Мустафа Чаушев е сред знаковите изпълнители в българската естрада. Творчеството

Мустафа Чаушев е измежду знаковите реализатори в българската сцена. Творчеството му е огърлица от шлагери, а негова запазена марка и визитна картичка са „ Ти си слънце алено “, „ Злато мое “, „ Черноока моя “ и доста други. 
Роден е на 10 април 1943 година в Шумен. Първата му театрална изява е на абитуриентския му бал през 1961 година В казармата в Смолян става диригент на хор и пее с оркестър. Там получава първите си предложения от БНР за звукозаписна активност. Работил е и с оркестър в „ Шумен “, до момента в който в казиното конкуренция им прави починалият към този момент Тодор Колев.

- Г-н Чаушев, с какво се занимавате през днешния ден и по какъв начин се чувствате в навечерието на своята 82-годишнина?
- В момента ме намирате а Бургас. Тече усилена подготовка за идния ми концерт в родния Шумен. Пея песни, предпочитам, трансформирам репертоар до последния миг, вълнувам св, тъй като това ще бъде един по-специален концерт. Концерт-изповед, ще има песни, диалози, мемоари и други изненади. Продължавам да се вълнувам преди всеки концерт и мисля, че в случай че това неспокойствие го няма, няма и смисъл да работи човек, да се занимава с това нещо.

Рожденият ми ден мина – 82 са си 82 години, усещат се. Ще се веселя да се забележим и прегърнем с всички другари и фенове в Шумен. Извън това, усещам се прелестно измежду своите другари, въпреки и към този момент малцина. Радвам се, че мога да се събера с тях и да пия кафе или пиво, да си заменяем. по няколко откровени думи за живота, за заобикалящата ни конюнктура. Семейството ми е с мен, то е моята друга наслада. Много е значимо човек да има тази поддръжка. Семейството е страшна мощ. Здрав съм, в кондиция съм, ходя пеш непрекъснато на дълги дистанции. Годините са доста, само че чувството ми за тях е като за доста, доста по-малко. Благодарен съм!

- Какво бихте поискали от положителните феи, които правят чудеса, в случай че ги срещнете в живота си?
- Да има съгласие и мир сред хората. Да живеят спокойни и щастливи. Да бъдат сигурни за фамилиите си и околните си. Да бъдат сигурни в утрешния ден. Щеше ми се да има повече доверие сред нас, да се поздравяваме по улиците, както е било едно време. Да мине една дребна самодива и с пръчицата си сред хората, пръскайки вълшебни искри, да промени целия свят. Уви…

- Какво научихте от живота за тези 82 години?
- Честно казано, 82 е в действителност доста сериозна цифра. Това е дълъг житейски път, изпълнен с възходи и падения, с уроци, които от време на време научаваме, от време на време пък не. Когато се замисля за душата обаче, тези години ми се костват изписани неправилно. Аз се усещам млад, изпълнен съм с сила. Още желая да работя, да създавам, да бъда потребен. Животът ми сервира доста блага – срещи с доста надарени и прелестни хора, от които научих доста, работихме дружно, подкрепяхме се и се почитаме и до през днешния ден. Какво по-хубаво от това! За страдание, в живота няма единствено хубаво и съм се сблъсквал с хора, които единствено са вземали от мен, били са неточни, лъгали са ме, огорчавали са ме. Научих се да си сортирам приятелите и да нямам доверие на ласкателите. Лицемерието постоянно ми е било непознато, по тази причина и започнах да го различавам, сблъсквайки се с сходни хора.

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на околните си какво желаете, или обичате изненадата?
- Е, че кой не обича дарове?! Ако ви кажа, че не се веселя, би било неистина. Обичам жестовете, направени от близки или непознати. За мен няма значение цената на един подарък. Важно е, че индивидът е помислил за теб, отделил е от времето и финансите си и те е зарадвал. Обичам и изненадите. Най-често брачната половинка ми и щерка ми ме изненадват с разнообразни неща като парфюм, хубаво сако, телефон. Късметлия
съм. Разбира се, в случай че нуждая се от несъмнено нещо, споделям им.

