Рибари по Дунава тръгнаха за сом на кльонк, таранката изчезна съвсем
Мрежари извадиха малък карагьоз край Тутракан
Забраната за улов по Дунав падна и риболовците накацаха по крайбрежията, а други извадиха моторните лодки да хващат сом на кльонк, написа Жанета Йорданова за.
Екземплярите не са като едно време и тежат по 4-5 кг, само че и това е добре при наклонността за понижаване на рибата в реката. Тъй като водите дълготрайно време са ниски, въдичарите мъчно могат да заловен сом от брега. Рибата отива на дълбокото – по фарватера (плавателния път), по тази причина и на относително добър улов от сом се радват тези с моторните лодки.
„ Като тръгнат от устието на Янтра и се пускат по фарватера десетина километра. Приятели ми се похвалиха, че край остров Люляка са хванали хубави сомчета на кльонк “, описа пред „ Телеграф “ русенският рибар Георги Георгиев.
През втората половина на юни вървят всички типове риби. Може да се хване с изключение на сом също и шаран, бяла риба, мряна, амур, толстолоб, морунаж. Дунавската скумрия или карагьозът все по-трудно се улавя, тъй като тя към този момент съвсем се е върнала в морето. Тази риба навлиза през пролетта от Черно море в реката, с цел да хвърли хайвера си, и след това се връща назад. Тази година риболовците не се хвалят с добър улов на карагьоз. Дунавската скумрия в предишното се е хващала на чепаре, само че в този момент – най-вече на мрежа, и то през нощта, тъй като по ярко вижда мрежата и я заобикаля. Мрежари от региона на Тутракан са се похвалили с неголямо количество уловен малък карагьоз с дължина 15-20 сантиметра.
Преди построяването на хидровъзлите „ Железни врата 1 “ и „ Железни врата 2 “ дунавската скумрия е стигала до междинното течение на реката, само че в този момент отива най-вече до региона на Видин. И това става, в случай че равнището на водата е най-малко 400 сантиметра по отношение на условната кота нула, с цел да може карагьозът да откри подобаващи места да хвърли хайвера си. Дългогодишни рибари си спомнят, че преди две-три десетилетия в региона на Тутракан и Силистра с мрежи са хващали тонове карагьоз, и то екземпляри с дължина до 40 сантиметра.
„ Климатът доста се промени и това оказва въздействие на живота в реката. Така наречените черешови води, каквито имахме всяка пролет, през последните десетина години не се следят. А пълноводието пролетно време е доста значимо, тъй като тогава рибата хвърля хайвера си. Високите води заливат островите и крайбрежията и рибата търси тези места, където хайверът полепва по шубраци и тревички, а след това при избрана температура се излюпва “, изясни Георгиев.
Стрес
Когато водите са ниски и няма нужните условия, рибата се стресира и не изхвърля хайвера си, а го капсулира в тялото си. Тази е повода рибните запаси в Дунав да понижават, а в живарниците да има все по-малко улов.
Според Георгиев, който дълги години оглавяваше Агенцията за изследване и поддържане на рекаДунав, в случай че климатът не се промени и не стартират повече превалявания във водосборната област на реката, наклонността за намаляването на рибата ще се задълбочи. Топящият се сняг от Алпите, който е главният източник за подхранването на басейна на Дунав през пролетта, през последните години е задоволителен едвам за постигане на междинни водни стоежи, само че не и на високи, каквито са нужни за положителното размножаване на рибата.
Но и тази наклонност не обезкуражава и не отхвърля въдичарите от заниманието им. От брега се хваща най-вече морунаж. Понякога се лъжат на стръвта и неголеми шаранчета.
„ Сега се задават горещини и риболовът ще става все по-слаб. При високи температури рибата се крие по дълбоките места. Истинският рибарски сезон по Дунав настава в средата на август и продължава до ноември. Тогава рибата става дейна, стартира да се храни повече и да натрупва тлъстини, с цел да се приготви за зимата “, споделя Георгиев.
Таранката съвсем я няма
"Най-масовата риба преди години в Дунав – таранката, към този момент съвсем я няма. Преди години хвърляш въдицата и вадиш таранка, друга риба от нея до стръвта не можеше да се добере ", спомня си рибарят.
Сабицата, която също хващали доста през пролетта, и тя изчезнала. Намалял и уловът на толстолоб. Преди 15 години рибари вадели по 100-150 кг толстолоб дневно, а в този момент доста рядко се случвало някой от мрежарите да се похвали с няколко екземпляра от по 3-5 кг.
