Мухарем Сюлейманоглу: Наим издъхна в ръцете ми
Мухарем Сюлейманоглу показа пред " България през днешния ден " последните си мемоари от умрелия собствен именит брат Наим.
Добър вечер, господин Сюлейманоглу. Дълбоки съболезнования на вас, на цялото ви семейство и изключително на майка ви - госпожа Хатидже. Благодарим, че в този тежък за вас миг отделихте време, с цел да отговорите на въпросите ни. Грижехте се за брат си Наим в болничното заведение. Вие ли бяхте най-близкият човек на Наим в последните дни от живота му?
- Да, бях непрестанно до него, откогато го хоспитализираха през септември. Но ние постоянно сме били доста близки, освен откогато се разболя. От най-ранното ни детство, по време на дейната му спортна кариера, та до самата му гибел. Бяхме доста свързани един с различен.
Той ви е батко?
- Да, само че сме с дребна разлика, 2 години.
Изпращат Наим Сюлейманоглу с държавни почести
Утре ще бъде погребението му
Съществува мнение, че на тежкоатлетите са давани анаболи, без да им бъдат разяснени следствията. Смятате ли, че чернодробното заболяване на Наим може да се дължи на това?
- Не знам за такова нещо. Само едно ще кажа: брат ми беше двайсет и недостатък години на върха. Как може да се задържи толкоз доста време, в случай че фактически са му давали химия?! Наистина нямам визия, не сме разговаряли в никакъв случай на тематика допинг или някакви други съставки. Хайде да сменим тематиката. В момента подобен диалог е прекомерно мъчителен.
Кога Наим се ориентира към тежката атлетика?
- Много рано, стартира да тренира още на девет години.
Професионално?
- По това време любителски, несъмнено. В Момчилград имаше подобен състезателен кръжок. А през юношеските си години стартира и професионално.
Заедно ли заминахте за Турция?
- Не, той отпътува през 1986 година. По време на международната купа в Мелбърн. А нас ни изселиха след сеулската олимпиада. През 1988-а. Тогава Наим към този момент се състезаваше за Турция.
Обиден ли сте на България за това?
- Глупости! Тази политика на насилствена промяна на имената, на принудително изселване беше работа на тогавашния режим. На Тодор Живков, да речем, на комунистите... Не на народа. Не сме афектирани, ние обичаме България, там сме родени.
Светът се сбогува с Наим Сюлейманоглу
Погребението на олимпийския първенец е през днешния ден
И в младините си ли бяхте непрестанно до брат си?
- Невинаги, откакто отидохме в Турция, аз се ожених. Наим през първите 15 години откакто отпътува, живееше и тренираше в Анкара. Докато не престана да се занимава интензивно със спорта. След това и той пристигна в Истанбул.
Как се разви животът му, откакто приключи спортната си кариера?
- Продължи да се занимава с тежка атлетика. Може би знаете, беше заместник-председател на интернационалната федерация по повдигане на тежести. Във връзка с това доста пътуваше. Известно време заемаше пост и в турската федерация. Целият му живот мина под знака на тежката атлетика.
Наим признава, че в никакъв случай не се е женил, само че има четири деца...
- Ама те са законни, носят неговото име, бяха на погребението.
През 2014 година Наим е споделил пред турско издание, че дълго време не е обявявал обществено за съществуването им. Заради обществен напън ли?
- Не, не, няма такова нещо! В огромните градове доста хора живеят по този начин, без формален брак, и имат деца. Дъщерите на Наим не са някакво изключение. Всъщност три от тях живеят в Турция с майка си, четвъртата е от друга майка, в чужбина. Но не е имало напън, никой само че го е подлагал на критика или гледал изкривено за това. Не зная, може би не е желал да им предизвиква стеснение или стрес. Той не обичаше доста да се демонстрира. Странеше от публичността. Възможно е да е имал и съответни терзания, че няма брак с майката. Но не ми се е оплакал от някакви отрицателни реакции. Че някой го е обидил или по този начин нататък.
Докато Наим беше болен, по-късно и на погребението пристигнаха доста представители на турската страна. В същото време България като че ли не помни героя, който й донесе международна популярност. Разочаровахте ли ви това неуважение?
- Не мога да кажа, че сме били подценени. Получихме телефонни позвънявания от цяла България. С нас се свързаха кметове на доста български общини. Спортисти. Говоря за последния месец и половина откогато Наим постъпи в болничното заведение. На самото заравяне пристигнаха двама български дипломати. Те участваха и показаха съболезнования от името на българската страна.
В Истанбул към този момент нарекоха огромен бул. на името на брат ви. Очаквате ли сходно нещо да се случи и в България?
- За очакване не знам. Но концепцията е хубава. Не е наложително да са улици, булеварди и площади. Може да се кръсти на негово име спортна зала. По-конкретно: в Момчилград се строи доста огромен и прекрасен състезателен комплекс. Би ни зарадвало, в случай че общината го назова " Наим Сюлейманоглу ". Когато стане подготвен, де, той към момента е в градеж. И други спортни бази в България също. Но Момчилградско е нашият роден край.
Скръбна новина: Наим Сюлейманоглу умря
Олимпийският и международен първенец по повдигане на тежести не съумя да се пребори за живота си
Доста сте осведомен за строителните обекти в Момчилград. Често ли идвате?
- О, да, доста постоянно, от време на време и по 5-6 пъти в годината. Имам другари в цяла България.
А брат ви?
- Той пък още повече! По времето, когато беше в интернационалната федерация по повдигане на тежести. Не единствено по радостни мотиви, в последните години тежката атлетика претърпя тежки загуби. Отидоха си доста младежи. Тази година се разделихме и с Иван Абаджиев, треньора на Наим. На погребението му брат ми пристигна за финален път в България. А аз не преставам да пристигам.
