Музика: Волфганг Амадеус Моцарт Либрето: Лоренцо да Понте (по едноименната

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт
Либрето: Лоренцо да Понте (по едноименната комедия от Пиер Бомарше)
Първо осъществяване: 1 май 1786 година, Виена

Действащи лица:
Граф Алмавива - баритон
Графиня Розина, негова брачна половинка - сопран
Сузана, камериерка на графинята - сопран
Керубино, паж при рубрика – мецосопран/сопран
Фигаро, камериер на рубрика – бас/баритон
Марцелина, икономка в двореца на рубрика - мецосопран
Бартоло, лекар - бас
Базилио, преподавател по музика - тенор
Дон Курцио, арбитър - тенор
Антонио, градинар - бас
Барбарина, щерка на Антонио - сопран

Действието се развива в замъка на граф Алмавива край Севиля, Испания, 1780 година

Първо деяние
Дворецът на граф Алмавива край Севиля. Графът е дал една стая на своя прислужник Фигаро по случай идната му женитба със Сузана, камериерката на графинята. Фигаро и Сузана мечаят за своето скорошно благополучие, само че насладата на девойката е смутена от непрестанните ухажвания на рубрика. Тя споделя опасенията си с Фигаро: графът евентуално неслучайно им е определил тази хубава стая; той несъмнено има желание да се възползува от остарялото феодално право на “господар на първата брачна нощ “, защото жилището им е директно до неговите палати. Това стряска Фигаро и той взема решение да се бори за своята фамилна чест. Двамата млади още веднъж се залавят за подготовката на днешната женитба. Те обаче имат и неприятели, които търсят отплата.
Доктор Бартоло извънредно ненавижда Фигаро, тъй като не може да му елементарни предходно „ провинение ” – оказал помощ е на Алмавива да се ожени за неговата възпитаница Розина, която самичък Бартоло е желал за своя брачна половинка. Старата икономка Марцелина се е самоизмамвала, че Фигаро ще се ожени за нея, и още не се е отказала от желанието си да го завоюва. Често тя е давала пари на Фигаро и той е подписвал квитанция, с която твърди Марцелина, че в случай че не й върне парите, ще я вземе за жена. Сега тази квитанция става ясно. Доктор Бартоло поддържа очакванията на Марцелина, която разчита освен на разписката. Убедена е, че самичък граф Алмавива ще осуети сватбата на Фигаро със Сузана - той по никакъв начин не е апатичен към прелестната камериерка. Марцелина подмята ядни закачки към Сузана, само че нейният език не е по-малко изострен и икономката озлобена си отива. При Сузана се вмъква пажът Керубино. Младежът се влюбва незабавно във всяка срещната хубава жена. Керубино безумно обича графинята, само че не е неприятно в този момент да пофлиртува и със Сузана. Обаче красивата камериерка бързо го вразумява и тогава пажът й изрича болката си: нощес той е бил при Барбарина — дъщерята на градинаря Антонио, където ненадейно го е сварил графът.
Раздразнен, че Керубино ухажва Барбарина, Алмавива го е изпъдил от замъка. Сега пажът моли Сузана да му помогне да го оставят тук. В този миг се чува гласът на рубрика и изплашеният Керубино се скрива зад облегалката на едно огромно кресло. Без да губи време, Алмавива стартира да ухажва хубавата камериерка, само че таман я прегръща, и на вратата се почуква. Графът не би трябвало да бъде забелязан и се втурва зад креслото. Бдителният Керубино съумява да мине начело, и застинал от боязън, се свива на креслото. Сузана го покрива с някаква покривка и отваря вратата. Влиза дон Базилио. Старият клеветник е пристигнал тук на злословия. Той ехидно пита Сузана дали към този момент е отстъпила пред ухажванията на рубрика, като й оповестява, че се надява и графинята да отстъпи пред ухажванията на Керубино. Въпреки непрекъснатите си любовни похождения Алмавива е изплашен от мисълта, че и жена му може да му изневери и незабавно изскача от скривалището си. За негова изненада първият човек, който вижда, е изплашеният Керубино. Обзет от яд, Алмавива незабавно изпраща да извикат Фигаро: дано види по какъв начин пажът е пристигнал да съблазнява бъдещата му жена! Идва Фигаро, съпроводен от група селяни. Хитрият лакей е довел своите другари да изпеят благодарствена ария на рубрика и да го помолят да се откаже от правото си на „ първата брачна нощ “. Макар и с отегчение, Алмавива дава обещание да извърши молбата на селяните си. Когато всички излизат, Керубино помолва рубрика да не го изпъжда от замъка, само че Алмавива е немилостив: пажът би трябвало още през днешния ден да напусне имението му.

