Кой е Мустафа Кемал Ататюрк
Мустафа Кемал Ататюрк е турски военачалник и политик, създател и пръв президент на Република Турция.
Ататюрк поставя завършек на отживялата Османска династия, просъществувала повече от 6 века, като я заменя с република и прави държавно управление, отразяващо волята на народа. През своя 15-годишен мандат, траял до гибелта му през 1938 година,
Ататюрк прокарва промени в политическата, обществената, правосъдната, икономическата и културната сфера без аналог в друга страна.
В активността си се управлява от правилата и основите на модерния европеизъм, заменя арабската книжовност с приспособена към особеностите на турския език латиница, вкарва като цяло модерната страна, не разрешава носенето на фереджета и фесове в публични здания и институции, открива равноправието на дамите и така нататък
Мустафа Кемал е роден в Солун на 12 марат 1881 година в турско семейство. Баща му е член на локалния орган за съблюдаване на общественния ред и публичната сигурност, в същото време е секретар на локални доброволни организации и търговец на строителна дървесина.
Съществува догадка, съгласно която майка му Зюбейде Ханъм е българо-мохамеданка. Според друга, тя произлиза от земеделско семейство от Лангаза, наоколо до Солун.
Според някои български откриватели Ататюрк има помашки генезис и е роден в село Голо бърдо. Той учи във военно учебно заведение в родния си град, а по-късно и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията против италианците в Либия през 1911 година и в Балканската война.
За малко е боен аташе в България и въпреки и зависещ на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува догадка, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на връзките сред нашите две страни.
През Първата международна война Мустафа Кемал е пълководец на дивизия против съюзническия корпус от австралийци и новозеландци. След това се бори в Кавказ и Сирия.
През май 1919 година оглавява националната гражданска война в Самсун, като провежда съпротивата против следвоенното скъсване на Турция и изключително против опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните покрайнини.
Победата над гърците през септември 1922 година разрешава на Мустафа Кемал да ревизира Севърския кротичък контракт от 1920 година посредством Лозанския контракт от 1923 година и да получи надзор върху Цариград.
На 23 април 1920 Мустафа Кемал образува краткотрайно държавно управление в Анкара. Неговият режим публично отстранява султанската власт през ноември 1922 година, а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент.
През март 1924 година президентът анулира обичайна религиозна институция - Халифата, което разрешава Турция да се трансформира в световна страна. През 1935 година
Мустафа Кемал приема презимето Ататюрк - „ татко на турците “.
Управлява до гибелта си през 1938 година.
Ататюрк поставя завършек на отживялата Османска династия, просъществувала повече от 6 века, като я заменя с република и прави държавно управление, отразяващо волята на народа. През своя 15-годишен мандат, траял до гибелта му през 1938 година,
Ататюрк прокарва промени в политическата, обществената, правосъдната, икономическата и културната сфера без аналог в друга страна.
В активността си се управлява от правилата и основите на модерния европеизъм, заменя арабската книжовност с приспособена към особеностите на турския език латиница, вкарва като цяло модерната страна, не разрешава носенето на фереджета и фесове в публични здания и институции, открива равноправието на дамите и така нататък
Мустафа Кемал е роден в Солун на 12 марат 1881 година в турско семейство. Баща му е член на локалния орган за съблюдаване на общественния ред и публичната сигурност, в същото време е секретар на локални доброволни организации и търговец на строителна дървесина.
Съществува догадка, съгласно която майка му Зюбейде Ханъм е българо-мохамеданка. Според друга, тя произлиза от земеделско семейство от Лангаза, наоколо до Солун.
Според някои български откриватели Ататюрк има помашки генезис и е роден в село Голо бърдо. Той учи във военно учебно заведение в родния си град, а по-късно и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията против италианците в Либия през 1911 година и в Балканската война.
За малко е боен аташе в България и въпреки и зависещ на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува догадка, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на връзките сред нашите две страни.
През Първата международна война Мустафа Кемал е пълководец на дивизия против съюзническия корпус от австралийци и новозеландци. След това се бори в Кавказ и Сирия.
През май 1919 година оглавява националната гражданска война в Самсун, като провежда съпротивата против следвоенното скъсване на Турция и изключително против опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните покрайнини.
Победата над гърците през септември 1922 година разрешава на Мустафа Кемал да ревизира Севърския кротичък контракт от 1920 година посредством Лозанския контракт от 1923 година и да получи надзор върху Цариград.
На 23 април 1920 Мустафа Кемал образува краткотрайно държавно управление в Анкара. Неговият режим публично отстранява султанската власт през ноември 1922 година, а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент.
През март 1924 година президентът анулира обичайна религиозна институция - Халифата, което разрешава Турция да се трансформира в световна страна. През 1935 година
Мустафа Кемал приема презимето Ататюрк - „ татко на турците “.
Управлява до гибелта си през 1938 година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