Добър вечер, господин Сюлейманоглу. Дълбоки съболезнования на вас, на цялото ви семейство и изключително на майка ви - госпожа Хатидже. Благодарим, че в този тежък за вас миг отделихте време, с цел да отговорите на въпросите ни. Грижехте се за брат си Наим в болничното заведение. Вие ли бяхте най-близкият човек на Наим в последните дни от живота му?
- Да, бях непрестанно до него, откогато го хоспитализираха през септември. Но ние постоянно сме били доста близки, освен откогато се разболя. От най-ранното ни детство, по време на дейната му спортна кариера, та до самата му гибел. Бяхме доста свързани един с различен.
Той ви е батко?
- Да, само че сме с дребна разлика, 2 години.
Изпращат Наим Сюлейманоглу с държавни почести
Утре ще бъде погребението му
Съществува мнение, че на тежкоатлетите са давани анаболи, без да им бъдат разяснени следствията. Смятате ли, че чернодробното заболяване на Наим може да се дължи на това?
- Не знам за такова нещо. Само едно ще кажа: брат ми беше двайсет и недостатък години на върха. Как може да се задържи толкоз доста време, в случай че фактически са му давали химия?! Наистина нямам визия, не сме разговаряли в никакъв случай на тематика допинг или някакви други съставки. Хайде да сменим тематиката. В момента подобен диалог е прекомерно мъчителен.
Кога Наим се ориентира към тежката атлетика?
- Много рано, стартира да тренира още на девет години.
Професионално?
- По това време любителски, несъмнено. В Момчилград имаше подобен състезателен кръжок. А през юношеските си години стартира и професионално.
Заедно ли заминахте за Турция?
- Не, той отпътува през 1986 година. По време на международната купа в Мелбърн. А нас ни изселиха след сеулската олимпиада. През 1988-а. Тогава Наим към този момент се състезаваше за Турция.
Обиден ли сте на България за това?
- Глупости! Тази политика на насилствена промяна на имената, на принудително изселване беше работа на тогавашния режим. На Тодор Живков, да речем, на комунистите... Не на народа. Не сме афектирани, ние обичаме България, там сме родени.
Светът се сбогува с Наим Сюлейманоглу
Погребението на олимпийския първенец е през днешния ден
И в младините си ли бяхте непрестанно до брат си?
- Невинаги, откакто отидохме в Турция, аз се ожених. Наим през първите 15 години откакто отпътува, живееше и тренираше в Анкара. Докато не престана да се занимава интензивно със спорта. След това и той пристигна в Истанбул.
Как се разви животът му, откакто приключи спортната си кариера?
- Продължи да се занимава с тежка атлетика. Може би знаете, беше заместник-председател на интернационалната федерация по повдигане на тежести. Във връзка с това доста пътуваше. Известно време заемаше пост и в турската федерация. Целият му живот мина под знака на тежката атлетика.
Наим признава, че в никакъв случай не се е женил, само че има четири деца...
- Ама те са законни, носят неговото име, бяха на погребението.
През 2014 година Наим е споделил пред турско издание, че дълго време не е обявявал обществено за съществуването им. Заради обществен напън ли?
- Не, не, няма такова нещо! В огромните градове доста хора живеят по този начин, без формален брак, и имат деца. Дъщерите на Наим не са някакво изключение. Всъщност три от тях живеят в Турция с майка си, четвъртата е от друга майка, в чужбина. Но не е имало напън, никой само че го е подлагал на критика или гледал изкривено за това. Не зная, може би не е желал да им предизвиква стеснение или стрес. Той не обичаше доста да се демонстрира. Странеше от публичността. Възможно е да е имал и съответни терзания, че няма брак с майката. Но не ми се е оплакал от някакви отрицателни реакции. Че някой го е обидил или по този начин нататък.
Докато Наим беше болен, по-късно и на погребението пристигнаха доста представители на турската страна. В същото време България като че ли не помни героя, който й донесе международна популярност. Разочаровахте ли ви това неуважение?
- Не мога да кажа, че сме били подценени. Получихме телефонни позвънявания от цяла България. С нас се свързаха кметове на доста български общини. Спортисти. Говоря за последния месец и половина откогато Наим постъпи в болничното заведение. На самото заравяне пристигнаха двама български дипломати. Те участваха и показаха съболезнования от името на българската страна.
В Истанбул към този момент нарекоха огромен бул. на името на брат ви. Очаквате ли сходно нещо да се случи и в България?
- За очакване не знам. Но концепцията е хубава. Не е наложително да са улици, булеварди и площади. Може да се кръсти на негово име спортна зала. По-конкретно: в Момчилград се строи доста огромен и прекрасен състезателен комплекс. Би ни зарадвало, в случай че общината го назова " Наим Сюлейманоглу ". Когато стане подготвен, де, той към момента е в градеж. И други спортни бази в България също. Но Момчилградско е нашият роден край.
Скръбна новина: Наим Сюлейманоглу умря
Олимпийският и международен първенец по повдигане на тежести не съумя да се пребори за живота си
Доста сте осведомен за строителните обекти в Момчилград. Често ли идвате?
- О, да, доста постоянно, от време на време и по 5-6 пъти в годината. Имам другари в цяла България.
А брат ви?
- Той пък още повече! По времето, когато беше в интернационалната федерация по повдигане на тежести. Не единствено по радостни мотиви, в последните години тежката атлетика претърпя тежки загуби. Отидоха си доста младежи. Тази година се разделихме и с Иван Абаджиев, треньора на Наим. На погребението му брат ми пристигна за финален път в България. А аз не преставам да пристигам.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