Второ деяние
В спалнята на графинята. Графиня Розина е скръбна поради изгубената обич на своя мъж. Сузана, която е откровено предана на господарката си, й споделя за непрекъснатите ухажвания на граф Алмавива. Идва Фигаро. Младият лакей е доста радостен и удовлетворен, тъй като е спечелил дуела със своя стопанин. Фигаро разкрива проекта си по какъв начин да възвърнат любовта на рубрика към жена му. Той ще изпрати от името на графинята едно любовно писмо до някакъв утопичен неин почитател, което да попадне в ръцете на Базилио. Така остарелият клеветник ще го съобщи на Алмавива. В писмото графинята би трябвало да дефинира на своя ухажор среща в градината. От своя страна Сузана би трябвало да „ отстъпи “ пред настояванията на рубрика и да му дефинира среща на същото място и по същото време. Обаче там вместо Сузана би трябвало да отиде преоблеченият като момиче Керубино. Всички радостни стартират реализирането на проекта. Фигаро отива да подготви писмото, а графинята и Сузана се залавят с преобличането на Керубино. Още преди пажът да облече женската рокля, на вратата се почуква. Това е граф Алмавива. Смутени, дамите скриват Керубино в прилежащата стая, Сузана се мушва зад една завеса и графинята отваря вратата. Фигаро е действувал бързо: графът към този момент е получил бележката на жена му. Сега заключената стая още повече усилва съмненията му. Той поисква пояснения от жена си, а когато открива, че и вратата към нейната спалня е заключена, е обзет от същинска гняв. На въпроса му кой е в спалнята, Розина сепнато дава отговор, че вътре е Сузана, само че отхвърля да отключи. Тогава Алмавива взема решение да разбие вратата. За да не успее жена му да пусне този, който е вътре, графът я взима със себе си и отива за принадлежности. Щом двамата излизат, Сузана се измъква иззад завесата и пуска Керубино. Хитрата госпожица накарва пажа да скочи от прозореца и сама влиза в спалнята: Алмавива се връща, въоръжен с нужните принадлежности. Той незабавно се залавя с отварянето на вратата, само че за огромно учудване на него и жена му от спалнята излиза в действителност Сузана. Засраменият Алмавива поисква амнистия от жена си. От своя страна Розина му признава, че писмото, което е получил за някаква нейна среща, е единствено смешка. Идва Фигаро и моли своя стопанин да даде позволение за започване на сватбеното празненство. В този миг влиза градинарят Антонио. Той споделя на граф Алмавива, че доскоро някой е скочил от прозореца на графинята и даже е счупил една саксия. Сега за доказателство старикът носи счупената саксия. Фигаро незабавно се намесва като споделя, че самичък е скочил от прозореца. Младежът не е желал да го сварят в една стая със Сузана преди още да е станала сватбата. Антонио упорства, че различен човек е счупил саксията, и изважда един лист хартия, който е изпаднал от джоба на бягащия. Графът го сграбчва и запитва своя лакей да каже какво написа в изгубената записка. Вглеждайки се в знаците, правени му от двете дами, досетливият Фигаро открива кой е скочил и какво може да е изгубил. Това е назначението на Керубино в полка, което самичък пажът му е дал, с цел да му постави щемпел. Графът още веднъж е укротен и всички отдъхват с облекчение. Но спокойствието не е за дълго. В стаята идват Марцелина, лекар Бартоло и дон Базилио. Старата икономка желае от граф Алмавива правдивост: Фигаро или би трябвало да изплати дълга си към нея, или да извърши обещанието си, като я вземе за жена. Тя дава и писмото, което й е подписал Фигаро. Настава разстройване. Графът подрежда да се отсрочи сватбата до разрешението на въпроса от съда.

