Защо африканците унизиха Макрон?
Мрежата беше обиколена от фрагменти, в които поданици на Алжир карат да се уплаши и избяга не какъв да е, а самият президент на Франция. Защо Еманюел Макрон отиде в тази някогашна френска колония в Африка, какво изиска от алжирското управление и за какво локалното население го одобри толкоз нелюбезно?
Шест месеца след въвеждането на антируските наказания от Запада за всички стана ясно, че те донесоха на самия Запад всъщност единствено проблеми. Покачващи се цени на силата, падащ витален стандарт, ужасни вероятности за деиндустриализация - и загуба на национално достолепие.
Нещо повече, тази загуба се показва освен във обстоятелството, че европейците са принудени да се откажат от своите национални ползи и облаги от предпочитание да угодят на Съединени американски щати – в този момент те са принудени да угодят на водачите на разрастващите се страни с вярата, че те ще подмятат малко въглеводороди на запад. Наскоро самият президент на Съединени американски щати Джо Байдън отлетя за Саудитска Арабия с тази цел, в действителност, с цел да се поклони на локалния престолонаследник принц Мохамед бин Салман, който самият Байдън преди време даде обещание да изолира. Макрон също отиде да се поклони - въпреки и не толкоз, колкото Байдън. В края на август той прекоси Средиземно море и дойде на тридневно посещаване в Алжир.
Посещението се състоя единствено няколко месеца откакто страната означи 60-годишнината от успеха във войната за самостоятелност против Франция. Обикновено за толкоз време колониите и някогашните майчини страни към този момент са нормализирали връзките - обаче има доста неразрешени проблеми сред Париж и Алжир, свързани с френските военни закононарушения по време на Войната за самостоятелност на Алжир. Кланетата на локалните поданици, вредите от нуклеарните опити във Френска Сахара - всичко това французите отхвърлиха да го признаят и компенсират. Отчасти тъй като не всички французи считат тези претенции за обективни и просто не желаят да се връщат към интервала на войната, която погреба френската велика мощ.
Изглежда, че откакто Еманюел Макрон, първият френски президент, роден след края на войната в Алжир, пристигна на власт, обстановката можеше да се промени. Макрон се опита да откри контакт с Алжир. Той призна случаите за изтезания на алжирски бойци от френски бойци, разсекрети архивни данни.
Но президентът на Франция не продължи по този път. Той отхвърли да се извини публично за всички закононарушения на колонизаторите против алжирското население, което разочарова доста алжирци.
А през 2021 година той като цяло приказва за обстоятелството, че алжирците като нация не са съществували преди началото на френската окупация, като в същото време упрекна сегашните управляващи на африканската страна в „ подстрекателство на ненавист към Франция “. В отговор Алжир отдръпна посланика и забрани на френски военни самолети да употребяват въздушното му пространство за доставяне на френската формация в Мали.
Вътрешните проблеми също изострят спора сред страните. Френските управляващи не харесаха желанието на алжирските си сътрудници да отстранен наложителното проучване на френски език в учебните заведения. Те също по този начин харесаха отхвърли на алжирските управляващи да одобряват назад техни жители, които съдът депортира от Франция, заради което Макрон понижи на половина броя на визите, издавани на алжирци през 2021 година
През лятото на 2022 година обаче Париж реши да замени гордостта за целенасоченост. След петролните и газови игри с Русия, цената на алжирските въглеводороди (а Алжир е най-големият производител на газ в Африка) се усили фрапантно. Освен това французите изрично не харесаха дейната работа на алжирските управляващи за възстановяване на връзките с трети страни. Италия (европейският съперник на Франция за надзор над Средиземно море), Турция и Китай (чиито вложители са дейни на африканския континент). И, несъмнено, с Русия, с която Алжир скоро ще организира военни учения.
Ето за какво Еманюел Макрон отиде да се поклони на алжирския си сътрудник Абделмаджид Тебун. Той отиде да реши проблемите от предишното, с цел да има бъдеще Франция в Алжир. „ Ние не избрахме или планирахме предишното, а го наследихме “, изясни самият Макрон.
В Елисейския замък направиха всичко, с цел да подсигуряват, че шефът им няма да наподобява като бедняк по време на това посещаване. Френските чиновници настрана споделиха, че Макрон няма да търси газ. И изключително няма да се извинява за предишното (което, съгласно президента на Франция, „ от време на време ни пречи да гледаме в бъдещето “).
Така управляващите на двете страни взеха решение да основат взаимна комисия, в границите на която историци от двете страни взаимно да проверяват събития от мъчителното взаимно минало. Сред тях са последствията от френските нуклеарни опити в алжирската Сахара, погребението на мъртвите бойци от съпротивата и други събития по време на войната за самостоятелност на Алжир. „ Имам потребност от истина и самопризнание, а не от смирение “, изясни френският водач.
