение на неща – всичко се случва и по-късно - не се случва. Колкото по-мащабни стават нещата, толкоз по-провалени се получават. /…/ Музиката на всички места би трябвало да е бизнес, само че в Съединени американски щати има доста ненужни препятствени правила “.

На въпрос - какво се извежда на напред във времето в този бизнес - концепциите и творчеството на музикантите или модата, Пърси акцентира, че отговорът зависи от това за кой род става дума, зависи от „ материята, която представяш “:

„ Например, в поп музиката 95% от изпълнителите не са си писали музиката, а създател е някой различен. Отделен въпрос е мениджмънтът и лейбълът върху какво ще се концентрират. От 10-12 години насам по този начин се получава, че чуваш някакъв шлагер, от който няма избавяне, знаеш името на актьора и след 3-4 години този актьор не се чува повече. Това е доста тъпо и доста мачка музиканта “.

Според Пърси всичко си има отминалост и има доста малко жанрове, които „ може да ги свириш и на 20, и на 80 години “. А какво е бъдещето, откакто един ден групи като Metallica, The Rolling Stones, AC/DC си отидат?

„ Това е доста комплициран въпрос. Групите от подобен сан са произлезли по друго време. Има вълна от по-модерен рок като Shinedown, да вземем за пример, които носят факела на рока, само че не знам какъв брой време ще устоят. Има лек залез на рок музиката. Нещата вървят към такава посока, най-малко в Съединени американски щати. Не е това, което беше през 80-те, през 90-те години. Вкусът на хората се промени доста. Радиото доста трансформира усета на хората. Не мисля, че бихме имали групи от такива мащаби, които да имат толкоз дълга кариера на едно и също равнище “.

След толкоз години зад граница Пърси вижда разлика в живота в България. Според него, макар че у нас всичко се пояснява по присъщ метод „ като в съновник ", въпреки всичко има независимост, позитивна смяна, неограничение в фантазиите, само че има и пласт хора, които теглят еволюцията на мисленето обратно. На въпрос – в случай че през днешния ден срещнеш 20-годишния Пламен Траянов – Пърси, какъв съвет би му дал, той отговори:

„ Бих му споделил да не се плаши от промени, тъй като тези промени са за положително “.

Интервюто на Мартин Николов с Пламен Траянов – Пърси чуйте в звуковия файл.