- Има ли нещо, за което съжалявате, че не сте създали в живота си?
- Не скърбя за нищо, тъй като животът ми беше едно огромно премеждие, за което всеки би мечтал. Моите фантазии се сбъднаха 100%. Благодарен съм на ориста, че съм работил с най-големите български композитори, създатели, делял съм сцена с най-големите български реализатори. Няма да не помни прекарванията, които изпитахме по време на концертите в Съветския съюз, Куба, Алжир, Тунис, Източна Германия, Чехия, Полша. Когато човек си направи една ретроспекция, като че ли всичко се е случило доста елементарно, обещано като подарък, само че в действителност това са ужасно доста старания, които човек дава от себе си, с цел да успее.

- Коя е най-милата преживелица от вашето детство?
- Аз бях едно доста щастливо дете. Бяхме огромно семейство – осемчленно. Децата бяхме цели шест и в действителност беше занимателно, тъй като постоянно се случваха смешни неща. Баща ми бе непоколебим, само че обективен, а майка ми – любяща и добра. Спомням си на връщане от игра с приятелите ми по какъв начин усещах мириса на прясно изпечена баница. До ден сегашен не съм ял някъде по-вкусна баница от тази на майка ми. Тя готвеше божествено. Правеше и страхотна саралия. Имам прелестни мемоари и с моите другари, с които по през целия ден играехме футбол, от време на време и с парцалени топки по най-разбитите и прашни улици, а след това прескачахме до прилежащия двор и беряхме череши. Бягахме с всичка мощ, с цел да не ни заловен. Филийките с олио, сол и червен пипер също са сладостен спомен. Но той беше споделен постоянно с моите другари. Тогава нямаше телефони, таблети и обществени мрежи и всичко беше доста същинско. Да, нямахме толкоз пари, както е през днешния ден, само че играехме на открито и бяхме обществени.

- Какво ви избавя в тежки и сложни моменти?
- Вярвам, че има мощ. Не сме сами в този свят. Не съм екзалтиран. Смятам, че човек постоянно би трябвало да има вяра в нещо, тъй като би изгубил себе си и пътя си.

- Богат човек ли сте?
- Богат съм на другари, на фенове, на хубави песни, които бяха написани за мен. Богат съм на концертите, които съм изнесъл, на цветя, награди, любов. Това е най-голямото благосъстояние – любов, пламъкът в очите на хората, които ме обичат и идват на концертите ми. Благодарен съм им. Това зарежда доста и те кара да се чувстваш вдъхновен. Смятам, че съм съумял, тъй като реализирах фантазията си. Успях да докосна хиляди сърца. Може да прозвучи нескромно, само че продадох милиони плочи, хиляди албуми, изнесох хиляди концерти в България и чужбина получих почитание, както от най-обикновените хора, по този начин и от най-големите. Щастлив съм със ориста си.

- Разкажете ни за щерка си Ажда, която върви по Вашите стъпки...
- Ажда е доста надарена. Тя пее, написа стихотворения, текстове на песни, публикации за уеб сайтове, скоро приключи и второто си обучение. „ Детска педагогика ”. Обича доста животните и децата, сензитивна е, оказва помощ на хората. Преди няколко години се занимаваше интензивно с щедрост, само че спря, тъй като преживяваше всичко доста надълбоко. Тя пее с мен от 10-годишна. Това беше най-голямата й фантазия. Пее на три езика – български, турски и британски. Гордея се с нея. Винаги съм я учил на акуратност и професионализъм. От неприятните хора тя сама се научи да се пази, само че аз и
майка постоянно и споделяме, че сме й поддръжка. Много е значимо детето ти да знае, че каквото и да се случи, ти си отсреща. Иска ми се да я науча да не изживява толкоз доста всяка обстановка, само че знаете, че всеки човек е друг.

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които считат, че тя съществува в изкуството,
само че не и в живота?
- Разбира се, че имам вяра, и доказателство за това е дългогодишният ми брак с моята брачна половинка Лейла. Още когато я видях за първи път, разбрах, че тя ще бъде моя жена. Разминахме се след това в годините, тъй като отпътувах за Съветския съюз, само че след 10 години я открих и се оженихме. Любовта е силата, която кара този свят да се върти. Пея цялостен живот за любовта. В днешно време виждам, че младите се опасяват да покажат възприятията си, бягат от връзки.
Източник: Уикенд