Освен това въпросът с визите беше отчасти решен. В резултат на срещата беше оповестено, че 8000 алжирски студенти ще отидат да учат във френски университети (където към този момент учат 30 000 алжирци).
В Париж очевидно се надяваха, че против такива алегорични „ мъниста “ ще получат опция да влязат в алжирския петролен и газов бранш или да получат отстъпка при доставките на газ от африканска страна.
Да, двете страни подписаха алегорична декларация за възобновяване на връзките. „ Алжир и Франция, въз основа на изключителните човешки връзки, които ги сплотяват, и решимостта им да укрепят другарството си и да консолидират достиженията си в региона на съдействието и партньорството, имат намерение да възобновят уговорката си да включат връзките си в динамична конструкция на непрекъснато и съразмерно задълбочаване на техните исторически връзки и интензивността на тяхното съдействие “, се споделя в документа. Но не се споделя нищо за нови петролни и газови контракти за френски компании или отстъпки за френските консуматори.
Да, Абделмаджид Тебун не напомни антиалжирските изказвания на Макрон и направи похвали на френския си сътрудник. Според президента на Алжир визитата е била „ страхотна, сполучлива, позволявайки ни да следваме пътя на доближаването, което не би било допустимо без личността на Еманюел Макрон “.
Обикновените алжирци обаче припомниха тези думи на Макрон. По улиците на град Оран Макрон се дърпаше от защитата към локалните, искаше да приказва с тълпата - само че спря на половината път и се втурна в колата, тъй като чу единствено обиди от алжирците. Възрастните поданици на страната още помнят френската колонизация, те изискват от някогашната метрополия освен опрощение, само че и компенсации за нарушавания на човешките права.
И целият въпрос в този момент е дали тези унижения на Макрон са били обезщетени от някакви подмолни покупко-продажби с алжирските управляващи. Ако нямаше такива покупко-продажби, то искания към непостоянния Макрон ще има освен от алжирците, само че и от французите.
Така водачът на френските социалисти Оливие Форе напомни, че в началото Макрон назова френския колониализъм „ закононарушение против човечеството “, а по-късно оспори съществуването на Алжир като нация. „ Лекотата, с която той третира този въпрос, е обидна за мъчителната историческа памет “, сподели политикът. А лекотата и постоянната промяна на позиции по въпроси от националната история надали е качество, присъщо на водач на Европейския съюз, за какъвто се счита Еманюел Макрон.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Шест месеца след въвеждането на антируските наказания от Запада за всички стана ясно, че те донесоха на самия Запад всъщност единствено проблеми. Покачващи се цени на силата, падащ витален стандарт, ужасни вероятности за деиндустриализация - и загуба на национално достолепие.
Нещо повече, тази загуба се показва освен във обстоятелството, че европейците са принудени да се откажат от своите национални ползи и облаги от предпочитание да угодят на Съединени американски щати – в този момент те са принудени да угодят на водачите на разрастващите се страни с вярата, че те ще подмятат малко въглеводороди на запад. Наскоро самият президент на Съединени американски щати Джо Байдън отлетя за Саудитска Арабия с тази цел, в действителност, с цел да се поклони на локалния престолонаследник принц Мохамед бин Салман, който самият Байдън преди време даде обещание да изолира. Макрон също отиде да се поклони - въпреки и не толкоз, колкото Байдън. В края на август той прекоси Средиземно море и дойде на тридневно посещаване в Алжир.
Посещението се състоя единствено няколко месеца откакто страната означи 60-годишнината от успеха във войната за самостоятелност против Франция. Обикновено за толкоз време колониите и някогашните майчини страни към този момент са нормализирали връзките - обаче има доста неразрешени проблеми сред Париж и Алжир, свързани с френските военни закононарушения по време на Войната за самостоятелност на Алжир. Кланетата на локалните поданици, вредите от нуклеарните опити във Френска Сахара - всичко това французите отхвърлиха да го признаят и компенсират. Отчасти тъй като не всички французи считат тези претенции за обективни и просто не желаят да се връщат към интервала на войната, която погреба френската велика мощ.
Изглежда, че откакто Еманюел Макрон, първият френски президент, роден след края на войната в Алжир, пристигна на власт, обстановката можеше да се промени. Макрон се опита да откри контакт с Алжир. Той призна случаите за изтезания на алжирски бойци от френски бойци, разсекрети архивни данни.
Но президентът на Франция не продължи по този път. Той отхвърли да се извини публично за всички закононарушения на колонизаторите против алжирското население, което разочарова доста алжирци.
