Учителка от варненското село Тополи превърна дома си в музей на народната носия
Музей на националните носии е една от новите атракции за туристите по Северното Черноморие. Отседнали в курортите Златни пясъци и Албена чужденци пълнят трите зали на комплекса „ Роден край “ във варненското с. Тополи 
, с цел да се насладят на достоверния дух на един остарял български дом, обзаведен с миндери и рогозки, декориран с гайтани, шевици и стотици кукли, пременени с носии от всички етнографски региони на България. Шие ги сама собственичката Димка Андреева. Началната учителка се е посветила на задачата да съхранява и предава на поколенията материалната и духовната просвета на българския жанр. Преди 5 година трансформирала част от вкъщи си в музей, в който подредила огромна част от сбирката си, а от година „ Роден край “ влезнал и в каталозите на туроператорите.
В начинанието оказва помощ цялото семейство на Димка. Мъжът й вае на струг куклите, а внуците занапред попиват тайните на занаята. Домакинята посреща посетителите с топла домашна баница под звуците на фолклорна музика, а след гощавката демонстрира богатата сбирка от носии, разказвайки увлекателно историята на всяка – лазарки, жътварки, невести, ергени, овчари, свекърви… Експонатите в музея са над 200, като единствено 20 от носиите, изложени на манекени в човешки растеж, не са дело на Димка. „ Това са истински дрехи, които съм събирала от другари и познати от цялата страна. Не си знаят годините. Събирам ги, откогато се помня. А да създавам носии се научих от майка ми, а тя от баба ми. От дребна обичам да моделирам, да рисувам, да бродирам, да тъка на стан. Не допусках обаче, че това занимание ще се трансформира в специалност “, изяснява майсторката.
Преди 40 година житейска драма прекроила ориста й. Докато била в майчинство, претърпяла злополука. „ Получих тежка мозъчна контузия, строшен бе и тазът ми, само че не можех да си разреша да остана неработоспособен за цялостен живот. При комунизма беше по този начин – или си здрав и работиш, или имаш ТЕЛК и си зачеркнат. Успях да убедя лекарите, че мога да продължа да преподавам, само че се постановяваше скрито всеки ден да пия обезболяващи. Знаех, че рано или късно ще се наложи да скъсам с учебното заведение “, спомня си Димка. Един ден видяла във вестника известие, че във Варна има задруга на майсторите на художествени занаяти. Решила да се яви на конкурс за занаятчия на кукли. Приготвила пет и ги пременила с носии от родното й с. Аспарухово, което в предишното носеше името Ченге. През 1981 година се явила на живописен съвет в София, където одобрили всичките й работи. „ Едната беше „ Свекървата “, тя провокира същински възторг “, смее се майсторката и демонстрира идентична кукла със скръстени ръце и мрачен сукман, изложена в музея.
Малко откакто асовете в сектора я признали, Димка спечелила първа премия на Първия интернационален конкурс за национално приложно изкуство в Орешак със същите 5 кукли. Така почнала втората й кариера, белязана до през днешния ден с голям брой оценки и изложения в страната и чужбина. Всеки свободен момент майсторката употребява, с цел да твори, макар че музейните зали към този момент са тесни и доста от експонатите стоят в кашони. Димка обаче признава, че в никакъв случай не е работила по два плана по едно и също време. „ Процесът изисква централизация и не мога да се разполовявам. Първо носията би трябвало да грабне душата ми. Тогава я изследвам, изчитам всичката литература, виждам оригинали или фотоси и съпоставям детайлите, с цел да направя нещо достоверно “, споделя тя. Не се наема да каже какъв брой време й лишава направата на една носия и кои са най-сложните мостри. „ Вече имам рутина, само че няма лесни премени, тъй като българският народен костюм е извънредно богат, хубав и комплициран. Той е израз на нашата еднаквост, нашето лице и е синтез на всичко, с което можем да се гордеем – история и просвета “, изрежда Димка.
Въпреки че в музея има доста родопски, тракийски, добруджански носии, уязвимост на майсторката са женските облекла от родния й край. Гордее се, че има такива достоверни дрехи на над 150 година от с. Голица и от провадийските села. Любимият й подробност е присъщото за този регион месалено забраждане. „ До 1935 година старите дами са носели месали. Историята на тази комплицирана кърпа е антична. Има изследвания, че ченгенци са отглеждали конете на болярите и от тях са я усвоили “, споделя Димка, сочейки кукла в присъщата одеждa, която нейна колежка наследила и й подарила. „ Поставянето на месала е било цяло изкуство, тъй като той е от три елементи. Първата е за прибиране на косата, втората обкръжава лицето, а третата свързва първите две над челото. Налагало се е две дами да обличат третата, а друга да ги направлява. Затова забрадката се е сваляла от баня на баня, неслучайно къпането е било цялостен обред “, прибавя Димка. Шарките по кърпата също са доста забавни, тъй като в тях се преплитат езически растителни и скотски претекстове с християнски кръстчета. С ченгенски привкус е облечен и кукерът бай Благой. Опасан в чанове, той посреща посетителите в залата за гощавки. Главата му Димка измайсторила от череп на елен, а носията му съчетава женски и мъжки детайли.
„ Такива са кукерите в моя край – хем животно, хем човек, хем мъж, хем жена “, изяснява Димка и насочва закачлив привет към усмихнатите кукли от кратунки и метла Мартин и Мартинка, над които бди техният другар – щъркел с бебенце в клюна. Дървени нощви за самун, шарени паници, газена лампа от параход, огромна непокътната диканя и голям пън от ударено от гръмотевица вековно дърво, употребен от предците като вместилище за зърно, допълват сбирката на музея. Амбицията на собственичката е да го трансформира в етнографски комплекс. „ В Нощта на музеите тук бе цялостно с любознателни девойки и момчета, значи има вяра за народа ни. Все повече младежи се интересуват от бита и фолклора, би трябвало да ги съхраним и да ги създадем налични “, уверена е Димка. С тази цел преди 11 година тя основала и фондация „ Роден край “. В нея здрави хора и такива с увреждания се учат на комплицирания поминък на майсторката и търсят песни, танци, митове и предания от предишното на Варненския край. Една от главните задания на фондацията е да възпитава децата в дух на патриотична горделивост и съпричастност към хората в неравностойно състояние.
Инфо: www.trud.bg