Трето деяние
Зала в двореца на Алмавива. Графът е обезпокоен от настаналата неразбория в дома му. На кого да има вяра? Идва Сузана и оповестява на Алмавива, че, е съгласна с предлагането му да се срещнат тази вечер в градината. Графът се отдава на радостни мисли за идната среща с хубавата госпожица. Радва се и Сузана, която в тази ситуация оказва помощ на господарката си да отмъсти на погрешния си брачен партньор. Самата графиня Розина ще се яви на срещата в роклята на Сузана. При граф Алмавива се явява съдията дон Курцио и оповестява решението на съда: Фигаро или би трябвало да изплати дълга си към Марцелина, или би трябвало да се ожени за остарялата жена. Графът е доста удовлетворен от разрешението на въпроса, защото с това се проваля сватбата на Фигаро и Сузана. За най-голяма изненада на всички обаче една случайност открива, че Фигаро в действителност е наследник на остарялата икономка. Развълнуваната Марцелина прегръща своя от дълго време изгубен наследник и му показва неговия татко — лекар Бартоло. В този момент влиза Сузана, вижда обичания си в прегръдките на остарялата Марцелина и се разгневява. Но скоро всичко се обяснява и вместо една женитба се обрисуват две. Старият лекар Бартоло пожелава да се ожени за Марцелина. Графът дава единодушие да стартират сватбените празненства. Всички ликуват. Във веселието взима присъединяване и Барбарина. Тя е довела тук Керубино, облечен в женска рокля. Обаче Антонио схваща, че това е преоблечен мъж, и оповестява на рубрика. Алмавива още веднъж желае да изпъди пажа, само че Барбарина го помолва да й позволи да се омъжи за него: нали графът толкоз пъти, когато я е целувал, е обещавал да извърши всяко нейно предпочитание. Макар и с отегчение, Алмавива дава единодушието си. Сузана неусетно се приближава до рубрика и пуска в ръката му бележка, в която дефинира мястото на довечершната им среща. Писмото е забодено с топлийка. Нея Алмавива би трябвало да върне в символ на единодушие, Фигаро вижда връчването на писъмцето. Той схваща, че се касае за среща, само че не може да узнае от коя жена е планувана.

Четвърто деяние
В парка на двореца. Късна вечер. Разплаканата Барбарина с фенер в ръка търси карфицата, която графът й е дал да съобщи на Сузана, а тя е изпуснала. Девойката се натъква на Фигаро и в отчаянието си му споделя за изгубената топлийка. Това хвърля Фигаро в същинска паника: значи Сузана е тази, която е определила среща на рубрика. Той се заканва грубо да отмъсти на погрешната си избраница и се скрива в храстите. След малко идват графинята, Сузана и Марцелина. Те също се скриват, с цел да чакат идването на Алмавива. Неочаквано се появява Керубино. Пажът е пристигнал да търси Барбарина, а в този момент се натъква на графинята, облечена в роклята на Сузана. Мислейки я за камериерката, той стартира да флиртува с нея. В този миг се задава графът и като вижда, че в тъмното двама си приказват интимно, неусетно ги приближава. Точно в тоя момент Керубино желае да целуне мнимата Сузана, само че графинята се дръпва и пажът целува Алмавива. Керубино незабавно схваща грешката си и се пробва да избяга. Разяреният граф протяга ръка да го удари. Той обаче удря Фигаро, който е помислил, че Сузана е в заплаха, и се е хвърлил да я избавя. Графът високомерно го отблъсква, хваща на разположение „ Сузана “ и я завежда в тъмния павилион. Фигаро остава като замаян. Докато се опомни, към него се доближава мнимата графиня. Развълнуван, Фигаро й изяснява подлостта на рубрика, само че скоро схваща, че това е Сузана. Без да й открие, че я е познал, Фигаро стартира да флиртува с нея. От своя страна Сузана мисли, че годеникът й й изневерява, и му удря звънка плесница. Накрая Фигаро й изяснява шегата. Двамата вземат решение да продължат играта, с цел да види графът. Шумът, който те подвигат, накарва Алмавива да излезе от павилиона. Той вижда, че Фигаро целува „ жена му “ и подвига скандал. От павилиона излиза мнимата Сузана и играта се обяснява. Но тук към този момент са всички: и Марцелина, и лекар Бартоло, и дон Базилио, и дон Курцио, и Барбарина… Сега към този момент графът би трябвало да желае амнистия от жена си. Графиня Розина му прости и всички се насочат за сватбеното тържество…