Музикантът Венци Мицов, който се завъртя за кратко и в

Музикантът Венци Мицов, който се завъртя за малко и в политиката, направи обширен разбор на изборните резултати и екзистенциалната потребност на българина да си избира бащица. Защо гласуваме по този начин, отговорът дава някогашният басист на " Хиподил ". Всъщност и той пострада в политическата джунгла, която го скара с приятеля му и основен " Хиподил "  Светльо Витков.



Ето блестящият разбор на Венци Мицов:

Смятах, че Радев ще бие с към 30 %, а ГЕРБ обичайно ще вземат към 20 (малко под 20). Причините за това се криеха в следното – ГЕРБ обичайно си печелят едни гласове на хора, които даже не могат да ги понасят, само че гласоподават корпоративно.
ПП-ДБ ги броях почти колкото взеха, тук не познах с 1 %, само че при Делян Чорбаджи не отчитах какъв брой в действителност купува гласове. Смятах, че етническият избор си е с него, а се оказа, че към този момент напълно не е по този начин и в случай че му гепят тарторите, мутрите и лихварите, увисва.
Възраждане - знаех, че се срутват, само че че чак толкоз се срутват - не чаках.
Днес обстановката е почти такава:
- Радев и компания са щастливи... И има за какво, това май е най-голямата победа на един политически индивид евър. Мисля, че даже Костов нямаше такава победа след апокалипсиса, който ни аргументи насмърканият с лепило Виденов през 1997 година
- ПП-ДБ са щастливи – на път са да се официализират като втора политическа мощ.
- ГЕРБ изчезват – този резултат към този момент в действителност бележи края им.
- Делян Чорбаджи - и той е на път да завърши – видя се, че без незаконните способи е исполин на глинени крайници.
- Възраждане – очевидно фотографията на Путин, пусната от Радев, даде своя плод. Ще забележим с имунизациите и 5G-то по какъв начин ще се случат нещата.
- Българска социалистическа партия - RIP, жито...Дълга тематика, само че те последователно бяха продадени за някой и различен лев от водачите си. Оказа се, че хем са почитатели на Рассия, хем не отхвърлят некое евро...
А в този момент няколко размисли в резюме. Кое е хубавото и кое – неприятното.
Хубавото – статуквото към този момент може да бъде заменено. Не споделям „ победено “, щото знам какво значи „ победа “ за нашата политическа класа – да сменим хората на ония с наши хора. Но да, в този момент може да се смени и Висш съдебен съвет, и това, което стои в кабинета на прокурора. Че и Конституцията може да се смени – в случай че Радев и ПП-ДБ претоплят своите тогавашни любовни връзки.
Още от хубавото – Има Такъв Народ – Вече не са „ ИТН “, а „ Няма подобен гласоподавател “. Но и там положителната вест е налице – те бяха зложелател на партийните дотации и в този момент няма да вземат такава. Падат под 1 %! Слави, благодари на Тошко за това, аз в случай че съм на теб, ще му взема в този момент единия милион от авторски и с него ще наема нова партия от Казахстан за по 500 евро заплати...
Лошото – народът не желае интелигентни водачи. Народът не желае визионери. Народът желае Тодор Живков.
Преди гласоподавателят виждаше бай Тошо в Бойко Борисов.
Сега го вижда в Румен Радев.
Това значи, че ние не четем стратегии. Ако питате някого от гласувалите дали знае каква е програмата за стопанска система или за просвета на ПБ, ще ви отговори, че не го интересува.
Ние не четем такива неща. Ние желаеме бащица. И, в случай че може, да е с пагон – или полицай, или боен.Така де, няма да е публицист, или академик, или, не дай си боже, артист или композитор (сори, Рейгън, батенце, Тутракан не ти се кефи).
Тази заран още веднъж чета обезверените вопли на соевия електорат. Проблемът, скъпи на сърцето ми соеви хора, се корени в следното.
Вашите водачи свикаха митинг. На този митинг пристигнаха голямо количество хора. Но те не гласоподаваха (масово) за вас, а за Радев.
И знаете ли за какво? Защото в София вие сте мощни. Но в провинцията сте гола вода. Помислете върху това в този момент, откакто MAFIQTA е на път да завърши.
Оттук нататък ни чака забава. Аз, за разлика от мнозина, никак не се тормозя. Нито ще излезем от НАТО, нито от Европейски Съюз, нито Радев ще е новият Орбан.
Любопитно ми е да вземем за пример кой ще е неговият министър на културата. Че имам някои терзания, само че в случай че остави Найден, съм изцяло ОК, без значение, че надали ще поддържам държавното управление му.
Накратко, след нощес обстановката у нас към този момент е друга.
Следва залезът на ГЕРБ, на Делян Чорбаджи, следва мъчно време за дребните партии и кофти време за Телевизия 7/8.
Аз очаквам:
- 1 % от Брутният вътрешен продукт за просвета
- завършек на опитите с НФК
- нарастване на заплатите на преподавателите във висшите образователни заведения
- осъществяване на промени в културата, които от години стоят на трупчета
- слагане на младежите в центъра на нашите тактики
- прекъсване на тоя квазифолклорен телешки екстаз
- спиране на традицията да се поставят наши номенклатурни фрагменти на всички места - желая да видя по какъв начин новата партия назначава кадърни хора, даже в случай че са и политически съперници... а не Стоян Михалев за зам.-кмет
Чакам и други неща, едва ли ще ги дочакам, само че то и Годо го чакахме, па вместо Годо пристигна Ивелин Михайлов с кило фъстъци по едно време.
Апропо - привет за българския гласоподавател в чужбина. Ако зависеше от него, Величие влизаха отново в Народното събрание. За протокола го споделям, щото се скъсаха българи, които се избавиха преди 30 години, да ми изясняват аз какъв брой тъп и неприятен човек съм. Айде, шът ъп енд фак оффффффф.
А в този момент ви оставям. Както се споделя, да оставим полицията и прокуратурата да се избият... ъъъ... да си свършат работата...

Ваш чичо Венци


ТЕМА преди 28 минути 774 преди 38 минути 2778 преди 42 минути 1792