Подземните тайни на Москва
Мрежа от тунели и бункери оплита Москва подземен още от Средновековието. Подземният град непрекъснато се уголемява, изключително по времето на Съветския съюз. Не е загадка, че голям брой тунели от метрото водят към Кремъл, а по неофициални данни под съветската столица съществуват сред 5000 и 8000 бомбоубежища. Едно от най-известните е " Бункер 42 ", строен по заповед на Сталин за висшето руско управление, а в този момент трансфорат в музей на студената война.
Тази постройка, ситуирана тъкмо до църквата на българското подворие в региона на Таганка в Москва, единствено наподобява на постройка. В нея няма жилищни пространства. Малките прозорци не са прозорци, а отвори на вентилационни шахти. По руско време на къщата висяла табела военна библиотека, само че в действителност това бил входът към едно от най-секретните подземни уреди в града.
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Именно по предписание на Сталин постройката на повърхността на земята е издигната като маскировъчно оборудване през 1950 година. Превърната е в помещение за наземното съоръжение, с цел да бъде основан под нея команден пункт на стратегическата нуклеарна авиация при положение на трета международна нуклеарна война.
18 етажа подземен, 65 м дълбочина и 7000 кв. м повърхност - това е така наречен Бункер 42. Според първичния проект той е трябвало да бъде леговище за висшето руско управление при положение на нуклеарно нахлуване. За Сталин е бил очакван обособен кабинет, само че след гибелта му през 1953 година и в най-напрегнатите години на Студената война, проектите се трансформират.
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Именно тук се е обсъждало и е трябвало да се взима решение за нанасяне на нуклеарен удар.
© фотография: Българска телеграфна агенция / АРХИВ
Командният център носи бойно дежурство 30 години до 1986-а. Висшият руски генералитет се събира в тази зала в моменти на най-голямо външнополитическо напрежение като Карибската рецесия през 60-те. През октомври 1962 година, когато Москва и Вашингтон са на ръба на нуклеарен конфликт, в бункера за първи път е оповестена паника. Вратите му са затворени, а военните остават 10 дни подземен.
След края на Студената война през 90-те бункерът -вече софтуерно стар, е разкрит. Сега е музей със специфична задача.
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Основната ни цел е да покажем на гостите си, че нуклеарното оръжие не би трябвало да се употребява. Последствията от нуклеарен гърмеж и удар са доста страшни.
Какви, съгласно шефа на музея и някогашен боен, са рисковете през днешния ден, когато връзките на Русия и Съединените щати са обтегнати съвсем като по времето на Студената война?
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Америка и Русия са в противостояние, само че по този начин или другояче се пробват да намерят излаз и да решат този спор по кротичък метод. Иска ми се такива спорове с нуклеарен конфликт в никакъв случай да не се случват.
И посетителите в бункера, прочее, посредством непредвидена симулация могат да изпитат на гърба си една дребна част от ужаса на нуклеарната офанзива.
Тази постройка, ситуирана тъкмо до църквата на българското подворие в региона на Таганка в Москва, единствено наподобява на постройка. В нея няма жилищни пространства. Малките прозорци не са прозорци, а отвори на вентилационни шахти. По руско време на къщата висяла табела военна библиотека, само че в действителност това бил входът към едно от най-секретните подземни уреди в града.
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Именно по предписание на Сталин постройката на повърхността на земята е издигната като маскировъчно оборудване през 1950 година. Превърната е в помещение за наземното съоръжение, с цел да бъде основан под нея команден пункт на стратегическата нуклеарна авиация при положение на трета международна нуклеарна война.
18 етажа подземен, 65 м дълбочина и 7000 кв. м повърхност - това е така наречен Бункер 42. Според първичния проект той е трябвало да бъде леговище за висшето руско управление при положение на нуклеарно нахлуване. За Сталин е бил очакван обособен кабинет, само че след гибелта му през 1953 година и в най-напрегнатите години на Студената война, проектите се трансформират.
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Именно тук се е обсъждало и е трябвало да се взима решение за нанасяне на нуклеарен удар.
© фотография: Българска телеграфна агенция / АРХИВ Командният център носи бойно дежурство 30 години до 1986-а. Висшият руски генералитет се събира в тази зала в моменти на най-голямо външнополитическо напрежение като Карибската рецесия през 60-те. През октомври 1962 година, когато Москва и Вашингтон са на ръба на нуклеарен конфликт, в бункера за първи път е оповестена паника. Вратите му са затворени, а военните остават 10 дни подземен.
След края на Студената война през 90-те бункерът -вече софтуерно стар, е разкрит. Сега е музей със специфична задача.
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Основната ни цел е да покажем на гостите си, че нуклеарното оръжие не би трябвало да се употребява. Последствията от нуклеарен гърмеж и удар са доста страшни.
Какви, съгласно шефа на музея и някогашен боен, са рисковете през днешния ден, когато връзките на Русия и Съединените щати са обтегнати съвсем като по времето на Студената война?
Сергей Каменски, шеф на музей " Бункер 42 ": Америка и Русия са в противостояние, само че по този начин или другояче се пробват да намерят излаз и да решат този спор по кротичък метод. Иска ми се такива спорове с нуклеарен конфликт в никакъв случай да не се случват.
И посетителите в бункера, прочее, посредством непредвидена симулация могат да изпитат на гърба си една дребна част от ужаса на нуклеарната офанзива.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