Музиката Gnawa е мароканска духовна музикална традиция, разработена от потомци на поробени хора от Субсахарска Африка.
Комбинирайки ритуална поезия с традиционна музика и танци, майсторът Gnawa е в центъра на сцената, свирейки на основния инструмент, подобен на китара, гхембри.
Майсторът Gnawa винаги е бил мъж в дълбоко патриархалното общество, но това се промени, когато на сцената се появи Асма Хамзауи.
Баща й - майстор на гнава - се надяваше да предаде традицията да се свири на гембри на син. Но Рашид ал-Хамзауи имаше само дъщери - включително една особено палава, но талантлива.
И така Хамзауи в крайна сметка разби калъпа. Днес тя е звезда на Gnawa - отдавна маргинализирана култура на улични музиканти и просяци, която сега придобива все повече последователи в Мароко и по света.
Тя дебютира на сцената през 2012 г. на годишния музикален фестивал Gnawa в южния крайбрежен град Essaouira - културното сърце на народа Gnawa.
"Беше огромна отговорност. Първо, заради инструмента - беше на баща ми. Трябваше да свиря същите хубави песни, на които той ме беше научил. Трябваше да ги свиря правилно", каза Хамзауи, като отново беше хедлайнер на тазгодишния фестивал.
"И беше страшно - за първи път жена на сцената, свиреща музика на Gnawa, представляваща жени."
Няма данни за броя на народа Gnawa в Мароко, но тяхната история може да бъде проследена най-малко до търговията с роби от 16-ти век.
През 2019 г. културната агенция на ООН ЮНЕСКО включи тяхната култура и музика като „нематериално културно наследство на човечеството“.
"Gnawa е преди всичко музика на суфийското братство, комбинирана с текстове с общо религиозно съдържание, призоваващи предци и духове", казва ЮНЕСКО.
< p class="ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10">В него се казва, че културата Gnawa сега се счита за част от многостранната култура и идентичност на Мароко."Gnawa, особено в града практикувайте терапевтичен ритуал на обсебване чрез целонощни ритъм и транс церемонии, съчетаващи африкански практики на предците, арабско-мюсюлмански влияния и местни берберски културни представления,“ добавя ЮНЕСКО.