А през 2021 година той като цяло приказва за обстоятелството, че алжирците като нация не са съществували преди началото на френската окупация, като в същото време упрекна сегашните управляващи на африканската страна в „ подстрекателство на ненавист към Франция “. В отговор Алжир отдръпна посланика и забрани на френски военни самолети да употребяват въздушното му пространство за доставяне на френската формация в Мали.
Вътрешните проблеми също изострят спора сред страните. Френските управляващи не харесаха желанието на алжирските си сътрудници да отстранен наложителното проучване на френски език в учебните заведения. Те също по този начин харесаха отхвърли на алжирските управляващи да одобряват назад техни жители, които съдът депортира от Франция, заради което Макрон понижи на половина броя на визите, издавани на алжирци през 2021 година
През лятото на 2022 година обаче Париж реши да замени гордостта за целенасоченост. След петролните и газови игри с Русия, цената на алжирските въглеводороди (а Алжир е най-големият производител на газ в Африка) се усили фрапантно. Освен това французите изрично не харесаха дейната работа на алжирските управляващи за възстановяване на връзките с трети страни. Италия (европейският съперник на Франция за надзор над Средиземно море), Турция и Китай (чиито вложители са дейни на африканския континент). И, несъмнено, с Русия, с която Алжир скоро ще организира военни учения.
Ето за какво Еманюел Макрон отиде да се поклони на алжирския си сътрудник Абделмаджид Тебун. Той отиде да реши проблемите от предишното, с цел да има бъдеще Франция в Алжир. „ Ние не избрахме или планирахме предишното, а го наследихме “, изясни самият Макрон.
В Елисейския замък направиха всичко, с цел да подсигуряват, че шефът им няма да наподобява като бедняк по време на това посещаване. Френските чиновници настрана споделиха, че Макрон няма да търси газ. И изключително няма да се извинява за предишното (което, съгласно президента на Франция, „ от време на време ни пречи да гледаме в бъдещето “).
Така управляващите на двете страни взеха решение да основат взаимна комисия, в границите на която историци от двете страни взаимно да проверяват събития от мъчителното взаимно минало. Сред тях са последствията от френските нуклеарни опити в алжирската Сахара, погребението на мъртвите бойци от съпротивата и други събития по време на войната за самостоятелност на Алжир. „ Имам потребност от истина и самопризнание, а не от смирение “, изясни френският водач.
Освен това въпросът с визите беше отчасти решен. В резултат на срещата беше оповестено, че 8000 алжирски студенти ще отидат да учат във френски университети (където към този момент учат 30 000 алжирци).
В Париж очевидно се надяваха, че против такива алегорични „ мъниста “ ще получат опция да влязат в алжирския петролен и газов бранш или да получат отстъпка при доставките на газ от африканска страна.
Да, двете страни подписаха алегорична декларация за възобновяване на връзките. „ Алжир и Франция, въз основа на изключителните човешки връзки, които ги сплотяват, и решимостта им да укрепят другарството си и да консолидират достиженията си в региона на съдействието и партньорството, имат намерение да възобновят уговорката си да включат връзките си в динамична конструкция на непрекъснато и съразмерно задълбочаване на техните исторически връзки и интензивността на тяхното съдействие “, се споделя в документа. Но не се споделя нищо за нови петролни и газови контракти за френски компании или отстъпки за френските консуматори.
Да, Абделмаджид Тебун не напомни антиалжирските изказвания на Макрон и направи похвали на френския си сътрудник. Според президента на Алжир визитата е била „ страхотна, сполучлива, позволявайки ни да следваме пътя на доближаването, което не би било допустимо без личността на Еманюел Макрон “.
Обикновените алжирци обаче припомниха тези думи на Макрон. По улиците на град Оран Макрон се дърпаше от защитата към локалните, искаше да приказва с тълпата - само че спря на половината път и се втурна в колата, тъй като чу единствено обиди от алжирците. Възрастните поданици на страната още помнят френската колонизация, те изискват от някогашната метрополия освен опрощение, само че и компенсации за нарушавания на човешките права.
И целият въпрос в този момент е дали тези унижения на Макрон са били обезщетени от някакви подмолни покупко-продажби с алжирските управляващи. Ако нямаше такива покупко-продажби, то искания към непостоянния Макрон ще има освен от алжирците, само че и от французите.
Така водачът на френските социалисти Оливие Форе напомни, че в началото Макрон назова френския колониализъм „ закононарушение против човечеството “, а по-късно оспори съществуването на Алжир като нация. „ Лекотата, с която той третира този въпрос, е обидна за мъчителната историческа памет “, сподели политикът. А лекотата и постоянната промяна на позиции по въпроси от националната история надали е качество, присъщо на водач на Европейския съюз, за какъвто се счита Еманюел Макрон.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