Забраната за улов по Дунав падна и риболовците накацаха по крайбрежията, а други извадиха моторните лодки да хващат сом на кльонк, написа Жанета Йорданова за.
Екземплярите не са като едно време и тежат по 4-5 кг, само че и това е добре при наклонността за понижаване на рибата в реката. Тъй като водите дълготрайно време са ниски, въдичарите мъчно могат да заловен сом от брега. Рибата отива на дълбокото – по фарватера (плавателния път), по тази причина и на относително добър улов от сом се радват тези с моторните лодки.
„ Като тръгнат от устието на Янтра и се пускат по фарватера десетина километра. Приятели ми се похвалиха, че край остров Люляка са хванали хубави сомчета на кльонк “, описа пред „ Телеграф “ русенският рибар Георги Георгиев.
През втората половина на юни вървят всички типове риби. Може да се хване с изключение на сом също и шаран, бяла риба, мряна, амур, толстолоб, морунаж. Дунавската скумрия или карагьозът все по-трудно се улавя, тъй като тя към този момент съвсем се е върнала в морето. Тази риба навлиза през пролетта от Черно море в реката, с цел да хвърли хайвера си, и след това се връща назад. Тази година риболовците не се хвалят с добър улов на карагьоз. Дунавската скумрия в предишното се е хващала на чепаре, само че в този момент – най-вече на мрежа, и то през нощта, тъй като по ярко вижда мрежата и я заобикаля. Мрежари от региона на Тутракан са се похвалили с неголямо количество уловен малък карагьоз с дължина 15-20 сантиметра.
Преди построяването на хидровъзлите „ Железни врата 1 “ и „ Железни врата 2 “ дунавската скумрия е стигала до междинното течение на реката, само че в този момент отива най-вече до региона на Видин. И това става, в случай че равнището на водата е най-малко 400 сантиметра по отношение на условната кота нула, с цел да може карагьозът да откри подобаващи места да хвърли хайвера си. Дългогодишни рибари си спомнят, че преди две-три десетилетия в региона на Тутракан и Силистра с мрежи са хващали тонове карагьоз, и то екземпляри с дължина до 40 сантиметра.
„ Климатът доста се промени и това оказва въздействие на живота в реката. Така наречените черешови води, каквито имахме всяка пролет, през последните десетина години не се следят. А пълноводието пролетно време е доста значимо, тъй като тогава рибата хвърля хайвера си. Високите води заливат островите и крайбрежията и рибата търси тези места, където хайверът полепва по шубраци и тревички, а след това при избрана температура се излюпва “, изясни Георгиев.
Стрес
Когато водите са ниски и няма нужните условия, рибата се стресира и не изхвърля хайвера си, а го капсулира в тялото си. Тази е повода рибните запаси в Дунав да понижават, а в живарниците да има все по-малко улов.
Според Георгиев, който дълги години оглавяваше Агенцията за изследване и поддържане на рекаДунав, в случай че климатът не се промени и не стартират повече превалявания във водосборната област на реката, наклонността за намаляването на рибата ще се задълбочи. Топящият се сняг от Алпите, който е главният източник за подхранването на басейна на Дунав през пролетта, през последните години е задоволителен едвам за постигане на междинни водни стоежи, само че не и на високи, каквито са нужни за положителното размножаване на рибата.
Но и тази наклонност не обезкуражава и не отхвърля въдичарите от заниманието им. От брега се хваща най-вече морунаж. Понякога се лъжат на стръвта и неголеми шаранчета.
„ Сега се задават горещини и риболовът ще става все по-слаб. При високи температури рибата се крие по дълбоките места. Истинският рибарски сезон по Дунав настава в средата на август и продължава до ноември. Тогава рибата става дейна, стартира да се храни повече и да натрупва тлъстини, с цел да се приготви за зимата “, споделя Георгиев.
Таранката съвсем я няма
"Най-масовата риба преди години в Дунав – таранката, към този момент съвсем я няма. Преди години хвърляш въдицата и вадиш таранка, друга риба от нея до стръвта не можеше да се добере ", спомня си рибарят.
Сабицата, която също хващали доста през пролетта, и тя изчезнала. Намалял и уловът на толстолоб. Преди 15 години рибари вадели по 100-150 кг толстолоб дневно, а в този момент доста рядко се случвало някой от мрежарите да се похвали с няколко екземпляра от по 3-5 кг.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