Мутри, които не са нито от ВИС, нито от СИК

Мутри, които не са нито от ВИС, нито от СИК всяват боязън страх в Пловдив през 1995 година Наричат ги „ коматевските убийци “, по името на квартала, в който са израснали, написа " ".

Въоръжени са до зъби и задачата им е една – да грабят. През 90-те години обменните бюра никнат като гъби из България. Три от тях са нападнати в Града под тепетата – двама сарафи са разстреляни, трети е тежко ранен. Месеци наред полицията търси убийците, тествани са всички престъпно проявени в региона. От убийците няма даже и диря.

Криминалистите стигат до тях, едвам когато те стартират да се избиват между тях.

Двама братя сарафи са покосени от патрони на автомат „ Калашников” в 8,20 часа на 14 септември 1995 година пред чейнджбюро „ Типо” на пловдивската улица „ Преслав” № 40. На място е погубен 39-годишния притежател на бюрото Георги Караджов.

По-големият му брат Димитър е откаран незабавно във болница. Хирурзи избавят живота му, изваждайки патрон, проникнал в коремната празнина и раздрал червата. Братя Караджови, известни с прякора Щъркелите, идват пред офиса си към 8,00 часа с „ Мерцедес “ – недосегаем разкош по това време.

Както нормално, отключват помещението и стартират да чакат клиенти. Все още не е пристигнал и третият брат – Ангел. Внезапно засвистяват патрони, изстреляни от постепенно движеща се „ Лада “. В нея седят четирима маскирани мъже. Килърите стрелят с автомат „ Калашников “ и с револвер. От касата на обмен бюрото изчезва валута – долари и марки, оценени за тогавашни 4,5 млн. лева, към 100 000 настоящи лв..

Три месеца по-късно умира и 50-годишният сараф Вълко Челев. Той е атакуван към 19,50 часа на 11 декември до касата в чейнджбюро „ Скиптър” на бул. „ Руски” 96. Три попадения от патрони на револвер са открити в гърлото му при аутопсията. Осем милиона лв. (към 170 000 настоящи лева), са отмъкнати от касата му.

В разстрела на Челев криминалисти разчитат почерка на покушението в „ Типо” и нападението над чейнджбюро „ Каре”, което се намира също на бул. „ Руски”. Оттам към 13,40 часа на 17 август 1995 година двама маскирани отмъкват 2 милиона лв. във валута.

Никой от проверяващите не свърза убийствата с обир, станал на 16 ноември 1995 година сред селата Строево и Труд. Тогава въоръжени с „ Калашников” бандити отмъкват чували с 2 милиона лв., предопределени за пенсии.

Полицията по този начин и не схваща от кое място „ коматевските убийци “ са се снабдявали с автомати „ Калашников “.

Повече от половин година криминалистите на вятъра търсят защо да се захванат, с цел да разкрият кои са бандитите. Неочаквано на 12 май 1996 година се появява диря. В апартамент в кв. „ Кючук Париж “ в Пловдив е открит убит от упор с 4 патрона Георги Гаджев от град Раковски.

25-годишният мъж е обвързван с трафик на крадени коли и е разгласен за търсене през януари същата година поради влезнала в действие присъда за обир. Трупът му е открит в неделя на първия етаж в квартира на ул. „ Братя Бъкстон” № 95, завит в оцапан с кръв килим. Няколко дни по-рано съседка чува изстрели, само че мисли, че компанията, която купонясва в жилището, просто се забавлява.

Съмнение се прокрадва у комшиите една когато трупът стартира да мирише. Тогава те се сещат, че към този момент няколко дни не са виждали съквартиранта на Георги - Красимир Делипетров – Йозо. Полицаите са сигурни, че той е натиснал спусъка, само че на 14 май сутринта 21-годишният Делипетров е открит убит в дере край родопското село Лилково.

Убиецът е вързал за врата му и тротилова шашка, която е взривил. Криминалистите съумяват да разпознават членовете на бандата, която следят месец преди този момент. Двамата убити мъже са пропели пред полицията приживе, по тази причина са заплатили с живота си.

Полицаите са изумени, че тарторът – Христо Бекирски е студент в трети курс „ Българска лингвистика “. Той и останалите живи още четирима души от бандата са арестувани на 14 май 1996 година след убийството на двамата им приятели. При разпитите Бекирски мълчи, само че е упрекнат от съучастниците си като убиеца, разстрелял сарафите. Според психолози, той е интелигентен, образован и е роден водач.

Решава да се направи на вманиачен и твърди, че извънземни са му диктували да посегне на сарафите, единствено че номерът му не минава. След като се убеждава, че няма да го пуснат поради „ психическото му разстройство “, Христо взема решение да избяга от ареста.

Около 19.00 ч. на 30 август 1996 година той атакува със заострена дървена лъжица служителя на реда, разнасящ храна, като раздира лицето му. Негов сътрудник се притичва на помощ, само че лъжицата се забива в окото му. „ Дай ключовете от килиите, в случай че ти е благ животът “, стартира да крещи Бекирски, само че на виковете притичват още няколко надзиратели.

„ Ако стреляте, ще го убия!”, декларира Христо, само че раненият еднообразен съумява да избие „ оръжието “ от ръцете му и тарторът е вързан и откаран в полицията. Два дни по-късно Бекирски се оплаква от болки в стомаха и е признат в пловдивската Първа градска болница. Лекарите се съмняват за вътрешни разкъсвания и задържания е опериран. Той е открит мъртъв в 7,30 часа на 8 септември 1996 година в леглото му в здравното заведение.

Семейството му подава тъжба в Европейския съд по правата на индивида. През 2010 година магистратите в Страсбург осъждат България да заплати рекордните 80 000 евро обезщетение, плюс 11 000 евро за разходи по делото. Европейските магистрати са безапелационни, че при задържането на Бекирски са нарушени два члена на Европейската спогодба – правото на живот и възбраната за изтезания и нечовешко и унизително отнасяне.

Пред съда в Пловдив се изправят останалите от бандата - Костадин Танев, Йордан Урумов, Виолин Вачуров и Димитър Ковачев. Те са упрекнати в убийствата на сарафите от чейнджбюрата „ Типо” и „ Скиптър”. Прокурорът упорства за смъртни присъди за Танев и Ковачев, защото през 1998 година към момента наказването не е анулирано.

Съдът обаче взема решение друго. Общо 76 години затвор получават подсъдимите. Най-голямата присъда - 22 години, е наложена на Танев, Ковачев е наказан на 20 години, Урумов - на 18, Вачуров - на 16. Години откакто излежава присъдата си, Вачуров още веднъж е наказан, този път за търговия с цигари без бандерол.

Имали „ Калашников “, 50 кг тротил и куфари с патрони

Христо Бекирски е мозъкът на бандата

Босът на групата - Христо Бекирски, умира мистериозно в болница.

Христо Бекирски е „ мозъкът “ на бандата. Той е роден в Пловдив на 29 април 1972 година Завършва механотехникума в града с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, само че във втори курс се трансферира при българистите.

Майка му Катя е някогашна работничка в цех „ Елпром”, а бащата Петър е някогашен моряк от „ Океански риболов”. Семейството е заможно, Христо има личен автомобил. Иска обаче още пари, доста пари. Никой от околните му не допуска, че симпатичният юноша и невъзмутим палач.

Заедно с родителите си на същата улица живее Урумов, съученик на Бекирски от техникума. Приятелят им Танев пък е ученик на британската гимназия в града. Бандата е добре готова и може да й завидят професионални убийци.

В специфични тайници проверяващите откриват над 50 кг 400-грамови пресовки тротил с опция да вдигнат във въздуха цялостен квартал, куфари с патрони, автомати „ Калашников” с гилзоуловители, пушки помпи, револвери „ Макаров” със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и даже противотанков гранатомет. Останалите живи нарушители настояват, че арсеналът е дело на Бекирски. Полицията по този начин и не схваща от кое място убийците са се снабдявали с оръжия./БЛИЦ.бг